Р Е Ш Е Н И Е
№ 439/12.6.2019г. 12.06.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 04.06 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
М. Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3922
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен А.М.С., в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете С.И.С. против С.
Д.С. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3000 лв.,
представляващи неимуществени вреди , причинени в следствие на ухапване от куче,
собственост на ответницата на 29.05.2018 год.
В
исковата молба се твърди, че на 29.05.2018 год. ищцата е била ухапана по ръката
от куче, собственост на ответницата, което въпреки че било агресивно,
последната често разхождала без намордник. Детето било закарано в МБАС, а
раната зашита. След разговор с ответницата, която уверила майката на ищцата, че
кучето е ваксинирало се решило на детето да не се слага ваксина против бяс.
Детето било силно уплашено, стресирано, плачело, не спяло, започнало да ес
страхува от кучета, включително да минава покрай дома на ответницата без
възрастен придружител. Освен това раната се надула и инфектирала, а и се
установило, че кучето не е ваксинирано, което наложило на детето да се направят
ваксини против бяс и същото двукратно – на 31.05.2-18 год. в гр. Я. и на
03.07.2018 год. в гр. С. да бъде оперирано, т.к. раната гнояла, а в последствие
се образувало топче. Излагат се подробни съображения за преживените от ищцата
болки и страдания, които последната оценява на сумата от 3000 лв. Ето защо се
иска уважаване на иска, присъждане на законна лихва от датата на увредата, както и разноски в производството.
В
депозирания в законния срок отговор
ответницата посочва, че действително на 29.05.2018 год. в близост до домовете
на страните при игра с кучето й ищцата е
получила нараняване. Иска се оспорва като неоснователен по подробно изложени
съображения, включително и по размер. Посочва се, че кучето не е агресивно,
често е играело с децата от квартала, същото имало недъг, освен това имало
валиден имунизационен паспорт.Иска се отхвърляне на
иска, респ. се прави възражение , че е налице хипотезата на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД.
В
с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата.
Ответницата
оспорва иска, лично и чрез процесуален представител. След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото са представени и приети множество писмени доказателства касаещи
здравословното състояние на детето в периода на и след 29.05.2018 год., които
са били обект на приетата СМЕ. Видно от същите се установява, че на посочената
дата детето С. е било ухапано в областта на дясната ръка, непосредствено в
областта на средната третина на дясната предмишница ,
в областта на предната повърхност на предмишницата.
Раната е била с кървене и засягала кожата и подкожните меки тъкани в областта
на мястото на ухапването. В последствие раната е била прегледана и зашита от
дежурния лекар в хирургично отделение. През следващите дни са настъпили
усложнения. Болките се засилили, което наложило на 31.05. детето да бъде прието
в хирургично отделение . С местна анестезия некротиралите
участъци от кожата били премахнати. Започнало лечение с антибиотици.Състоянието
на детето се подобрило и то било изписано на 03.06.2018 год. След изписването
детето не се възстановило напълно.Приложените процедури не дали резултат.На
03.07.2018 год. детето било прегледано от лекар в УМБАЛСМ „Пирогов“, където
било установено, че се касае за рана от ухапване от куче и данни за разкъсване
на дланен мускул. Детето било прието за оперативно
лечение, като манипулацията била извършена под пълна упойка. На 06.07.2018 год.
детето било изписано от болницата, като след изписването му не са настъпили
усложнения. Вещото лице е категорично, че се касае за рана от ухапване от куче,
като уврежданията на мястото не могат да бъдат причинени от манипулациите на
лекарите в Хирургично отделение – гр. Я. При изслушването си вещото лице е
пояснило, че няма как при повърхностно обработване на раната да се достигне от
медика и съответно да се разкъса сухожилие, което е разположено по-дълбоко и
съответно по-добре защитено. Просто при първоначалния преглед не се установило,
че освен разкъсване на кожата има и частично разкъсване на дланния
мускул, което е довело до удължаване на срока за излекуване.Възпалителното
усложнение се дължало на по-дълбоките наранявания на тъканите на мястото на
ухапването, където са били внесени патогенни микроорганизми в следствие
ухапването от кучето.
При
изслушването си в с.з. вещото лице е пояснило, че движенията на ръката на
детето при изписване от болницата са били ограничени и болезнени, но не до
такава степен, че да е трайно ограничено движението на крайника. Заздравяването
на мускулната тъкан продължавало по-дълго време и болките били по- значителни.
Детето изпитвало болки през цялото време, като към края на възстановителния
период те били по-слаби.Увреденият мускул никога нямало да се възстанови,
оперативната интервенция на мястото щяла да си лични, но пък щяло да се
възстанови на 100 % движението на ръката.Щяло да има белег , който бил от
ухапването и извършените след това манипулации.
От
удостоверение на ветеринарен лекар Я. Г. се установява, че при посещение на кучето
собственост на С. Г. на 02.02.2018 год. кучето било с
видимо затруднено придвижване и трайни изменения на задните крайници.
На
18.06.2018 год. при проверка на компетентните органи на адреса на ответницата
било установено, че кучето вече не се отглежда на адреса.
По
делото е изискана и приета в цялост Преписка № *** год. на ЯРП, по която на
16.07.2018 год. е постановен отказ да се образува наказателно производство
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. С. – *** на ищцата посочва, че във въпросния ден е бил на
южната тераса на жилището им , чул писък и когато погледнал , видял как
две - три деца се пръснали от кучето и
жената, която го водела. По най- бързия начин слязъл и констатирал, че ръката
на С. била ухапан, цялата била в кръв, която течала. Обадил се на дъщеря си и
зет си и заедно с дъщеря си посетило Спешно отделение, детето ревяло от страшни
болки. В болницата почистили раната и направили няколко шева. След като се прибрали
детето не можало да спи. На следващия ден отново посетили лекар, т.к. им се
обадили, че трябва да се сложи инжекция за бяс.Насрочили и физиотерапия.
Наложило се детето да влезе в болница, т.к. раната не зараствала и вдигало
температура.След изписването от хирургично отделение раната била открита и
гноясвала. Детето не можело да се храни с лявата ръчичка, поради което и се
налагало да го храни свидетелят. Било с болки вечер , стряскало се. Месец и
половина било в къщи и излизало само с възрастен придружител. Пиело антибиотици.
Сега ръката заздравяла, но детето се страхувало от кучета и искало да
заобикалят дома на ответницата, която почти им била ***. Кучето било голямо
едро, било без намордник.В деня на инцидента свидетелят отговарял за детето,
родителите ги нямало. Детето било на площадката, а свидетелят го гледал от
терасата.
Св.
М. посочва, че е виждала ответницата няколко пъти докато разхожда кучето си.
Познавала С., понеже свидетелката имала малко кученце, на което всички деца се
радвали. По време на инцидента свидетелката тъкмо излизала от входа и видяла до
едно дърво С. с кучето и две деца- С. и друго дете от квартала. Кучето било на
повод. Чула как едното дете изпищяло от болка и хукнало. *** му бил на терасата
и слязъл веднага. Имало кръв по ръчичката. Свидетелката след това се прибрала.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли
от каквито и да е вещи, а в случая от животно, отговарят солидарно собственикът
и лицето, под чийто надзор то се намира. В практиката си Върховният касационен
съд намира, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е
да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно
животно отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД. Освен това отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна, безвиновна –
каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи
обезщетение. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества,
нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/ - виж решение № *** г., по гр. д. № *** на *** г.
о.
В процесния случай съдът
приема, че елементите ангажиращи отговорността на ответницата по чл. 50 ЗЗД са доказани по производството.
На първо място по делото
е безспорно между страните, че процесното куче е
собственост на ответницата С.. Не се оспорва от ответната страна, а и се
установява от всички събрани по делото доказателства, че на 29.05.2018 год.
ищцата е била ухапана в областта на ръката от кучето. В този смисъл достатъчен
факт за ангажиране отговорността на ответницата е факта на нападението. Основните
спорни въпроси в процеса са относно наличието на предпоставките на чл. 51,ал.2
от ЗЗД, както и за размера на претендираните
неимуществени вреди.
Във връзка с приложението на чл.51 ал.2
от ЗЗД, следва да се установи дали пострадалото дете с поведението
си е допринесло за причинените вреди
и при установяване наличието на такъв принос, да се
намали размера на обезщетението за вредите съответно на съпричиняването.
В настоящото производство според съда не се установиха действия от
страна на детето, които биха допринесли за настъпването на вредите. Съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, е налице,
когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице, т.е.
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите от непозволено увреждане.
От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата и
настъпилия вредоносен резултат. От събраните по делото гласни доказателства
действително се установи, че по време на настъпване на инцидента децата,
включително ищцата са се намирали в близост до кучето на ответницата. Освен
обаче твърденията на ответницата , че някое от децата е предизвикало последващите действия на кучето, то доказателства в тази
насока по делото не бяха събрани, още по-малко, че именно детето С. е
допринесло за настъпване на ухапването. Не без значение е и обстоятелството, че
според чл.33 от
ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон, каквото е домашното куче, е
длъжен да го отглежда при спазване изискванията на този закон и на ЗВМД.
Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето на обществени места и при ситуации застрашаващи живота или здравето на
хората или други животни, съгласно чл.35 ал.2 от ЗЗЖ.
По отношение на размера на обезщетение,
което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното
зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характера на увреждането,
което в настоящия случай е свързано с причинени физически и психически болки,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
загрозявания изразяващи се в оставането на белег и др. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в
конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са
причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата,
съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответницата следва да
заплати сумата 3000 лв. Този размер би възмездил по справедливост пострадалата
за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха. При преценката си
съдът съобрази и практиката на съдилищата в подобни казуси, както и Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. №
1533/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС е присъдено обезщетение в размер
на 5000 лв. за понесените от малолетното дете
болки и страдания, като
е отчетена ниската му възраст, неукрепналата детска
психика, и
в което е изтъкнато, че не са необходими специални
знания, за да
се приеме, че
по естеството си
инцидента предизвиква, стрес, уплаха, страх,
повишена тревожност и негативни душевни
изживявания.
С оглед на всичко изложено до тук, ЯРС
приема, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния си претендиран размер.Сумата следва да се присъди в едно със законната лихва
от датата на увреждането – 29.05.2018 год., на осн.
чл. 84, ал.3 ЗЗД.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 870 лв.–
заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн.
чл. 50 от ЗЗД С. Д.С., ЕГН ********** да
заплати на С.И.С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител А.М.С., ЕГН ********** сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от куче на 29.05.2018
г., в едно със законната лихва от датата на увреждането – 29.05.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Д.С., ЕГН ********** да заплати на С.И.С., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител А.М.С., ЕГН **********
сумата от 870 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: