Р
Е Ш Е
Н И Е №260060
Гр.Русе, 15.X.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…………………………………..гражданска
колегия
в
открито съдебно заседание на 15 септември 2020 г….………. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ,мл.с.
при
участието на секретаря…….ИВАНКА ВЕНКОВА…и в присъствието на прокурора………………….………………...като
разгледа докладваното от съдията ………ГАВРАИЛОВА……………………..В.гр.д. 308 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. ГПК.
Д.Н.И.,***, е обжалвал решение №313 от
25.02.2020г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№2694/19г., с което е отхвърлен предявеният от него иск
като погасен по давност за сумата 4501,86лв.,
а за сумата от 1800,14лв., поради уважено възражение за прихващане с дължими от
него суми за извършени строително монтажни работи /СМР/ от ответното
дружество.Твърди, че решението е неправилно и необосновано и моли въззивният съд да го отмени и да уважи предявения
иск, при законните последици.
Ответникът по жалбата „ПГС – 96“-ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от управителя М. М., изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Окръжният съд,след като провери оплакванията в жалбата
и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна,
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК,
намира, че решението е валидно и допустимо. Формираната
от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
препраща към нея.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по иск на жалбоподателя с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл.
82 ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 5294лв.,
представляваща остатък от дължимо обезщетение за периода
29.11.2013г.-29.12.2017г. за неизпълнение на договор за изработка и
строителство от 19.10.2010г. и сумата от 1008лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на същия договор за периода от 01.01.2018г.
до 30.04.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й заплащане. В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че неизпълнението на
договорното задължение от страна ПГС-96-ООД му е причинило вреди вследствие на
невъзможността на ползува договорения обект.
По делото не е било спорно и от писмените
доказателства, представени по приложеното гр.д.№6774/16г. по описа на РРС, се
установява, че с нотариален акт за продажба на недвижими имоти от 19.10.2010г.
– нот.акт №42, том II, рег.№4518 на помощник – нотариус по заместване на
нотариус П.Т. – рег.№*** на НтК, с район на действие
РС - Русе, вписан в СлВп с вх.рег.№12393/19.10.2010г.,
акт 65, том 30,д.№6353/10г., „НОЙ ЕНД КО“-ЕООД, чрез едноличния си собственик и
управител Н. Д. Н. прехвърля на „ПГС – 96“ – ООД, чрез управителя му М. Г. М.правото
на строеж на подробно описани в нотариалния акт жилищни обекти в пететажната
жилищна сграда в режим на етажна собственост, която ще се построи в дворно
място, представляващо ПИ № 63427.2.1687 по кадастралната карта на гр.Русе,
одобрена със заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор
на АГКК с административен адрес гр.Р., ул.“Д.“ №*, заедно със съответните
припадащи се за всеки обект ид.части от правото на
собственост върху дворното място срещу задължение на приобретателя
да обезщети имотно Д.Н.И. - ищецът по настоящото производство, Н.Д. Н., Н. Н.Ж., А.
Д. И. и Н. И. М. – собственици на право на строеж и възложители, които се
съгласяват след построяването на сградата вместо цената на правото на строеж да
получат в обезщетение конкретни имоти – подробно описани в нотариалния акт. За Д.Н.И.
е уговорено предаването на апартамент №3 на втория етаж на сградата с площ от
57.73 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение №* и припадащите се
8,136924%ид.ч от общите части на сградата и също толкова ид.ч
от правото на собственост върху дворното място. В договор за „изработка-строителство“
от 19.10.2010г., сключен между възложителите и изпълнителя „ПГС – 96“-ООД, е
уговорено, че изпълнителят следва да
завърши напълно сградата и да предаде апартаментите в осемнадесет
месечен срок, считано от 19.10.2010г.,
т.е. до 19.04.2012г.На 07.05.2013г. Д.И. и изпълнителя са постигнали споразумение поради
неспазване на срока по чл. 2 от раздел ІІ на договора за изработка и
строителство -за завършване на сградата, изпълнителят да изплати на И. сумата от
4800лв. на три равни вноски с падежи 10.05.2013г., 12.06.2013г. и в деня на
сключване на окончателен договор за покупко-продажба на апартамента.Установено
е, че сградата е въведена в експлоатация, на 19.04.2018г. – вж.удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж на л.67. по гр.д.№2694/19г. РРС.
От приложените гр.д.№6774/16г. и гр.д.№722/18г. по
описа на РС-Русе се установява, че с решение №1012 от 4.08.2017г. на Русенския
районен съд, по гр.д.№6774/16г. е отхвърлен предявеният от Д.Н.И. *** иск за
заплащане на сумата от 14400лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по договора за изработка и строителство от 19.10.2010г.,
дължима за периода 29.11.2013г. до 29.11.2016г. С решение от 05.06.2018г. по
гр.д.№722/18г. по описа на РС – Русе, „ПГС-96“ ООД е осъдено
да заплати на Д.Н.И. сумата от 2000лв.,
представляваща част от дължимо
обезщетение за неизпълнен договор за изработка и строителство от
19.10.2010г. за периода 29.11.2013г. до 29.12.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата от 02.02.2018г. до окончателното й
изплащане.
В първоинстанционното
производство страните са се съгласили, че средният пазарен наем на имота за
процесния период е 247лв месечно. Във връзка с направено от ответника
възражение за прихващане със стойността на извършени от него допълнителни
строително-монтажни работи по делото са разпитани свидетели. Свидетелят Г. Г.
установява, че в края на м.март 2019г. му е било възложено да извърши ремонт на
партерно помещение в процесната сграда, което било завършено в груб вид-без
инсталации; трябвало да се извършат множество строително-монтажни работи, за да
се ползува помещението като „фризьорски и козметичен
салон“, всичко било „на цимент и тухла“. Свидетелят установил наличие на петна от теч в
помещението и влязъл в контакт с Д.Н.. Посетил жилището му, намиращо се над
партерното помещение. Ищецът споделил, че е имало теч в неговия апартамент, тъй
като при ремонт, който бил правен там, перфорирали водопроводни тръби.При
огледа в апартамента свидетелят видял, че в банята са поставени плочки.Свидетелката
Л. Х. изнася данни, че през 2016г. на
нея и на съпруга й- С.А., ответното
дружество възложило извършването на различни строително-монтажни работи в
жилището на Д.Н. - поставяне на фаянс и теракот в банята, шпакловане на стени, боядисване,
поставяне на ламинат, на плочи, мивка и тоалетна. Уточнява,
че боядисали с латекс всички стени, без коридора; цветът на теракотните
плочки бил „кафеникаво-бледокажфяв“, размера на фаянсовите
плочки – 30/30.Свидетелката е заявила, че нейният
съпруг и управителят на строителната фирма ходили да пазаруват материали за ремонтните
дейности, а г-н Н. се появил един път. Според
свидетелката, той нямал възражения по това, което тя и съпругът й са направили.
От
приетата по делото експертиза и устните обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че стойността
на установените при огледа като извършени строително-монтажни работи, съгласно
свидетелските показания, е 4095,85лв./материали и труд/.Стойността на
установените на място /при огледа/ е 2630,90лв.
Предвид изложеното въззивният съд
приема следното : Ищецът претендира обезщетение от 5294лв. , представляваща
остатък от дължимо обезщетение за периода 29.11.2013г. до 29.12.2017г. – виж
уточнението на размера на претенцията в първото по делото съдебно заседание.
Както беше посочено по-горе, страните не спорят, че средният пазарен наем за
процесния апартамент е 247лв. месечно или за този период 49месеца по 247лв.
общо 12103лв. От тази сума следва да се приспадне уговорената с дружеството
неустойка за забавено изпълнение в размер на 4800лв. и разликата от 7303лв. е
размера на дължимото обезщетение за претърпени вреди над тази неустойка за посочения
период – 7303 : 49 = 149лв. месечно.Ответникът е направил възражение за
погасяване на задължението по давност. Съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД вземанията
за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с тригодишна
давност. В случая вземането е погасено по давност за периода над три години
преди завеждане на настоящия иск /
13.05.2019г./ или за периода до 13.05.2016г. За периода 13.05.2016г. –
29.12.2017г. искът не е погасен по давност и се дължат 2831лв. За периода 01.01.2018г. – 19.04.2018г. дължимото обезщетение е за 3м и
19дни или 897,43лв. Общо дължимото обезщетение, при съобразяване възражението
за изтекла погасителна давност, което както беше посочено, касае първата
претенция по исковата молба, е 3728,43лв. От тази сума следва да се приспадне
присъдената по гр.д.№722/18г. сума от 2000лв. и остават дължими общо 1728,43лв.
От събраните
гласни доказателства може да се направи извод, че възражението за прихващане е
основателно, тъй като от същите се установява, че ответникът за своя сметка е извършил в апартамента на ищеца множество
допълнителни строително-ремонтни работи. От данните в
констативно-съобразителната част на съдебно-техническата експертиза, изложеното
в табл.2 от същото и изричното уточнение на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че стойността на извършените от ответното дружество СМР – предмет
на възражението за прихващане, е 2630,90лв.
Ето защо искът
следва да се отхвърли, частично като погасен по давност, и поради уважено
възражение за прихващане. По изложените съображения решението на
първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл.78 ГПК жалбоподателят дължи
на въззиваемата страна разноските по делото.
Мотивиран така и на основание чл.271,
ал.1, пр.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313 от 25.02.2020г.
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№2694/19г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********,*** да заплати на „П Г С
– 96“-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлеине
гр.Р., 300лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :