РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Ямбол, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря И.П.З.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500282 по описа за 2021 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
В.А.З., чрез пълномощник адв. А.К. от АК-Ямбол против Решение №260293/24.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№3335/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му с която съдът е осъдил, на
основание чл.144 СК, В.З.А. да заплаща на М.В.А. ежемесечна издръжка, в разликата над
150 лв. до размера на 650 лв., считано от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г. за срок
до завършване на висшето му образование, но за не повече от навършването му на 25-
годишна възраст, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г.; и
в частта му с която съдът е осъдил, на основание чл.149 СК, В.З.А. да заплати на М.В.А.
сумата от 7800 лв., представляваща общия размер на претендираната издръжка за минало
време- една година назад, от завеждане на исковата молба - от 15.12.2019 г. до 15.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на паричното вземане; и е осъден
въззивника да заплати на насрещната страна и направените разноски в
първоинстанционното производство.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и
необосновано. Сочи се, че не била установена по делото необходимостта от издръжка. Сочи
се, че ищецът бил в трудоспособна възраст, можел да работи и да се издържа от
имуществото си, както и да получава стипендия. Твърди се, че след приключване на делото,
въззивникът се сдобил и с информация, че ищецът има открита банкова сметка с наличност
от около 20000 лв. в нея, т.е. че същият притежава и достатъчно парични средства за
собствената си издръжка.
Сочи се, още че от доказателства, се установило, че въпреки фактическата раздяла
със съпругата си, до края на 2020г. въззивникът е продължил да заплаща консумативите на
ищеца и майка му за ел. енергия, вода и телефон. Откакто ищецът започнал да учи през
2018г. и до скоро, баща му всяка седмица му давал на ръка по 120-140лв. През същия
1
период му закупувал и дрехи, обувки, мобилен телефон, лаптоп, както и всички
електроуреди, необходими за стаята му в общежитието - телевизор, микровълнова,
прахосмукачка, тостер, хладилник и др. Заплатил и зъболечението му при ортодонт и
поставяне на брекети през м. април и м.май 2020г., в размер на 2000лв., както и операция в
размер на 250-300лв.
Твърди се, че липсва възможност бащата да заплаща издръжка на ищеца за минало
време и такава за бъдеще време в претендирания размер. Действително същият бил
собственик на ЕООД, като видно от представените данъчни декларации за 2018г.
дружеството било на загуба, тъй като ответникът до средата на 2019г. заплащал вноски по
банков кредит в размер на 540 евро месечно. А за 2019 и 2020г. осигурителния му
доход/трудово възнаграждение бил в размер на минималната за страната работна заплата,
като предвид пандемичната обстановка, от 13.03.2020г. дружеството извършвало минимална
дейност и не реализирало печалба. Наличността и движението на средства по сметките
касаели минали периоди и не доказвали реален доход, тъй като въззивникът реализирал
разходи във връзка с покупките, а и крайното салдо по сметката за трите години е около
3000лв. В тази връзка изводът на съда, че ще може да плаща издръжка от 650лв. без
затруднение бил неправилен.
Претендира се постановите решение, с което да се измени първоинстанционното
решение, като се отхвърли изцяло предявения иск по чл.149 за издръжка за минало време
като неоснователен и недоказан, а искът за бъдеща издръжка да бъде уважен до размер на
150лв. месечно, и отхвърлен за разликата до 650лв., както се отмени решението и в частта за
разноските.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з., чрез своя представител оспорва жалбата и претендира
нейното отхвърляне.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е основателна.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество, атакуваното решение в обжалваната му част се прецени
като неправилно:
Страните по делото не споря, а и от представеното удостоверение за раждане
съставено въз осн. на Акт за раждане №****** се установява, че ищецът М.В.А. (сега
въззиваем) е син на ответника В.З.А. (сега въззивник), като е роден на *****. и безспорно
понастоящем е навършил пълнолетие.
За удостоверяване на обстоятелството, че е студент, трети курс, редовно обучение
за висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по
специалност „стопанско управление” и е записана в зимен семестър на трети курс за
учебната 2020/2021 г. М.А. е представил Уверение №518/20.01.2021 г. на Университет
"Проф. д.р Асен Златаров" гр. Бургас. Представена са касови бележки за заплатени суми
такса за обучение.
Предявен в производството е иск с правно основание чл.144 СК, каквато е и
правната квалификация, определена от първостепенния съд - претендира се издръжка от
родител при хипотезата на продължаващо образование във висше учебно заведение и
2
възраст на въззивницата до 25 години. Предявена е и претенция по чл.149 СК за минало
време- една година назад, от завеждане на исковата молба - от 15.12.2019 г. до 15.12.2020 г.
Издръжка от родител в хипотезата на продължаващо образование във висше учебно
заведение и възраст на въззивницата до 25 години, обаче не се дължи безусловно, както
задължението на родителите за издръжка по чл.143, ал.2 СК, защото законът предвижда, че
издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако децата не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на
родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е от една страна с липсата
на имущество и доходи на детето, а от друга с техните материални възможности.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е безспорно, че
въззиваемият- ищец в първоинстанционното производство е навършил 18 години (и не е
навършил 25 год.) и продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма
на обучение. По делото се установи обаче, че същия към датата на депозиране на ИМ е
притежавал имущество: Същият е собственик на къща и двор в с.Веселиново /дарени му от
неговите родители с Нот. акт №45 т.3 рег.№6389 н.д. №398/30.11.2018г. на Нотариус №170 с
РД-ЯРС/, както и че е притежавал банкова сметка с налични по същата 20000 лв., внесени от
самия него на 10.09.2018г. /факт установен с представените пред въззивната инстанция
писмени доказателства- вносни бележки и 2 бр. писма от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД/.
Дори и да се приеме, че въззиваемия не може да се издържа от доход от
недвижимия имот, с оглед твърденията му че там живеят дядо му и баба му по майчина
линия, не така стои въпроса по отношение на паричната сума която е била налична по
банковата му сметка към датата на депозиране на ИМ в съда, както и една година преди
това, за която се претендира издръжка за минало време. Самият въззиваем при изслушването
му в о.с.з. е посочил, че по искане на баща му, тази сума дадена от баба му като подарък е
била внесена по неговата сметка на 10.09.2018 г. Обстоятелството, че М.А. не е посочил
тази сметка и наличната по нея парична сума в ИМ пред първоинстанционния съд, а се е
разпоредил със средствата по сметката в хода на настоящия процес, след депозиране на
въззивната жалба, и преди о.с.з. пред въззивната инстанция, в полза на своята баба по
майчина линия, не обосновава извод за липса на имущество. Извършеното разпореждане от
въззиваемия не е свързано с изпълнение на ликвидно и изискуемо задължение към неговата
баба. Същото е и в противовес с твърденията му, за наличие на пълна забрана от неговия
баща да се разпорежда със сумата, и страх от последиците ако стори това. От изложеното
следва извод, че към датата на депозиране на ИМ съда, въззиваемият не е имал право да
претендира издръжка от въззивника – негов баща, тъй като е разполагал с имущество за
своята издръжка.
Наред с това, както вече се посочи по-горе в настоящото изложение, задължението
на родителите за издръжка на децата им, навършилите пълнолетие, не е така безусловно,
както това по отношение на непълнолетните – съобразно чл.144 от СК издръжка на
навършили пълнолетие деца се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за
родителите. В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но
същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно,
дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните
възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които
пряко рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете.
В конкретният случай, доказателства в подкрепа на твърдението си, че баща му
реализира трудови доходи над МРЗ за страната, ищецът, в чиято тежест е доказването на
този факт, не е ангажирал нито пред ЯРС, нито пред настоящата инстанция. В тази връзка,
не могат да се ползват показанията на св. М., тъй като същата като майка на ищеца и
намираща се във влошени отношения с ответника е заинтересован от изхода на делото.
