№ 56
Гр. Силистра, 20 юни 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 70 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 ЗМВР.
Постъпила е жалба от Ю.К.К. с ЕГН –
********** *** против Заповед № 8121К – 6558 / 28. 02. 2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от девет месеца, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1
от ЗМВР.
Жалбоподателят твърди, че
процесната заповед е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и
едностранчиво тълкуване на събраните доказателствата в негова вреда. Счита, че
не е налице от обективна и субективна страна извършване на вмененото му
нарушение, представляващо неспазване изискванията на чл. 11 от Наредба №
8121з-310 от 17. 07. 2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР.
Посочва, че заповедта за преназначаване на служителя С.П. под № 342з-911 / 12.
09. 2018 г., която е предмет на дисциплинарната преписка, е издадена в резултат
на обвързваща разпределена компетентност и дадените сведения от служителите на Човешки ресурси и сектор КАПОЧР в дисциплинарното производство целят
да прехвърлят върху него отговорността за собствените им противоправни действия
и пропуски. Твърди, че при определянето на наказанието му е нарушен чл. 206,
ал. 2 ЗМВР, тъй като неправилно е взета предвид предходна заповед за налагане
на дисциплинарно наказание под № 342з-986 / 14. 12. 2017 г., която е била
отменена с влязло в сила съдебно решение, а не са взети предвид всички получени
от него награди за добра работа. Навежда довода, че от вмененото му нарушение
не са настъпили каквито и да е вредни последици. Счита, че оспорваната заповед
не съответства с целта на закона. Допълнително изтъква, че наказващият орган
не е изпълнил задължението си да даде точна правна квалификация на деянието,
като е наложил едно наказание за посочени две отделни нарушения. Акцентира, че
деянието е несъставомерно и че правото му да участва в дисциплинарното производство,
регламентирано от чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, е било накърнено. По изложените съображения моли
обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски.
Ответникът - министърът на
вътрешните работи, чрез гл. юрк. Т. Ц.,
е депозирал писмени бележки, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски -юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложената кадрова
справка (л. 28) е обстоятелството, че Ю.К. е назначен на длъжност директор на
ОД на МВР – Силистра с МЗ № 8121К-8784 / 05. 09. 2018 г.
Със заповед № 8121 к-10687 /
23. 11. 2018 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено извършването на
проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР във връзка с изложени данни за три дисциплинарни
нарушения, съдържащи се в сигнал № 785501-203 / 25. 10. 2018 г., получен от
дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. В сигнала са се съдържали твърдения, че:
-
К. е анулирал незаконосъобразно електронен
фиш, издаден на К.Д.– началник отдел „Разследване“ при ОДМВР – Силистра;
-
по негово разпореждане е прекратена
дисциплинарна проверка срещу младши автоконтрольор Г.В.от сектор „Пътна
полиция“, въпреки че в хода на същата е установено нарушение и служителят е
следвало да бъде наказан;
-
преназначил е С.П., служител на РУ-Силистра,
на длъжност „оперативен работник“, без същият да има необходимия допуск по
ЗЗКИ.
Със същата заповед е проверката
е възложена на комисия от служители на отдел ДДП при ДЧР – МВР.
На 27. 11. 2018 г. К. е
уведомен за започналата срещу него проверка.
За резултатите от извършената
проверка от комисията е изготвена справка с рег. № 8121р-201 / 07. 02. 2019 г.
(л. 41-46). В справката е отразено, че във връзка с получените при проверката
данни по първите два пункта за извършени тежки дисциплинарни нарушения по чл.
203, ал. 1 ЗМВР от старши комисар К., с резолюция от 18. 12. 2018 г. по тях е
разпоредено провеждането на отделно
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. По този начин предмет на
проверката са останали само обстоятелствата около преназначаването на С.П..
В хода на проверката са
дадени обяснения от Ю.К. (л. 21-24), снети са сведения от служители на ОДМВР,
приложена е цялата преписка по преназначаването на С.П. на длъжността „Младши
разузнавач“, приложени са длъжностни характеристики и още множество писмени
доказателства, повечето от които имат отношение към първоначалния широк обхват
на проверката. Проверяващите са установили, че производството по
преназначаването на П.от длъжност младши полицейски инспектор на длъжност
младши разузнавач е започнало с негово
заявление с № 1886-14827/ 10. 09. 2018 г. (л. 159). В типовата длъжностна
характеристика за новата длъжност (л. 278-282) са били определени изискванията
за заемането ѝ – първоначална професионална подготовка и разрешен достъп
до класифицирана информация с ниво на сигурност, определено по реда на чл. 37,
ал. 1 ЗЗКИ, като според действащия списък към длъжностите, съгл. чл. 37, ал. 1
ЗЗКИ (л. 145-147), за длъжността младши
разузнавач се е предвиждало ниво на класификация „Секретно“. На 11. 09. 2018 г.
Т.П., мл. експерт в сектор КАПОЧР (Координация, административно-правно
обслужване и човешки ресурси) е изготвила проект на заповедта и я е представила
за съгласуване на С.С.– старши експерт в сектора и А.В.– началник на сектора
(л. 102-гръб). Преди съгласуването Т.П. обяснила, че по разпореждане на директора
на ОДМВР поради спешност няма да се чака издаване на разрешение за достъп до
класифицирана информация на П.и такова ще се изготви в спешен порядък в
последствие (сведения л. 84, 104 и 154). Заповедта е представена за подпис на
старши комисар К. на 12. 09. 2018 г. Въпреки че С.П. не е отговарял за
изискванията на новата длъжност, комисар К. е подписал заповед № 342з-911-12.
09. 2018 г. Въз основа на дадените от него обяснения проверяващите са приели, че към датата на подписването на
заповедта същият е знаел, че П.не притежава разрешение за достъп до
класифицирана информация, тъй като е разпоредил подписването на акта за
встъпване в длъжност да се осъществи едва след като се издаде такова
разрешение. Въпреки разпореждането, поради отсъствие на началника на сектор
КАПОЧР А.В.на 13. 09. 2018 г. и заместването ѝ от служител, който не е
запознат с него, на П.е предоставен акт за встъпване в длъжност, който той е
подписал на 13. 09. 2018 г. След това, на 17. 09. 2018 г. Директорът на ОДМВР е
подписал искане за разрешение за достъп до класифицирана информация на С.П. (л. 143).
Такова разрешение е дадено на 23. 11. 2018 г. (л. 144). Отново след
назначаване на служителя е изготвено предложение за включването му в курсове за първоначална професионална
подготовка, като поради липса на разрешение за достъп обучението му е отложено
за първото тримесечие на 2019 г.
В справката е направен
изводът, че старши комисар К. е преназначил със свой индивидуален
административен акт С.П. на нова длъжност, без последният да отговаря на
изискванията за нея – без да е имал разрешен достъп до класифицирана информация
и без предварителна професионална подготовка. Прието е, че назначението е в
нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. и на чл.
164б във вр. с чл. 164, ал. 1 ЗМВР. Счетено е, че в качеството си на директор
на ОД МВР – Силистра, в изпълнение на задълженията си по длъжностна
характеристика, както и на предоставените правомощия на орган по назначаването
по чл. 159, ал. 1, т. 4 ЗМВР и по управление на човешките ресурси на
дирекцията, съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 ЗМВР, старши комисар К. е издал
незаконосъобразна заповед № 342з-911-12. 09. 2018 г. Прието е, че описаното
съставлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, и т. 2 ЗМВР
и следва да се санкционира съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР, поради
което се прави предложение до министъра на МВР да предприеме действия по чл.
206, ал. 1-4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
Оспорващият е запознат със
справката на 11. 02. 2019 г. (л. 46), както и с покана от 09. 01. 2019 г.,
връчена на 11. 02. 2019 г. (л. 37-40) за запознаване с обобщената справка и
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа от
връчването. Такива са представени на 12. 02. 2019 г. (л. 25-27), като в тях е изразено несъгласие
с изводите на комисията с твърдението, че към датата на подписване на заповедта
за преназначаване не е знаел, че С.П. не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността. Доверил се е на преценката на началника на сектор КАПОЧР и на
старши експерта в същия сектор, които е следвало да следят дали лицето отговаря
на изискванията. Твърди, че е узнал в последствие, поради което е разпоредил на
началника на сектора КАПОЧР лицето да встъпи в длъжност едва след като получи
разрешение за достъп до класифицирана информация. Акцентира, че до 27. 11. 2018
г. не е бил уведомяван, че е бил изготвен и подписан акт за встъпване в
длъжност на лицето.
Със Заповед № 8121К-6558/28.
02. 2019 г. на министъра на вътрешните работи, на осн. чл. 204, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ (неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове), т. 2 (неизпълнение на служебни задължения)
от ЗМВР, поради неизпълнение на чл.164б, вр. с чл. 164, ал. 1 ЗМВР, чл. 11, ал.
1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014
г. и на т. II
от типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-31343 / 11. 08. 2016 г. за
директор на ОДМВР, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 2 и чл. 159, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, на старши комисар Ю.К. е наложено дисциплинарно наказание
по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 (неизпълнение на служебни задължения)
от ЗМВР "порицание" за срок от
девет месеца. В заповедта е възприета фактическата обстановка, установена от
комисията, извършила проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Възраженията на санкционираното
лице са счетени за неоснователни и е прието, че деянието е осъществено при
форма на вината „непредпазливост“ (самонадеяност); при определянето на вида и
размера наказанието е взета предвид изготвената кадрова справка, наложеното
наскоро дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца със Заповед
№ 342з-986 / 04. 12. 2017 г. и липсата на вредни последици от деянието (че
реално не е имало нерегламентиран достъп до класифицирана информация, тъй като
след назначението С. П.е решавал само явни преписки), като е наложено наказание
„Порицание“ за срок от девет месеца.
Заповедта е връчена на
наказаното лице на 11. 03. 2019 г. – видно от саморъчното отбелязване на стр. 6
от същата (л. 17-гръб).
По делото като свидетел по
инициатива на жалбоподателя е разпитана Т.П. – мл. експерт в сектор КАПОЧР,
изготвила заповедта и акта за встъпване в длъжност на С.П..
Оспорването на посочената
по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание е повод за инициирането
на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, в
предвидената писмена форма - чл. 210, ал. 1 ЗМВР.
Дисциплинарното производство
е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР с издаването на заповед по реда на чл. 16 от Инструкция № 8121 з-470 от
27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи
(Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г.) за извършване на проверка по реда на
чл. 205, ал. 2 ЗМВР поради наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение
в сигнал № 785501-203 / 25. 10. 2018 г., получен от дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР. Противно на
твърденията не се установява нарушение на правата на държавния служител по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР- същия се е запознал както със
заповедта за извършване на проверка, така и с писмената справка, което е
удостоверено от служителя с подпис и дата. Няма данни, че оспорващият е правил искания
в производството - сам или чрез посочен от него служител на МВР,
които не са били удовлетворени.
Не се установява да е
допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР- преди налагане на дисциплинарното
наказание служителят е дал писмени обяснения, които са приети от наказващия
орган и обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
На следващо място оспорената
заповед съдържа мотиви и при издаването ѝ са спазени изискванията на чл.
210, ал. 1 ЗМВР. Същата е издадена при спазване сроковете по чл. 195 от ЗМВР.
По отношение възраженията на
оспорващия за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, при издаване
на оспорения акт:
Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
дисциплинарни наказания. Ал. 2 на цитираната разпоредба дефинира
административните нарушения в четири точки. Конкретно в настоящия случай е
прието, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, съставлява
неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове – чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 ЗМВР, както и
неизпълнение на служебни задължения – чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. В тази връзка
следва да се коментира, че съдът не споделя изложените доводи в писмената
защита на жалбоподателя, че дадената от наказващия орган правна квалификация
визира две отделни нарушения, за които е наложено едно наказание. Макар и
описани в четири отделни подточки, нарушенията по чл. 194, ал. 2 ЗМВР съставляват
две отделни групи: първа група нарушения - на служебни задължения и правомощия,
свързани със заеманата длъжност, регламентирани в правни източници, заповеди на
ръководството на МВР и на началниците на служби, неизпълнение на разпоредби на
ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди, инструкции и разпореждания; б)
втора група нарушения - на етични правила за професионално поведение в Етичния
кодекс. Подобно основно разграничение на дисциплинарните нарушения по ЗМВР е
дадено първоначално в ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на
съдиите при Върховния административен съд, като макар и по отменения ЗМВР,
постановлението е актуално и към настоящия момент (в този смисъл Решение № 7 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 7313/2016 г., V о. и много други). В
тази връзка следва да се приеме, че неизпълнение на служебните задължения е
налице както когато не са изпълнени задълженията, регламентирани в длъжностната
характеристика за заеманата длъжност от лицето, така и на тези, произтичащи от
разпоредбите на закона и от останалите актове, посочени в чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР (в този смисъл Решение № 5679 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15044/2018 г., V о.). Прилагането на различен подход при тълкуването на разпоредбите
би било твърде формалистично и би създало изкуствено разграничение между
категории, които са производни и взаимосвързани, тъй като конкретните служебни
задължения по длъжностна характеристика са функция на установените със ЗМВР и
другите актове по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР задължения на държавния служител. В
този ред на мисли съдът счита, че посочването на двете хипотези на чл. 194, ал.
2, т. 1, пр. 1 и 2 , и т. 2 ЗМВР не съставлява порок в дадената правна
квалификация на деянието и не съществува пречка за същото да бъде наложена
санкция за неизпълнение на служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР.
Независимо от гореизложеното
обаче, съдът счита, че от наличния по делото доказателствен материал,
включително от наведените данни с писмената справка с рег. № 8121р-201 / 07.
02. 2019 г. и показанията на свидетелката Т. П., не се установява оспорващия да
е извършил вмененото му в оспорената
заповед нарушение. На първо място следва да се подчертае, че е недоказано
приетото в заповедта обстоятелство, че преназначаването на С. П.на новата
длъжност е станало по разпореждане на старши комисар К.. От писмените сведения
на служителите от сектор КАПОЧР ( л. 84, 104 и 154 от делото) единствено А.Х.В.е
заявила, че е получила информация за такова разпореждане на директора от Т.П. –
мл. специалист ЧР. В същото време, разпитана в с. з. на 20. 05. 2019 г. Т.П.
отрече категорично директорът на ОДМВР предварително да е имал някакво
отношение към преназначението на служителя и да е предавала подобна информация
на А.В.. Според свидетелката предварително въпроси във връзка с възможността за
преназначаване е отправил началника на структурно звено „Криминална полиция“
гл. инспектор Б.Г., от когото е останала с впечатление, че спешно се нуждаят от
човек на незаетата длъжност. От страна на наказващия орган не е поискан разпит
на А.В.като свидетел по делото, макар да му беше указано, че носи тежестта за
установяването на фактите и обстоятелствата, послужили за издаване на оспорения
акт. Установеното противоречие между дадените от нея сведения в дисциплинарното
производство и показанията на свидетелката П. би могло да се изясни само
посредством очна ставка пред съда, но поради пасивността на органа такава
очевидно не би могла да се проведе. В тази връзка съдът намира, че следва да
даде вяра на показанията на свидетелката П., която след като беше предупредена
за отговорността по чл. 290 НК отрече предварителната намеса на директора на
ОДМВР при преназначаването на служителя С.П.. В този ред на мисли, при условие,
че изготвения проект на заповедта за преназначаване е бил предварително
съгласуван без възражения с началника на сектор КАПОЧР А.В., която по
длъжностна характеристика е следвало да контролира спазването на изискванията
при прилагането на щата и длъжностните характеристики и да подпомага
ръководството при назначаване и преназначаване на служители (л. 379-385 от делото, т. 5.14 и т. 5.15 от
дл. характеристика), не може да се счете, че подписвайки в последствие
предоставената му заповед, директорът е бил наясно, че служителят не отговаря
за изискванията за заемане на длъжността. Изясняването на този факт е станало
малко след това от служителя по сигурността на информацията инсп. Г.Б.(св. П.),
което е дало повод на директора на ОДМВР да издаде разпореждане подписването на
акта за встъпване в длъжност на лицето да стане след получаване на разрешение
от служителя за достъп до класифицирана информация. С това разпореждане
очевидно е направен опит да се ограничат възможните негативни последици от
издаването на заповедта за преназначаване на лицето. Според св. П.
разпореждането е дадено по телефона на началника на сектор КАПОЧР А.В.и тримата
служители в сектора са били уведомени за него. Въпреки разпореждането обаче,
поради отсъствие на А.В.на 13. 09. 2018 г. и заместването и от друг служител, до
чието знание разпореждането на директора не е сведено, С.П. е встъпил в
длъжност на посочената дата (сведение л. 98-99 и акт за встъпване л. 156).
При така установите факти съдът
намира, че действително заповедта за преназначаване на служителя С.П. е
незаконосъобразна, но причината за това са най-вече действията на служителите в
сектор КАПОЧР, които от една страна са съгласували предварително заповедта, без
да са налице предпоставки за това, а от друга, не са обезпечили изпълнението на
разпореждането на директора лицето да не встъпва в длъжност докато не получи
разрешение за достъп до класифицирана информация. В случая ст. комисар К. е подписал заповед за преназначаване на
лице, за което съответните служители в сектор КАПОЧР са удостоверили, че
отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Подписването на заповедта
след изпълнението на процедурата по предварителна проверка и съгласуване от
длъжностните лица, натоварени да следят за спазването на изискванията при
прилагането на щата и длъжностните характеристики, е извършено в изпълнение на задълженията на
ст. комисар К. като директор по длъжностна характеристика, както и на
предоставените правомощия на орган по назначаването по чл. 159, ал. 1, т. 4 ЗМВР и по управление на човешките ресурси на дирекцията, съгласно чл. 43, ал.
3, т. 2 ЗМВР. При условие, че не се
доказа, че предварително директорът на ОДМВР е бил наясно, че лицето не
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, както и че в последствие се
е опитал да приведе действието на заповедта в съответствие със закона,
посредством издаване на разпореждане лицето да не встъпва в длъжност
докато не получи съответното разрешение,
не може да се счете, че е осъществил състава на нарушението, визиран в чл. 200,
ал. 1, т. 11, предл. 1ЗМВР.
Освен гореизложеното съдът
констатира, че е са допуснати и сериозни нарушения на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при
определянето на вида и размера на наказанието. На първо място е допуснато
нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, което е довело до влошаване на положението
на санкционираното лице. Доводите в тази насока са свързани с факта, че
първоначално проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР е възложена по сигнал за три
нарушения, извършени от старши комисар К.. Видно от приложените по
административната преписка материали е обстоятелството, че проверката е вървяла
успоредно по трите случая, но във връзка с получените данни за извършени тежки
дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1 ЗМВР от старши комисар К. по първите
два пункта, с резолюция на министъра от 18. 12. 2018 г. по тях е разпоредено
провеждането на отделно дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. С
разделянето на производството служителят е лишен от възможността, предвидена в
чл. 197, ал. 3 ЗМВР за кумулиране на наказанията за едновременно установени
нарушения на служебната дисциплина, като е поставен в ситуация от една страна
да понесе отделни наказания за нарушенията си, а от друга – наказанието за
по-леко наказуемото деяние да се вземе предвид като утежняващо обстоятелство
съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определянето на наказанията за останалите
нарушения. Макар за нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 2-15 ЗМВР да е предвиден
специален ред за установяване по чл. 207 ЗМВР, няма пречка в същото
дисциплинарно производство да се установи и извършването на по-леко наказуеми
деяния, като съгласно чл. 197, ал. 3 ЗМВР в последствие се извърши кумулация на
определените наказания за отделните деяния. В тази връзка, с разделянето на
дисциплинарните производства на предварителна фаза, без яснота за развоя на
производството по чл. 207 ЗМВР, налагането на наказание по чл. 200, ал. , т. 11 ЗМВР се явява незаконосъобразно.
Освен това при определянето
на наказанието е взета предвид предходна заповед за налагане на дисциплинарно
наказание под № 342з-986 / 14. 12. 2017 г., която е била отменена с влязло в
сила съдебно решение. Именно отменената заповед е послужила като основание за
определяне на наказание „Порицание“ над установения минимум от шест месеца.
Поради отмяната на заповед № 342з-986 / 14. 12. 2017 г., наложеното наказание
„Порицание“ за срок от девет месеца се явява завишено. Налице е нарушение на принципа
за съразмерност, респ. несъответствие на оспорвания акт с целта на закона,
което съставлява незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК
Изложеното по-горе води до
извод за недоказаност на соченото дисциплинарно нарушение и неправилно
санкциониране на оспорващия на осн. чл. 204, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, поради което жалбата следва да бъде
уважена, а оспорената заповед се отмени като издадена в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона.
Предвид изхода на спора и
съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 810 лева, представляващи заплатена сума
за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.
05. 2019 г. с адв. Л. Д. от АК- София и 10 лева държавна такса.
Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна не следва да се уважава,
тъй като според съда заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото и на извършената от адвоката работа -
изготвяне на искова молба, процесуално представителство в проведеното заседание
на 20. 05. 2019 г., както и изготвяне на подробна писмена защита.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К – 6558
/ 28. 02. 2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на Ю.К.К. с ЕГН – **********
*** е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи да заплати на Ю.К.К. с ЕГН – ********** *** разноски по делото в размер на 810 (осемстотин
и десет)лева.
Решението не подлежи на
обжалване – чл. 211, предл. последно от ЗМВР.
СЪДИЯ: