Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.01.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела А., като разгледа
докладваното от съдия Дончева в.гр.
д. № 657 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 51 от 16.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 612/2019 г. по описа на РС- гр. Самоков,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от
Е.А.Н. срещу Ц.Л.А. за сумата от 11000 /единадесет хиляди/ лева, претендирани на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като преведени й на 30 март
2016 год. на неосъществено основание, както и иска по чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва върху сумата от 11 000 лева, считано от завеждане на иска до
окончателното й изплащане. Е.А.Н. е осъдена да заплати на Ц.Л.А. сумата от 1300
лева за направените по делото разноски.
Постановеното решение е обжалвано изцяло
от ищеца с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че ответницата не доказала по несъмнен начин, че има основание да задържи
преведената й сума от 11 000 лева. В представения по делото нотариален акт
от 30.03.2016 г., уговорената продажна цена е в размер на 7 000 лева и не
кореспондира с претендираната в размер на 11 000
лева. В самият нотариален акт като купувач фигурира трето лице – Б.Н. и
ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че ищцата
е изявила воля да изпълни едно чуждо задължение за заплащане на продажната цена
по договора. Не били обсъдени от районния съд и събраните гласни доказателства.
По същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
ответницата по жалба Ц.Л.А., чрез адв. А. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Посочва, че договорът за продажба е сключен с дъщерята на Е.Н., която е
придобила собствеността на 30.03.2016 г. Ищцата не доказала, че разликата над
7000 лева до 11 000 лева са преведени на несъществуващо основание.
Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Е.А.Н., в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Ищцата Е.А.Н. е предявил искове срещу
ответницата Ц.Л.А., с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл.
2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 000 лв. /единадесет хиляди/ лева,
с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата на 30.03.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се излагат твърдения, че
на 30.03.2016 г. ищцата превела на ответницата сумата от 11 000 лева,
която сума била по повод водени преддоговорни
отношения за закупуване на недвижим имот, собственост на ответницата. До
сключване на договор между страните не се стигнало, поради което се твърди, че
ответницата се обогатила неоснователно със сумата от 11 000 лева, която
подлежи на връщане. По изложените съображения, моли да бъде осъдена Ц.Л.А. да й
заплати сумата от 11000 /единадесет/ хиляди лева, дадени на 30.06.2016 г. на
неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В постъпилият отговор от ответницата Ц.Л.А.,
чрез адв. М.А. от САК, предявените искове се оспорват
по основание и размер. Твърди, че никога не е водила преговори за продажба на
имот с Е.Н., а с нейната дъщеря Б.Н.. На първата среща за оглед на имота
присъствала купувачката Бисерка Н. и нейната майка Е.Н., но водените преговори били
с Б.Н.. Договорили продажна цена от 22 000 лева, като Б.Н. им казала, че в
къщата ще живеят заедно с майка си. В деня на изповядване на сделката на
30.03.2016 г., в кантората на Нотариус Б.М. присъствала и Е.Н.. Купувачката Б.Н.
им обяснила, че парите ще бъдат преведени от сметката на нейната майка. След
изповядване на сделката Е.Н. превела сумите от по 11 000 лева на всяка от
продавачките, след което всички се върнали при нотариуса, за да потвърдят
превода. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира от фактическа страна
следното:
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
150, том I, рег. № 1167, дело № 110 от 30.03.2016 г. на
Нотариус Борислав Механджийски, вписан в регистъра на НК под № 411, К.Л. М. и Ц.Л.А.
продават на Б.Л. Н. следния собствен недвижим имот, придобит по наследство, а
именно: УПИ с площ от 805 кв.м., идентичен с парцел XI,
отреден за имот с пл. № 153, в квартал 27 – по регулационния план на село Р.,
общ. Самоков, одобрен със заповед № АБ-39 от 1982 г.,
ведно с построените в същия поземлен имот сгради: масивна жилищна сграда със застроена
площ от 65 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска сграда
със застроена площ от 24 кв.м. за сумата от 7000,00 /седем хиляди/ лева, която
сума продавачите К.Л. М. и Ц.Л.А. са заявили, че са получили напълно и в брой
от купувача, към деня на подписване на настоящия договор. В пункт 2 на
нотариалния акт е посочено, че купувачът Б.Н. е съгласна и купува недвижимия
имот за сумата от 7000,00 /седем хиляди/ лева, която е платила напълно на
продавачите към деня на подписване на договора. Страните са декларирали, че
продажната цена е действително уговорената по между им.
От извлечение по сметка на Е.А.Н.,
издадено от Р. б., се установява, че на 30.03.2016 г. е превела сумата от
11 000 лева на Ц.Л. М., като основание е записано – „по договорености“.
Пред РС-Самоков
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на ищеца – В.А.З.
и В.Л.Н..
Свидетелката В.А.З. дава показания, че
познава ищцата от седем години. Знае, че Е. искала да закупува недвижим имот от
К.М. и Ц.А. ***. Е. и мъжът, с който живяла на семейни начала събирали пари, за
да си закупят имот. Свидетелката се запознала с двете продавачки на имота,
когато започнали да изнасят покъщнината на Е. и да я пренасят в новата къща.
Свидетелката знаела, че Е. закупила имот от двете продавачки, на които превела
сумата от по 10 000 лева, но в последствие се разбрало, че не са
прехвърлили имота на Е..
Свидетелят В.Л.Н./син на ищцата/ посочва,
че майка му споделила с него, че иска да закупи къща в с. Р.. Свидетелят видял
къщата и също я харесал. Майка му превела сумата от 22 000 лева на
продавачките, но не била подписвала нотариален акт.
Съдът от правна страна намира следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от извлечение по сметка и преводно нареждане за превод на Р. б., че
сумата от 11 000 /единадесет хиляди/ лева е преведена от ищцата Е.А.Н. на
ответницата Ц.Л.А. на 30.03.2016 г.
Не се спори, че ответницата Ц.Л.А. и
сестра й К. Л. М., с договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
150, том I, рег. № 1167, дело № 110 от 30.03.2016 г. на
Нотариус Б.М., вписан в регистъра на НК под № 411 са продали на Б. Л. Н.
следния собствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно: УПИ с площ от
805 кв.м., идентичен с парцел XI, отреден за
имот с пл. № 153, в квартал 27 – по регулационния план на село Р., общ. Самоков, одобрен със заповед № АБ-39 от 1982 г., ведно с
построените в същия поземлен имот сгради: масивна жилищна сграда със застроена
площ от 65 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска сграда
със застроена площ от 24 кв.м.
Спори се по въпроса дали преведената
сума от ищцата на ответницата в размер на 11 000 лева има своето основание
или подлежи на връщане, като платена с оглед неосъществено основание.
Правната уредба на
фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от общата идея
за изравняване на едно неоправдано
имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то
е довело, тъй като запазването му би противоречало
на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.
Изложените в
исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според
ищцата, ответницата е получила процесната сума на неосъществено основание.
Съгласно
правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1, изр. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения (фактите, които твърди като правопораждащи).
В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника
- да установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на
полученото.
Ответникът
признава, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е
превела сумата от 11 000. 00 лева. Ответникът се домогва да докаже, че е налице
правно значимо основание за получаването, респ. задържането, на тази сума,
позовавайки се на съществуващото между него и трето за процеса лице
облигационно правоотношение с източник договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 30.03.2016 г. От договора се установява,
че за покупката на процесния недвижим имот от
купувача Б. Н. /трето за процеса лице/ са заплатени 7000 /седем
хиляди/ лева, която сума продавачите К.Л. М. и Ц.Л.А. са заявили, че са
получили напълно и в брой от купувача, към деня на подписване на договора. В
пункт 2 на нотариалния акт е посочено, че купувачът Б.Н. е съгласна и купува
недвижимия имот за сумата от 7000 лева, която е платила напълно на продавачите
към деня на подписване на договора. Страните са декларирали, че продажната цена
е действително уговорената по между им.
Не са ангажирани
доказателства, че страните са сключили валиден предварителен или друг договор
във връзка с прехвърляне на собствеността върху процесния
имот, поради което липсва и основание за
задържане на заплатената от ищеца на ответника сума в размер на 11000 лева.
Не са ангажирани и никакви доказателства
от ответника, че извършеното плащане от ищеца представлява изпълнение, за което
е бил овластен от купувача по сделката, изповядана
пред Нотариус Б.М. на 30.03.2016 г.
Ако
получилият облагата не докаже по несъмнен начин – с пълно и главно доказване,
че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане (арг. напр. от Решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр. д. №
316/2010 г., IV г. о., Решение № 138 от 07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г.,
II т. о.).
С оглед това съдът
счита, че предявеният иск е основателен – ответникът е получил сумата на
неосъществено основание, поради което същата следва да бъде върната на ищеца,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
При този изход
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на въззивника
сумата от 1340,00 лева, представляваща направените по делото разноски пред РС-Самоков и сумата от 220, 00 лева –разноски за въззивното производство за държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 51 от
16.04.2020 г., постановено по гр.д. № 612/2019 г. по описа на РС- гр. Самоков и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц.Л.А. с ЕГН: **********
*** да заплати на Е.А.Н. с ЕГН: ********** *** сумата от 11 000 лв. /единадесет
хиляди/ лева, преведени по банков път от ищеца Е.А.Н. с ЕГН: ********** на
ответника Ц.Л.А. с ЕГН: ********** на 30.03.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2019
г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Л.А. с ЕГН: **********
*** да заплати на Е.А.Н. с ЕГН: ********** *** сумата от 1340,00 /хиляда триста
и четиридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски пред РС-Самоков и сумата от 220, 00 /двеста и двадесет/ лева
–разноски за въззивното производство за държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.