Съдът не обсъжда представените по делото писмени доказателства, касаещи
икономическото състояние и притежавано имущество на "МАРЧЕЛО 99"ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е въззивника, доколкото задължено за издръжка лице е
3
физическото лице В.А., а не ЮЛ. По делото също така липсват доказателства за взето
решение от едноличния собственик на капитала за разпределяне на печалба в полза на
въззивника през процесния период. Що се касае до представените пред ЯРС доказателства за
притежавани от въззивника 5 бр. банкови сметки в ЦКБ АД, видно от представените
извлечения от същите, наличностите по тях, към датата на депозиране на ИМ в съда, не
обосновават наличие на възможност на бащата да заплаща издръжка в претендирания в ИМ
размер от 650 лв. месечно, без това да съставлява особени затруднения за него.
Ето защо въззивния съд намира, че претенцията е неоснователна. Поради факта, че
първоинстанционното решение е обжалвано само частично, същото е влязло в сила, в частта
му, с която е уважен искът по чл.144 СК, за сумата от 150 лв. ежемесечна издръжка, считано
от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г. за срок до завършване на висшето му
образование, но за не повече от навършването му на 25-годишна възраст, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г. В останалата му част,
първоинстанционното решение, като неправилно, следва за бъде отменено, а претенциите за
заплащане на издръжка следва да бъдат отхвърлени, както следва: за заплащане на издръжка
за минало време изцяло, а за заплащане на ежемесечна издръжка, за разликата над сумата
150 лв. до размера на сумата 650 лв.
Следва да се посочи, че при наличие на промяна на обстоятелствата, за ищеца
остава открита възможността отново да заяви претенцията си по общия исков ред.
С оглед този резултат по спора пред въззивната инстанция, следва да се отмени
решението на ЯРС и в частта на присъдените ДТ и разноски, т.е. за разликата над 216 лв.-
ДТ, която е възложена за заплащане на В.А. върху уважения размер на иска за издръжка, и
за разликата над сумата 196,15 лв. – присъдени на ищцеца разноски съразмерно с уважената
част от иска.
На въззивника следва да се присъждят разноски за адвокатско възнаграждение пред
първата инстнция в размер на 92,31 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявения иск,
а пред въззивната инстанция, с оглед изхода на делото, разноски в пълен размер от 521 лв. /
в т.ч. 516 лв.- ДТ за въззивнта жалба и 5лв.- ДТ за съд. удостоверение/.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260293/24.06.2021 г., постановено по гр.д.№3335/2020 г. по
описа на ЯРС, в частта, в която В.З.А. е осъден, на основание чл.144 СК, да заплаща на
М.В.А. ежемесечна издръжка, за разликата над сумата 150 лв. до размера на сумата 650
лв., считано от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г. за срок до завършване на висшето
му образование, но за не повече от навършването му на 25-годишна възраст, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г.; в частта, в която В.З.А. е
осъден, на основание чл.149 СК, да заплати на М.В.А. сумата от 7800 лв., представляваща
общия размер на претендираната издръжка за минало време- една година назад, от
завеждане на исковата молба - от 15.12.2019 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.12.2020 г. до
окончателното изплащане на паричното вземане; в частта, с която на ищеца са присъдени
разноски за разликата над 196,15 лв. до размера на 850 лв.; както и в частта, с която
В.З.А. е осъден да заплати ДТ за разликата над 216 лв. до размера на 1284 лв. И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М.В.А. против В.З.А., иск с пр.
осн. чл.144 СК, за разликата над сумата 150лв. до размера на сумата 650лв. месечно.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М.В.А. против В.З.А., иск с пр.
осн. чл.149 СК, за сумата от 7800 лв., представляваща общия размер на претендираната
издръжка за минало време- една година назад, от завеждане на исковата молба - от
15.12.2019 г. до 15.12.2020 г.
Решението на ЯРС в частта, с която е уважен искът по чл.144 СК , за сумата от 150
4
лв. ежемесечна издръжка, считано от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г. за срок до
завършване на висшето му образование, но за не повече от навършването му на 25-годишна
възраст, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.12.2020 г., като
необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.В.А., с ЕГН-**********, от гр.******* да заплати на В.З.А., с ЕГН-
**********, от гр.******, **, ет., разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстнция в размер на 92,31 лв., както и направените пред въззивната инстанция разноски в
пълен размер от 512 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5