Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /15.01.2018г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На осми януари 2018 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Ирина Генева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№251 по описа за 2017 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в размер на 200 000 лв.
Ищецът Р.Ш.А. *** твърди в иско-вата
си молба с изменението й, че на 12.10.2012г. срещу него е образува-но
и водено досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК за това, че от януари 2012г. до 04.09. 2012г. в гр.Попово, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. Ц.
от гр.Попово-че срещу изцяло финансираното от последния производство на около
500 дка слънчоглед и около 150 дка царевица ще му възстанови направените раз-ходи
от около 29 532 лв. и миналогодишни задължения за 23 600 лв., като му
предостави равностойно количество от произведеното зърно и по този начин му
причинил имотна вреда за около 29 532 лв., прекратено поради това, че
деянието не е престъпление с постановление от 06.03.2013г. на Районна
прокуратура-Попово.В резултат на незаконното обвинение същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и други неблагоприятни
изживявания, болки и страдания, произтичащи от „негативното отражение върху
психиката, социалния и обществен жи-вот, поради задлъжнялостта по 3 банкови
кредита, предсрочно изискуе-ми, фалит на друго дружество, собственост на ищеца,
обявено в неплате-жоспособност и постановена присъда по чл. 2276, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК, за това, че не е уведомил кредитор за настъпването й; сриване до
основи на градения му 14г. бизнес като земеделски производител, без възможност
да кандидатства повече по нито една програма за финанси-ране, довело до продажба
на личните му земи, за да плаща заеми и да спасява каквото може, вписването му
в регистъра на „лошите" длъжници при БНБ, нарушаване на обществения му
авторитет като участващ до събитието от 2012г. активно в местната политика-кандидат
за кмет и общински съветник, сриване на личния му живот; драстично влошаване на
здравето му за около година от притеснения и нерви, раздяла с прия-телката му и
влошаване здравословното състояние на баща му от притес-нения за сина си ..“, за които морални
щети не е възмезден до настоящия момент. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на
Република България-гр.София да му заплати обезще-тение в размер на 200 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.10.2012г.
до окончателното плащане и направените по делото разноски.
С писмен отговор
по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва основателността на
предявения иск с възражения за липсата на предпоставки за присъждане на
претендираното обезще-тение, евентуално- с възражения за прекомерността на
претенцията над размера й от 2 000 лв., както и за погасителна давност по
чл.111, б.“в“ от ЗЗД относно лихвата до 06.12.2013г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Ищецът Р.А. е регистриран като земеделски произво-дител и обработва ниви в
землището на Община Попово, като на 12.10. 2012г.
срещу него е образувано и водено досъдебно производство №588/2012г. на
РУП-Попово за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че от януари 2012г.
до 04.09. 2012г. в гр.Попово, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Х. Ц.от гр.Попово, а именно-че
срещу изцяло финансираното от последния производство на около 500 дка
слънчоглед и около 150 дка царевица ще му възстанови направените разходи от
около 29 532 лв. и миналогодишни задължения за 23 600 лв., като му
предостави равно-стойно количество от произведеното зърно и по
този начин му причинил имотна вреда за около 29 532 лв., прекратено без повдигане на обвине-ние, поради това, че деянието не е престъпление
с постановление от 06.03. 2013г.
на Районна прокуратура-Попово.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от прокуратурата при обвине-ние в престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, т.е. държавата дължи обезщетение за
незаконно обвинение.С оглед разясне-нията в решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д.№1215/2012г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№3418/05.10.2012г. по гр.д.№1310/2011г. на ВКС, ІV г.о.; решение
№353/06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г. на ВКС, IV г.о.; решение
№397/26.11.2015г. по гр.д.№ 6047/2013г. на ВКС, IVг.о. и решение №425/ 01.12.2015г. по гр.д.№3143/2015г. на ВКС,
IVг.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК,
изразът "обвинение в извършване на престъпление" по смисъла на чл.
2, ал.1, т.3 ЗОДОВ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно-процесуа-лен смисъл, т.е. когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, дори и на същото
да не е повдигнато обвинение и да не е привлечено в качеството на обвиняем,
като в последствие производ-ството е
прекратено поради неизвършено престъпление, е осъществен съставът на чл.
2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него нака-зателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е
повдигнато обвинение, поради което
предявеният иск попада в приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Предвид разпоредбата
на чл.4 от ЗОДОВ, необходимо е претърпе-ните от ищеца вреди да са пряка и
непосредствена последица от увреж-дането, като следва да се преценят характера
на обвинението, осъществе-ните процесуални мерки на принуда, продължителността
на наказател-ното преследване, данните за личността на подсъдимия, с оглед
доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на физическото му
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положе-нието му в
обществото, работата, възможностите за професионални изя-ви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, има-щи отношение към
претърпените морални страдания, съобразно конкре-тиката на случая-решение
№223/04.07.2011г. по гр.д.№295/2010г. на ВКС, ІVг.о.
В конкретния
случай, съгласно показанията на св.Р.и св.Н., приятели на ищеца, след образуване
на разследването за измама, настъпила промяна в емоционално-психическото му
състояние, като същият изпитвал притес-нения, безпокойства и терзания с чувство
за накърнено добро име, още повече-бил се кандидатирал за кмет на с.Д.и общин-ски
съветник.Заеквал, станал необщителен и сприхав.Имал усещане за несправедливо
отношение към него, като считал, че
влошеното му фи-нансово състояние, дистанцирането на бизнес-партньори и
приятели, как-то и раздялата с приятелката му се дължат на тази несправедливост.
Макар значителна част от възпроизведените от свидетелите факти да не са лично
възприети от тях, а споделени им от самия ищец, както и че през посочения период
срещу него да е имало и други наказателни производ-ства по чл.206, ал.2 от НК,
по чл.255, ал.3 от НК и по чл.313, ал.2 от НК, за които престъпления
впоследствие е бил осъден, то следва да се приеме, че и наказателното разследване
по чл.209, ал.1 от НК също се е отразило негативно на емоционално-психическото
му здраве, на контак-тите, положението му в обществото и възможностите за
професионални изяви, а и разследването по чл.209, ал.1 от НК е за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, т.е. предвиждащо наказание
лишаване от свобода над 5 години, което несъмнено също е създало допълнително
чувство за тревожност и страх у ищеца, т.е. предявения иск е доказан по
основание.От друга страна, по отношение
на физическото му здраве и останалите описани в исковата молба обстоятелства,
включая за нали-чието на причинно следствени връзки между отделните фактори, твърде-нията
на ищеца следва да се приемат за неустановени при условията на пряко и главно
доказване.
При отчитане на
посочените обстоятелства, касаещи степента и характера на увреждането на
емоционално-психическата сфера на ищеца, наред с продължителността на
наказателното производство-около 5 месе-ца, което е в съответствие с разумно
необходимото време за провеждане на процесуално-следствени действия за посоченото
престъпление, обстоятелството, че спрямо
същия не е прилагана каквато и да е мярка за неотклонение, нито му е повдигано
обвинение в извършването на прес-тъпление, както и че с негово участие е
осъществено само едно един-ствено процесуално действие-разпит и то в качеството
му на свидетел от 10.30 до 11.00 часа на 17.01.2013г., то изводът е за наличие
на увреж-дания, за чието възмездяване съобразно интензитета на негативните
последици и изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД, следващото се
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде
определено на сумата 4 000 лв., като не са налице основания по чл.5 от ЗОДОВ за
изключване или намаляване на отговорността на държавата, поради изключителна
вина или принос на пострадалия за увреждането- т.3 от ТР
№3/22.04.2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС. С оглед на тези доводи,
предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени морални вреди следва
да бъде уважен в посочения размер от 4 000
лв. като в останалата част до пълния й размер от 200 000 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение недължимостта на следващата се до 05.12.2013г. лихва за забава
върху главницата възражението на
ответника по чл.111, б.“в“ от ЗЗД следва да се приеме за основателно, тъй като
посоченото вземане е погасено поради изтичане на предвидената тригодишна дав-ност,
обуславящо отхвърляне на акцесорната претенция за посоченото време и
уважаването й за последващия период, считано от 06.12.2013г. до окончателното
плащане на главницата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направе-ните по делото
разноски в размер на 100 лв., определени съразмерно на уважената и отхвърлената
част от претенцията, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България-гр.София да заплати на Р.Ш.А. ***,
офис , ЕГН:********** сумата 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му
неимуще-ствени вреди от образуваното и водено досъдебно производство №588/ 2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, на осн.чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84,
ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 06.12.2013г. до оконча-телното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезвреда на неимуществени вреди в останалата част до пълния му размер от 200 000
лв., ведно с претенциите по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ в останалата част до пълния им размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България-гр.София да заплати на Р.Ш.А. *** направените по делото разноски в размер на 100 лв.,
определени съразмерно на уваже-ната и отхвърлената част от претенцията, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: