Р Е Ш
Е Н И Е № 260068
гр. Сливен, 06.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при
съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 966 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от
ТД„100-те в.” - гр. Сливен, представлявано от Е.В.М., против НП № F520323/17.01.2020 год., издадено от Заместник –
директор на ТД на НАП - Бургас, с което е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 200,00
лева на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.) за нарушение
на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Моли издаденото
НП да бъде отменено, като счита, че в настоящия казус може да бъде разгледан
като маловажен случай.
В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В с.з.
административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление,
редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и
моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 30.10.2019 год.
бил съставен АУАН № F520323 от същата дата на жалбоподателя за това, че в
качеството му на предприятие не е изпълнило задължението си да публикува чрез
заявяване за обявяване и предоставяне на годишния си финансов отчет за 2018
година в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по
вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска
цел, в срок до 30 юни на следващата година (за 2018 год. срокът е до 01.07.2019
год., тъй като последният срок - 30.06.2019 год. изтича в почивен ден). В акта било
отразено, че съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството
юридическите лица с нестопанска цел следва да заявят за обявяване и
предоставяне в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от
Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица
с нестопанска цел годишния финансов отчет в срок до 30 юни на следващата
година. В акта било отразено е още, че годишният финансов отчет за 2018 година
на ЮЛНЦ е заявен за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, воден от Агенцията по вписванията на 02.10.2019 год., видно от направена
справка в информационната система на Агенция по вписванията. В акта било посочено,
че нарушението е установено след получен списък от Агенцията по вписванията с
писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 год. с извадка на лица (търговци), които не са
подали в срока до 30.06.2019 год. заявление за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2018 год.; както и
че до предприятието била изпратена покана изх. № О-826-15/20.09.2019 год. за
явяване в сградата на ТД - Бургас, Офис за обслужване - Сливен в 7-дневен срок
от получаването й за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, като е отразено, че поканата е връчена по електронен път на
деклариран от лицето електронен адрес за кореспонденция на 25.09.2019 год. В
акта било отразено, че в указания срок задълженото лице или негов упълномощен
представител не се е явил, поради което актът бил съставен по реда и при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя. В акта било
посочено още, че видно от подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2000И0117361/23.03.2019 год. за финансовата 2018 год. нетните
приходи от продажби за отчетния период възлизат на 9826,47 лева. В акта било
отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството. Актът е връчен на 27.12.2019 год. (л. 9 – 10 от делото).
На 27.12.2019 год.
в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен постъпило възражение вх. № 16203 от същата
дата, с което от дружеството информират, че годишния финансов отчет за 2018
год. на ЮЛНЦ е обявен в търговския регистър след изпратената покана и молят да
не им се налагат санкции (л. 8 от делото).
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено НП № F520323/17.01.2020 год. от Заместник-директора
на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер
на 200,00 лева на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч., за нарушение на чл. 38, ал.
1 от ЗСч. В НП било отразено, че срещу АУАН е подадено възражение, което е счетено
за неоснователно, както и че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. НП било връчено на 22.07.2020 год. на упълномощено лице (л. 5 – 6 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз
основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, обаче жалбата се
явява неоснователна.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя,
изложени в жалбата му относно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като намира че същите са неоснователни.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че ТД„100-те в.” - гр. Сливен,
представлявано от Е.В.М., не е изпълнил задължението си да публикува чрез
заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър на Агенцията по
вписванията – Сливен в законоустановения срок годишния си финансов отчет за
2018 година, който за 2018 год. е бил до 01.07.2019 год. След като не е
изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята
административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното
административно наказание.
Съдът намира за неоснователно твърдението, че
в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението на чл. 38, ал. 1 от ЗСч., е извършено за първи път (което обстоятелство е съобразено при
определяне на минимален размер на имуществената санкция), но не може да се
приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. В случая бездействието изразяващо се в неизпълнение на задължение да
публикува чрез заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър на
Агенцията по вписванията – Сливен е продължило три месеца и същото не е било
отстранено по инициатива на жалбоподателя, а едва след като е била изпратена
покана от административнонаказващия орган за съставяне на АУАН за извършеното
нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Освен това въведеното задължение с
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. е с цел осигуряване на публичност относно
дейността на дружествата и законодателят е предвидил по – тежки санкции за тези
нарушения, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения (в този
смисъл Решение № 118/23.05.2018 год. по КАНД № 86/2018 год. по описа на СлАС).
Съдът не
констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при
издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Деянието
правилно е квалифицирано в НП, като такова по чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Следва да
се отбележи, че в акта като нарушена разпоредба е посочен чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗСч., но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, тъй като
не което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
настоящия случай административнонаказващият орган в издаденото в НП е посочил
нарушената разпоредба от жалбоподателя, с оглед дадените му правомощия в
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, че в настоящия случай не е
налице съмнение относно нарушителя и извършеното нарушение. Жалбоподателят е
получил акта и НП, и е обжалвал НП в законоустановения срок, т.е. по никакъв
начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Размерът на
наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален
размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът
намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № F520323/17.01.2020 год., издадено от Заместник – директор на ТД на НАП
- Бургас, с което на ТД„100-те в.” - гр. Сливен, представлявано от Е.В.М., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200,00
лева на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч., за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч.,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: