Решение по дело №481/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20212230100481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260456

                                        гр.Сливен, 07.10.2021 година.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 481 по описа на съда за 2021 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

                С исковата молба на „ЮБЦ” ООД против В.Б.В., се прави искане да бъде признато за установено, че  ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260595 от 09.11.2020 година по частно гражданско дело № 3875 по описа  на СлРС за 2020 година. Задължение на ответницата е било в размер сумата 63.65 лева, представляваща главница, дължима по Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от 09.08.2013 година, прехвърлено с договор за цесия на „С.Г. Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година и с втори договор за цесия от „С.Г. Груп“ ЕАД на ЮБЦ ЕООД на 01.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението и мораторна лихва в размер на 18,82 лева, начислена за периода от 17.11.2017 година до 13.10.2020 година, за които са издадени фактури № **********/01.10.2017 година и № **********/01.11.2017 година за периода от 01.09.2017 година до 31.10.2017 година, мораторна лихва за забава в размер на 18,82 лева за периода от 17.11.2017 година до 13.10.2020 година.

С допълнителна молба от 28.02.2021 година на ищцовото дружество се прави изявление, че не се поддържа искането за присъждане на сумата 18,82 лева и в тази част производството е прекратено с влязло в сила определение. Претендират се разноски.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на ищцовото дружество, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е подаден писмен отговор на исковата молба, с който се излага становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество не се представлява. В писмена молба - становище е заявено, че исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им. Към молба - становище вх. № 270406 от 17.09.2021 година по вх. рег. на СлРС е инкорпориран списък по чл. 80 от ГПК за направените в хода на исковото производство разноски, присъждане на които ищецът претендира, ведно с тези направени в хода на заповедното производство.

Ответникът, редовно призован в заседанието по същество не се явява и не се представлява. От назначения особен представител на ответника е подаден писмен отговор на исковата молба, с който се излага становище, съответно на развитото в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на 30.10.2020 година пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника В.Б.В. за задължението й, представляваща дължими суми по Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от 09.08.2013 година, за които са издадени фактури № **********/10.10.2017 година, **********/01.11.2017 година, за периода от 01.09.2017 година до 31.10.2017  година.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260595 от 09.11.2020 година по частно гражданско дело № 3875 по описа  на СлРС за 2020 година за сума в размер 63.65 лева, представляваща главница, дължима по Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от 09.08.2013 година, прехвърлено с договор за цесия на „С.Г. Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година и с втори договор за цесия от „С.Г. Груп“ ЕАД на ЮБЦ ЕООД на 01.10.2019 година., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2020 година, до окончателното изплащане на задължението, сумата 18.82 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.11.2017 г. до 13.10.2020 г., както и сумата 205 лева, представляваща разноски по делото. Сумите не са заплатени.

С влязло в сила определение № 261121 от 31.05.2021 година производството по делото е прекратено в частта, досежно мораторна лихва за забава в размер на 18,82 лева за периода от 17.11.2017 година до 13.10.2020 година, начислена върху вземането на основание чл. 86  от ЗЗД.

Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.

Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 04.02.2021 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

 Предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал .1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е основателен. Безспорно ответникът има качеството на длъжник съгласно Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от 09.08.2013 година, прехвърлено с договор за цесия на „С.Г. Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година и с втори договор за цесия от „С.Г. Груп“ ЕАД на ЮБЦ ЕООД на 01.10.2019 г. От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че длъжникът е преустановил плащанията, чиято действителна стойност като главница съответства на сумата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 260595 от 09.11.2020 година по частно гражданско дело № 3875 по описа  на СлРС за 2020 година. Не се установява ответникът да е заплатил дължимите суми. По тези съображения ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната от последния като главница сума, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260595 от 09.11.2020 година по частно гражданско дело № 3875 по описа  на СлРС за 2020 година.

Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 410 лева и включват държавни такси и адвокатско възнаграждение.

   Ръководен от гореизложеното, съдът 

                                                           

Р     Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Б.В. ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, р-н Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260595 от 09.11.2020 година  по частно гражданско дело № 3875 по описа  на СлРС за 2020 година, а именно: сумата  63.65 лева /шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща главница, дължима по Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от 09 август 2013 година, прехвърлено с договор за цесия на „С.Г. Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година и с втори договор за цесия от „С.Г. Груп“ ЕАД на ЮБЦ ЕООД на 01.10.2019 година, за която са издадени фактури № фактури № **********/10.10.2017 година, **********/01.11.2017 година, за периода от 01.09.2017 година до 31.10.2017  година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2020 година , до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА В.Б.В. ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район Триадица, бул. „България” №  81, вх. В, ет. 8, сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: