№ 27
гр. Враца, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211400500476 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба вх.№ 33053/06.10.2021 г. на Ц.
Ц. Ц., Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц., тримата от с.***, обл.Враца, против действия на
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Ц. по изп.д.№ 661/2021 г.
След указания на съда, жалбата е конкретизирана с молба-уточнение
вх.№ 3037/18.11.2021 г.
От жалбата и уточнителната молба може да бъде направен извод, че се
обжалват следните действия на ЧСИ И. Ц.:
Първият жалбоподател Ц. Ц. Ц., в качеството си на длъжник по
обезпечено вземане по договор за особен залог от 21.07.2020 г., обжалва
постановление от 20.09.2021 г. по изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц.
в частта, в която са му начислени разноски за изпълнителното производство в
размер на 3 108,30 лв. Посочва, че е получил уведомление за изготвяне на
постановление, според което задължението по изпълнителното дело възлиза
на 39 858,30 лв., от които 36 750 лв. – равностойността на липсващата вещ, и
3 108,30 лв. – такси, в т.ч. и такса по т.26 от Тарифата за такси и разноски по
ЗЧСИ, но препис от самото постановление не му е връчен. Уточнява, че
обжалва постановлението в частта относно разноските, тъй като липсва
изричен акт на ЧСИ, с който да са начислени тези разноски; няма издадени
сметки съобразно изискванията на ЗЧСИ; сумата е посочена общо, без да е
конкретизирана по пера; в общата сума е включена такса по т.26 от Тарифата,
без да е посочен размера и без да е събрана каквато и да е сума по
1
изпълнителното дело, върху която да се начислява тази такса.
Вторият жалбоподател Ц. Х. Ц., в качеството му на длъжник в
изпълнителното производство, обжалва постановление от 20.09.2021 г. по
изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с което по реда на чл.35, ал.2 ЗОЗ
вр. чл.521, ал.2 ГПК е определена равностойност на липсваща вещ – колесен
трактор, марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят - зелен/бял, рама №
L06910V264292, година на производство - 2000г., с рег.№ ВР***,
свидетелство за регистрация № ВР*** А, с дата на първоначална регистрация
27.04.2012г. и дата на вписване в регистъра 04.12.2012г. Твърди, че
постановлението за определяне равностойността е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, тъй като липсват мотиви и
данни по какъв начин ЧСИ е стигнал до извода, че вещта липсва. Счита, че
равностойността на липсващата вещ е определена произволно и при
допуснати груби процесуални нарушения на разпоредбата на чл.521, ал.2
ГПК. Същият жалбоподател Ц. Х. Ц. обжалва и начислените му по делото
разноски в размер на 3 108,30 лв. Изтъква, че в постановлението за
определяне на равностойността не са начислени каквито и да са разноски,
както и че липсва друг изричен акт на ЧСИ за начисляването на такива. И
този жалбоподател поддържа, че няма издадени сметки съобразно
изискванията на ЗЧСИ, че дължимата сума за разноски е посочена общо, без
да е конкретизирана по пера, както и че в общата сума е включена такса по
т.26 от Тарифата, без да е посочен размера и без да е събрана каквато и да е
сума по изпълнителното дело, върху която да се начислява тази такса.
Посочва, че е получил и второ постановление от 20.09.2021 г., в което е
отразено, че ЧСИ приема разноски в размер на 198,30 лв., но не става ясно
дали тези разноски са включени в първоначално посочените като дължими
разноски от общо 3108,30 лв.
Третата жалбоподателка С. Г. Ц. също обжалва начислените такси в
размер на 3108,30 лв., като излага напълно идентични съображения с тези на
останалите двама жалбоподатели.
Вторият жалбоподател Ц. Х. Ц., в качеството си на длъжник в
изпълнителното производство, и третата жалбоподателка С. Г. Ц., в
качеството си на съпруг недлъжник, обжалват и постановление от 20.09.2021
г. по изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с което са наложени
възбрани върху недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена
общност. Твърдят, че изп.д.№ 661/21 г. по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано
въз основа на вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по договор за
особен залог, сключен за обезпечение на задължението на първия
жалбоподател Ц. Ц. Ц. по договор за продажба на бъдеща продукция от
26.06.2020 г., за неизпълнението на който е издаден изпълнителен лист и е
образувано изп.д.№ 264/21 г., по което изпълнението е приключило – описана
е и е продадена продукция, с чиято равностойност е погасено задължението
по изпълнителния лист. Жалбоподателите считат, че при това положение не е
допустимо в производство по реда на ЗОЗ да се събира втори път същата
2
сума. Намират, че при налагане на възбраните е нарушена разпоредбата на
чл.442в ГПК (вероятно се има предвид чл.442а ГПК), тъй като дори и да
остават дължими някаква незначителна част от главницата или дължими
такси и разноски по изп.д.№ 264/21 г., размерът на същите е несъразмерен с
размера на наложените възбрани, но ЧСИ отказва да вдигне възбраните с
оглед разпоредбата на чл.442а, ал.2 ГПК. Твърди се, че възбрана е наложена и
върху единствения жилищен имот на жалбоподателите, който е
несеквестируем.
Постъпило е писмено възражение вх.№ 34416/15.10.2021 г. от "ВП
Брандс Интернешънъл" АД, в качеството му на заложен кредитор и взискател
по изпълнителното дело, в което изразява становище за недопустимост на
жалбата, поради липса на активна легитимация на жалбоподателите в
съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОЗ вр. чл.521 ГПК. В условията
на евентуалност изразява становище и за неоснователност на жалбата.
Навежда доводи, че заложният длъжник е бил надлежно уведомен, че се
пристъпва към изпълнение върху вписания в ЦРОЗ особен залог и се иска
предаване на заложената вещ. Посочва, че ЧСИ Ц. няколко пъти е уведомила
длъжника и му е посочила конкретни дати за предаване на вещта, но такова не
е последвало и вещта не е намерена на адреса на длъжника. Заложената вещ
не е открита дори и при оказаното съдействие от органите на полицията. Ето
защо заложният кредитор счита, че в негова полза е възникнало право да иска
събиране на равностойността на неоткритата заложена вещ, поради което
действията на ЧСИ Ц. са законосъобразни.
Във възражението се изразява несъгласие с оплакванията в жалбата
относно начина на определяне на равностойността на вещта. Навеждат се
доводи, че ЧСИ няма основание и правомощие да определя различна
стойност на съответната заложена вещ от тази, посочена в договора за особен
залог и вписана в ЦРОЗ. След като страните са определили стойността на
заложената вещ и са вписали залога за тази стойност, то същата е обвързваща
за съдебния изпълнител при определяне и събиране равностойността по реда
на ЗОЗ по същия начин, по който и равностойността на движимите вещи,
посочена в изпълнителния лист, е обвързваща да съдебния изпълнител в
производството по принудително изпълнение по реда на ГПК, поради което
последното изречение на ал.2 на чл.521 ГПК не е приложимо.
Взискателят оспорва твърденията на жалбоподателите, че по друго
изпълнително дело вече е приключило принудителното изпълнение и е
събрана дължимата сума, обезпечена с особения залог. Твърди се, че не само
сумата не е събрана, но длъжникът Ц. Ц. Ц. и баща му Ц. Х. Ц. правят всичко
възможно да осуетят и затруднят изпълнението като укриват заложеното
имущество и са направили опит да приберат част от описаната и запорирана
реколта, а друга част – да унищожат.
Прави искане за потвърждаване обжалваните действия на ЧСИ Ц. като
правилни и законосъобразни.
На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила мотиви със
3
становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.
Навеждат се доводи, че изпълнителното производство е образувано на
основание чл.35, ал.1 ЗОЗ въз основа на извлечение от ЦРОЗ за вписан залог
и вписано пристъпване към изпълнение, които са пряко изпълнително
основание, въз основа на което заложният кредитор може да образува
изпълнително производство за предаване на имуществото, обект на залога, а в
случаите на негова липса да поиска прилагане разпоредбата на чл.521, ал.2
ГПК. Съдебният изпълнител счита, че в случая не е приложимо последното
изречение на ал.2 на чл.521 ГПК, тъй като в извлечението на ЦРОЗ е вписана
стойността на вещта. Намира за неоснователни и оплакванията, че не е ясно
как е констатирано, че вещта липсва. Посочва, че е било насрочено
принудително предаване на вещта на 11.05.2021 г., но присъствалите на
адреса жалбоподатели Ц.Ц. и С.Ц. са заявили, че тракторът го няма, защото е
изгорял. В присъствието на служители на МВР е предприето издирване на
трактора в няколко местни бази, но не е открит, за което е съставен и
протокол.
В мотивите на ЧСИ се изразява становище за неоснователност и на
оплакванията на жалбоподателите относно разноските в изпълнителното
дело. Разяснява се, че в поканата за доброволно изпълнение от 20.09.2021 г. е
посочено общо задължение в размер на 39 858,30 лв., от които 36 750,00 лв. –
неолихвяеми вземания (определената с постановлението парична
равностойност на движимата вещ) и 3 108,30 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, в т.ч. и
таксата по т.26. Към поканата е приложено и постановление за разноски, с
което са приети платени от взискателя такси в размер на 198,30 лв., за които
са издадени фактури и сметки. В забележки на чл.26 от ТТРЗЧСИ е указано,
че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия
дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, поради което в
ПДИ на длъжника е посочена сумата 3 108,30 лв., включваща таксата по т.26
в размер на 2 910,00 лв. и платените от взискателя такси в размер на 198,30
лв. Пояснява се, че таксата по чл.26 е определена върху размера на вземането
от 36 750 лв. и само е съобщена на длъжника, а сумата в размер на 198,30 лв.
са вече платени и приети разноски, затова на длъжника е връчено това
отделно постановление.
ЧСИ Ц. посочва, че другото изпълнително дело № 264/2021 г. е
образувано въз основа на изпълнителен лист със страни: "ВП Брандс
Интернешънъл" АД срещу Ц. Ц. Ц. и към момента производството по същото
е висящо и не е приключило. Счита, че действията по налагане на възбрана
на имоти, представляващи СИО, са съобразени с разпоредбата на чл.442а
ГПК, тъй като има хирографарен кредитор с наложена възбрана върху
същите имоти, както и Държавата за публични задължения на длъжника в
размер на 6085,41 лв.
След извършена проверка на редовността и допустимостта на
подадената жалба, съдът е приел, че същата е подадена в рамките на
законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, но е недопустима като насочена
4
против необжалваеми от съответното лице действия на съдебен изпълнител в
частта, в която С. Г. Ц. обжалва постановление от 20.09.2021 г., с което са
определени дължими от Ц. Х. Ц. и Ц. Ц. Ц. разноски в размер на 3 108,30 лв.,
както и в частта, в която Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. обжалват постановление от
20.09.2021 г., с което са наложени възбрани върху земеделски имоти,
находящи се в землището на с.***, обл.Враца, описани в п.1 до п.9 вкл., и
постановление от 20.09.2021 г., с което е наложена възбрана върху магазин за
хранителни стоки и кафе-аперитив в с.***, обл.Враца.
С Определение № 359/09.12.2021 г. съдът е прекратил производството
по делото в тези части и е приел за разглеждане жалба № вх.№
33053/06.10.2021 г. в частта, в която Ц. Ц. Ц. обжалва постановление от
20.09.2021 г., с което са му начислени разноски в размер на 3 108,30 лв.; в
частта, в която Ц. Х. Ц. обжалва постановление от 20.09.2021 г. за
определяне равностойност на липсваща вещ по реда на чл.35, ал.2 ЗОЗ вр.
чл.521, ал.2 ГПК; в частта, в която Ц. Х. Ц. обжалва постановление от
20.09.2021 г., с което са му начислени разноски в размер на 3 108,30 лв.; в
частта, в която Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. обжалват наложената с постановление от
20.09.2021 г. възбрана върху ½ ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел ХІV, пл.№
24, кв.34 по плана на с.***, обл.Враца, целият с площ 560 кв.м., ведно с двете
южни стаи на втория етаж и задната южна стая на първия етаж от
намиращата се в него жилищна сграда, при граници и съседи: улица, Г. Т. В.,
В. Х. В..
Съгласно разпоредбата на чл.521, ал.3 ГПК делото е насрочено и
разгледано в открито съдебно заседание.
Преди заседанието е депозирана молба от жалбоподателите, в която
заявяват, че поддържат подадената жалба и представят писмени
доказателства. В съдебно заседание взискателят "ВП Брандс Интернешънъл"
АД , чрез процесуалния си представител юрк П.С., оспорва жалбата и
представя писмени доказателства.
След като обсъди приложените копия от изп.д.№ 264/2021 г. и изп.д.№
661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц. и приетите в съдебното производство
писмени доказателства, във връзка с изложените от страните доводи и
мотивите на съдебния изпълнител настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоначално е образувано изп.д.№ 264/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц.
по молба на "ВП Брандс Интернешънъл" АД срещу Ц. Ц. Ц. въз основа на
Заповед № 260107/10.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 10.02.2021 г.,
издадени по ч.гр.д.№ 205/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра, с които
длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 37 500 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане,
считано от 10.02.2021 г., както и разноски в размер на 750,00 лв.
Сред имуществото, предмет на принудително изпълнение в рамките на
това производство, е и колесен трактор, марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят
5
- зелен/бял, рама № L06910V264292, година на производство - 2000г., с рег.№
ВР***, свидетелство за регистрация № ВР*** А, с дата на първоначална
регистрация 27.04.2012г. и дата на вписване в регистъра 04.12.2012г.
По делото е приложен договор за особен залог на движими вещи от
21.07.2020 г., от който е видно, че ЗП Ц. Х. Ц. е учредил в полза на "ВП
Брандс Интернешънъл" АД особен залог върху тази движима вещ за
обезпечаване изпълнението на задълженията на ЗП Ц. Ц. Ц. по Договор за
продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020 г. на обща стойност 36 750 лв.
Представено е заявлението за вписване на договора за особен залог, както и
потвърждение за извършеното вписване в ЦРОЗ.
По молба на взискателя е наложен запор върху трактора с изпращането
на запорно съобщение изх.№ 6047/16.02.2021 г. до ЦРОЗ и запорно
съобщение изх.№ 7436/25.02.2021 г. до Областна дирекция "Земеделие" –
Враца, за което длъжникът Ц. Ц. Ц. е уведомен със съобщение, връчено му на
01.03.2021 г.
На 02.03.2021 г. "ВП Брандс Интернешънъл" АД, в качеството си на
заложен кредитор по смисъла на Закона за особените залози, е вписал
пристъпване към изпълнение върху заложената вещ, поради неизпълнение на
обезпечените вземания от страна на длъжника.
С молба вх.№ 07812/08.03.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ Ц. на
основание чл.18, ал.4 ЗЧСИ вр. чл.35, ал.1 ЗОЗ и чл.521 ГПК да пристъпи към
принудително изпълнение по отношение на заложената вещ, поради отказ на
залогодателя да я предаде доброволно.
На 15.03.2021 г. е направен опит да бъде извършен опис на трактора,
като видно от съставения Протокол за опис на движима вещ същият не е
открит. Присъствали са Ц. Ц. Ц. и Ц. Х. Ц., които са заявили, че тракторът е
изгорял, и твърдят, че има данни за това в полицията.
Насрочен е нов опис на движимата вещ на 01.04.2021 г., за който
длъжникът Ц.Ц. е уведомен с призовка за принудително изпълнение, връчена
на 30.03.2021 г., а заложният длъжник Ц.Ц. е уведомен със съобщение за
насрочен опис, връчено на същата дата. На определената дата отново е
направен опит да бъде извършен опис, като видно от съставения Протокол за
опис на движима вещ тракторът отново не е открит. В протокола е отразено,
че отново са присъствали Ц. Ц. Ц. и Ц. Х. Ц., които заявяват, че тракторът е
изгорял и че особеният залог е учреден след това събитие само по документи.
Във връзка с направените изявления, ЧСИ Ц. е отправила искания до
РУ-Мездра и ОП-Враца за предоставяне на информация дали има данни за
пожар на адреса на длъжника и заведена ли е преписка за палеж на трактора.
Получен е отговор от РП-Мездра, с който съдебния изпълнител е уведомен, че
е заведено досъдебно производство № 144/2017 г. по описа на прокуратурата
за палеж на движима вещ – колесен трактор, собственост на Ц. Х. Ц., което е
спряно с постановление от 10.05.2017 г. Към отговора е приложен и препис от
постановлението. Получен е и отговор от РУ-Мездра, в който също се
съдържат данни за образувано ДП № 47/2017 г. за това, че на 21.02.2017 г. е
6
запалено имущество на значителна стойност – 1 бр. трактор "Джон Диър
6400", с рег.№ ВР***, собственост на Ц. Ц. Ц., и 1 бр. трактор "Джон Диър
6910", с рег.№ ВР***, собственост на Ц. Х. Ц., като в хода на проведените
следствени действия е установено, че вторият трактор е изгорял частично
като е увредена предната му дясна гума.
С писмо вх.№ 11878/09.04.2021 г. взискателят, излагайки твърдения,
че длъжникът противоправно се опитва да затрудни и осуети предаването на
заложената вещ, е поискал ЧСИ Ц. на основание чл.18, ал.4 ЗЧСИ вр. чл.521
ГПК да поиска съдействие от компетентните органи за предаване на
трактора.
Съдебният изпълнител е насрочил нов опис на 23.04.2021 г., като е
поискал съдействие от РУ-Мездра и КТИ-Враца за извършването на описа, но
няма данни такъв да се е извършен.
На 19.04.2021 г. "ВП Брандс Интернешънъл" АД е подал молба до ЧСИ
И. Ц., в качеството си на заложен кредитор по смисъла на ЗОЗ, с която е
поискал на основание чл.18, ал.4 ЗЧСИ вр. чл.35, ал.1 ЗОЗ и чл.521 ГПК да
бъдат предприети изпълнителни мерки за получаването, описа и продажбата
на движима вещ, собственост на залогодателя ЗП Ц. Х. Ц., срещу която е
вписано пристъпване към изпълнение, а именно - колесен трактор,
марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят - зелен/бял, рама № L06910V264292,
година на производство - 2000г., с рег.№ ВР***, свидетелство за регистрация
№ ВР*** А, с дата на първоначална регистрация 27.04.2012 г. и дата на
вписване в регистъра 04.12.2012 г. Към молбата са приложени: Заявление за
вписване на договор за залог в ЦРОЗ с нотариална заверка на подписа от
03.08.2020 г., Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с
нотариална заверка на подписа от 18.02.2021 г. и потвърждение за вписване в
ЦРОЗ, в което е отразено, че към 02.03.2021 г. е вписано пристъпването към
изпълнение.
Въз основа на тази молба е образувано изп.д.№ 661/2021 г. по описа на
ЧСИ И. Ц.. С Разпореждане № 14199/19.04.2021 г. съдебният изпълнител на
основание чл.32, ал.3 ЗОЗ е разрешил на взискателя да вземе мерки за
запазване на имуществото, предмет на залога, чрез назначаване на охрана на
движимата вещ.
На 20.04.2021 г. са изпратени покани до Ц. Х. Ц. и Ц. Ц. Ц. за
доброволно предаване на заложеното имущество, които са връчени на
23.04.2021 г. В поканите е указано, че ако имуществото не бъде предадено
доброволно, се насрочва принудителното му предаване на 11.05.2021 г.
От съставения Протокол за предаване на движима вещ от 11.05.2021 г.
е видно, че на посочената дата се е явил само представител на взискателя, а
Ц.Ц. и Ц.Ц. не се явяват и не се представляват. В протокола е отразено, че са
посетени няколко стопански дворове в с.*** с цел намиране на заложената
вещ, но същата не е открита, а по данни на хора от селото тракторът е виждан
по полето. Посочено е също, че в базата и в къщата на Ц.Ц. и Ц.Ц. не е
открита вещта.
7
С молба вх.№ 31205/17.09.2021 г. "ВП Брандс Интернешънъл" АД е
поискал на основание чл.521 ГПК вр. чл.10, ал.4 ЗОЗ в рамките на
образуваното производство по изп.д.№ 661/21 г. да бъде събрана
равностойността на заложеното имущество от залогодателя Ц. Х. Ц..
Поискано е да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти на
залогодателя, запор на банковите му сметки, залог върху дружествени дялове
и запор на МПС и селскостопанска техника. Към молбата е приложен
Договора за особен залог от 21.07.2020 г., сключен между ЗП Ц. Х. Ц. и "ВП
Брандс Интернешънъл" АД, по силата на който е учреден особен залог върху
движимата вещ за обезпечаване изпълнението на задълженията на ЗП Ц. Ц. Ц.
по Договор за продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020 г. на обща стойност
36 750 лв., както и копие от свидетелството за регистрация на трактора.
С Постановление от 20.09.2021 г. ЧСИ Ц. е определила равностойност
на липсващата заложена вещ в размер на 36 750 лв. В мотивите на този акт е
посочено, че тази равностойност се определя на база посочената в Договора
за особен залог сума от 36 750 лв.
С Постановление за налагане на възбрана, обективирано в Протокол №
2099/20.09.2021 г., ЧСИ Ц. е наложила възбрана върху 10 бр. недвижими
имоти, собственост на Ц. Х. Ц. и съпругата му С. Г. Ц., придобити по време на
брака им, сред които и ½ ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел ХІV, пл.№ 24,
кв.34 по плана на с.***, обл.Враца, целият с площ 560 кв.м., ведно с двете
южни стаи на втория етаж и задната южна стая на първия етаж от
намиращата се в него жилищна сграда, при граници и съседи: улица, Г. Т. В.,
В. Х. В.. В постановлението е посочено, че длъжниците Ц. Х. Ц. и Ц. Ц. Ц.
имат парично задължение в размер на 39 778,50 лв.
С Постановление за налагане на възбрана, обективирано в Протокол №
2107/20.09.2021 г., ЧСИ Ц. е наложила възбрана и върху недвижим имот,
собственост на Ц. Х. Ц. и съпругата му С. Г. Ц., представляващ магазин за
хранителни стоки и кафе аперитив от 53 кв.м., построен в собствен УПИ,
съставляващ парцел ХІV, пл.№ 24, кв.34 по плана на с.***, обл.Враца, целият
с площ 560 кв.м. В това постановление също е посочено, че длъжниците Ц. Х.
Ц. и Ц. Ц. Ц. имат парично задължение в размер на 39 778,50 лв.
До длъжника Ц. Х. Ц. са изпратени покани за доброволно изпълнение
изх.№ 33347/20.09.2021 г. и изх.№ 34181/30.09.2021 г., в които е посочено, че
задължението му по делото възлиза общо на 39 858,30 лв., от които 36 750 лв.
- неолихвяеми вземания (определената с постановление парична
равностойност на движимата вещ) и 3 108,30 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, в т.ч. и
таксата по т.26, дължими към 20.09.2021 г.
До Ц. Ц. Ц., в качеството му на длъжник по обезпеченото вземане по
Договор за особен залог от 21.07.2020 г., са изпратени уведомления изх.№
33348/20.09.2021 г. и изх.№ 34182/30.09.2021 г., в които е посочено, че
задължението по изпълнително дело възлиза на 39 858,30 лв., от които 36
750,00 лв. - неолихвяеми вземания (определената с постановление парична
равностойност на движимата вещ) и 3 108,30 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, в т.ч. и
8
таксата по т.26, дължими към 20.09.2021 г.
На 20.09.2021 г. е издадено и постановление, с което са приети
разноски по изп.д.№ 661/2021 г., образувано по молба на "ВП Брандс
Интернешънъл" АД против Ц. Х. Ц., в размер на внесена от взискателя сума
от 198,30 лв. с вкл.ДДС, представляваща обикновени авансови такси към ЧСИ
за образуване и водене на изпълнителното дело по т.1, т.4, т.4, т.10 и т.31
ТТРЗЧСИ.
Както в рамките на изпълнителното производство, така и пред съда са
представени копия от Нотариален акт № 51, том V, нот.д.№ 942/2006 г. и
Нотариален акт № 46, т.І, дело № 47/2004 г., от които се установява
собствеността на Ц. Х. Ц. и съпругата му С. Г. Ц. по отношение на
недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана.
Пред съда взискателят е представил и заверено копие от Нотариален
акт № 153, т.V, дело № 1052/2006 г., от което е видно, че Ц. Х. Ц. е закупил е
УПИ ХІІ, пл.№ 25 от 1230 кв.м. в кв.34 по плана на с.***, общ.Мездра, ведно
с еднофамилна жилищна сграда, кухня и кош. От доказателствата по
изпълнителното дело е видно, че с Нотариален акт № 3, т.ІV, рег.№ 2850,
дело № 371/2015 г. Ц. и С. Г. Ц. са дарили на сина си Ц. Ц. Ц. собствения си
недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ, пл.№ 25, кв.34 по плана на с.***,
общ.Мездра, обл.Враца, целия с площ 760 кв.м., заедно с находящите се в
него масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м., масивна жилищна сграда
/лятна кухня/ с площ 48 кв.м. и две стопански постройки. Идентичността на
имотите по НА № 153/2006 г. и НА № 3/2015 г. се потвърждава от отразеното
във втория нотариален акт обстоятелство, че при сключване на
обективираната в същия сделка като документ за собственост на имота е
представен първия нотариален акт.
От приложените по изпълнителното дело и в съдебното производство
справки от Агенция по вписванията за лицата Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. не се
установява да притежават право на собственост върху други недвижими
имоти с жилищен характер.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
1/ По жалбата на Ц. Ц. Ц. против Постановление от 20.09.2021 г., с
което са му начислени разноски в размер на 3 108,30 лв.
Производството по изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц. е
образувано по реда на чл.35, ал.1 ЗОЗ, според който когато залогодателят не
окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество
или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от
регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение може да
поиска от съдебния изпълнител предаването на заложените движими вещи по
реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс. Извлечението от
регистъра за особените залози за вписано пристъпване към изпълнение върху
заложена вещ представлява пряко несъдебно изпълнително основание и въз
основа на него заложният кредитор може да образува производство пред
9
съответния съдебен изпълнител с цел получаване на фактическа власт върху
заложеното имущество. Съгласно чл.18, ал.4 ЗЧСИ по възлагане от
пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор ЧСИ може да предаде
заложеното имущество по реда на чл.521 ГПК, както и да продаде заложеното
имущество по реда на ЗОЗ или ГПК. В производството по предаване на
заложените вещи не е налице принудително изпълнение по смисъла на ГПК,
тъй като предаването на вещите по чл.521 ГПК (принудителното им
изземване) е елемент от изпълнението по ЗОЗ. Правомощията на съдебния
изпълнител се свеждат до опис на заложените вещи и изземването им, за
което се съставя протокол, предаване на кредитора на иззетите заложени
движими вещи, за което също се съставя протокол и приключване на
производството с постановление на ЧСИ. Ето защо, не се касае за
принудително изпълнение по смисъла на ГПК, а за извънсъдебно
удовлетворяване на заложния кредитор по реда на ЗОЗ, като единствено редът
за предаване на заложените вещи е този по чл. 521 ГПК. Когато, обаче, при
описа ЧСИ не открие заложените вещи, се пристъпва към събиране на
тяхната равностойност чрез продажбата им, която може да бъде извършена по
реда на ЗОЗ или ГПК. Когато продажбата се извършва по реда на ЗОЗ, ЧСИ
действа в качеството му на депозитар, т.е. на независимо лице. Когато
продажбата се извършва по реда на ГПК, тогава извънсъдебното изпълнение
по ЗОЗ преминава в принудително изпълнение по смисъла на ГПК, като
заложното право на кредитора се трансформира в привилегия за
равностойност, която се реализира само чрез принудително съдебно
изпълнение по общия ред. В тези случаи, когато заложената вещ не е открита
у длъжника, липсва обособено имущество, върху което залогът да тежи, като
е без значение дали вещта е налична, но се укрива от залогодателя. По тази
причина правото на удовлетворяване на заложния кредитор се насочва срещу
цялото имущество на залогодателя, но за събиране на паричната
равностойност на заложените вещи, като изпълнението се извършва по общия
ред на ГПК.
Тези принципни разсъждения водят до извода, че страни в
производството по чл.35, ал.1 ЗОЗ чл. чл.18, ал.4 ЗЧСИ и чл.521 ГПК, както
при извънсъдебното изпълнение по предаване на вещите по реда на ЗОЗ, така
и при продажбата им по реда на ЗОЗ или на ГПК са заложният кредитор и
залогодателя.
В конкретния случай производството е образувано по молба на "ВП
Брандс Интернешънъл" АД, в качеството му на кредитор по Договор за
особен залог от 21.07.2020 г., а насрещна страна е Ц. Х. Ц., в качеството му
на залогодател по същия договор. В постановленията за възбрана от
20.09.2021 г. ЧСИ И. Ц. е посочила като длъжник в изпълнителното
производство и лицето Ц. Ц. Ц., който има качеството на длъжник по
вземането на заложния кредитор, обезпечено със сключения Договор за
особен залог от 21.07.2020 г., като му е възложила разноски в общ размер от 3
108,30 лв. наред със заложния кредитор Ц. Х. Ц.. Настоящият съдебен състав
10
намира, че тези действия на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като в рамките на
образуваното производство за предаване на заложена движима вещ, което
впоследствие е преминало в производство по принудително изпълнение
върху имуществото на залогодателя, задълженото по обезпеченото вземане
лице няма качеството на длъжник. Ето защо жалбата на Ц. Ц. Ц. се явява
основателна и следва да бъде уважена.
2/ По жалбата на Ц. Х. Ц. против Постановление от 20.09.2021 г. по
изп.д.№ 661/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., с което е определена
равностойност на липсваща вещ по реда на чл.35, ал.2 ЗОЗ вр. чл.521, ал.2
ГПК.
Жалбата е подадена от заложния длъжник, който е придобил
качеството на длъжник в изпълнителното производство след преминаване
към същинско принудително изпълнение по събиране равностойността на
липсващата вещ.
Настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител
правилно е пристъпил към събиране равностойността на заложения колесен
трактор, марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят - зелен/бял, рама №
L06910V264292, година на производство - 2000г., с рег.№ ВР***, тъй като от
данните по делото е видно, че са положени всички необходими усилия за
търсене на тази вещ, както в рамките на производството по изп.д.№ 264/2021
г. по описа на ЧСИ Ц., така и в производството по чл.661/2021 г. по описа на
същия ЧСИ, но същата не е открита. Изложените от жалбоподателя
оплаквания, че липсват мотиви и данни как ЧСИ е стигнал до извода и се е
убедил, че вещта липсва, са неоснователни. В съставения Протокол за
предаване на движима вещ от 11.05.2021 г. е отразено, че вещта е издирвана,
както в базата и къщата на Ц.Ц. и Ц.Ц., така и в няколко други стопански
дворове в с.*** тъй като по данни на хора от селото тракторът е виждан по
полето. Следва да бъде отразено и това, че тези оплаквания на жалбоподателя
са в противоречие със собствените му изявления по изп.д.№ 264/2021 г. по
описа на ЧСИ Ц., според които тракторът не съществува, тъй като е изгорял.
Основният въпрос се свежда до това дали съдебният изпълнител
правилно е определил равностойността на липсващата вещ. Разпоредбата на
чл.521, ал.2, изр.3 ГПК предвижда, че ако равностойността на вещта не е
посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след
изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и
вещо лице. В конкретния случай съдебният изпълнител е определил
равностойността на вещта като е взел предвид посочената сума от 36 750 лв. в
прякото изпълнително основание, а именно – извлечението от ЦРОЗ за
вписан залог. От приложеното заявление за вписване на договор за залог е
видно, че тази сума е отразена в графа 16, т.е. като парична сума, за която е
учреден залога. Цената на заложеното имущество се вписва в графа 18, която
обаче не е попълнена. Между двете парични стойности може да не е налице
съответствие, тъй като стойността на заложеното имущество може да е по-
висока или по-ниска от обезпеченото парично вземане – арг. чл.41 ЗОЗ. При
11
това положение настоящият съдебен състав намира, че в прякото
изпълнително основание липсва посочване на равностойността на вещта,
поради което съдебният изпълнител е следвало да определи същата по някой
от предвидените способи в разпоредбата на чл.521, ал.2, изр.3 ГПК.
При тези съображения съдът намира, че в тази част жалбата на Ц. Х. Ц.
е основателна и следва да бъде уважена.
3/ По жалбата на Ц. Х. Ц. против Постановление от 20.09.2021 г., с
което са му начислени разноски в размер на 3 108,30 лв.
Както бе посочено, с постановленията за налагане на възбрани от
20.09.2021 г., е посочено, че задължението му по делото възлиза общо на 39
858,30 лв., а в изпратените до длъжника Ц. Х. Ц. покани за доброволно
изпълнение от 20.09.2021 г. и 30.09.2021 г. е конкретизирано, че от тази обща
сума 36 750 лв. са неолихвяеми вземания (определената с постановление
парична равностойност на движимата вещ) и 3 108,30 лв. - такси по
ТТРЗЧСИ, в т.ч. и таксата по т.26, дължими към 20.09.2021 г.
С Постановление от 20.09.2021 г. ЧСИ е приел разноски по
изпълнителното дело в общ размер от 198,30 лв. За тези разноски по
изпълнителното дело има издадени и сметки с посочване основанието за
дължимостта на същите - за образуване на делото, за ПДИ, за изпращане на
уведомления, за наложените възбрани и пр.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 ГПК Ц. Х. Ц. дължи посочените в постановлението на 20.09.2021 г.
разноски в размер на 198,30 лв. и в тази част жалбата му е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Според депозираните пред съда мотиви
на ЧСИ по обжалваните действия, в останалата част над този размер до
посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от общо 3 198,30 лв.
е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С оглед възприетата от съда
основателност на жалбата на длъжника в частта, в която се атакува
определянето на равностойността на липсващата вещ, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата на длъжника в изпълнителното производство е
основателна в частта, в която е начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Тази такса
има пропорционален характер и се изчислява върху размера на събраната
сума. След като в случая равностойността на липсващата вещ е неправилно
определена, то неправилно изчислена се явява и тази такса. Ето защо жалбата
следва да бъде уважена в частта, в която са начислени разноски на длъжника
над размер от 198,30 лв. до размер от 3 108,30 лв.
4/ По жалбата на Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. против Постановление за
възбрана от 20.09.2021 г. в частта, в която е наложена възбрана на
недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел ХІV,
пл.№ 24, кв.34 по плана на с.***, обл.Враца, целият с площ 560 кв.м., ведно с
двете южни стаи на втория етаж и задната южна стая на първия етаж
от намиращата се в него жилищна сграда:
Както е посочено в определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, длъжникът може да обжалва насочване на изпълнение
12
само по отношение на имущество, което счита за несеквестируемо.
Разпоредбите на чл.503, ал.2 и ал.3 ГПК предвиждат, че съпругът недлъжник
може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл.502 ГПК,
както и че може да обжалва изпълнителните действия на същите основания
като съпруга длъжник.
В случая двамата съпрузи обжалват действията на ЦСИ Ц. по налагане
на възбрана върху посочения недвижим имот като излагат твърдения за
несеквестируемост на същия. От събраните в рамките на изпълнителното
производство и пред съда писмени доказателства – нотариални актове за
собственост и справки от АВ може да бъде направен извод, че към момента
на налагане на възбраната този недвижим имот е единственият жилищен
такъв на длъжника Ц.Ц. и съпругата му С.Ц.. Взискателят е представил НА №
153/2006 г., от който е видно, че двамата съпрузи са придобили и друг
жилищен имот, но от събраните в изпълнителното производство
доказателства е видно, че с НА № 3/2015 г. са отчуждили част от парцела и
построените върху него жилищни сгради, като са дарили същите на сина си
Ц.Ц..
При това положение настоящият съдебен състав намира, че
възбраната е наложена върху несеквестируем имот по смисъла на чл.444, т.7
ГПК. Това обстоятелство обаче не обуславя извод за основателност на
жалбата.
Длъжниковото имущество е динамична съвкупност от парично
оценими права. В хода на изпълнителното производство в него биха могли
както да попаднат нови парично оценими права, така и да отпаднат някои от
наличните. Несеквестируемостта е установена в полза на длъжника, за да
защитава неговите и на семейството му основни жизнени нужди, като
ограничава възможността определени парично оценими права да напуснат
патримониума на длъжника принудително. Самият длъжник обаче може да
отчужди несеквестируемите си права. За да се избегне риска за взискателя от
подобно разпореждане с несеквестируеми права, с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС се приема, че налагането на изпълнителна възбрана върху
несеквестируеми непотребими вещи (каквато вещ е единственото жилище на
длъжника) е допустимо. С налагането на такава възбрана евентуалното
разпореждане на длъжника с неговото несеквестируемо имущество ще бъде
относително недействително спрямо взискателя по силата на закона (чл. 452
ГПК) . При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
жалбата на Ц. и С. Ц.и против постановлението от 20.09-2021 г., с което е
наложена възбрана върху притежавания от тях жилищен имот в с.*** следва
да бъде оставена без уважение .
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ И. Ц., обективирани в Постановления за
налагане на възбрани от 20.09.2021 г. и уведомления изх.№ 33348/20.09.2021
г. и изх.№ 34182/30.09.2021 г., по изп.д.№ 20218990400661, с които в тежест
на Ц. Ц. Ц. са начислени разноски в общ размер от 3 108,30 лв. - такси по
ТТРЗЧСИ, в т.ч. и таксата по т.26, дължими към 20.09.2021 г.
ОТМЕНЯ Постановление от 20.09.2021 г. по изп.д.№ 20218990400661
по описа на ЧСИ И. Ц., с което е определена равностойност на липсваща
заложена вещ - колесен трактор, марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят -
зелен/бял, рама № L06910V264292, година на производство - 2000г., с рег.№
ВР***, свидетелство за регистрация № ВР*** А, с дата на първоначална
регистрация 27.04.2012г. и дата на вписване в регистъра 04.12.2012г., в
размер на 36 750 лв.
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ И. Ц., обективирани в Постановления за
налагане на възбрани от 20.09.2021 г. и покани за доброволно изпълнение изх.
№ 33347/20.09.2021 г. и изх.№ 34181/30.09.2021 г. по изп.д.№ 2021899040066,
с които на Ц. Х. Ц. са начислени разноски над размер от 198,30 лв. до размер
от 3 108,30 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. против
Постановление за възбрана от 20.09.2021 г. в частта, в която е наложена
възбрана на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от УПИ, съставляващ
парцел ХІV, пл.№ 24, кв.34 по плана на с.***, обл.Враца, целият с площ 560
кв.м., ведно с двете южни стаи на втория етаж и задната южна стая на първия
етаж от намиращата се в него жилищна сграда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София В
ЧАСТТА, в която е отменено постановлението за определяне
равностойността на липсващата движима вещ, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
В останалата част решението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14