Мотиви по
НОХД № 515/2015г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия
В.Р.А., Окръжна прокуратура гр.Пловдив
е повдигнала обвинение за следните престъпления:
1. по чл.330,
ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 05.01.2015г. в
гр.Пловдив е направил опит да запали сграда със значителна стойност - „***“ на
стойност 1 248 800 лв., собственост на ***
гр.Пловдив, като имуществото, което е направил опит да запали, сградата на „***“,
има историческа и художествена стойност и деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини;
2. по чл.194,
ал.1 от НК за това, че на 05.01.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи –
2,600 литра бензин A 95Н на стойност 5,46 лв.
от владението на „***” ЕООД гр.Пловдив, без съгласие на ръководството на
дружеството с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатите обвинения срещу подсъдимия. Счита, че на същия за деянието по чл.330 от НК
следва да се наложи наказание лишаване
от свобода, определено по размер при балансиращи
отговорността обстоятелства, което при условията на чл.58а, ал.1 от НК да се
редуцира с една трета и да се изтърпи при първоначален „строг” режим. За
деянието по чл.194 от НК санкцията лишаване от свобода да е към предвидения от
законодателя минимум. Предлага на основание чл.23 от НК да се наложи на подсъдимия
А. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Пледира веществените
доказателства да се унищожат като вещи без стойност, както и подсъдимият да
заплати направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия А. не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, и авторството на деянията. Изразява становище, че това по чл.194 от НК
следва да са квалифицира като маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК и да се
санкционира с минимално наказание. Относно престъплението по чл.330 от НК
излага доводи, че санкцията трябва да се определи при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като се отчете, че се касае за опит, от който не са настъпили
вреди. Пледира за минимално наказание, което да се редуцира.
Подсъдимия
А. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното. Присъединява се
към искането на защитника си.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
В.Р.А. е роден на ***г. в гр.***,
област Стара Загора. Живее в гр.Пловдив на квартира. Той е българин, български
гражданин. С основно образование е. Не е семеен. Не работи.
Осъждан
е два пъти. През 2005г. - за престъпления по чл.129, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК на единадесет
месеца лишаване от свобода общо, условно. През 2006г. - по чл.325, ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28 от НК на три месеца лишаване от свобода, реално. С
второто осъждане на основание чл.68 от НК е активирано първото. Наказанията са
изтърпени на 01.02.2008г. /л.200-201 от досъдебното производство, л.14-18 от съд.дело/. Предишните
му осъждания не се отразяват на правната квалификация на деянията, предмет на
настоящото производство.
На 05.01.2015г., около 20,00 часа, подсъдимият А. излюзъл
от дома си в гр.Пловдив. Със себе си носел бутилка с алкохол /мастика/. Отишъл
в центъра на града, в градинката в близост до сградата на „***“, находяща се на
ул.„***” № *. Там изпил мастиката. От намиращ се наблизо магазин си купил още
200 грама от това питие. Седнал на пейка в същата градинка и продължил да
употребява алкохол. Наблюдавайки „***”, решил да я запали, тъй като смятал, че подобна
сграда не трябва да има в центъра на гр.Пловдив. В изпълнение на намисленото
взел решение да се снабди с леснозапалима течност, с която да залее дървената
облицовка на стените на *** и да я запали. За целта се отправил към
бензиностанция „***”, находяща се в гр.Пловдив, бул.„***“ № *, собственост на „***”
ЕООД гр.Пловдив. По пътя купил 2 литра минерална вода в пластмасова бутилка,
която вода излял. От бензиностанцията купил 2 литра дизелово гориво, което било
налято в празната пластмасова бутилка. На служителя подсъдимият обяснил, че му
е свършило горивото в автомобила и зарежда в бутилка, за да може да се придвижи
до бензиностанцията.
Подсъдимият А. се върнал в района на „***”. От близкия
магазин купил два кибрита. Около 22,30 часа на 05.01.2015г. застанал от
северната страна на сградата на „***“, фасадата на която била облицована с
дървена ламперия, и започнал да я залива с дизеловото гориво от бутилката. Придвижил
се надясно през стълбите за централния вход и в дясната част на сградата продължил
да залива с гориво дървената облицовка. С кибрита направил няколко опита да
запали залятата с дизел дървена
ламперия, но пламъците угаснали. Тогава запалил една от пластмасовите саксии за
цветя, долепени до сградата, като я залял с дизелово гориво. Саксията започнала
да гори. Подсъдимият се придвижил наляво към стълбите на централния вход на „***“
и с кибрита запалил огън в друга пластмасова саксия, поставена непосредствено
до фасадата. Отдалечил се на няколко метра от нея. Огънят в едната запалена
саксия малко след това постепенно угаснал, но в другата горенето продължавало
непосредствено до залятата с дизел дървена дограма на сградата. Подсъдимият А.
се върнал обратно до *** от северната страна, вляво от стълбището, и започнал
да пали клечки кибрит. Поднасял пламъкът към залятата с гориво дървена ламперия,
но той угасвал. След това се отдалечил от сградата.
Горящата саксия от лявата страна на стълбището била
забелязана от свидетеля Т.С., портиер в сградата на ***, находяща се на ул. „***“
№ * гр.Пловдив срещу „***“. Последният отишъл до саксията и започнал да я гаси
с крака и с дървена летва. Към него се присъединили лицата Г.Б. и Р.Ж., охранители
в ОП „Общинска охрана“, които видели горящата саксия и помогнали да се премести
на разстояние от джамията и да се загаси огъня, след което сигнализирали за
случилото се в IV РУП гр.Пловдив.
Междувременно подсъдимият А. видял, че свидетелят С.
се опитва да загаси огъня в саксията. Отдалечил се от сградата на „***“. Решил отново
да се снабди с гориво и да се върне да я запали. Около 23,20 часа пристигнал в
бензиностанция „***“ на бул.„***“ № * в гр.Пловдив. Купил две бутилки с
минерална вода от 1,5 литра. Излял водата и поискал от служителите на
бензиностанцията, свидетелите И. С. и Й.Ц., отново да му напълнят дизелово
гориво в празните бутилки. Повторното идване на подсъдимия да зарежда гориво в
бутилки усъмнило свидетелите, че той възнамерява да извърши нещо нередно,
поради което отказали да му дадат дизелово гориво. Тогава подсъдимият А. решил
да открадне гориво, за да осъществи намеренията си да запали „***“. Отдалечил
се от служителите и издебнал, когато същите са заети и не го наблюдават. Отишъл
до първата колонка на бензиностанцията и започнал да пълни с бензин А 95Н
празните пластмасови бутилки. Успял да напълни общо в двете бутилки 2,600 литра
от този бензин. Тези му действия били забелязани от свидетеля С. А., охранител
в „***” ЕООД, който заедно с колегата си свидетеля А.А. по същото време
зареждали гориво в служебния им автомобил. Свидетелят С. А. тичайки се насочил
към подсъдимия, който преустановил зареждането на бензин в бутилките и побягнал
по бул.„Княгиня Мария Луиза” в посока църквата „Св. Петка“, носейки бутилките с
бензин. Свидетелите С. и А.А. със служебния автомобил тръгнали след подсъдимия А..
Настигнали го в района на „Понеделник пазара“ и го задържали. Попитали го защо
е откраднал гориво от бензиностанцията. Той им обяснил, че с това гориво смятал
да запали „***“. За случилото се били уведомени полицейските служители от IV
РУП гр.Пловдив, които пристигнали и задържали подсъдимия.
При извършения оглед на местопроизшествие /л.5-10 от
досъдебното производство/ бил иззет чрез
натривка остатък от течност от перваза от дясната страна на сградата на „***“.
С протокол за изземване на проби /л.123 от досъдебното производство/ били иззети проби от ръцете на
подсъдимия А..
Същият предал доброволно следните вещи:
1 бр.
кибрит с надпис „Близнаците”, 1 бр. кибрит с надпис „Вероника”, 1 бр. запалка
/л.160 от досъдебното производство/;
2 бр.
пластмасови бутилки от минерална вода, 1,5 литра, с надпис „Бълдаран“ с
жълтеникава течност /л.161 от досъдебното
производство/;
1 бр.
зелен спортен панталон /л.162 от досъдебното
производство/.
С
протоколи за доброволно предаване /л.163,164,165,166,167 от досъдебното производство/ били приобщени към материалите по делото 3 бр. дискове със
записи от охранителни камери за „***“ и
бензиностанция „***”, както и фискален бон от 05.01.2015г.
От заключението на пожаротехническата експертиза /л.95-98
от досъдебното производство/ се
установява, че пожарът е вследствие на умишлени действия - палеж. Не е
възникнал от неспазване на правилата за противопожарна охрана. Източникът на запалване е клечки кибрит, с
които е запален петролен продукт - дизелово гориво. Съществуват две огнища на
горене - от двете страни на вратата на заведението до пластмасовите саксии.
Пожарът не е представлявал опасност за живота на никого. Съществувала е опасност
горенето да обхване облетите с дизелово гориво дървени облицовки и дограми на „***“
и да се разпростре върху сградата. Само благодарение на бързата и адекватна
намеса на охранителя на *** и служителите на ОП „Общинска охрана” гр.Пловдив
горенето не се е разпространило.
Съгласно заключението на химическа експертиза №
8/07.01.2015г. /л.103 от досъдебното
производство/ няма наличие на следи от петролни продукти по обтривките,
иззети от ръцете на подсъдимия А..
Видно от заключението на химическа експертиза №
9/07.01.2015г. /л.109 от досъдебното
производство/ по обтривката, иззета от перваз на „***”, са констатирани
следи от петролен продукт - дизелово гориво.
Според заключението на физикохимическа експертиза №
7/07.01.2015г. /л.115 от досъдебното
производство/ светложълтите на цвят течности, съдържащи се в два броя
ПВЦ бутилки, представляват автомобилен бензин А 95. Автомобилните бензини са
смеси от въглеводороди, които са леснозапалими.
От заключението на физикохимическа експертиза № 10/07.01.2015г.
/л.121 от досъдебното производство/ се
установява, че по представения за
изследване зелен спортен панталон са констатирани следи от петролен продукт -
дизелово гориво. Същото представлява смес от въглеводороди, които са
леснозапалими.
Съгласно заключението
на оценъчната експертиза /л.125-129 от досъдебното производство/ към 05.01.2015г. стойността на
недвижимия имот „***” е 1 248 800 лв.
Видно от заключението на стоковооценъчната
експертиза /л.151 от досъдебното
производство/ отнетия 2,600 литра бензин А 95Н е на обща стойност 5,46 лв.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза /л.133-134 от досъдебното
производство/ на 05.01.2015г. в
22,30 часа подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,28 %о, а в
22,45 часа – 2,26 %о.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза /л.140-145 от досъдебното производство/ се установява, че подсъдимият А.
не страда от психично заболяване. Не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ
гр.Пловдив. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си по време на инкриминирания период предвид данните за
употреба на алкохол. Касае се за обикновено алкохолно опиване. Може правилно да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, да участва в наказателния процес. В състояние е да се
защитава сам.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните области.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия А., от показанията
на свидетелите К.П., С. А., Т.К., И. С., Г.Б., Т.С., З. И., И. З., В.С., П.Б., А.А., И. К., А.П.,
С.П., Й.Ц., от заключенията на пожаротехническа,
химически, физикохимически, оценъчна, стоковооценъчна, съдебномедицинска, комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – заповед за задържане на лице /л.3 от
дп/, протоколи за оглед на местопроизшествие /л.5-14 от дп/, фотоалбуми /л.15-23,76-77,78-79
от дп/, характеристична справка /л.41 от дп/, протокол за разпознаване на лица
/л.75 от дп/, протоколи за оглед на веществени доказателства /л.80-81, 83-84,85-92
от дп/, протокол за изземване на проби /л.123 от дп/, справка от ОД на МВР
гр.Пловдив /л.137-138 от дп/, протоколи за доброволно предаване
/л.160,161,162,163,164,165,166,167 от дп/, приемо-предавателни протоколи /л.168,169 от дп/, справка от МК
/л.170-171 от дп/, решение на ВМС /л.172 от дп/, удостоверение от НИПМ /л.173
от дп/, писмо на Община Пловдив /л.174 от дп/, нотариален акт /л.176-177 от
дп/, проект на СО /л.178-185 от дп/, справка от търговския регистър /л.191 от
дп/, справка за съдимост /л.200-201 от
дп, л.14-18 от съд.дело/, както и от веществените доказателства – 2 бр.
пластмасови бутилки от минерална вода, 1,5 литра, с надпис „Бълдаран“, 1 бр.
кибрит с надпис „Близнаците”, 1 бр. кибрит с надпис „Вероника”, 1 бр. запалка,
1 бр. зелен спортен панталон, 3 бр.
дискове със записи от охранителни камери и фискален бон от 05.01.2015г.
Съдът кредитира изцяло
показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и
последователни. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, от заключенията
на вещите лица.
При така установената по делото безспорна
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият А. е осъществил от обективна страна състава на престъпление
по чл.330, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК за това, че на 05.01.2015г. в гр.Пловдив е направил
опит да запали сграда със значителна стойност - „***” на стойност 1 248 800
лв., собственост на *** гр.Пловдив, като имуществото, което е направил опит да
запали, сградата на „***”, има историческа и художествена стойност и деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Подсъдимият е направил е опит да извърши деяние, което
се изразява в запалване на сграда. Запалване е налице, когато е започнало да
гори имущество, предмет на посегателство, независимо каква е стойността на
вредата.
В настоящия случай подсъдимият А. се е насочил към
осъществяване на запалване. Разлял е запалителна течност /дизелово гориво/ върху
предмета на престъплението /сградата/, но не е могъл да запали тази течност. Запалил
е саксиите в непосредствена близост до целения обект, но огънят не е стигнал до
него поради намесата на трети лица. Деянието
му се е оказало неуспешно.
Касае се за годен
опит, насочен срещу реално съществуващ непосредствен обект. Започналото
осъществяване на изпълнителното деяние е от естество да го увреди. С използваните
средства за запалване /клечки кибрит, дизелово гориво/ и начини /две огнища на
горене/ е възможно да се причини
съставомерния резултат.
Налице са и другите признаци от обективна
страна. „***” е сграда, т.е. обект
посочен в закона. Има значителна стойност.
Размерът й от 1 248 800 лв. надхвърля многократно критериите на съдебната
практика за значителност на стойността. За съставомерността на деянието по
основния състав е без значение каква
вреда е последвала. Важното е обектът на посегателство да е на значителна
стойност.
Престъпното
деяние е извършено при по-тежко квалифициращо обстоятелство. Предметът на
престъпление има историческа и художествена стойност.
Според удостоверение № 5729/17.06.2002г. на
Националния институт за паметниците на културата /л.173 от досъдебното производство/, писмо №
03-00-0497/14.10.2010г. на Зам. министъра на културата /л.170-171 от досъдебното производство/ и Списъка на обявени единични
архитектурни, архитектурно-художествени и исторически паметници на културата в
Пловдив, издаден от Министъра на културата /ДВ, бр.4/12.01.1995г./, /л.175 от
досъдебното производство/ „***” притежава статут на
архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално
значение“. Попада в обхвата на територия с културно историческо наследство със
статут на групов паметник на културата в Архитектурно-исторически резерват
„Старинен Пловдив“.
От субективна страна престъплението по чл.330 от НК е осъществено при
пряк умисъл, с целени, но ненастъпили общественоопасни последици. Подсъдимият А.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Изпълнителното деяние обаче е останало недовършено. Не са
настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици.
Въпреки неговата воля причинно-следственият процес е бил прекъснат и
престъпният резултат е бил предотвратен. Поради това е налице принудителен, а
не доброволен отказ от довършване на престъплението. В подкрепа на този извод
е и цялостното поведение на дееца, който не
е променил първоначалното си намерение да запали ***.
При горната
фактическа установеност, съдът намира, че подсъдимият А. е осъществил от
обективна страна и състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това,
че на 05.01.2015г. в гр.Пловдив
е отнел чужди движими вещи – 2,600 литра бензин A 95Н на стойност 5,46 лв. от владението на „***” ЕООД гр.Пловдив,
без съгласие на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои.
С
действията си по отнемане на вещите, той е прекратил фактическата власт
върху тях на пострадалото търговско дружество и е установил своя такава върху
им. В резултат на това е настъпила промяна във фактическата власт върху вещите.
Изпълнителното деяние отнемане е било довършено. Посегателството е било
насочено към годен предмет на престъпление - чужди движими вещи на определена
стойност, които са се владеели от „***” ЕООД гр.Пловдив, при отсъствие на
съгласие от ръководството му за отнемането им.
От субективна
страна престъплението по чл.194 от НК е осъществено при пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
Тази му деятелност не може да се квалифицира като маловажен случай и той
да се ползва от привилегирования състав на чл.194, ал.3 от НК. Претенцията на защитата за преквалификация на извършеното е
неоснователна.
Съгласно чл.93, т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай,
когато степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на осъществяване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В горния
смисъл ВКС е последователен и категоричен в своята практика.
Няма спор, че предметът на престъплението 2,600 литра бензин A 95Н е с ниска стойност - 5,46 лв. Според ВКС обаче количеството и
паричната равностойност на предмета на деянието не е единственият критерий,
който характеризира случая като маловажен /Решение № 64/15.02.2010г. на ВКС по
н. д. № 688/2009г., II н. о., Решение № 93/31.03.2000г. на ВКС по н. д. №
16/2000г., II н. о., Решение № 103/11.06.2009г. на ВКС по н. д. № 69/2009г., I
н. о., Решение № 247/08.06.2009г. на ВКС по н. д. № 204/2009г., II н. о.,
Решение № 460/08.06.2007г. на ВКС по н. д. № 124/2007г., II н. о., Решение №
620/12.12.2008г. на ВКС по н. д. № 636/2008г., I н. о., Решение №
1045/03.01.2007г. на ВКС по н. д. № 550/2006г., I н. о./.
Трябва да се обсъди и личността на дееца. Подсъдимият А. е осъждан два
пъти, търпял е наказание лишаване от свобода. Очевидно фактът на осъждане не е
достатъчен, за да повлияе и да го мотивира към поведение за спазване правилата
на обществото и законите в страната. ВКС е последователен в практиката си, че
съдебното минало на дееца е обстоятелство, което не може да бъде пренебрегнато
/Решение № 287/26.04.2007г. на ВКС по к. д. № 968/2006г., I н. о., Решение №
345/16.07.2012г. на ВКС по н. д. № 1142/2012г., III н. о., Решение №
445/12.10.2010г. на ВКС по н. д. № 428/2010г., III н. о., Решение №
556/19.06.2007г. на ВКС по н. д. № 262/2007г., III н. о./.
На плоскостта на чл.93, т.9 от НК не може да се приеме, че осъществената
кражба се характеризира с незначителност на вредните последици. Не трябва да се
подминава обстоятелството, че подсъдимият е отнел вещите, за да довърши
започнатия от него палеж на сграда със значителна стойност, с историческа и
художествена такава, свързана с религиозните чувства на група български
граждани.
Извършеното от него не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Цялостната характеристика на деянието и
дееца не определят случая като маловажен, за да се направи извода, че е
осъществен съставът на чл.194, ал.3 от НК.
При определяне на наказанието следва да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като подсъдимият А. се ползва от процедурата
на съкратено съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
При така установената правна квалификация на
извършеното, както и като се съобрази с
неговата обществена опасност и тази на дееца, съдът счита, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимия трябва да се наложи наказание лишаване от
свобода, за всяко едно от двете престъпления. При неговата индивидуализация
като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се имат предвид
изразеното съжаление за стореното, младата възраст, за деянието по чл.194 от НК
обстоятелството, че не се касае за
престъпна деятелност с голям интензитет с оглед ниската стойност на
предмета му. Отегчаващо отговорността обстоятелство са предишните осъждания.
Като се имат предвид конкретните особености на
престъплението по чл.330 от НК, че то не е довършено, след преценка на обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, съдът намира, че в случая и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и е налице
хипотезата на чл.58, б.”а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Деянието се характеризира със значително
по-ниска степен на обществена опасност от характерните за този вид
престъпления. Непосредственият обект на посегателство /***/ е бил застрашен, но
не и увреден. Не са настъпили преследваните от дееца общественоопасни последици
поради субективни и обективни фактори. От една страна е поведението на
подсъдимия, използваните от него средства,
а от друга – намесата на други лица, които са изгасили пожара и са задържали
дееца.
Тъй като едновременно са налице условията на чл.58а,
ал.1 от НК и чл.55 от НК, съгласно чл.58а, ал.4 от НК следва да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
тъй като е по-благоприятна за дееца. Ето защо на подсъдимия А. на основание чл.330, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.58а,
ал.4 вр. чл.58, б.”а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК се
налага наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че това
наказание е справедливо. С него ще се постигнат целите на специалната и
генералната превенции.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че за престъплението по чл.194 от НК в съответствие с разпоредбите на чл.58а,
ал.1 вр. чл.54 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК най-справедливо е на подсъдимия да
се определи наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА.
С оглед на този размер не следва да се редуцира с
една трета по силата чл.58а, ал.1 от НК. Съобразно практиката на ВКС /Решение
№ 14/ 20.01.2012г. по н. д. № 2912/2011г., II н.о., Решение № 48/ 31.01.2011г.
по н. д. № 790/2010г., III н.о./ при постановяване на осъдителен съдебен акт в
рамките на диференцираната процедура по глава 27 от НПК наказанието лишаване от
свобода се определя в съответствие с изискванията на чл.54 от НК и се намалява
индивидуализираната санкция с една трета, като срокът на наложеното наказание
не може да бъде под предвидения в чл.39, ал.1 от НК минимум. Изключения са
допустими само в изрично предвидените в закона случаи, но сред тях не попада
предвидената по чл.371, т.2 от НПК алтернатива - признание на фактите, изложени
в обвинителния акт.
Подсъдимият А. е извършил двете деяния, за които е признат за виновен, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Те се намират в условията на
реална съвкупност. На основание чл.23,
ал.1 от НК му се налага от определените за всяко едно от престъпленията
наказания едно общо, най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС то следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението му се
приспада времето, през което е бил задържан, считано от 06.01.2015г. до влизане
на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Веществените доказателства – 2 бр.
пластмасови бутилки от минерална вода, 1,5 литра, с надпис „Бълдаран“, 1 бр.
кибрит с надпис „Близнаците”, 1 бр. кибрит с надпис „Вероника”, 1 бр. запалка,
1 бр. зелен спортен панталон, да се
унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - 3 бр. дискове със записи от охранителни
камери и фискален бон от 05.01.2015г., да останат приложени по делото след
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият А. следва да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски по
досъдебното производство в размер на 578 лв.
Причини за извършване на
престъпленията от подсъдимия са ниската му правна култура, незачитането на установените правни
норми.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: