РЕШЕНИЕ
№ 1405
гр. Велико Търново, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101458 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци“ ООД, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Й.,
против В. Б. М., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2995,81 лв. – главница, представляваща общата стойност на
ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на
отпадъчни води по партида с абонатен № 9123497 за обект, находящ се в ***, за
периода 24.01.2019 г. – 13.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2023 г., до окончателното й
плащане, както и сумата от 641,71 лв. – лихва за забава за периода, считано от 30 дни
след датата на издаване на всяка фактура до датата на подаване на заявлението, за
които суми е била издадена Заповед № 332 от 22.03.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 858 по описа на РС – Велико Търново за 2023
г.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. Б. М. се явява потребител на ВиК
услуги по партида с абонатен № 9123497 за обект, находящ се в ***. Посочва се, че за
периода 24.01.2019 г. – 13.09.2022 г. от страна на ответника са потребявани
предоставяните от ищеца водоснабдителни и канализационни услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване за горепосочения обект.
Поддържа се, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
– ЙОВКОВЦИ“ ООД, одобрени от ДКНВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка
9, и публикувани в централен и местен ежедневник в-к „Новинар“, бр. 196/21.08.2014
1
г. и в-к „Янтра днес“, бр.178/18.09.2014 г., ВиК операторът издава ежемесечни фактури
за извършените услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадъчни води при наличието на консумация и/или служебно начисляване на
количества, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди се, че
за предоставените ВиК услуги на ответника са били издадени 43 броя фактури за
периода от 24.01.2019 г. до 13.09.2022 г., че същият не е заплатил дължимите суми по
тях в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ, както и че за незаплатените суми е била начислена
мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа по всяка отделна
фактура. Посочва се още, че въз основа на подадено от ищеца заявление е било
образувано по ч.гр.д. № 858 по описа на РС – Велико Търново за 2023 г., по което е
била издадена заповед за изпълнение. Правният интерес от предявяване на настоящите
установителни искове се обосновава с подадено от ответното дружество възражение
против заповедта за изпълнение. По изложените съображения се отправя молба за
уважаване на предявените искове и за присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Б. М.,
подаден чрез пълномощника му адв. Л. от ВТАК, в който се взема становище за
основателност на предявените с исковата молба искове и същите се признават по реда
на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ответникът сочи, че към подаденото в заповедното производство
възражение е приложил сключено с ищеца Споразумение за разсрочено плащане от
26.01.2023 г., с което е признал извънсъдебно, че към 26.01.2023 г. дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 6368,94 лв., представляваща общата стойност на ползвана,
но незаплатена питейна вода, мораторна лихва за забавено плащане по фактурите и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подписване на споразумението
до окончателното плащане на сумата, по партида с абонатен № 9123497 за обект,
находящ се в ***, по общо 86 фактури. Ответникът изтъква още, че процесните 43
фактури за периода 24.01.2019 г. – 13.09.2022 г. се включват в обхвата на посоченото
споразумение, признал е вземанията по тях и се е задължил да ги заплати. С оглед
извършеното извънсъдебно и съдебно признание на претенцията, ответникът счита, че
разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца. В условията на
евентуалност, същият изразява готовност за сключване на спогодба с ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си отправя молба за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение
съобразно направеното признание.
Съдът, като взе предвид направеното признание на иска и становището на
ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът чрез
пълномощника си е направил ясно и недвусмислено изявление за признание на иска.
Последният от своя страна разполага с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, доколкото признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и същото не е такова, с което страната да не
може да се разпорежда. Ето защо против ответника следва да се постанови решение
при признание на иска, като предявената претенция следва да се уважи изцяло така,
както е заявена с исковата молба, без съдът да мотивира решението си по същество по
аргумент от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в хода на заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 73 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
2
размер на 50 лв., както и сторените в настоящото исково производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 96,83 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
което предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от
юрисконсулта дейност съдът определя на 100 лв. Неоснователно се явява искането на
ответника разноските по делото да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал.
2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая с оглед направеното признание безсъмнено е налице една от предвидените в
разпоредбата предпоставки. Ето защо на изследване подлежи въпросът налице ли е
втората предпоставка за прилагане на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Между страните
не е спорно, че на 26.01.2023 г. същите са сключили споразумение за разсрочено
плащане на дължимите от ответника суми по общо 86 фактури в размер на 6368,94 лв.,
както и че претендираните в настоящото производство вземания по процесните 43
фактури попадат в обхвата на постигнатото споразумение. Видно е от същото, че
страните са се уговорили сумата по него да бъде заплатена по следния начин: 1000 лв.
при подписването му, а остатъкът на 10 равни месечни вноски от по 500 лв. и 11
уравнителна вноска, като същевременно с това ответникът се е задължил да заплаща и
текущата си фактура за съответния месец в срок. В чл. 5, ал. 1, т. 2 от споразумението
страните са уговорили, че то се прекратява при неизпълнение от страна на ответника на
задължението му за плащане в срок на месечната вноска по просроченото задължение
и/или текущата фактура, като посоченото неизпълнение е основание за принудително
събиране на вземането. Предвид така уговореното между страните и доколкото
ответникът не е представил доказателства, а и не твърди, че надлежно е изпълнявал
задълженията си по споразумението, съдът намира за неоснователни доводите му, че
не е дал повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Б. М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „П.К.Яворов“
№ 30, сумата от 2995,81 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет
и една стотинки) – главница, представляваща общата стойност на ползвана, но
незаплатена питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води по
партида с абонатен № 9123497 за обект, находящ се в ***, за периода 24.01.2019 г. –
13.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 21.03.2023 г., до окончателното й плащане, както и сумата
от 641,71 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и седемдесет и една стотинки) –
лихва за забава за периода, считано от 30 дни след датата на издаване на всяка фактура
до датата на подаване на заявлението, за които суми е била издадена Заповед № 332 от
22.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 858 по
описа на РС – Велико Търново за 2023 г.
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „П.К.Яворов“ № 30, сумата от 123 лв. (сто
двадесет и три лева) – сторени в хода на заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 196,83 лв.
3
(сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три лева) – сторени в хода на исковото
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 858
по описа на РС – Велико Търново за 2023 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4