Р Е Ш Е Н И Е

                                                       № 260180

 

                                         Димитровград, 23.11.2021г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Гергана Стоянова

                                                           

Секретар: Д.П.

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1120 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

         Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.

В исковата молба се твърди, че между И.Ж.И. и „Теленор България" ЕАД (С наименование ..Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:Договор за мобилни услуги № ********* и Договор от 20.07.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени телефонен номер ********** и мобилно устройство LENOVO А6010 Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който на лизинговата вещ е 206.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й. на основание чл. 3, говора за лизи н г, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 8.99 лв. с вкл. ДДС всяка.Допълнително споразумение № ********* от 28.04 кьм договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 28.04.2018г допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила щентен план със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или вкл. ДДС, а на клиента е предоставено мобилно устройство HUAWEI Р10 ЬД^едоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизано който общата цена на лизинговата вещ е 404.57 лв. с вкл. ДДС. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2018 г. - м. януари:   фактура №**********/01.10.2018г.,фактура №  **********/01. Фактура №**********/01.12.2018г. и фактура № **********/01.01. произтичащи от разговори, сключени между него и клиента.Фактура № **********/01.10.2018г. е издадена за период 01/09/2018-30/09/2018г. и включва следните задължения на клиента за период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. и ползв» 0,19 лв. (от които: Кратки текстови съобщения (SMS) 0.19лв.), които са в общ размер без вкл . ДДС - 25.21 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефогHUAWEI PIO Lite Black - 17.59 лв. с вкл. ДДС, Общата сума начислена във фактурата, е 84.77 лв., като слДане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размера, претендираната сума по фактурата е 84.75 лв.Фактура № **********/01.11.2018i. е издадена за отчетния период 01/10/2018- 31/10/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и ползвани услуги 25,95 лв. (от които: Услуги с добавена стойност (SMS) 25.00 лв., и Кратки текстови съобщения (SMS) 0.95лв.), които са в общ размер на 47.52 лв. без вкл. ДДС - 57.02 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р10 Lite Black - 17.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена и претендирана по фактурата, е 74.61 лв.Фактура № **********/01.12.2018г. е издадена за отчетния период 01/11/2018- 30/11/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса (-6.25) лв. без вкл. ДДС - (-7.50) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р10 Lite Black - 17.59 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума начислена и претендирана по фактурата, е 10.09 лв.След предсрочното прекратяване на договорът за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и И.Ж.И., при условията на които е ползван процесен номер **********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № **********/01.01.2019г., включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 198.43 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Black в общ размер на 281.44 лв. с вкл. ДДС.Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди 28.04.2020г.) са уредени от страните в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 28.04.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 198.43 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), а именно 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 135.97 лв. между стандартната цена на HUAWEI Р10 Lite Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 28.04.2018г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 28.04.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

 

Моли съда да постановите решение, с което да приеме за установено наличието на вземането им по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. № 513/2020 г. по описа на Районен съд – Димитровград, против  длъжника — ответник И.Ж.И. с ЕГН **********, както следва-649.32 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и 32 ст.), дължима съгласно фактура № **********/01.10.2018г., фактура 0250/01.11.2018г., фактура № **********/01.12.2018г. и фактура № ********** /1.1.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Да се осъди ответника да заплати на „Теленор България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни по заповедното производство в общ размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, от които 25,00лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение,както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото исково производство,вт.ч.внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с вкл. ДДС(300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г., 300 лева-за особен представител внесен депозит от страната и 280 лева-възнаграждение за ВЛ.

Назначеният от съда особен представител на ответника оспорва исковата молба /претенциите са заплащане на предоставени услуги и неустойка/ изцяло, по основание и размер и моля да я оставите без уважение. Оспорвам всички факти и обстоятелства /без изключение/, изложени в ИМ, с които се обосновава претенцията против моя доверител.Възраженията ми срещу аргументите на ищцовата страна се изразяват в следното:Претенциите се основават на твърдението, че между страните има сключени Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 20.07.2016г, както и Допълнително споразумение №********* от 28.04.2018г към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 28.04.2018г.На основание чл.192 ал.1 от ГПК оспорвам истинността на представените документи, оспорвам подписа на моя клиент към тези договори, считам, че те са нищожни поради липса на съгласие и не могат да имат правни последици спрямо доверителя ми. От представените по делото доказателства е видно, че парафа и подписа на моя клиент, които са поставени на съответните места се различават отчетливо, което води до извода, че не са поставени от едно и също лице.Когато операторът претендира заплащане на предоставени услуги, какъвто е настоящия случай, то той не може да иска и договорената между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, защото по този начин би получил дължимото два пъти - Вж.Решение №159/22.02.2016г на ВКС по т.д.№ 1871/2014, Второ т.о.Освен горното, по отношение дължимостта на неустойка следва да се има предвид, че моя клиент е потребител по смисъла на Пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.143 от този закон във всеки договор с потребител е налице „неравноправна клауза“, когато тя е сключена във вреда на потребителя, респ. клаузата не отговаря на изискванията за добросъвестност. Твърдим, че в случая уговорената неустойка представлява именно такава „неравноправна клауза“ и не следва да бъде плащана от ответника.Следва да се има предвид и твърдението ни, че уговорената неустойка е прекомерна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 20.7.2016г. ответникът е станала абонат на ищцовото дружество, като му е бил предоставен за ползване мобилен №********** за срок от 24 месеца.

Видно от Договор за лизинг  от 20.7.2016г.на ответника му е предадено от ищеца устройство с конкретно и детайлно описани марка, модел, сериен номер, принадлежности и документация със същия телефонен номер и обща лизингова цена 206.77 лева, за срок от 23 месеца, с приложен погасителен план с месечна вноска 8.99 лева.Издадена е и запис на заповед за същата сума от 20.7.16г.

На 28.4.2018г. между страните е подписано Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, съгласно който за мобилен №********** ответникът е следвало да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева по план „Тотал 24,99“. Предоставено му е било за ползване и мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Black, като за същото той е дължал плащане на лизингови вноски, съгласно сключен Договор за лизинг от 28.4.2018г. Видно от този договор е, че ответникът е трябвало да заплати на ищеца общо 23 лизингови вноски в размер на 17.59 лева всяка. Първата от въпросните лизингови вноски била дължима на 28.5.18г., а последната на 28.3.2020г. Общата лизингова цена, дължима от ответника била в размер на 422.16 лева.

На 10.08.2018г. ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от 1.9.18г. до 30.9.2018г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за плащане на предоставени мобилни услуги 0.19 лева, за месечни и еднократни такси- 20.82 лева, вноска за лизинг 17.59 лева и задължения от предходен период с ДДС 62.58 лева или общо сума 84.75 лева.

Съгласно фактура №********** от 1.11.2018г., издадена от „Теленор България“ЕАД, за отчетен период от 1.10.2018г. до 31.10.2018г.  ответникът дължи плащане на предоставени мобилни услуги- 25.95 лева, месечни и еднократни такси- 21.57 лева, или общо дължима сума с ДДС в размер на 57.02 лева. Начислени са задължения за вноска за лизинг 17.59 лева, задължения от предходен период 84.75 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 159.36 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 16.11.18г.

Съгласно фактура №********** от 1.12.2018г., издадена от „Теленор България“ЕАД, за отчетен период от 1.11.2018г. до 30.11.2018г.  ответникът дължи плащане на месечни и еднократни такси- 6.25 лева, или общо дължима сума с ДДС в размер на 7.50 лева. Начислени са задължения за вноска за лизинг 17.59 лева, задължения от предходен период 159.36 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 169.45 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 16.12.18г.

Съгласно фактура №********** от 1.1.2019г., издадена от „Теленор България“ЕАД, за отчетен период от 1.12.2018г. до 31.12.2018г.  ответникът дължи плащане на неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги 198.43 лева, вноска за лизинг-281.44 лева и задължения от предходен период 169.45 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 649.32 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 16.1.19г.

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесните фактури, на 2.6.2020г. в съда било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на ответника. Образувано било ч.гр.д.№513/2020г., по което на 4.6.2020г. съдът издал Заповед №217 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на И.Ж.И., ЕГН: ********** ***, п.к. 6400, ********************************  да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата в размер на 649,32 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и 32 стотинки) – неизплатени парични задължения за мобилни фиксирани услуги по Договор за мобилни услуги, сключен на 20.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 385/триста осемдесет и пет/ лева деловодни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.Вземането произтича от сключен Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, сключен на 20.07.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 28.04.2018 г. между длъжника и „Теленор България“ ЕАД.

Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против нея настоящия иск за установяване на своето вземане.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно счетоводна експертиза.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№513/2020г.

Безспорно установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД и ответника са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договори за мобилни услуги, допълнителни договори към тях, както и договори за лизинг на мобилно устройство. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е заплатил дължимите лизингови вноски за предоставените му на лизинг мобилни устройства. Безспорно е и обстоятелството, че падежа на задълженията по тези фактури, както и на всички дължими лизингови вноски за горепосочените мобилни устройства, е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Няма спор, че въпросните мобилни устройства предоставени на ответника не са били върнати нито заплатени на лизингодателя. На последно място, безспорно установено е, че договорните отношения между ответника и ищцовото дружество са прекратени едностранно и предсрочно от оператора, по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

Спорно по делото е правилно ли са начислени претендираните неустойки от страна на мобилния оператор, дължи ли плащане на предоставени му мобилни услуги ответника и какъв е техния размер. Изплатени ли са били предоставените му мобилни устройства и ако не- каква сума се дължи от ответника за тях.

На първо място, съдът счита, че от представеното по писмени доказателства се установява, че ищеца е пристъпила към предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, едностранно и предсрочно от оператора, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, дало му основание след това за начисляване на неустойки, тъй като въпросните действия са били предприети от страна на мобилния оператор.

На следващо място, от представените по делото фактури се установява, че за отчетен период от 1.10.2018г. до 31.10.2018г.  ответникът дължи плащане на предоставени мобилни услуги- 25.95 лева, месечни и еднократни такси- 21.57 лева, или общо дължима сума с ДДС в размер на 57.02 лева. Начислени са задължения за вноска за лизинг 17.59 лева, задължения от предходен период 84.75 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 159.36 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 16.11.18г.Съгласно фактура №********** от 1.12.2018г., издадена от „Теленор България“ЕАД, за отчетен период от 1.11.2018г. до 30.11.2018г.  ответникът дължи плащане на месечни и еднократни такси- 6.25 лева, или общо дължима сума с ДДС в размер на 7.50 лева. Начислени са задължения за вноска за лизинг 17.59 лева, задължения от предходен период 159.36 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 169.45 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 16.12.18г.Съгласно фактура №********** от 1.1.2019г., издадена от „Теленор България“ЕАД, за отчетен период от 1.12.2018г. до 31.12.2018г.  ответникът дължи плащане на неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги 198.43 лева, вноска за лизинг-281.44 лева и задължения от предходен период 169.45 лева, , като общата дължима сума по фактурата е 649.32 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 16.1.19г.

От страна на ответника не бяха представени доказателства за плащане на тези суми, нито пък се твърди, че те са били недължими. Неплащането на задълженията за предоставени мобилни услуги и месечни такси се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според което фактурите се отнасят в дебита на сметка 411 - вземания от клиенти и се осчетоводяват по кредита на сметка 703 - приходи от услуги. Данък ДДС в сметка 4532.Ф-ра № ********** / 01.10.2018 г. на стойност 84,75 лв. фигурира в Дневник продажби за същия месец под№ 68486.Ф-ра № ********** / 01.11.2018 г. на стойност 74,61 лв. фигурира в Дневник продажби за същия месец под № 62973.Ф-ра № ********** / 01.12.2018 г. на стойност 10,09 лв. фигурира в Дневник продажби за същия месец под № 86513.Ф-ра № ********** / 01.01.2019 г. на стойност 479,87 лв. не фигурира в Дневник продажби, тъй като тя съдържа неустойка, за която няма начислен ДДС.Общият размер на задълженията по тези четири бр. фактури и 649,32 лв.Видно от справка за издадените от ищцовото дружество фактури за ползвани телефонни услуги за периода от 01.10.2018 г. до 18.10.2021 г. на И.Ж.И. по Фактурите няма извършени плащания.Размерът на неплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.06.2020 г. е 649.32 лв. Начислените потребени услуги през отчетния период 01.10.2018 г. -30.11.2018г. са съгласно Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, както следва :Ф- ра № ********** / 01.10.2018 г. - от 01.09.2018 г. - 30.09.2018 г.-мес. абонаментни такси - 20,82 лв. - съгласно абонаментен план - разговори с Теленор 179 мин. и разговори към др. нац. мобилни мрежи 382 мин. Използван мобилен интернет - 10072,63 MB, съобщения и др. таксувани услуги - 0,19 лв. - SMS към мобилни номера от национална мрежа и изходящи SMS - в роуминг в зона ЕС,ДДС - 4,20 лв.,услуги, които не подлежат на облагане с ДДС - 17,59 лв. лизингова вноска и 41,97 лв, - плати с Теленор от Google Pley Stor.Общо дължима сума по фактурата 84,77 лв. - 0,02 лв. от минал месец - 84.75 лв.Ф-ра № ********** / 01,11.2018 г. - от 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г.-месечна абонаментна такса - 20,82 лв. - съгласно абонаментен план- разговори с Теленор 199 мин. и разговори към др. нац. мобилни мрежи 656 мин. Използван мобилен интернет - 115,09 MB,такса за спиране на номер - 0,75 лв., услуги с добавена стойност ( SMS) - 25,00 лв. - 5 бр. с държави извън Европа, съобщения и др. таксувани услуги - 0,95 лв. - SMS към мобилни номера от национална мрежа и изходящи SMS-и в роуминг в зона ЕС, ДДС - 9,50 лв, услуги, които на подлежат на облагане с ДДС - 17,59 лв. - лизингова вноска. Общо дължима сума по фактурата - 74.61 лв. Ф-ра №**********/01.12.2018 г. - от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г.-месечна абонаментна такса - - 6,25 лв., ДДС - -1,25 лв., услуги, които не подлежат на облагане с ДДС - 17,59 лв. - лизингова вноска. Общо дължима сума по фактурата -10.09 лв. Ф-ра № ********** / 01.01.2019 г. - от 01.12.2018 г. - 31.12.2019 г.-неустойка предсрочно прекратяване на договора за услуги - 198,43 лв., дължими лизингови вноски - 281,44 лв. Общо дължима сума по фактурата - 479.87 лв.

Съгласно Раздел IV, т. 4 от Допълнителното споразумение към Договора за мобилни услуги от 28.04.2018 г. в случай на прекратяване на настоящия договор по вина на потребителя, то той дължи неустойки за предсрочно прекратяване, както следва:Неустойка за три стандартни месечни вноски без включен ДДС - 62,46 лв. / 3 х 20,82 лв. /.Разликата между стандартната цена в размер на 135,97 лв. на устройството без отстъпка, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и дължимата обща лизингова цена по договор, каквато съответства на оставащия срок по договора за мобилни услуги.Общият размер на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 20.07.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 28.04.2018 г. към договор за мобилни/ фиксирани услуги относно № ********** е 198.43 лв. / 62,46 + 135,97/.Съгласно сключения Договор за лизинг от 28.04.2018 г. за предоставяне на мобилно устройство HUAWEL Р10 Lite Black лизингополучателят се задължава да плати обща лизингова цена в размер на 404,57 лв. с включен ДДС, като преди това е длъжен да заплати една допълнителна сума от 17,59 лв., която ще се фактурира с фактурата за ползвани мобилни услуги. Устройството ще се изплаща на 23 месечни вноски, всяка по 17,59 лв., видно от погасителния план към Договора за лизинг.От м.05.2018 г. до м.09.2018 г. са заплатени 4 бо. лизингови вноски.За месеците 09., 10. и 11. на 2018 г. в месечните фактурите за потребени мобилни услуги са начислени 3 бп. лизингови месечни вноски по 17,59 лв., / 52,77 лв. / които се дължат с месечните Фактури.Остават за изплащане 16 бр. месечни вноски / 23 - 7 /.Размерът на дължимите от ответника суми по Договор за лизинг от 28.4.2018г. са 281,44 лв. / 16 х 17,59 лв. / Тази сума е начислена като дължима във фактура № ********** / 01.01.2019 г.

От страна на ответника не се твърди, че тези дължими лизингови вноски са били платени, нито пък се представят доказателства, че предоставените му мобилни устройства са били върнати на мобилния оператор. Поради това, съдът счита ,че по делото следва да се приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество за предоставените му на лизинг мобилни устройства неплатени лизингови вноски в претендирания размер.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан, като по отношение на ответника следва да се признае за установено, че дължи на „Теленор България“ЕАД сумата от 649.32 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и 32 ст.), дължима съгласно фактура № **********/01.10.2018г., фактура 0250/01.11.2018г., фактура № **********/01.12.2018г. и фактура № ********** /1.1.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 2.6.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №217/4.6.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№513/2020г. по описа на РС-Димитровград.

С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, от които 25 лева- платена държавна такса, 360 лева-адвокатско възнаграждение, и 300 лева- възнаграждение за особен представител на ответника и 280 лева възнаграждение за вещо лице.

На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№513/2020г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 385 лева.    

Водим от горното, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ж.И., ЕГН: ********** ***, п.к. 6400, ********************************, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. и М.С., сумата от 649.32 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и 32 ст.), дължима съгласно фактура № **********/01.10.2018г., фактура 0250/01.11.2018г., фактура № **********/01.12.2018г. и фактура № ********** /1.1.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 2.6.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №217/4.6.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№513/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА И.Ж.И., ЕГН: ********** ***, п.к. 6400, ********************************, ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 965/деветстотин шестдесет и пет/ лева, деловодни разноски по настоящото дело, както и 385/триста осемдесет и пет/ лева разноски по ч.гр.д.№513/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: