№ 489
гр. Русе , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД против ЕМ. М. АТ., в
която се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ЕМ. М. АТ. имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от дата 07.06.2017г., с който потребителят е добавил за ползване
мобилен номер, избирайки условията на тарифен план на Vivacom с месечна
абонаментна такса в размер на 27,99 лв., за срок от 24 месеца. За периода от
15.08.2017г. до 15.12.2017г. мобилният оператор издал 4 бр. фактури, които
не били заплатени от ответника. Това давало право на основание чл. 50 от
Общите условия операторът да прекрати договорните отношения с абоната и
да издаде крайна фактура за дължимите от него суми както за ползвани
мобилни услуги по договора, така и за дължимата от него договорна
неустойка.
Твърди се, че договорът е прекратен считано от 30.12.2017г. като
дължимата от ответника неустойка е в размер на 69,96 лв., формирана като
сбор от три месечни абонаментни такси по избрания от потребителя тарифен
1
план.
Вземането по прекратения договор включително и за неустойка било
първоначално цедирано от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
на „С.Г.Груп“ ООД, което от своя страна прехвърлило вземането си на
„ЮБЦ“ ЕООД. Последното дружество инициирало образуването на
заповедно производство срещу ответника срещу когото била издадена по
ч.гр.д. № ***/2021г. заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
претендираната неустойка. С оглед депозирано възражение от ответника,
съдът в заповедното производство дал указания за предявяване на иск за
установяване на вземането, поради което се моли в настоящото производство
да бъде признато за установено задължението на ответника към ищцовото
дружество за сумата в размер на 69,96 лв. представляваща дължима неустойка
по договор за мобилни услуги от 07.06.2017г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение. Претендира се присъждане на направените по двете
дела разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на молбата. Твърди, че договорът е
нищожен защото реално никога не е ползвал услугите по него. При
сключването на договора не е разбирал смисъла и значението на документите,
които подписва. Твърди, че е глухоням с установена 91% трайно намалена
работоспособност и при сключването на договора нямал тълковник, който да
му съдейства. Отрича да е ползвал абонамента и да е притежавал картата за
мобилния номер. Твърди, че чужди хора са се възползвали от положението
му, а той не е разбирал смисъла и значението на документите, които е
подписал.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че на 07.06.2017г. между ответника ЕМ. М. АТ. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, с който на ответника е предоставена за ползване
мобилна услуга – СИМ карта, с тарифен план на Vivacom с месечна
2
абонаментна такса в размер на 27,99 лв., за срок от 24 месеца и кл. №****. В
договора е уговорена неустойка за предсрочното му прекратяване (стр. 5) в
размер на оставащите до края на срока месечни такси, но не повече от три
месечни абонамента.
За потребените мобилни услуги по договора, операторът е издал
фактури от 15.09.2017г., 15.10.2017г., 15.11.2017г. и 16.12.2017г., за които
няма данни да са платени. Поради тази причина и позовавайки се на чл. 50 от
ОУ към договора (поради неплащане на потребените услуги), операторът е
прекратил договорът с ответника и е преустановил достъпа му до мобилната
мрежа, като е издал и фактура от 15.01.2018г., в която е начислил неплатените
по предходните периоди суми за предоставените мобилни услуги, както и
сумата от 69,96лв. неустойка по договора.
С договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ООД
вземането си от ответника по процесния договор, включително и за сумата от
69,96лв. начислена договорна неустойка.
С договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., „С.Г.Груп“
ООД е прехвърлило на ищцовото дружество вземането си от ответника по
процесния договор.
По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, по което срещу ЕМ. М. АТ. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
69,96лв. неустойка по договор от 07.06.2017г. с кл. №****, както и за 205лв.
разноски по делото. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу
издадената заповед, с оглед на което съдът е дал указания за предявяване на
иск за установяване на вземането.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
3
Няма спор по делото, че ответникът е подписал процесния договор,
съответно е поел уговорените с него задължения за заплащане на потребените
мобилни услуги чрез предоставената му СИМ карта, както и да заплати
договорна неустойка в случай на прекратяване на договора предсрочно
поради незаплащане на дължими по него суми. Без значение за тази негова
отговорност е дали той е ползвал лично предоставената СИМ карта или я е
предоставил на други лица.
Въпреки удостовереното тежко здравословно състояние на ответника,
същият е дееспособен гражданин (няма твърдения и доказателства за
поставянето му под запрещение) и като такъв би могъл да поема права и
задължения по граждански договори, дори и да не в състояние действително
да осъзнава в пълна степен последиците на своите постъпки. Направените от
процесуалния представител на ответника възражения, дори да се приемат за
основателни, не водят до нищожност на процесния договор. Възраженията
основани на психичното здраве на ответника поначало биха имали отношение
за преценката относно основателността на предявен от него конститутивен
иск по чл. 31, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на процесния договор. В случая по
възражението съдът не би могъл да се произнесе дали сделката е
унищожаема. Независимо от това липсват и доказателства, които да
подкрепят направените от ответната страна възражения. Представеното
решение на ТЕЛК не дава основание да се приеме, че ответникът не е могъл
да прочете съдържанието на процесния договор и да го подпише осъзнавайки
задълженията които произтичат от него, още повече, че решението е
последващо договора.
В случая по делото е претендирана компенсаторна договорна
неустойка. Прекратеният договор за мобилни услуги, за което прекратяване
длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да
бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното
му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките
на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и
вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за
4
неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която
договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на
уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на
договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни
месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт
на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен
абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение
за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което
да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на
неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено
обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се
разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Тази
неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП., за което обстоятелство съдът дължи проверка и без да е направено
възражение в този смисъл.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
205лв., както и тези за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. също
в размер на 205лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕМ. М. АТ. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. *** дължи на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК205680303,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със съдебен адрес гр. София,
бул. „България“ №81, вх.В, ет.8 сумата: 69,96 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №****от 07.06.2017г., за
която сума е издадена заповед №*** от 22.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
5
ОСЪЖДА ЕМ. М. АТ. ЕГН********** с постоянен адрес гр. *** да
заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК205680303, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров сумата от 205лв. разноски за настоящото производство, както и
сумата от 205лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6