№ 53
гр. Б., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200358 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на "АН Л.А" ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „Л. К.“ № *, представлявано от ДР. К. Л.,
против Наказателно постановление № *, издадено от Началник Сектор
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба * на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Посочва се, че фактическата обстановка не е била изследвана
в цялост. Застъпва се, че по време на проверката служителката е показала
книгата за дневните финансови отчети, в която със стартирането на работния
ден е било отразено, че е въведена сумата от 25,20 лева, представляваща
служебно въведена сума за деня.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща
представител.
1
Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП, редовно призован,
не изпраща представител. Депозирал е писмена защита, в която молил съда да
остави жалбата без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л. 16) - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 22.07.2021 г., а жалбата е
депозирана на 29.07.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
Не се спори, че към 14.12.2020 г. жалбоподателят е бил регистриран
като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин
за детски дрехи, находящ се в гр. Б., ул. "Т. м." № *.
На 14.12.2020 г. в 13,47 часа св. Е.А. – ст. инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, съвместно с колегата си – М. М. В., осъществила контрол за
спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. При
проверката се установило, че дневния оборот от монтирания в обекта
ЕКАФП, модел „*“ с ИН на ФУ № DТ* и ИН на ФП № 02*, съгласно
междинен отчет от ФП № *, е в размер на 123,00 лева. Фактическата
наличност в касата на обекта била в размер на 148,41 лева, съгласно
изготвения опис на паричните средства. Фискалното устройство притежавало
функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. Установената
разлика в касовата наличност била в размер на 25,41 лева.
За извършената проверка и констатациите от нея св. А. съставила
Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № * г. копие, от който
връчила на представител на дружеството.
На 18.12.2020 г. бил съставен АУАН с № *. Актосъставителят описал в
акта констатираното при проверката на 14.12.2020 г. нарушение, в това число,
че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. Така описаното деяние св. А. квалифицирала като
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба * на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като
предявила и връчила екземпляр от акта на упълномощено лице – А. Д. Л.а,
2
при съставянето му, срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били
депозирани писмени възражения.
В последствие на 09.06.2021 г., въз основа на акта за установяване на
нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което
АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1
ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от
приложената по делото на л. 19-21 – Заповед № *) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
нарушения на процедурните правила. Актът е съставен в присъствието на
управителя, който с подписа си е удостоверил, че се е запознал със
съдържанието му и е получил препис от него.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № * за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма
въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните
в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
3
съответстват на посочената нарушена норма, като фактът, че е посочена и
разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по никакъв начин не влияе на тези
обстоятелства. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова
наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не
е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата
наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ,
притежаващо такава функция. В случая е без значение дали допуснатото
нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото
горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно е
налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката.
Каквато и да е причината за разликата, тя не може да доведе до отпадане на
отговорността на търговеца, защото законът изисква той да организира
дейността си по начин, че всеки път да е налице съвпадение между
фактическата и фискалната наличност. В случая е налице разлика между
двете величини и именно това прави поведението на дружеството
противоправно по посочения текст на Наредбата.
Следва да се има предвид, че в случая сумата от 25,41 лева се е
намирала в касата, което се доказва от собственоръчно направения от
продавач-консултанта опис. Щом сумата е била в касата, то тя е трябвало да
бъде отчетена във фискалното устройство, без значение дали част от нея или
цялата е била предназначена за започване на следващия работен ден или не.
Няма пречка управителят да държи в касата пари, които в последствие да
използва за започване на следващия работен ден или за други нужди, но щом
е решил, че именно там ще съхранява сумата, то е трябвало да използва
функцията "служебно въведени" на фискалното устройство и да отрази това
обстоятелство. В случая това задължение не е изпълнено, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При доказано нарушение, правилно АНО е приложил относимата
санкционна норма. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
случая не е установено укриване на приходи, поради което правилно е
4
наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от
ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е
индивидуализирал във възможно най-ниските предели, поради което и съдът
няма как допълнително да я намали.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г.
на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи
извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
5
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Б.ският
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *-* от 09.06.2021 г.,
издадено от Л. Х. – Началник Отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба * на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с
чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
"АН Л.А" ЕООД с ЕИК: * е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН "АН Л.А" ЕООД с ЕИК: *,
да заплати в полза на НАП-С. сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6