Решение по дело №864/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 293
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 5 октомври 2019 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420200864
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

гр.В.,18.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      

                        Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                       

                 Съдебни заседатели:                    

                                                                                                          

при секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело 864 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Ц.П.Ц. ***-0000182/22.07.2019 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11/31.10.02 г. на МТС и на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяната му на това основание.

         Ответната страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.

         След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

         На 15.07.2019 г., около 12.10 ч., на път І-1, преди бензиностанция „Ромпетрол”, контролни органи на ОО”АА”-В.- св.К.Г. и Ю.Ф. спрели за проверка т.а.”Мерцедес 816 Д Варио” с ДК№***, категория 2, управляван от жалбоподателя и извършващ международен превоз на товари от Република Б.за Република У.. При проверката жалбоподателят представил на контролните органи удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на валидност /валидно до 18.02.19 г./ На място и в присъствие на жалбоподателя е съставен АУАН №261676/15.07.19 г., в който е посочено, че „…водачът извършва превоз, като в момента на проверката не представя валидно удостоверение за психологическа годност. Представя удостоверение №330358 валидно до 18.02.19 г.”. Така описаното поведение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.19, ал.1,т.7 от Наредба №11/31.10.02 г. на МТС. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.93, ал.1,т .1 ЗАПр., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000.00 лв.

         Така изложените до тук фактически положения се установяват безпротиворечиво от приобщените по делото гласни и писмени доказателства, а именно св.показания на К.Г. и Ю.Ф., подкрепени и от приложените към преписката невалидно удостоворение за психологическа годност, справка за психологически изследвания на водачите от ИС на ИА”АА” и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и не са спорни между страните, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в случая АУАН и обжалваното НП са необосновани и издадени в противоречие с материалния и процесуален закон, което налага и отмяна на постановлението при следните съображения:

         Посочената в процесните АУАН и НП като нарушена  разпоредба на чл.19, ал.1,т.7 на Наредба №11/31.10.02 г., предвижда задължение за водачите, извършващи международни превози да държат в превозното средство, т.е. да предоставят при проверка и всяко поискване от контролните органи определени документи, в т.ч. и удостоверение за психологическа годност. За нарушението на това задължение се следва административна санкция, съгласно чл.93, ал.2 ЗАПр. Задължението на водачите за притежание на валидно удостоверение за психологическа годност е друг вид, самостоятелно задължение, въведено в чл.58, ал.1,т.3 от Наредба №11/31.10.02 г., чието нарушаване на свой ред се санкционира, съгласно чл. 93, ал.1, т.1 ЗАПр., предвиждащ отговорност за водачи, извършващи съответни превози на пътници или товари “без редовно издадени” документи, изискващи се от европейски регламенти, от закона или подзаконови нормативни актове. В случая и макар, че де факто е била констатирана изначална липса на валидно удостоверение за психологическа годност /т.е. нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредбата/, в АУАН и в НП е вменена отговорност за непредставяне на определен документ от водача при извършване на проверката от контролните органи, квалифицирано като нарушение на чл.19, ал.1,т.7 от Наредбата, което поведение представлява различно и самостоятелно нарушение, санкционируемо на основание чл.93, ал.2 ЗАПр. С други думи, актосъставителят и АНО са допуснали груби несъответствия между фактическото и юридическо обвинение и следващите се за тях санкции.

         Горепосоченото нарушение и неправилно приложение на материалния закон, освен че водят до необоснованост на обжалваното НП се отразяват и в процесуален аспект. Административнонаказателното производство е строго формално и за законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно, пълно и ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци; съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция. В конкретния  случай тези изисквания са нарушени.Това при всички случаи ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като остава неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. От друга страна, лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване, а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност.

         Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000182/22.07.19 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на Ц.П.Ц. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАПр. за извършено нарушение по чл.19, ал.1,т.7 от Наредба №11/31.10.02 г. на МТС.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: