Решение по дело №2458/2018 на Районен съд - Ловеч

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

                                                         №

                                           гр. Ловеч, 03.07.2019 г.      

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на трети юни, през две хиляди и деветнадесета година

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА   РАБАДЖИЕВА

 

при секретар Румяна Баева като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 2458 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази:             

             Иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК.

             Цена на иска: 501,62 лв.

             Ловешки районен съд е сезиран с искова молба,подадена от П.П.Д. ***, чрез пълномощника си - адв.Д.С.,***,офис 9 против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД ,със седалище в гр.София и адрес на управление: Столична община, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки от членовете на Управителния съвет заедно . Искът е с посочено правно основание чл.124,ал.1 от ГПК  и цена: 501,62 лв.

             Ищецът излага в ИМ, че е собственик на недвижим имот, представляващ магазин с фурна, находящ се *************. Твърди, че през м.ноември 2014 г. електрозахранването в имота е било прекъснато и от тогава до настоящия момент, същото не е възстановено. От няколко години обектът се водил при ответника със статут на „прекъснат абонат”, но от тази година – като”закрит”. Посочва, че през м.юли 2018 г. ищецът е получил последна фактура за сумата в размер на 6,70 лв. за „консумирана електрическа енергия за периода от 21.06.2018 г. до 30.06.2018 г.”, като в същата е посочено, че е налична и „сума за плащане за минал период в размер на 407.77 лв. и неустойка за просрочено плащане към 12.07.2018 г. в размер на 78,04 лв. Тъй като считал, че не дължи горните суми, ищецът се обърнал към служителите в Центъра за обслужване на клиенти на ответното дружество в гр.Ловеч, където е възразил срещу начисляването му. Отговорили му, че не се касае за цена за реално потребена ел.енергия през този период, а за начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа. Уведомили го също гаща, че дължимата сума е общо 501, 62 лв, от която сумата от 423,58 лв. – главница и сумата от 78, 04 лв. – лихва за периода от м.04.2016 г. до м.07.2018 г. вкл.

             От страна на ищеца са релевирани твърдения за недължимост на исковата сума, като счита, че същата е начислена при липса на основание, поради непредоставен достъп до мрежата през процесния период, поради прекъсване на електрозахранването в обекта, негова собственост.

             В петитумната част на ИМ прави искане да бъдат призовани с ответната страна на съд и след като съдът приеме иска за основателен, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът  не дължи исковата сума  в размер на 501,62 лв, от която: сумата от 423,58 лв. – главница и сумата от 78,04 лв. – лихва, представляваща начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа да периода от м.04.2016 г. до м.07.2018 г, поради липса на основание.

             Претендирани са и направените по делото разноски.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е изложил становището си по основателността на предявения иск. Моли същият, като неоснователен и недоказан, да бъде отхвърлен по подробно изложени съображения. Навежда довод, че след като партидата на абоната не е била закрита и същата е регистрирана като небитова, той дължи цена за достъп. Твърди, че потребителят е присъединен към електропреносната мрежа, като му е предоставена съответната, поискана от него мощност, като изтъква, че дори и да има преустановяване на захранването, това не означава, че клиентът не е присъединен към електропреносната мрежа.

             В о.с.з. ищецът не взема лично участие. Представлява от представител по пълномощие -адв. С., която поддържа предявения иск. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.

            Ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, редовно призован, не изпраща

            Страните не спорят, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ магазин с фурна, находящ се *************

             Установява се, че партидата, по която е отчитано потреблението на ел.енергия е записана на негово име  с клиентски номер 200228643876.

             С исковата молба ищецът е представил последната фактура за следните суми: сумата в размер на  6,70 лв. за консумирана ел.енергия за периода от 21.06.2018 г. до 30.06.2018 г. , сума за плащане за минал период в размер на 407.77 лв. и 78,04 лв. – неустойка за просрочено плащане към 12.07.2018 г.

             По реда на чл.192 от ГПК третото неучастващо по делото лице – ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД  е предоставило информация, че в качеството си на клиент на електроразпределителното дружество ищецът е бил прекъснат на 09.07.2013. и не е възстановяван. Посочено е, че през юли 2018 г. СТИ на клиента е демонтиран и договорът е закрит.

             От писмо Изх.№**********/17.05.2019 г. на ЧЕЗ Електро България”АД се установява, че през 2013 г. от страна на дружеството е подадена заявка към „ЧЕЗ Разпределение България”АД за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски номер 200228643777, за обект на адрес: *************, съгласно чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката и във връзка с чл.42, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, поради липса на непогасени в срок задължения.  Съгласно писмото, от страна на дружеството са подадени заявки към „ЧЕЗ Разпределение България”АД за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия, съгласно чл.42, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, поради наличие на непогасени в срок задължения като  по договор с клиентски номер 200228643876 – за процесния обект на адрес в *************– през 2013 г. Пояснено е също, че по вече прекратения договор с този клиентски номер фигурират непогасени задължения в общ размер на 501,62 лв, включващи главница по фактури в размер 423,58 лв. и начислени лихви за просрочие в размер на 78,04 лв.

             В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника „ЧЕЗ Електро България”АД,ч е ищецът  не дължи сумата от 501,62 лв., поради липса на правно основание.

             С оглед дадената и неоспорена от страните правна квалификация на предявения иск,с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на ответника, че именно той носи същата и негово задължение е да установи наличието на основанието за начисляване на исковата сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа по силата на обвързваща страните договорна клауза.

             Съдът приема за безспорен факта, че между ищеца и ответника „ЧЕЗ  Електро България” АД /енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ  като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия / са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия  на договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С оглед характера на обществените отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително е определено съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори,които са типизирани.

             Спорен между страните е въпросът относно наличието на основание за начисляване на такса достъп до електроразпределителната мрежа за периода от м.04.2016 г. до м.07.2018 г. за обект: *************, клиентски номер 200228643876.

             Отношенията във връзка със заплащане на цена за достъп до мрежата се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР, обн.ДВ, бр.66 от 26.07.2013 г. Съгласно чл.28, ал.1 от ПТЕЕ, битовите и небитовите клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а според чл.29, ал.1 мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или представена мощност в местата на измерване, определени в съответствие за Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.  От горното следва, че в правилата са предвидени две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги – използвана/отдадена ел.енергия/ или предоставена мощност.

             Съдът извърши преценка на доказателствата по делото и намира, че в случая към спорните отношения не намира приложение нито една от хипотезите.

          Легалната дефиниция на понятието „Достъп” се съдържа в §1, т.15 от ДР на ЗЕ и се определя като право за използване на преносната мрежа и/ или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно §1, т.7 от ПТЕЕ „мрежови услуги” са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

               В дадените разяснения в мотивите на Решение №227 от 11.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1054/2011 г., ІІ т.о. е прието, че цената за достъп до и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен  приносът на всеки потребител за тяхното настъпване.

           Заплащането на такса достъп по утвърдени от КЕВР цени  във всички случаи изисква потребителят да е присъединен към мрежата. Събраните по делото доказателства налагат извод, че това условие в случая не е изпълнено. По делото е безспорно установено, че през процесния период електрозахранването в обект с клиентски № 200228643876, представляващ магазин с фурна на адрес: ************* е било прекъснато, като съгласно предоставената информация от ЧЕЗ Разпределение България клиентът е прекъснат на 09.07.2013 г. и не е възстановяван, а през юли 2018 г. е демонтирано СТИ и договорът е закрит. Следователно в обекта, собственост на ищеца, в този период електроенергия не е консумирана и ищецът не е ползвал услугите на ответника, тъй като  реално не е имал достъп до електроразпределителната мрежа. Въпреки че с оглед характера на предявения иск /отрицателен установителен/ ответникът носи тежестта на доказване в процеса, същият не  ангажира доказателства относно начина, по който е формирано задължението за достъп до мрежата за процесния период. Разпоредбата на чл.29 от ПТЕЕ изрично предвижда, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване. В настоящия казус е безспорно установено, че  не са налице фактурирани количества активна електрическа енергия, а от друга страна липсват доказателства, които да установяват каква е предоставената по искане на потребителя мощност в местата за измерване. При това положение се налага изводът, че липсва основание за начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период, поради което заявената искова претенция се явява изцяло основателна. В случая ищецът нито е ползвал ел. енергия, нито е доказано предоставяна мощност в мястото за търговско измерване, което изключва приноса му в разходите по управление и поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги.

            Съобразявайки всички изложени по-горе съображения, съдът счита, че предявеният от П.П.Д., чрез пълномощника си-адв.Д.С.,***,офис 9 против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД и отрицателен установителен иск  се явява основателен и  следва да бъде уважен.

            С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а именно:300.00 лв. адвокатски хонорар, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2018 г.; 50.00 лв. – внесена държавна такса, 1,90 лв. -такса за банков превод или общо в размер на 351,90 лева.

             Мотивиран от горното съдът:

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

             ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ЧЕЗ  ЕЛЕКТРО  БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище в гр.София и адрес на управление: Столична община, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки от членовете на Управителния съвет заедно, че П.П.Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си-адв.Д.С.,***, офис 9  не дължи сумата в размер на 501.62 лв, от която: сумата от 423,58 лв. – главница и сумата от 78,04 лв. – лихва, представляваща начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа да периода от м.04.2016 г. до м.07.2018 г, поради липса на правно основание.

             ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”, ЕИК:*********, със седалище в гр.София и адрес на управление: Столична община, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки от членовете на Управителния съвет заедно ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** А, чрез пълномощника си-адв.Д.С.,***,офис 9  сумата от 351,90 лева /триста петдесет и един лева и 90 ст/.-направени по делото разноски.

             Съгласно разпоредбата на чл.259 от ГПК,решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: