Присъда по дело №212/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 19
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 16 декември 2022 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20212200200212
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. С., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
СъдебниПанайот К. Папалезов

заседатели:Румен К. Киров
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
и прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Наказателно
дело от общ характер № 20212200200212 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. Т. Б. И. - роден на ******** г. гр. С., българин, с
българско гражданство, със средно образование, шофьор на товарен
автомобил, извършващ международен и вътрешен транспорт към търговско
дружество „ДИАНОВВ 33“ ЕООД гр. Карнобат, женен, неосъждан, с поС.ен
адрес в гр. С., бул. „Х. Б.“, № 13, ет. 6, ап. 21 с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че:
На 24.04.2019 г. в гр. К. чрез Общинска служба „Земеделие“ - К.,
представил пред Областна Дирекция „Държавен Фонд Земеделие“ - С. в
заявление за подпомагане за 2019 г. (форма за физически лица) вх. №
19023635/24.04.2019 г. УРН 255735, УИН 20/2205192/4827 неверни сведения
относно ползването на земеделските парцели, както следва:
1. композитен номер 17436-10-7-1, номер в архива 46605107, със
заявена площ 1,08 ха, находящ се в землището на с. Градец, общ. К.;
2. композитен номер 17436-10-8-1, номер в архива 46901671 със заявена
площ 0,60 ха, находящ се в землището на с. Градец, общ. К., за да получи
средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпуснати по
Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за 2019 г., както и средства,
1
принадлежащи на Българската държава, с които се съфинансират проекти,
финансирани от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпуснати за
2019 г. по Подмярка 13.1 „Компенсаторни (компенсационни) плащания в
планински райони (Подмярка 13.1/НР 1) от Мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.), поради което
и на основание чл. 248а, ал. 2 вр. ал. 1 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказания
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер
на ХИЛЯДА ЛЕВА,
както и в това, че :
През периода 24.01.2020 г. - 19.01.2021 г. в гр. С., при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно
съдържание получил от държавния бюджет на Р България неследваща се
парична сума в особено големи размери - общо 62 326,80 лв., получени по
„Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство
(ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Р България, като:
- на 24.01.2020 г. чрез използване на документ с невярно
съдържание[1]таблица за отглежданите животни 2019 г.“, приложена към
заявление за подпомагане за 2019 г. (форма за физически лица) вх. №
19023635/24.04.2019 г. УРН 255735, УИН 20/2205192/4827 представено чрез
Общинска служба „Земеделие“ - К., пред Областна Дирекция „Държавен
Фонд Земеделие“ - С., в която таблица невярно е удостоверен броя на
животните - 151 бр. говеда, отглеждани в животновъден обект с peг. № 8990-
0001, находящ се в с. Градец, общ. К., получил по „Схема за преходна
национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ1)“,
финансирана изцяло от държавния бюджет на Р България, по личната си
банкова сметка с IBAN BG07STSA93000024408947, обслужвана от банка
„ДСК“ неследваща се парична сума в размер на 31 561, 20 лв.
- на 21.10.2020 г. чрез използване на документ с невярно съдържание -
„Таблица за отглежданите животни 2020 г.“, приложена към заявление за
подпомагане за 2020 г. (форма за физически лица), вх. № 19281840 от
07.05.2020 г., коригирано от 05.06.2020 г., УРН 255735, УИН
20/210520/29036, представено чрез Общинска служба „Земеделие“ - К., пред
Областна Дирекция „Държавен Фонд Земеделие“ - С., в която таблица
невярно е удостоверен броя на животните - 126 бр. говеда, отглеждани в
животновъден обект с peг. № 8990-0001, находящ се в с. Градец, общ. К.,
получил по „Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с
производство (ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Р
България, по личната си банкова сметка с IBAN BG07STSA93000024408947,
обслужвана от банка „ДСК“ неследваща се парична сума в размер на 16
921,80 лв.
- на 19.01.2021 г. чрез използване на документ с невярно съдържание -
„Таблица за отглежданите животни 2020 г.“, приложена към заявление за
2
подпомагане за 2020 г. (форма за физически лица), вх. № 19281840 от
07.05.2020 г., коригирано от 05.06.2020 г., УРН 255735, УИН
20/210520/29036, представено чрез Общинска служба „Земеделие“ - К., пред
Областна Дирекция „Държавен Фонд Земеделие“ - С., в която таблица
невярно е удостоверен броя на животните - 126 бр. говеда, отглеждани в
животновъден обект с peг. № 8990-0001, находящ се в с. Градец, общ. К.,
получил по „Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с
производство (ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Р
България, по личната си банкова сметка с IBAN BG07STSA93000024408947,
обслужвана от банка „ДСК“ неследваща се парична сума в размер на 13
843,80 лв., поради което и на основание чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл.37, ал.1, т.7 от НК да
упражнява дейност на земеделски производител за срок от ТРИ ГОДИНИ.
НАЛАГА на подсъдимия Т. Б. И. за извършеното по чл. 256, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ
ИМУЩЕСТВОТО, а именно на притежавания от него товарен автомобил
модел Форд Транзит“ с рег.№ СН ****** АС, рама WF0XXXTTFX9M79233.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Т. Б. И. едно
общо наказание, а именно най-тежкото измежду наложените наказания -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание
чл..66, ал.1 от НК ОТЛАГА за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното
общо и най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл.37, ал.1, т.7 от НК ДА УПРАЖНЯВА
ДЕЙНОСТ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.3 от НК НЕ ПРИСЪЕДИНЯВА към общото и
най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наказанията ГЛОБА в
размер на ХИЛЯДА ЛЕВА и КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ
ИМУЩЕСТВОТО, а именно на притежавания от него товарен автомобил
модел Форд Транзит“ с рег.№ СН ****** АС, рама WF0XXXTTFX9M79233.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Б. И., с установена по делото самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 156,00
лева /сто петдесет и шест лева/, представляващи направени по делото
разноски в досъдебната фаза.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Б. И., с установена по делото самоличност, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – С. сумата
от 76.76 / седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева,
представляващи направени по делото разноски в съдебната фаза.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
3
гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 19 от 30.11.2022 г.
по НОХД№ 212/2021г по описа на Окръжен съд-С.


ОП-С. е повдигнала обвинения срещу подсъдимия Т. Б. ИВ. за извършени
престъпления по чл.248а, ал.2, вр.ал.1 и по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на ОП-С. в с.з. поддържа повдигнатото обвинение като счита,
че от събраните в хода на наказателното производство доказателства безспорно се
установява, че подс. Т.И. на 24.04.2019 г. в гр. К. пред съответната компетентна служба, а
именно ОС „Земеделие“, чрез нея представил пред Областната дирекция на ДФ „Земеделие“
- С. в заявлението за подпомагане за 2019 г. неверни сведения относно ползването на
процесните земеделски парцели, находящи се в землището на с. Г.. Според представителя на
държавното обвинение неверните сведения са свързани с несъответствието на парцелите с
изискванията на нормативната уредба, касаеща подпомагане на земеделските производители
за подпомагане, тъй като подсъдимият е заявил, че ги поддържа в добро съС.ие и са
допустими за подпомагане, а реално същите през м.март на същата година са били
опожарени и не са отговаряли на условията за подпомагане. Прокурорът се позовава на
чл.10 ал. 2 т. 3 от Наредба № 2/2013 г. на Министъра на земеделието, според който временно
неподходящи за подпомагане са земеделските площи, за които в календарната година се
установи, че са опожарени. Умисъл за извършване на деянието по първото обвинение
прокурорът обосновава, позовавайки се на писмените доказателства по делото, както и на
гласните такива, според които пожарът в с. Г. е станал известен на жителите на цялото село
и е обхванал голяма площ. С оглед на това намира, че и подсъдимият е знаел за настъпИ.
пожар, но въпреки това само няколко дни след него е подал заявлението и е претендирал да
получи средства за подпомагане. В този смисъл намира, че извършеното от подсъдимия е
съставомерно от обективна и субективна страна за престъплението по чл. 248а ал.2, вр. с
ал.1 от НК, поради което ще предлага да бъде постановена осъдителна присъда, с която да
подсъдимият да бъде признат за виновен по първото обвинение и да му бъде наложено
наказание по реда на чл. 54 от НК, тъй като счита, че не са налице нито многобройни, нито
изключително смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства. Наказанието,
което прокурорът намира за справедливо, е „Лишаване от свобода“ около средния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.248а, ал.2 от НК, а именно 1 г. и 6 мес., чието изтърпяване
да бъде отложено за минималния изпитателен срок, както и глоба в минимален размер. Що
се отнася до второто повдигнато и предявено обвинение на подс. Б., а именно за това, че
през периода м. Януари 2020 – м.01.2021г. в гр. С., като е използвал документи с невярно
съдържание е получил от държавния бюджет на Република България неследваща се парична
сума в особени големи размери- 62 326лв., намира същото за доказано по несъмнен и
категоричен начин на първо място от писмените доказателства, които са приобщени по
делото. Акцент поставя върху посочените като отглеждани животни в Заявленията за
подпомагане за 2019 г. и 2020 г. Обясненията на подсъдимия в последното съдебно
заседание по делото прокурорът намира за нелогични, недостоверни и противоречащи както
на останалите доказателства по делото, така и на формалната житейска логика и на
икономическите принципи. Прокурорът пояснява изложението си като заявява, че според
нормативната уредба, регламентираща отпускането на средства за подпомагане на
земеделските производители, средствата се отпускат за подпомагане на дейността на тези
производители по различните мерки, съответно от бюджета на българската държава или от
ЕС. Счита за нелогични обясненията на подсъдимия, че земеделските производители
получават субсидии само защото към референтната дата преди 13 г. са притежавали
определен брой говеда. Намира за безспорно установено, че през инкриминираните периоди
1
не са били отглеждани животни от подс. Б., тъй като и от физическите проверки на място,
както и чрез разпита на множество свидетели е изяснено, че в животновъдния обект не са
били отглеждани животни, самият обект не е отговарял на условията за отглеждане на
животни. От доказателствения материал по делото според прокурора се установява
единствено, че подс. Дянков е отговарял на едно условие, изискуемо за отпускане на
средства за подпомагане, а именно , че към м. февруари 2009 г. е притежавал определен
брой животни – 180, но този факт не обуславя авТ.тично отпускане на средства. Според
прокурора подсъдимият Б. е знаел, че е било необходимо да отглежда тези животни, за които
кандидатства за подпомагане, но въпреки това не ги е отглеждал и в този смисъл е заявил
неверните обстоятелства в съответните таблици за отглеждане на животни, приложени към
заявлението за подпомагане. Не намира пречка съгласно нормативната уредба
животновъдите да продават животни, спазвайки предвидения законов ред. В конкретния
случай обаче Т.Б. е заявил, че е продал и е придвижил животните със специален автомобил,
собственост на дружеството на свид. Ст. Д. Д., който обаче разпитан още и в съдебното
производство е заявил, че не е превозвал животни на подс. Б.. В обобщение заявява, че и
второто обвинение, предявено на подс. Б. е доказано по несъмнен и категоричен начин,
поради моли за постановяване на осъдителна присъда, с която да бъде признат за виновен и
да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК. Предложеното наказание е
„Лишаване от свобода“ в минималния размер, който предвижда разпоредбата на чл.256,
ал.2 от НК, а именно 3 г., което да бъде отложено за изпитателен срок от 4 г. Предоставя на
съда кумулативно следва ли да се наложи и конфискация на част от имуществото на
подсъдимия, както и наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 да упражнява
дейността като земеделски производител с оглед обвинението. Предлага след като бъдат
наложени наказанията по двете обвинения, да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 от НК
и да се определи едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 г., изпълнението
на което да бъде отложено за изпитателен срок от 4 г. Предоставя на съда да прецени дали
да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК по отношение на другите по-леки наказания,
които законодателят е предвидил за тези престъпления.
Защитникът на подсъдимия Б.-адв.Н. предлага на съда да постанови присъда, с която
Т.Б. да бъде признат за невиновен по предявените му обвинения. По обвинението по чл.248
а ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поставя акцент върху обстоятелството, че пожарът е възникнал
през м.март 2019 г., а заявлението, което подсъдимият е депозирал за финансово
подпомагане на тези два парцела, е депозирано от него на 24.04.2019 г., т.е. във времеви
период от около 20 дни след възникването на самия пожар. Излага заключение, че подс.Б. не
е знаел, че процесните два имота са засегнати от този пожар. За този тип имоти
фактическите действия, които следва да бъдат извършени от лицата, които са ги заявили за
подпомагане, обикновено се извършват след 15.07. на съответната година, поради което
адв.Н. намира, че неговият подзащитен не е бил длъжен да провери на място в какво съС.ие
се намират имотите, преди да подаде заявлението за подпомагане. Твърди, че не може и не
следва да се поставят свръхизисквания към гражданите, в случая към един дългогодишен
земеделски производител и животновъд, да познава наказателното право и преди всичко
съответната нормативна уредба, която касае различните по вид схеми и мерки за финансово
подпомагане на земеделските стопани, а в конкретния случай дори и да се приеме, че
подсъдимият е бил наясно с всяка една действаща наредба и закон, то фактът, че подс.Б. не
е знаел за засегнатите два процесни имота от пожара, няма как да обуслови извод, че
деянието, в което е обвинен, е осъществено най-малкото от субективна страна. Ето защо по
това обвинение счита, че единствено правилната и справедлива присъда би следвало да се
изрази в признаването на Т.Б. за невиновен в това да е извършил съответното престъпление
по чл.248а ал. 2, вр. ал. 1 от НК и съответно да бъде оправдан. По отношение на второто
обвинение, което касае два различни периода, а именно 2019 – 2020 г. също счита, че
подсъдимият не е осъществил престъпление по чл.256 ал. 2, вр. ал 1 при условията на чл. 26
2
ал. 1 от НК. В тази връзка посочва, че предметът на извършените две еднократни проверки,
в които са взели участие компетентни органи, е бил да се установи наличието на животни в
надлежно регистрирания животновъден обект от страна на подзащитния му. Счита, че чрез
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.П. и И.Б.,
категорично е установено, че през 2020 г. подсъдимият е придобил от тях животни, воден от
желанието си да възобнови животновъдната си дейност. Намира, че констатациите при
извършените две проверки до голяма степен повлияни от сигнали на лицата, които са ги
подали, но не и на базата на обективни данни – констатации, които да се основават на
конкретни нормативни разпоредби. Това, че две еднократни проверки са видели, че
животните в момента не се намират в животновъдния обект, не следвало да обуслови
авТ.тично извод, че подсъдимият не ги е притежавал и не ги е отглеждал. В заключение се
прави обобщен извод за недоказаност на второто обвинение, поради което се излага искане
за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият моли
съда да го оправдае по двете обвинения.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Във връзка с първото обвинение за престъпление по чл. 248а, ал.2, вр.ал.1 от НК:
Подс. Т. Б. ИВ. е роден на 05 март 1971 г. в гр. С.. Живее в същия град, български
гражданин, женен, със средно образование, понастоящем работи като шофьор на товарен
автомобил, извършващ международен и вътрешен транспорт.
Преди да започне тази работа, подсъдимият от години се занимавал със земеделие –
растениевъдство. Преобладаващо основно обработвал ниви, мери и пасища в землищата на
с. М., с. Г. и с. М., всички находящи се на територията на община К..
През годините след влизането на Република България в Европейския съюз (ЕС),
подс.Б. редовно кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки, свързани с
неговата дейност като земеделски стопанин и финансирани със средства от фондове на ЕС
или от фондове на Българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със
средства, принадлежащи на ЕС. В тази връзка подс.Б. е регистриран като земеделски
стопанин в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с уникален
регистрационен номер (УРН) 255735, съобразно изискванията на Наредба № 3/29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. За да кандидатства
определен земеделски стопанин по различните схеми и мерки законодателството изисква
кандидатите да подновяват регистрацията си в МЗХГ като земеделски стопанин ежегодно,
което подс.Б. направил и през 2019 г.
На 24.04.2019 г. подсъдимият посетил Общинска служба „Земеделие" — К., чрез
която служба подал до Областна Дирекция Държавен Фонд „Земеделие“ - С. Заявление за
подпомагане за кампания 2019 г. (форма физически лица) с вх. № 19023635/24.04.2019 г.,
УРН 255735 и уникален идентификационен номер (УИН) 20/2205192/4827 от 24.04.2019 г.
(том I, папка 4, л. 24 - 80). Лично подписал заявлението, както и всички приложения, карти
на земеделски земи и документи.
Сред приложенията, представляващи неразделна част от заявлението била и
„Таблица на използваните парцели 2019 г.“. В тази таблица подсъдимият заявил за
подпомагане множество земеделски земи, за които притежавал право на ползване (общо 34
на брой). На горепосочената дата в Общинска служба - „Земеделие“ - К., в присъствието на
св. М.М., заемащ длъжността „ст. експерт“ в същата служба, подс.Б. лично очертал
границите на всички стопанисвани от него земеделски площи (блокове на земеделски
стопанства), намиращи се в землищата на с. Г., общ. К., с. М., общ. К. и с. М., общ. К..
3
Всички имоти възлизали общо на 397,56 дка ниви, мери и пасища.
Сред имотите били и тези с композитен номер (в ИСАК) 17436-10-7-1, номер в
архива 46605107, със заявена площ 1,08 ха (или 10,857 дка), находящ се в землището на с. Г.,
общ. К., както и земеделски парцел с композитен номер (в ИСАК) 17436-10-8-1, номер в
архива 46901671 със заявена площ 0,60 ха (или 5,999 дка), находящ се в землището на с. Г.,
общ. К.. Върху посочените два имота подсъдимият имал право на ползване въз основа на
сключени договори за отдаване под наем на земеделска земя (том II, папка 4, л. 9, 10, 16 и
18).
В края на м. март 2019 г. в околностите на с. Г., общ. К. възникнал пожар, който
засегнал земеделски парцели - обект на субсидиране по различни схеми и мерки. В тази
връзка от Регионална Дирекция „Безопасност и защита на населението“ - С. при
Министерство на Вътрешните Работи уведомили с писмо № 808000-163 екз. № 1/27.03.2019
г. Регионален Технически Инспекторат - Я. при Областна Дирекция на „Земеделие“ - Я.,
която за периода от 02.04.2019 г. до 05.04.2019 г. извършила проверка на място.
Било констатирано, че земеделският парцел с композитен номер (в ИСАК) 17-436-10-
7-1, номер в архива 46605107, със заявена площ 1,08 ха (или 10,857 дка), находящ се в
землището на с. Г., общ. К. бил опожарен на 95,84%, а този с композитен номер (в ИСАК)
17436-10-8-1, номер в архива 46901671 със заявена площ 0,60 ха (или 5,999 дка), находящ се
в землището на с. Г., общ. К. - на 99,88%. Същите били изцяло недопустими за подпомагане
по СЕПП и по Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения”, Подмярка: 13.1 „Компенсационни (компенсаторни) плащания в планински
райони”.
В резултат на извършената проверка бил изготвен доклад за проверка на площи (том
II, папка 3, л. 8-16) от свид.Г. Н., заемащ длъжността ст. експерт в Регионален Технически
инспекторат - Я.. Към доклада бил приложен и снимков материал на изгорелите имоти.
Макар подсъдимият да знаел, че въпросните два имота били опожарени от
възникналия в края на м. март 2019 г. пожар, респективно че те не отговарят на
изискванията съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. (обн. ДВ бр. 29 от
30.03.2018 г., в сила от същата дата) за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ, съгласно който „Временно неподходящи за
подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се
установи, че са опожарени“, същият заявил тези два имота за подпомагане по СЕПП и по
Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения”, Подмярка:
13.1 „Компенсационни (компенсаторни) плащания в планински райони”.
По второто обвинение – за престъпление по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от
НК:
Подсъдимият бил собственик на животновъден обект с per. № 8990-0001, находящ се
в с. Г., общ. К., регистриран в системата на вет ИС на БАБХ на 06.09.2004 г. за отглеждане
на говеда (том II, папка 3, л. 97).
I. При посещението на подс.Б. на 24.04.2019 г. в Общинска служба - „Земеделие“ гр.
К., освен дейност „растениевъдство“ - стопанисване на 397,56 дка ниви, мери и пасища,
същият заявил, че осъществява дейност „животновъдство“, като отглежда в животновъдния
си обект 151 бр. говеда. Тези животни той заявил за подпомагане по Схема за преходна
национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ1) със същото заявление за
подпомагане за кампания 2019 г. (форма физически лица) с вх. № 19023635/24.04.2019 г.,
УРН 255735 и уникален идентификационен номер (УИН) 20/2205192/4827 от 24.04.2019 г.
(том I, папка 4, л. 23 - 80). В тази връзка подсъдимият подписал, както заявлението, така и
всички приложения, сред които и „Таблица за отглежданите животни 2019 г.“.
Доколкото към 28 февруари 2009 г. по документи в животновъдния обект на подс.Б.
4
се отглеждали 185 бр. говеда (том II, папка 3, л. 144), същият отговарял на условието за
отглеждане на поне 70% от референтния брой животни.
Впоследствие в края на м. юли 2019 г. в Областна дирекция „Безопасност на
храните“ - С. (ОДБХ - С.) постъпил сигнал (том I, папка 1, л. 4-5) от свид. А.А. от гр. Б. и
свид. В.В. от с. Г., общ. К.. В този сигнал били наведени твърдения за злоупотреба с
Европейски средства и държавни субсидии в особено големи размери от страна на подс.Б..
По Заповед на свид. П.П. - Директор на Областна Дирекция „Безопасност на храните“
- С. на 05.08.2019 г. в животновъдния обект на подсъдимия била извършена документална и
физическа проверка на място на идентификация и регистрация на животните от комисиs в
състав: свид. д-р М.И. - гл. инспектор „ЗХ“ - общ. К., свид. Г.М. - заемаща длъжността кмет
на с. Г., общ. К. и свид. В.В. - гл. специалист при ОДБХ - С..
Преди да пристъпи към извършване на проверката, на 02.08.2019 г. свид. д-р И.
уведомила подсъдимия по телефона, че предстои такава. Свид. И. предварително проверила
в системата вет ИС на БАБХ за наличността на животните в обекта, за движението им през
годината - родени, умрели, заклани, продадени, закупени, като установила, че в
животновъдния обект следвало да има 151 бр. говеда.
В хода на проверката комисията констатирала, че обектът не отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. на Министъра на
земеделието и горите, за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти,
както и, че не е регистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД), вменяващ задължение на собствениците или ползвателите на животновъдни обекти
да подават заявление за регистрация по образец до Директора на съответната ОДБХ, в което
се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта,
когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията.
Освен документалните несъответствия с нормативните изисквания за
животновъдната дейност, комисията установила, че вписаните в системата вет ИС на БАБХ
151 бр. говеда, заявени от подсъдимия за подпомагане по ПНДЖ1 липсвали в
животновъдния обект. Нямало дори следи от отглеждането на животни. Въз основа на
констатациите свид. д-р М.И. изготвила доклад от проверка на място на идентификацията и
регистрацията на животните (ИРЖ) (том I, папка 1, л. 4250), който бил подписан лично от
подсъдимия без да посочва възражения срещу вписаните в него обстоятелства. Съставен бил
също и констативен протокол (том I, папка 1, л. 31-32), въз основа на който свид.И. издала
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 41/05.08.2019 г. (том II,
папка 3, л. 120-121) за неизпълнение на задълженията му по чл. 132, ал. 1, т. 5, 6, 8, 9 и 21 от
ЗВМД. Впоследствие Директорът на ОДБХ - С., на основание този акт, издал Наказателно
постановление № 38/26.08.2019 г. (том II, папка 3, л. 122-123) срещу подс.Б., което той не
обжалвал и влязло в сила на 17.09.2019 г. въз основа на съставения АУАН, свид.И. заличила
от системата вет ИС на БАБХ животните, регистрирани в животновъдния обект.
Установено било още, че подс. Б. не е подавал писмено уведомление по реда на чл.
132, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията - ДВ, бр. 24 от
22.03.2019 г.). Според визираната разпоредба всеки собственик, съответно ползвател на
животновъден обект със селскостопански животни незабавно следва писмено да уведоми за
умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното
място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната
територия.
През 2019 г. съгласно сключен договор за услуга, обслужващ животновъдния обект
на подсъдимия ветеринарен лекар бил свид. О.К.. През цялата година същият не само, че не
бил уведомен за подобни обстоятелства, но и не успял да осъществи мероприятия по
държавна профилактична програма в обекта, тъй като подсъдимият поС.но отклонявал
исканията на свид.К. за осигуряване на животните, като изтъквал различни причини в
5
насока, че няма възможност и че е зает. В резултат на това свид.К. се отказал повече да
обслужва животновъдния обект на подсъдимия.
През 2019 г. в посочената Дирекция не са постъпвали заявления и няма регистрирани
временни животновъдни обекти на името на подсъдимия (том II, папка 3, л. 134), което
обстоятелство налага да се приеме, че към момента на извършване на проверката животните
не са се намирали на друго, регистрирано по съответния законов ред място.
През посочената година няма регистрирано движение от и към животновъдния обект,
собственост на подсъдимия (том II, папка 3, л. 129). Респективно липсата на заявените от
последния 151 бр. говеда сочи, че същият не е осъществявал действително дейност като
земеделски стопанин, т.е. не е отглеждал животни в каквато насока е изискването на чл. 38,
ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, за условията
и реда за прилагане на схемите за директни плащания.
Независимо от това на 24.01.2020 г. по личната банкова сметка на подсъдимия -
IBAN: BG07STSA93000024408947, обслужвана от банка „ДСК“ (том I, папка 4, л. 23) от
Държавен фонд - „Земеделие“, Разплащателна агенция е преведена сума в размер на 31
561,20 лв. (том I, папка 5, л. 17), явяваща се държавна субсидия за заявените от него 151 бр.
говеда.
II. На 07.05.2020 г. подсъдимият посетил Общинска служба „Земеделие“ - К. и пред
свид.М.М., заемащ длъжността „ст. експерт“ в същата служба подал заявление за
подпомагане за 2020 г. (форма за физически лица) вх. № 19281840 от 07.05.2020 г., УРН
255735, УИН 20/210520/29036 (том I, папка 4, л. 96-135). С това заявление същият заявил за
подпомагане по различни схеми и мерки общо 254,7 дка ниви и ливади, находящи се в
землищата на с. М. и с. Г., общ. К., без да посочва, че желае отпускане на субсидия за
отглеждане на говеда по ПНДЖ1 (том II, папка 3, л. 18).
Малко по-късно подсъдимият решил отново да заяви за подпомагане говеда по
ПНДЖ1 за отглеждане в собствения си животновъден обект, находящ се в с. Г., общ. К., за
да получи парични средства по визираната схема.
В изпълнение на взетото решение за периода от 12.05.2020 г. до 05.06.2020 г.
подсъдимият по документи закупил общо 126 бр. говеда. Покупко-продажбите били
извършени по надлежния законов ред - чрез издадени ветеринарномедицински свидетелства,
издадени от двама ветеринарни лекари, а именно от свид.К. и от М. М. (починал на
22.09.2020 г.).
На 12.05.2020 г. подс.Б. закупил 25 бр. говеда от свид.И.Б., притежаващ
животновъден обект № 89700026, находящ се в гр. К., за което свид.К. издал
ветернираномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни,
издавано от информационната система № BG2020-02457 (том I, папка 1, л. 82). На същата
дата подсъдимият закупил още 21 бр. говеда от свид. Р.П., притежаващ животновъден обект
№ 8970-0084, находящ се в гр. К., за което отново свид. К. издал ветеринарномедицинско
свидетелство с № BG2020-020458 (том I, папка 1, л. 83).
Останалите животни - 80 на брой, подсъдимият закупил от свид. К.К., на 05.06.2020
г., чийто животновъден обект с № 8882-0247 се намирал в с. К., общ. С.. В тази връзка от
ветеринарния лекар М. М. били съставени ветеринарномедицински свидетелства за
придвижване/транспортиране на животни, издавани от информационната система с №
BG2020-024289 и № BG2020-024291 (том I, папка 1, л. 84-85).
На 05.06.2020 г. подсъдимият отново посетил Общинска служба „Земеделие“ – К.,
където отново пред свид.М.М. попълнил ново заявление (том II, папка 3, л. 159-183), с което
коригирал вече подаденото такова на 07.05.2020 г., като този път заявил за подпомагане и
126 бр. говеда по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с
производство (ПНДЖ1).
6
В началото на м. май 2020 г. в Областна дирекция „Безопасност на храните“ - С.
постъпил сигнал (том I, папка 3, л. 1-6) от свид. А.А. от гр. Б., в който били наведени
твърдения за злоупотреба с Европейски средства и държавни субсидии в особено големи
размери от страна на подс.Б..
По Заповед на свид. П.П. - Директор на Областна Дирекция „Безопасност на храните“
- С. на 24.06.2020 г. в животновъдния обект на подсъдимия била извършена документална и
физическа проверка на място на идентификация и регистрация на животните, в чийто състав
били включени свид. д-р М.И. - гл. инспектор „ЗХ“ - общ. К., свид. С.К. - полицейски
инспектор при РУ на МВР - К. и свид. В.В. - гл. специалист при ОДБХ - С..
Преди да пристъпи към извършване на проверката, свид.И. се опитала да уведоми
подсъдимия по телефона, че предстои такава, но не успяла да се свърже с него. Ето защо от
ОДБХ - С. отправили молба с вх. № 287000-2153/17.06.2020 г. до РУ на МВР - К., с цел
полицейски служители да издирят и уведомят подсъдимото лице за предстоящата проверка,
за да създаде условия за нейното извършване, но той отново не бил установен. Свид. И.
предварително проверила в системата вет ИС на БАБХ за наличността на животните в
обекта, за движението им през годината - родени, умрели, заклани, продадени, закупени,
като установила, че в животновъдния обект следвало да има 126 бр. говеда.
Констатираните обстоятелства, респ. нередности от страна на комисията в хода на
проверката били аналогични като тези през предходната 2019 г. Освен документалните
несъответствия с нормативните изисквания за животновъдната дейност, комисията
установила, че вписаните в системата вет ИС на БАБХ 126 бр. говеда, заявени от
подсъдимия за подпомагане по ПНДЖ1, липсвали в животновъдния обект. Отново дори
нямало следи от отглеждане на животни. Тези обстоятелства били възприети
непосредствено и от присъстващия при проверката свид. В.У., заемащ към момента на
проверката длъжността кмет на с. Г., общ. К.. Въз основа на установеното свид.И. изготвила
доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните (ИРЖ) (том
I, папка 1, л. 24-32). Съставен бил също и констативен протокол (том I, папка 1, л. 33), въз
основа на който свид.И. издала АУАН № 38/29.06.2020 г. (том II, папка 3, л. 124-125) за
неизпълнение на задълженията му по чл. 132, ал. 1, т. 5, 6, 8, 9 и 27 от ЗВМД. Впоследствие
Директорът на ОДБХ - С., на основание този акт, издал Наказателно постановление №
39/24.08.2020 г. (том И, папка 3, л. 126-127) срещу подсъдимия. Отново на основание
съставения АУАН, свид.И. заличила от системата вет ИС на БАБХ животните, регистрирани
в животновъдния обект.
Аналогично, както през 2019 г., през 2020 г. било установено също, че подсъдимият
не е подавал писмено уведомление съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 5 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (в редакцията - ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г.), вменяваща
задължение на всеки собственик, съответно ползвател на животновъден обект със
селскостопански животни незабавно писмено да уведоми за умрели животни ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за
обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия.
През цялата 2020 г. ветеринарният лекар свид. К. не бил уведомен от подсъдимия за
подобни обстоятелства. Отделно от това преди последният да закупи от свид. И.Б. и от
свид.Р.П. говедата (общо 46 на брой), свид. О.К. започнал по тях мероприятия от
държавната профилактична програма. Тези дейности следвало да бъдат завършени, поради
което ветеринарният лекар започнал да търси подсъдимия, но в крайна сметка не успял да
довърши тези мероприятия, тъй като подс.Б. отново започнал да отклонява исканията му да
осигури животните. Свид. К. помислил, че както през предходната 2019 г. година, така и
този път в животновъдния обект на подсъдимия реално няма животни, поради което се
отказал да го обслужва.
На 29.06.2020 г. на проведена среща в Общинска ветеринарна служба - К.
7
подсъдимият не дал и логичен отговор къде са 126-те броя говеда (том II, папка 3, л. 98).
През 2020 г. в ОДБХ - С. не са постъпвали заявления и няма регистрирани временни
животновъдни обекти на името на подсъдимия (том II, папка 3, л. 134), което обстоятелство
от своя страна обосновава извод, че към момента на извършване на проверката животните
не са се намирали на друго, регистрирано по съответния законов ред място.
Констатирано е, че през 2020 г. освен регистрираните във вет ИС на БАБХ и
визирани по-горе 4 бр. ветеринарномедицински свидетелства, чрез които от животновъдните
обекти на свидетелите Б. и П., както и на К. са били въведени 126 бр. говеда в
животновъдния обект на подсъдимия, други подобни движения на животни по
законоустановения ред не е имало.
Въпреки надлежно констатираните множество нарушения и несъответствия с
нормативната уредба, приложима към упражняването на подобен тип дейност и
изискванията на подробно изложените по-горе законови и подзаконови нормативни актове,
касаещи условията и реда за финансовото подпомагане по Схема за преходна национална
помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ1), по личната банкова сметка на
подсъдимия - IBAN: BG07STSA93000024408947, обслужвана от банка „ДСК“ (том I, папка
4, л. 23) от Държавен фонд - „Земеделие“, Разплащателна агенция на 21.10.2020 г. била
преведена сума в размер на 16 921,80 лв., а на 19.01.2021 г. - 13 843,80 лв. (том II, папка 4, л.
29-31), явяващи се държавна субсидия за заявените от него 126 бр. говеда.
В хода на разследването е установено по несъмнен начин, че след извършената на
05.06.2020 г. в с. К., общ. С. покупко-продажба на общо 80 бр. говеда между свид.К.К. и
подсъдимия Б., животните са били придвижени по документи между животновъдните
обекти чрез специализирано превозно средство с peг. № С 3871 ЕК (ремарке), регистрирано
в системата на БАБХ с номер и дата на лиценз - 0265/05.10.2017 г./05.10.2017 г. /сертификат
за продължително пътуване/. Това обстоятелство било вписано в двете
ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни,
издавани от информационната система с № BG2020-024289 и № BG2020-024291 (том I,
папка 1, л. 84-85), съставени от ветеринарния лекар М. М.. Установено е, че ремаркето е
собственост на търговското дружество „ВМ - Агро“ ЕООД - С., имащо основен предмет на
дейност - производство и търговия с живи животни. Управител и едноличен собственик на
капитала на тази фирма е свид. С.Д. от гр. С., като същият притежава и товарен автомобил с
per. № СА 0461 ТН. Чрез това МПС и визираното по-горе ремарке, свид. Ст.Д. осъществявал
износ на животни извън пределите на Република България. След извършена проверка на
тахошайбите на товарния автомобил, на навигационната му система, включително и в
счетоводството на „ВМ - Агро“ ЕООД - С., свид.Ст.Д. установил, че товарният му
автомобил и ремарке не са извършвали курсове по направлението от с. К., общ. С. до с. Г.,
общ. К., за периода 05.06.2020 г. - 08.06.2020 г. (доколкото превозът на животни може да
бъде осъществен в 3 дневен срок от издаване на ветеринарномедицинските свидетелства).
С оглед установяване размера, характера и максималния капацитет на животновъден
обект № 8990-0001, находящ се в с. Г., общ. К., собственост на подсъдимия, в хода на
разследването е назначена и изготвена съдебна зоотехническа експертиза (том II, папка 4, л.
41-42). Видно от заключението на вещото лице П.П., помещенията са с размери, както
следва:
Масивна сграда (обор) изградена от тухли и покрита с керемиди с размери 5 м. ширина
и 10 м. дължина, в която са налични - бетонна ясла с размери 10 м. дължина и метална
ясла с размери 5 м.;
Масивна сграда (обор) изградена от тухли, покрита с керемиди, с размери 5 м. ширина
и 10 м. дължина, в която е налична бетонна ясла с 10 м. дължина в края, на която е
налична друга масивна сграда предназначена за фураж с размери 5 м. дължина и 5 м.
ширина;
8
Масивна сграда от бетонни тухли, предназначена за сеновал с размери 23 м. дължина и
10 м. ширина, покрита с керемиди, от която с преходна врата се преминава в друга
масивна сграда, изградена от бетонни тухли, покрита с керемиди, предназначена за
склад с размери 8 м. ширина и 25 м. дължина;
Сеновал от метал, покрит с ламарина с размери 40 м. дължина и 6 м. ширина;
Двор с размери 10 м. ширина и 30 м. дължина;
Двор с размери 11 м. ширина и 30 м. дължина;
Двор с размери 11 м. ширина и 11 м. дължина.
обектът е електрифициран и водоснабден с ВиК.
Констатирано е малко помещение, предназначено за почивка на работниците
(неизмерено), в което към момента на извършване на експертизата е имало хора. Вещото
лице е установило липса на едър рогат добитък (говеда). Според експерта животновъдният
обект не е пригоден за млекодайни говеда, а само за месодайни такива. Същият отговаря за
отглеждане на едър рогат добитък (говеда), като капацитетът на фронта на хранене (0,70-
0,80 м. на животно) на животните в единия обор е 14 говеда, а в другия обор е 22 говеда или
общо 36. Ако се приложи като начин на изчисление необходима площ на животно от 6 кв.
м., капацитетът на двата обора ще бъде общо 16 говеда (по 8 във всеки от оборите).
При вариант освен в двата обора да бъдат настанени животни и в другите две
помещения, в които липсва фронт за хранене (ясла) и не може да бъде направено изчисление
по капацитета на фронта за хранене и изчислението се направи по необходима площ на
животно от 6 кв. м., в бетонния масивен сеновал с размери 23 м. на 10 м. могат да бъдат
настанени 38 бр. говеда и в склада с размери 25 м. на 8 м. могат да бъдат настанени още 33
бр. говеда.
Максималният брой на говедата в целия обект може да бъде 107 бр. (в случай, че се
приеме броя на говедата в двата обора по наличния фронт за хранене) и 87 бр. (в случай, че
се приеме броя на говедата в двата обора по необходима площ на говедо).
Установеният капацитет е изчислен съобразно Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2
от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти (обн. ДВ бр. 42/18 г. в сила от 22.05.2018 г.), като тези стандарти са съобразени с
изискванията на Европейския съюз, респ. европейското законодателство.
От изисканата информация от Областна дирекция по безопасност на храните-С. се
установява, че свид. К.К. от с.К. е регистрирала в системата на БАБХ животновъден обект с
рег.№8882-0247 на 15.12.2014 г., на 26.10.2020 г. е получила удостоверение за регистрация
на животновъден обект по чл.137 от ЗВМ с №3473 от ОДБХ-С. с капацитет 230 броя овце.
Видно от постановление на ОП-С. за частично прекратяване на досъдебно производство и
изпращане по компетентност /л.308-309 от делото/ разследването се е водило срещу К.К. за
престъпление по чл.248а, ал.2 от НК за това, че през м-март-м.юни 2021 г. в гр.С., пред ОС
„Земеделие“ са представени неверни сведения, за да бъдат получени средства от фондове ,
принадлежащи на ЕС. От обстоятелствената част на постановлението е видно, че свид.К. е
заявила пред ОС „Земеделие“-С. чрез заявление за подпомагане 2021 форма физически лица
като е декларирала, че притежава 222 бр.овце, но впоследствие при извършени две проверки
в животновъдния обект е установено, че стопанските постройки в животновъдния обект са
празни, както и че не са издавани ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на
регистрирани на името на свид.К. животни до други животновъдни обекти. Производството
е прекратено частично и е изпратено по компетентност на районна прокуратура, тъй като
прокурорът от ОП-С. е приел, че усвоените средства от свидетелката са от националния
бюджет, т.е. финансовите средства не принадлежат частично или изцяло на ЕС, което
обуславяло извод за несъставомерност на деянието по чл.248а, ал.2 от НК. Прокурорът е
преценил и размера на усвоените средства и е счел, че деянието не е съставомерно и по
чл.256, ал.1 от НК, доколкото средствата не покриват критерия за особено големи размери.
9
Прокурорът е приел, че се касае за престъпление по чл.313 от НК и е изпратил по
компетентност делото на районна прокуратура.
По делото е изискана и е получена информация, касаеща свидетеля Р.П., от която е
видно, че същият е регистриран в системата на БАБХ с животновъден обект с рег.№8970-
0084 в гр.К. като на 30.06.2020 г. е получил удостоверение за регистрация на животновъден
обект по чл.137 от ЗВМ с №2815 от ОДБХ-С. с капацитет 250 броя биволи.
Относно свидетеля И.Б. също са събрани писмени доказателства, от които се
установява, че свидетелят има регистриран в системата на БАБХ животновъден обект с рег.
№ 8970-0026 в гр.К..
Видно от изисканата в хода на съдебното следствие справка от АИС-КАТ
подсъдимият Т. Б. ИВ. притежава един брой мотоциклет, един брой лек автомобил и два
броя товарни автомобили. От получената справка от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията-гр.С. се установява, че в цитираната служба са отбелязани вписвания на
договори за аренда, договори за наем на поземлени имоти в землищата на с.Г. и с.М., както
и покупко-продажба на недвижим имот в гр.С., представляващ апартамент ведно с избено и
таванско помещение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на
свидетелите Г.Н. (том II, папка 3, л. 173174), М.М. (том И, папка 3, л. 181-182), С.К. (том II,
папка 3, л. 183-184), В.В. (том II, папка 3, л. 185-186), М.И. (том II, папка 3, л. 187-188), Г.М.
/том II, папка 3, л. 189-190), В.У. (том И, папка 3, л. 191-192), П.П. (том II, папка 3, л. 193-
194), О. Калледжи (том II, папка 3, л. 195197), В.В. (том И, папка 3, л. 198-199), А.А. (том
II, папка 3, л. 200-201), С.Д. (том II, папка 3, л. 202-203), Т.К. / разпитан в с.з. от 30.11.2022
г./Съдебна зоотехническа експертиза (том И, папка 4, л. 41-42), сигнал от свид.А.А. и свид.
В.В., подаден през 2019 г. (том I, папка 3, л. 11-12), сигнал от свид.А.А., подаден през 2020 г.
(том I, папка 3, л. 1-6), Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. (форма физически
лица), вх. № 19023635/24.04.2019 г., УРН 255735 и УИН 20/2205192/4827 от 24.04.2019 г.
(том I, папка 4, л. 23 - 80), Заявление за подпомагане за 2020 г. (форма за физически лица),
вх. № 19281840/07.05.2020 г., УРН 255735, УИН 20/210520/29036 от 07.05.2020 г. (том I,
папка 4, л. 96-135), Заявление за подпомагане за 2020 г. (форма за физически лица), вх. №
19281840/05.06.2020 г., УРН 255735, УИН 20/210520/29036 от 05.06.2020 г. (том I, папка 4, л.
159-183), справки за изплатени парични средства на подсъдимия Б. (том I, папка 5, л. 17-22)
и (том И, папка 5, л. 28-31), доклад за проверка на площи (том И, папка 3, л. 8-16), доклад от
проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните (ИРЖ) за 2019 г. (том
I, папка 1, л. 42-50), доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на
животните (ИРЖ) за 2020 г. (том I, папка 1, л. 24-32), АУАН № 41/05.08.2019 г. (том II, папка
3, л. 120-121), НП № 38/26.08.2019 г. (том II, папка 3, л. 122-123), АУАН № 38/29.06.2020 г.
(том II, папка 3, л. 124-125), НП № 39/24.08.2020 г. (том II, папка 3, л. 126-127), писмо от
ОДБХ - С. до ОСО при ОП - С. (том II, папка 3, л. 134), писмо от ДФЗ до ОСО при ОП - С.
(том II, папка 3, л. 22-25), договори за отдаване под наем на земеделска земя (том II, папка 4,
л. 9, 10, 16 и 18), доклад за проверка на площи, ведно със снимки (том II, папка 3, л. 8-16),
констативен протокол от 05.08.2019 г. от извършена проверка на животновъден обект на
подс.Б. (том I, папка 1, л. 31-32), констативен протокол от 24.06.2020 г. от извършена
проверка на животновъден обект на подс.Б. (том I, папка 1, л. 33), справка за наличните
животни в животновъден обект на подсъдимия към 28.02.2009 г. (том II, папка 3, л. 144-149),
ветеринарномедицински свидетелства за придвижване /транспортиране на животни,
издавано от информационната система № BG2020-02457 (том I, папка 1, л. 82) и № BG2020-
020458 (том I, папка 1, л. 83), съставени от свид.Калледжи, ветеринарномедицински
свидетелства за придвижване /транспортиране на животни, издавано от информационната
система № BG2020-024289 и № BG2020-024291 (том I, папка 1, л. 84-85), съставени от М.
М., писмо от ОДБХ - С. до ОСО при ОП - С. (том II, папка 3, л. 98), справка от Агенция по
10
вписванията, Служба по вписванията-гр.С. /л.302-306 от делото/, справка от АИС-КАТ
регистрации /л.299-л.300 от делото/, справка от НАП, ТД –Б., офис С. /л.307 от делото/
справка за налични животни в ОЕЗ относно свидетелите К.К., Р.П., И.Б./ л.189-217 от
делото/, писмо от Директора на ОДБХ С. /л.188 от делото/, постановление на ОП-С. за
частично прекратяване на досъдебно производство и изпращане по компетентност /л.308-
309 от делото/. Фактическата обстановка се приема за установена и въз основа на част от
показанията на свидетелите П., Б., К. и К. Д. /лицето, с което свид.К. живее на семейни
начала/, както и на свидетелите Г.Г. и М.У..
Фактическите констатации са направени от съда на базата на събраните в хода на
досъдебното производството и на проведеното съдебно следствие по делото писмени и
гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът кредитира
показанията на свидетели, разпитани по делото, доколкото същите допълват и
кореспондират с писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът дава вяра на заключението на зоотехническата експертиза, тъй като същото е
подробно, пълно и обосновано и не поражда съмнения по отношение на правилността им.
Съдът счита, че следва да кредитира писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие с общите изисквания на чл.128 и
следващите текстове от НПК и на специалните изисквания за конкретното процесуално
действие, поради което се преценят от състава като годни доказателствени средства.
Обясненията на подсъдимия, изложени в съдебно заседание, съдът намира, че не
следва да се ползват с доверие, доколкото същите са функция на правото му на защита и
целят оневиняването му по двете повдигнати обвинения. Ангажираните по линия на
защитата свидетелски показания на Г.Г. и М.У. съдът кредитира единствено в частта, в
която се изнасят данни за дейността на подсъдимото лице като земеделски стопанин. Съдът
не дава вяра на показанията на свидетеля Г. в частта, в която уточнява, че животните са били
пускани свободно на паша в оградено от ел.пастир пространство до самия животновъден
обект, тъй като в тази част показанията категорично не са подкрепени от останалия
доказателствен материал, а освен това противоречат на експертизата на вещото лице П.
/същият е бил задължен да изготви експертизата след като посети на място обекта/.
Показанията на свид.М.У., както беше отразено по-горе, съдът кредитира частично и
доколкото са в корелация с писмените и гласни доказателствени средства. Свидетелят У.
заяви, че подсъдимият през целия период от 2019 г и 2020 г. година се е занимавал с
животновъдна дейност, което е в сериозно противоречие с резултатите от извършените две
проверки, а и с експертното заключение на в.л. П.. Свид. К.Д. изнася пред съда факти и
обстоятелства, свързани със закупуването от подсъдимия на животните, отглеждани от
свид.К.. Животните са били натоварени на малки бусове, вместо на посочения във
ветеринарномедицинското свидетелство автомобил на свид. Ст.Д./, което от своя страна
кореспондира с показанията на самия свид. Ст.Д..
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 248а,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 24.04.2019 г. в гр. К. чрез Общинска служба „Земеделие“ -
К., е представил пред Областна Дирекция „Държавен Фонд Земеделие“ - С. в заявление за
подпомагане за 2019 г. (форма за физически лица) вх. № 19023635/24.04.2019 г. УРН 255735,
УИН 20/2205192/4827 неверни сведения относно ползването на земеделските парцели, както
следва:
1. композитен номер 17436-10-7-1, номер в архива 46605107, със заявена площ 1,08 ха,
находящ се в землището на с. Г., общ. К.;
11
2. композитен номер 17-436-10-8-1, номер в архива 46901671 със заявена площ 0,60 ха,
находящ се в землището на с. Г., общ. К.,
за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпуснати по
Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за 2019 г., както и средства, принадлежащи на
Българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз, отпуснати за 2019 г. по Подмярка 13.1
„Компенсаторни (компенсационни) плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР 1) от
Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.).
Деянието е извършено от подс.Б. с пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Престъплението по чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е на формално, на просто
извършване и е довършено с подаването на заявлението за подпомагане от физическото
лице, в което заявление са посочени неверни сведения, които той е съзнавал, че са такива за
постигане на специалната цел в правната норма, за да получи средства от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз (в конкретния случай от Европейския фонд за
гарантиране в земеделието - ЕЗФГЗ, по отношение на СЕПП) и средства, принадлежащи на
Българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз (по отношение на Мярка 13, Подмярка 13.1). Нормата
не е бланкетна, защото обективният състав на престъплението е свързан с даване на неверни
сведения, а такива са всички, които не отговарят на обективната действителност.
Посочените по-горе два имота са били опожарении и са били напълно недопустими
за подпомагане- обстоятелство, което е било известно на жителите на селото. Съобразно
изискването на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. (обн., ДВ, бр. 29 от
30.03.2018 г.) на Министъра на земеделието, храните и горите за критериите, за допустимост
на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Макар
подсъдимият да знаел, че въпросните два имота били опожарени от възникналия в края на м.
март 2019 г. пожар, респективно че те не отговарят на изискванията съгласно чл. 10, ал. 2, т.
3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. (обн. ДВ бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от същата дата) за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ,
съгласно който „Временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части
от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени“, същият заявил тези
два имота за подпомагане по СЕПП и по Мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения”, Подмярка: 13.1 „Компенсационни (компенсаторни)
плащания в планински райони”. Самата цел на подпомагането по Мярка 13 „Плащания за
райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода от 2012 г до 2020 г. цели поддържане на земеделската дейност в
необлагодетелстваните райони и предотвратяване на изоставянето на земеделските земи,
цели още да противодейства на обезлюдяването на необлагодетелстваните райони,
поддържане на ландшафта и биологичното разнообразие, рационалното използване,
съхранение и устойчиво управление на земята и другите природни ресурси. Тя не е
инструмент за усвояване на средствата за подпомагане без полагане на дължимите усИ. за
реализиране на целите й. В този смисъл дори и опожаряването на парцелите да не е бил
общодостъпен факт, то подсъдимият, изпълнявайки задълженията си, произтичащи от
целите на мярката, е следвало да знае, че парцелите са недопустими за подпомагане.
Целокупният доказателствен материал сочи на извода, че е съзнавал декларирането на
неверни данни в заявлението, а именно, че съС.ието на двата парцела позволява финансово
подпомагане.
От описаните във фактическата обстановка по-горе действия на подсъдимия Б. съдът
12
направи извод, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода
24.01.2020 г.- 19.01.2021 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на документи с невярно съдържание е получил от държавния бюджет на
Република България неследваща се парична сума в особено големи размери - общо 62 326,80
лв., получени по „Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с
производство (ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Република
България, като:
- на 24.01.2020 г. чрез използване на документ с невярно съдържание - „Таблица за
отглежданите животни 2019 г.“, приложена към заявление за подпомагане за 2019 г. (форма
за физически лица) вх. № 19023635/24.04.2019 г. УРН 255735, УИН 20/2205192/4827
представено чрез Общинска служба „Земеделие“ - К., пред Областна Дирекция „Държавен
Фонд Земеделие“ - С., в която таблица невярно е удостоверил броя на животните - 151 бр.
говеда, отглеждани в животновъден обект с per. № 8990-0001, находящ се в с. Г., общ. К., е
получил по „Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство
(ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Република България, по личната
си банкова сметка с IBAN BG07STSA93000024408947, обслужвана от банка „ДСК“
неследваща се парична сума в размер на 31 561,20 лв.
на 21.10.2020 г. чрез използване на документ с невярно съдържание „Таблица за
отглежданите животни 2020 г“, приложена към заявление за подпомагане за 2020 г.
(форма за физически лица), вх. № 19281840 от 07.05.2020 г., коригирано от 05.06.2020
г., УРН 255735, УИН 20/210520/29036, представено чрез Общинска служба
„Земеделие“ - К., пред Областна Дирекция „Държавен Фонд Земеделие“ - С., в която
таблица невярно е удостоверил броя на животните - 126 бр. говеда, отглеждани в
животновъден обект с per. № 8990-0001, находящ се в с. Г., общ. К., получил по
„Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство
(ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Република България, по
личната си банкова сметка с IBAN BG07STSA93000024408947, обслужвана от банка
„ДСК“ неследваща се парична сума в размер на 16 921,80 лв.
на 19.01.2021 г. чрез използване на документ с невярно съдържание „Таблица за
отглежданите животни 2020 г.“, приложена към заявление за подпомагане за 2020 г.
(форма за физически лица), вх. № 19281840 от 07.05.2020 г., коригирано от 05.06.2020
г., УРН 255735, УИН 20/210520/29036, представено чрез Общинска служба
„Земеделие“ - К., пред Областна Дирекция „Държавен Фонд Земеделие“ - С., в която
таблица невярно е удостоверил броя на животните - 126 бр. говеда, отглеждани в
животновъден обект с per. № 8990-0001, находящ се в с. Г., общ. К., е получил по
„Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство
(ПНДЖ1)“, финансирана изцяло от държавния бюджет на Р България, по личната си
банкова сметка с IBAN BG07STSA93000024408947, обслужвана от банка „ДСК“
неследваща се парична сума в размер на 13 843,80 лв..
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
По делото по несъмнен начин се установи, че подсъдимият не е упражнявал
животновъдна дейност реално, изискваща се разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 3 от
17.02.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания (каквато е ПНДЖ1).
В хода на извършените проверки в животновъдния обект на подсъдимия, през 2019 г.
и 2020 г. не само, че не са били установени заявените за подпомагане говеда, но не са
констатирани каквито и да било следи от отглеждането на животни. Освен, че през
13
посочените две години липсват регистрирани по надлежния законов ред движения на говеда
извън обекта, не са налице и временни животновъдни обекти, регистрирани от подсъдимия,
където евентуално са могли да бъдат животните към момента на извършване на двете
проверки. Видно от показанията на свид.Калледжи през 2019 г. и 2020 г. същият не е могъл
да осъществи мероприятията по държавна профилактична програма по животните на
подсъдимия Б.. Последният поС.но отклонявал исканията на ветеринарния лекар за
осигуряване на животните под различни предлози. Това обстоятелство налага извод, че
животни в обекта не са се отглеждали. Косвено доказателство за обосноваването на този
извод се явява и фактът, че закупените на 05.06.2020 г. от подсъдимия 80 бр. говеда от
свид.К. не са били превозени действително с товарния автомобил и ремарке на свид.Ст.Д.,
както е посочено в двете ветеринарномедицински свидетелства № BG2020-024289 и №
BG2020- 024291, съставени от М. М. /починал на 22.09.2020 г./. Свид. К. Д. в съдебно
заседание даде показания за транспортирането на животните с малки бусове, но същият не
изнесе данни за посоката на транспортирането им.
Що се касае до броя на заявените през 2019 г. и 2020 г. от подсъдимия животни,
изготвената в хода на разследването зоотехническа експертиза категорично доказва, че
размерите на находящите се в животновъдния обект сгради не позволяват отглеждането на
151 бр. говеда - за 2019 г. или 126 бр. - за 2020 г., което обосновава факта, че подадените и
подписани „Таблица за отглежданите животни 2019 г.“ и „Таблица за отглежданите животни
2020 г.“, представляващи неразделна част от заявленията за подпомагане са с невярно
съдържание, а получените на тяхна база парични суми са неполагащи се.
От показанията на разпитаните свидетели- членове на комисиите, извършващи
проверки в животновъдния обект на подсъдимия стана ясно, че животните не са намерени в
животновъдния обект, в последния не са били установени следи от трайно присъствие на
заявените за финансово подпомагане говеда, а самата зоотехническа експертиза сочи, че
техният брой не съответства на изискуемата площ за отглеждане на този вид животни.
Следователно през 2019 г. и 2020 г. подсъдимият не е осъществявал животновъдна дейност.
Извършването на такава дейност предполага наличие на животни към момента на подаване
на заявлението за подпомагане. Закупувайки животните през 2020 г. от различни лица,
същият само формално е създавал условия за съответствие на подаденото от него заявление
с изискванията на законовата уредба, единствено и само с цел да му бъдат отпуснати
неследващи му се парични средства по „Схема за преходна национална помощ за говеда,
необвързана с производство“ (ПНДЖ1), финансирана изцяло от държавния бюджет на
Република България. Подс.Б. е съзнавал, че няма право на тези субсидии, още повече, че в
самото заявление за подпомагане, подадено от него, е отразено, че не се отпускат плащания
на земеделски стопани, за които се установи, че са създали изкуствени условия за
получаване на подпомагане по съответните мерки и схеми, за които кандидатства.
Изготвянето на частен документ с невярно съдържание не е документно
престъпление, но съгласно съдебната практика (ТР № 41/11.04.1986 г. по т.н.д. № 33/84 г. на
ОСНК на ВКС) този факт е без правно значение за квалификацията на деянието по чл. 212
от НК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, деецът отговаря за документна измама,
когато е използвал като средство за заблуждение всички официални или частни документи,
които са с невярно съдържание или са неистински, или преправени. Следователно,
използването на частен документ с невярно съдържание може да бъде средство за
извършване на документна измама по чл. 212 от НК и когато съставянето му не е
престъпление по чл. 309 от НК. Съдът споделя извода на държавното обвинение, че може да
бъде извършено престъпление по чл. 256, ал. 2 от НК чрез използването на частен документ
с невярно съдържание, каквито са заявленията за подпомагане и приложенията към тях (в
конкретния случай „Таблица за отглежданите животни“), когато съставянето му не е
престъпление по чл. 309 от НК. Съгласно текстът на чл. 256, ал. 2 от НК, наказателна
отговорност се носи в случаите, когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице
14
по чл. 255, ал. 2, от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група или ако получената парична сума е в особено големи размери.
В конкретния случай, частните документи с невярно съдържание се явяват „Таблица
за отглежданите животни 2019 г.“ и „Таблица за отглежданите животни 2020 г.“,
представляващи неразделна част от заявленията за подпомагане, подадени през посочените
две години от подс.Б., доколкото от доказателствения материал се установява, че
необходимата площ за отглеждане на животни в обекта е по-малка от заявените за
подпомагане животни, както и че при извършените проверки не са установени дори следи от
пребиваването на животни в обекта / .
Общата сума, която подсъдимият е получил на три транша, описани подробно в
изложената фактическа обстановка, е в размер на 62 326,80 лв. Разпоредбата на чл. 256, ал.2
от НК систематично е разположена в глава седма от Особената част на Наказателния кодекс
„Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи”. В конкретния
казус, макар че инкриминираната сума не касае данъчни задължения, приложима е
разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, според която данъци в големи размери са тези, които
надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са надхвърлящите
дванадесет хиляди лева / ТР №1 от 30.10.1998г. по т.д.№1/1998 г. на ОСНК на ВКС;ТР № 4
от 12.03.2016 г. по т.д.№ 4 /2015 г. на ОСНК на ВКС/. В този смисъл съдът прие, че е
налице квалифициращият признак на престъпния състав „особено големи размери“ на
получената от държавния бюджет сума.
Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото се касае
за три деяния, осъществяващи един и същи престъпен състав, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Като причини и условия за извършване на двете престъпления съдът преценя
проявения от страна на подсъдимия стремеж към лично облагодетелстване със средства,
принадлежащи на държавата и на фондове, принадлежащи на ЕС.
При определяне вида и размера на наказанията, наложени на подсъдимия, съдът
съобрази предвиденото в съответните разпоредби на общата част на НК като вид и размер
на санкция за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на дееца и на
неговото деяние. Взети бяха предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши
престъплението като бяха спазени изискванията на чл.36 от НК относно постигане целите на
наказанието.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало и
положителните му характеристични данни, които обаче не са нито многобройни, нито
изключителни такива, за да обусловят определяне на наказанията при условията на чл.55 от
НК.
За престъплението по чл.248а, ал.2 от НК законодателят е предвидил кумулативно
две наказания- лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Ръководейки се от целите на индивидуалната и генерална превенция съдът сметна, че на
подс.Б. за извършеното престъпление по чл.248а, ал.2 от НК следва да наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година., което е между минималния и средния размер
на регламентираното за съответното престъпление наказание. Второто наказание – глоба
съдът съобрази с имущественото съС.ие на подсъдимото лице.
За престъплението по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК законодателят е
предвидил кумулативно наказания лишаване от свобода в размер от три до десет години,
конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по
15
чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. С оглед липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът освен наказание лишаване от свобода в минималния,
предвиден в приложимата норма от особената част на НК размер, а именно три години,
наложи и конфискация на част от имуществото на подсъдимото лице-на товарен автомобил
модел Форд Транзит с рег.№ СН ****** АС и лишаване от право по чл.37, т.7 от НК да
упражнява дейност на земеделски производител за срок от три години. Срокът на
последното наказание бе съобразен с нормата на чл.49, ал.2 от НК въвежда изискване при
налагане на такова наказание заедно с лишаване от свобода срокът му да не надвишава
срока на наказанието лишаване от свобода с три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът след определяне на наказанията за отделните
престъпления, наложи на подс.Б. едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях-
лишаване от свобода за срок от три години.
Съобразено бе чистото съдебно минало на подсъдимото лице, размерът на
наложеното най-тежко наказание и бе преценено, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да търпи ефективно
наказанието. Ето защо, прилагайки разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът приложи
института на условното осъждане като определи изпитателен срок в средния, предвиден от
закона размер, а именно- четири години.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното общо и най-
тежко наказание лишаване от свобода наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от
НК да упражнява дейност на земеделски производител за срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК не присъедини към общото и най-тежко наказание
лишаване от свобода наказанията глоба в размер на хиляда лева и конфискация на част от
имуществото, а именно на притежавания от подсъдимия товарен автомобил модел Форд
Транзит“ с рег.№ СН ****** АС, рама WF0XXXTTFX9M79233, преценяйки, че наложеното
най-тежко наказание лишаване от свобода и присъединеното към него наказание лишаване
от право по чл.37, т.7 от НК да упражнява дейност като земеделски производител и двете за
срок от по три години биха постигнали както целите на специалната, така и тези на
генералната превенция.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати на ОС-С.
направените по процеса разноски в размер на 76.76лв, а по сметка на ОД на МВР-С.-
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 156.00лв.,
представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:



16