№ 1558
гр. Варна, 17.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100501274 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Въззивната страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ***, редовно и
своевременно призована, представлява се от адв. И. Р., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна А. В. В., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. Г. В., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
18732/10.03.2023 г. на Етажна собственост с адм. адрес: *** против Решение
№ 449/13.02.2023 г. по гр.д. № 15070/2021 г. по описа на ВРС, ХІХ състав, с
което е отхвърлен иска за приемане за установено, че А. В. В. дължи на ЕС
1
сумата от 244.67 лева, представляваща дължими суми за такса за управление
и поддръжка, консумативни разходи за ел.енергия, почистване и такса за
фонд ремонт и обновление, дължими за периода от м.03.2020 г. до м.05.2021
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3721/27.07.2021г. по ч.гр.д. № 9030/2021г. по описа на ВРС, ХІХ състав, на
основание чл. 422 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение
на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че на ОС
на ЕС от 17.02.2020 г. е взето решение да се назначи като управител
„Домоуправител България“ ООД и е определена С.Н. да сключи договора за
управление. Твърди се, че е неправилен изводът на ВРС, че договорът за
управление е прекратен предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.
Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното решение като вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 422 от ГПК бъде
изцяло уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А. В. В. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира
отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски. На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при
извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е
допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
АДВ. Р.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Моля да уважите жалбата и отмените Решение №
449/13.02.2023г., постановено по гр.д. № 15070/2021г. по описа на Районен
съд - Варна като неправилно и незаконосъобразно. Видно е от самото
решение, че единственото основание, поради което съдът смята, че искът ни е
неоснователен, е че счита, че договорът за домоуправител е бил прекратен
като изтекъл такъв. Считаме, че неправилно съдът е приложил закона, както
сме посочили в жалбата, съгласно чл. 19 от ЗУЕС договорът се удължава
автоматично за срок до 2 години, ако няма сключен друг такъв договор.
Подробни доводи по отношение на това сме изложили в жалбата, като ги
поддържаме. Моля да отмените решението, уважите въззивната ни жалба и
уважите изцяло исковата ни претенция. Моля да ни присъдите сторените
разноски за две инстанции.
АДВ. В.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
решението на Районен съд - Варна като законосъобразно и правилно.
Подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба сме развили
в отговора. Освен правилното приложение на закона от Районен съд - Варна
следва да се има предвид, че този договор в практиката се определя като
потребителски и трябва да е в интерес на потребителя, а не в интерес на
въззивника. Отделно от това, безспорно се установи от заключението на
вещото лице, че дължимата вноска от доверителката ми остава неопределяема
и не може да се определи дори след представените доказателства. Другите
съображения подробно сме ги развили, включително сме цитирали съдебна
3
практика, поради което моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите
сторените по делото разноски съгласно представения списък.
АДВ. Р.: Не споделям становището на колегата, напротив, от
назначената трета и неоспорвана от страните съдебно-счетоводна експертиза
в Районния съд категорично се доказа какво е задължението на ответницата
по отношение на етажната собственост.
АДВ. В.: Отговорът на вещото лице на поставения въпрос е: „Не бих
могъл да изчисля с каква сума следва да се намалят разноските, които дължи
ответницата, намалени с таксата за ел. енергия, защото тя е освободена от
нея, на база тези документи не може да се отговори каква е частта.“
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4