№ 14826
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20231110119464 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на А. Б. срещу „Уиз Еър Унгария“ чрез
„Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ за заплащане на обезщетение във връзка с
неточно изпълнение на договор за въздушен превоз относно полет от 15.07.2022 г.
Съдът, след служебна проверка допустимостта на производството, намира
следното:
Претенцията за обезщетение е при наведени твърдения за сключен договор за
въздушен превоз между ищеца с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна видно от
служебно извършена справка от НБД „Население“ и превозвачът Уиз Еър Унгария
ЦРТ (Унгария), извършващо дейност на територията на Република България чрез Уиз
Еър Унгария ЦРТ - клон България, ЕИК *********.
За да се определи компетентността на съда, на първо място следва да се вземе
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012
на ЕП и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен
текст), уреждащ подсъдността по договори за услуги, а именно: мястото в държава
членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да
бъдат предоставени. Тази разпоредба е съответна на Регламент (ЕО) № 44/2001 на
Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Съдът взема предвид тълкуването, дадено с решение на СЕС (четвърти състав)
от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08. В посоченото дело СЕС разяснява, че в случай на
множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки следва да се
търси мястото, което гарантира най-тясна връзка между разглеждания договор и
компетентната юрисдикция, и по-специално мястото, където по силата на договора
следва основно да се предоставят услугите. В решението СЕСП посочва, че мястото на
седалището или основното място на стопанска дейност на авиокомпанията няма
необходимата тясна връзка с договора, ето защо и компетентността не може да се
обоснове въз основа на разпоредбата за седалище на клон (чл. 7, § 5 от Регламента).
СЕС разяснява, че единствените места, които имат пряка връзка с посочените услуги
по въздушен превоз на пътници, предоставени в изпълнение на задълженията,
свързани с предмета на договора, са мястото на излитане и мястото на пристигане на
самолета, с уточнението, че термините „място на излитане и на пристигане“ следва да
се разбират като местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен
само с една авиокомпания, която е действителният превозвач. Допълнително СЕС
приема, че изборът на ищеца е ограничен до две юрисдикции, като ищецът запазва
предвидената в член 2, параграф 1 от този регламент възможност да се обърне към
1
юрисдикцията по местоживеенето на ответника съгласно чл. 60, § 1 от същия
регламент.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от
Регламента, свързана с компетентността по потребителски договори, според която
раздел 4 (Компетентност при потребителски договори) не се прилага по отношение на
договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето
на комбинация от пътуване и настаняване, има за цел да изключи договорите за
въздушен превоз на пътници като основание за определяне на компетентност на съд на
държава-членка, а не да отрече потребителския характер на договорите.
Приложимостта на потребителската защита по тези договори е изрично призната по
дело С-519/19 Ryanair DAC срещу DelayFix, като СЕС разяснява, че когато става
въпрос за отношението на Директива 93/13 към правата на пътниците във въздушния
транспорт, като например правата, произтичащи от Регламент № 261/2004, Директива
93/13 e обща директива за защита на потребителите, предназначена да се прилага във
всички сектори на икономическа дейност, включително и в сектора на въздушния
транспорт.
Целта на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е да определи към съда на коя държава-
членка следва да бъде отнесен съответния спор за разглеждане, в случая - дали
Република България (място на излитане и място на регистрация на клона на
юридическото лице-ответник) или Италия (място на кацане) или Унгария (седалище на
юридическото лице ответник). Ето защо и под място на излитане или място на кацане
следва да се разбира съд на съответната държава членка, в която при реализация на
договора за услуга самолетът е излетял/кацнал, а не привръзка, имаща предвид
едновременно и коя е компетентната държава членка (България) и в кой съд на
държавата-членка спорът следва да се разглежда.
Следва да се има и предвид, че регламентът не цели изключване на
националните законови разпоредби на компетентната държава членка по отношение на
местната подсъдност на спора. В този смисъл правилото на по чл. 411, ал. 1, изр. 2
ГПК, определящо подсъдността по потребителски спорове, се явява приложимо и за
спазването му съдът следи служебно.
Повдигнатият спор е потребителски по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
доколкото ищецът претендира права от неизпълнение от страна на ответника на
договор за въздушен превоз, по който ищецът е договаряла като физическо лице, извън
неговата професионална или търговска дейност, поради което и с оглед на
задължението на съда по чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК служебно да следи за спазване на
местната подсъдност, настоящият състав намира, че не е местно компетентен да
разгледа спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 19464/2023 г. на СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2