№ 3111
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20217568/30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46251/19
г. по описа на СРС, 46 състав, „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД
на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2005,22 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ /за ПТП от 27.06.2017 г.
в гр. София, щета № **********/28.06.2017 г./, ведно с мораторната лихва в
размер на 272,41 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г., и законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 07.08.2019 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 470,21 лв.
Подадена е въззивна жалба от „Д.З.“ АД срещу решение №
20217568/30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46251/19 г. по описа на СРС,
46 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалноправния
закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил
доказателствата по делото, в резулат на което е достигнал до погрешен извод
за основателност на предявения иск за заплащане на застрахователно
1
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство не е било проведено пълно и главно
доказване на твърдяната от ищцовото дружество изключителна отговорност
на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, със специален режим на
движение /линейка/, за реализиране на процесното събитие и за причиняване
на вредоносния резултат. Поддържа, че протоколът за ПТП, с който е
удостоверено настъпването на процесното събитие, не е годен да установи
причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, тъй като
длъжностното лице, което го е съставило, не е възприело лично и
непосредствено тези обстоятелства. Твърди, че в частта относно механизма на
настъпване на ПТП протоколът за ПТП не е официален документ и не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила, поради което в тежест на
ищцовото дружество е да установи твърдения от него механизъм на ПТП.
Поддържа, че съдържанието на протокола за ПТП е било опровергано от
показанията на св. К.Н., водач на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, от
които се установява, че отговорност за настъпване на процесното ПТП има
водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, който в нарушение на чл. 104 ЗДвП
не е осигурил безпрепятствено преминаване през процесното кръстовище на
МПС със специален режим на движение /линейка с включен светлинен и
звуков сигнал/, въпреки обективната възможност да стори това. Твърди, че
водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е имал възможност да възприеме и
поведениетo на движещите се в съседните на него пътни ленти автомобили,
които са спрели, за да пропуснат линейката. Поддържа, че привличането на
водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ към административно –
наказателна отговорност не е предпоставка за ангажирането на гражданската
му отговорност за същото деяние, тъй като актовете на административно –
наказващите органи нямат задължителна доказателствена сила за
гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от
деянието. Твърди, че от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства се установява по безспорен начин наличието на
равен принос на двамата участници в ПТП за причиняване на уврежданията
по двата автомобила, поради което с извънсъдебното плащане на сумата от
2020,22 лв., равняваща се на ½ от изплатеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение, ответното дружество коректно и в срок е
изплатило задълженията си като застраховател по задължителната
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер,
съответстващ на отговорността на застрахования в дружеството водач. Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗД „Е.“ АД е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че от съвкупната
преценка на събраните в първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства се установява по категоричен начин, че причина за
настъпване на процесното ПТП е единствено и само противоправното
поведение на водача на линейката, застраховaн при ответното дружество.
Посочва, че от показанията на св. Б. се установява, че същият правомерно се е
движел направо в лента, чиято хоризонтална пътна маркировка е указвала
движение в същата посока, при зелена светлина на светофара. Твърди, че от
показанията на св. Б. се установява, че той не е имал видимост към
движещите от дясно на него автомобили, тъй като до него се е намирал
автобус, който напълно го е закривал. Ето защо, доколкото не е имал
възможност да възприеме линейката поради успоредното движение със
съседните на него автомобили, водачът на увредения автомобил не е
допринесъл за настъпване на събитието и не е нарушил законовите
разпоредби. Счита, че предвид тръгването му от спряло състояние, лицето не
е могло да се движи с висока скорост. Поддържа, че противоречиви в тази
връзка са показанията на св. Н., който твърди, че се е изнесъл напред,
погледнал наляво и надясно, след което е последвал удар. Счита, че
виновният за настъпването на ПТП водач не е предприел действия за спиране
на управляваната от него линейка, за оглеждане на пътната обстановка и
уверяване, че преминаването му през кръстовището е безопасно, а напротив –
навлязъл е в кръстовището с несъобразена скорост, без да има видимост към
останалите участници в движението и е нарушил правилата за движение по
пътищата на превозни средства със специален режим /чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП/.
В тази връзка поддържа, че поведението на застрахования при ответника
водач е единствената причина за настъпването на ПТП. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
3
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – ЗД „Е.“ АД твърди, че на 27.06.2017 г. в гр. София е настъпило
ПТП, причинено от водача на МПС с рег. № *******, вследствие на което са
нанесени вреди на МПС с рег. № *******, собственост на К. Б.. Поддържа, че
според протокола за ПТП № 1681188/27.06.2017 г. водачът на МПС с рег. №
******* в нарушение на правилата за движение по пътищата е преминал при
светещ червен сигнал на светофара, като по този начин е отнел предимството
на МПС с рег. № *******, ударил го е и е станал причина за настъпване на
ПТП. Посочва, че между ищеца и собственика на увредения автомобил с рег.
№ ******* е налице сключен договор за застраховка „Каско на МПС“,
валиден към датата на настъпване на събитието. Твърди, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие собственикът на увредения автомобил
е предявил пред ищеца претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение. Посочва, че от определеното застрахователно обезщетение в
размер на 4010,44 лв. е било извършено прихващане с насрещно дължима
вноска от застрахователна премия в размер на 221,08 лв., след което е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3789,37 лв. на
правоимащото лице. Посочва, че с плащане на застрахователното
обезщетение в полза на ищеца е възникнало правото да се суброгира в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу
застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, до размера на платеното застрахователно обезщетение
/4010,44 лв./ и обичайните разноски за определянето му /15,00 лв./. Твърди, че
е отправена до ответното дружество – „Д.З.“ АД регресна покана за плащане,
която е била получена на 06.03.2018 г. Посочва, че по процесната щета
ответното дружество е изплатило сумата в размер на 2020,22 лв., а
непогасената част от дълга възлизала на 2005,22 лв. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищцовото дружество сумата от 2005,22 лв., представляваща непогасен
остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/28.06.2017 г. с включени ликвидационни разноски в размер на
4
15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 07.08.2019 г. до окончателното плащане, и мораторна
лихва в размер на 272,41 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г.
Претендира разноски.
Ответникът – „Д.З.“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Ситроен
Джъмпер“, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, наличието на причинно – следствена връзка
между щетите по увредения автомобил и поведението на водача на лек
автомобил „Ситроен Джъмпер“, както и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. Поддържа, че единствената причина за
настъпване на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на
лек автомобил „Тойота Ярис“ – К. Б., който поради движение с несъобразена
с пътните условия скорост и неосигуряване на безпрепятствено преминаване
през процесното кръстовище на МПС със специален режим на движение,
въпреки наличието на обективна възможност да стори това, е ударил лек
автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******, движещ се с включен
светлинен и звуков сигнал. Посочва, че по този начин, извършвайки
нарушение на правилата за движение по пътищата /чл. 104 ЗДвП/, е причинил
щети на двете МПС. При условията на евентуалност прави възражение за
преобладващ принос на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ за
настъпване на вредносния резултат. Претендира разноски.
Не са спорни по делото следните обстоятелства: че на 27.06.2017 г. в гр.
София е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №
*******, управляван от К. Б., и лек автомобил „Ситроен Джъмпър“, с рег. №
*******, управляван от К.Н.; че към момента на настъпване на ПТП за лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, е била сключена със ЗД „Е.“ АД
валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
00500100191602/01.03.2017 г.; че към момента на настъпване на ПТП е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на водача на лек автомобил „Ситроен
Джъмпър“, с рег. № *******, с „Д.З.“ АД; че по повод на настъпилото
застрахователно събитие – ПТП е била заведена претенция №
5
**********/28.06.2017 г. в ЗД „Е.“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение от собственика на увредения автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №
*******; че ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 3789,37 лв., след
извършено прихващане с насрещно дължими вноски от застрахователна
премия в размер на 221,08 лв.; че размерът на обичайните разноски за
определяне на щетата възлиза на 15,00 лв.; че ответното дружество е
изплатило на ищцовото дружество по процесната щета сумата в размер на
2020,22 лв.
За установяване на спорното по делото обстоятелство, касаещо
механизма на настъпване на ПТП, по делото са събрани писмени
доказателства /протокол за ПТП № 1681188/27.06.2017 г. и преписка по щета
№ **********/28.06.2017 г./ и гласни доказателства /показания на св. К. Б. и
К.Н./ и е изслушано заключение на САТЕ.
Според протокола за ПТП № 1681188/27.06.2017 г., съставен от
органите на КАТ, след посещение на място, като обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП е посочено, че на 27.06.2017 г. водачът на МПС 1 /лек
автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******/ се е движел по бул.
„Сливница“ от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Константин Величков“ и на
кръстовището с ул. „Опълченска“ при преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба е реализирал ПТП с участник 2 /лек автомобил „Тойота
Ярис“, с рег. № *******/. На схемата за ПТП към протокола е посочено
разположението на автомобилите към момента на произшествието и посоката
им на движение.
От показанията на св. К. Б. се установява, че е управлявал процесния лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, на датата на настъпване на
процесното ПТП. Свидетелят посочва, че е бил спрял на светофара на бул.
„Сливница“, с посока на движение към Централна гара, и когато светнал
зелен сигнал на светофара, потеглил. Твърди, че в платното, в което се е
движел, имало две ленти за движение, като в дясната лента имало автобус.
Посочва, че от автобуса нямал видимост и не е могъл да види дали идва
автомобил отдясно. Заявява, че не е чул звуковия сигнал на линейката, иначе
щял да изчака. Сочи, че е тръгнал на зелен сигнал на светофара, докато за
линейката сигналът на светофара бил червен. Ударът с линейката бил
6
настъпил на кръстовището, след като бил изминал около 20 метра, като
линейката го ударила в предната дясна гума и в калника. Посочва, че е била
смачкана дясната врата и десния калник, било счупено предното стъкло и
бронята. Заявява, че органите на КАТ, които дошли на мястото на ПТП,
съставили акт на водача на линейката.
От показанията на св. К.Н. се установява, че е управлявал процесния лек
автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******, на датата на настъпване на
процесното ПТП. Свидетелят посочва, че процесното ПТП е настъпило около
обяд на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Опълченска“. Свидетелят
заявява, че е бил водач на линейка, която била с включена светлинна и
звукова сигнализация, и се е движел по бул. „Сливница“, с посока от центъра
към ж. к. Люлин, а другият автомобил – по ул. „Опълченска“, от Руски
паметник към бул. „Мария Луиза“. Твърди, че управляваният от него
автомобил се движел по бул. „Сливница“, в крайната лява лента, като
преминал на кръстовището от жълт към червен сигнал на светофарната
уредба, а другият автомобил бил на ул. „Опълченска“, в крайната лява лента.
Посочва, че се движел с около 5 км./ч., за да може да се изнесе пред тролея, и
да има видимост към движещите от ляво автомобили. Заявява, че преди
удара, бил подминал две коли, които чакали на светофара на ул.
„Опълченска“, които го пропуснали, а при удара счупил с лакът шофьорското
стъкло на вратата.
Според неоспореното от страните заключение на САТЕ на 27.06.2017 г.
около 10,10 ч., в светлата част на денонощието по бул. „Сливница“ /с посока
на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Константин Величков/ се е
движел лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******, управляван от
К.Н.. Водачът К.Н. навлязъл в кръстовището с ул. „Опълченска“ на червен
сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с намиращия се по същото
време в кръстовището и пресичващ бул. „Сливница“ на разрешителен сигнал
на светофарната уредба лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, с
водач К. Б.. При настъпилото ПТП между двата автомобила ударът е бил
нанесен с предната част на автомобил „Ситроен Джъмпер“ в предната дясна
част на автомобил „Тойота Ярис“. Нанесените щети по автомобилите,
посочени в протокола за ПТП, са: за лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с
рег. № ******* – предна броня, преден капак, калници, декоративна решетка,
ходова част и други; за лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ******* –
7
предна броня, калник, декоративна решетка, фарове, врати, ходова част и
други.
Според заключението на САТЕ описаните щети по лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. № *******, отговарят и са в причинно – следствена
връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП. Стойността на щетите
по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, към датата на настъпване
на ПТП, по средни пазарни цени възлиза на сумата от 9 314,10 лв.
От представената като доказателство по делото административно –
наказателна преписка № 17 - 4332 – 014299/18.07.2017 г. се установява, че с
влязло в сила на 09.08.2017 г. наказателно постановление № 17 – 4332 –
014299/18.07.2017 г., издадено от заместник – началникна отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, на К.Г. Н. е наложена глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП за това, че на 27.06.2017 г.
около 10,10 ч. в гр. София е управлявал специален автомобил „Ситроен
Джъмпер“, с рег. № *******, по бул. „Сливница“, с посока на движение от
бул. „Христо Ботев“ към бул. „К. Величков“, и на кръстовището с ул.
„Опълченска“ е преминал с включени светлинни и звукови сигнали на червен
сигнал на светофарната уредба и е реализирал ПТП с лек автомобил
„Тойота“, с рег. № *******, с което виновно е нарушил чл. 6, ал. 1 ЗДвП.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
8
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.
411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти – да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Във въззивното производство не са спорни обстоятелствата, касаещи
настъпването на ПТП между процесните леки автомобили на 27.06.2017 г. в
гр. София; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между собственика на увредения
автомобил „Тойота Ярис“ и ищцовото дружество към момента на настъпване
на ПТП; наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на водача на увреждащия
автомобил „Ситроен Джъмпер“ към момента на настъпване на ПТП; че
ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 3789,37 лв., след извършено
прихващане с насрещно дължими вноски от застрахователна премия в размер
на 221,08 лв.; че размерът на обичайните разноски за определяне на щетата
възлиза на 15,00 лв.; че ответното дружество е изплатило на ищцовото
дружество по процесната щета сумата в размер на 2020,22 лв.
Спорните въпроси във въззивното производство касаят механизма на
настъпване на процесното ПТП и основателността на възражението за
изключителна вина на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №
*******, респ. за съпричиняване на вредитe от водача на лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. № *******.
Действително протоколът за ПТП в частта му относно причините и
9
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като в тази му част
длъжностното лице е удостоверило факти и обстоятелства, които не е
възприело лично. Документът обаче има доказателствена стойност и същата
се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП,
които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключението на САТЕ и административно – наказателната преписка.
От показанията на св. Б., който е водач на увредения автомобил, се
установява, че същият се е движел направо в лента, чиято хоризонтална
маркировка е указвала движение в същата посока, при зелена светлина на
светофара. Свидетелят твърди, че не е имал видимост към движещите от
дясно на него автомобили, тъй като до него се е намирал автобус, който е
пречел на видимостта. Движел се с ниска скорост, тъй като бил тръгнал от
спряло състояние на зелен сигнал на светофара, докато за линейката сигналът
на светофара бил червен. Заявява, че не е чул звуковия сигнал на линейката,
иначе щял да изчака. Ударът с линейката настъпил на кръстовището, след
като бил изминал около 20 метра, като линейката го ударила в предната дясна
гума и в калника.
От показанията на св. Н., водач на увреждащия автомобил, се установява,
че е преминал през процесното кръстовище като водач на линейка с включен
светлинен и звуков сигнал при червена светлина на светофарната уредба. Св.
Н. сочи, че при преминаването му през кръстовището е бил пропуснат от
автомобилите, намиращи се в първите две ленти на пътното платно,
пресичащо се с пътя, по който той се е движел, които са спрели, за да му
осигурят предимство.
Според неоспореното от страните заключение на САТЕ на 27.06.2017 г.
около 10,10 ч., в светлата част на денонощието по бул. „Сливница“ /с посока
на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Константин Величков/ се е
движел лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******, управляван от
К.Н.. Водачът К.Н. навлязъл в кръстовището с ул. „Опълченска“ на червен
сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с намиращия се по същото
време в кръстовището и пресичващ бул. „Сливница“ на разрешителен сигнал
на светофарната уредба лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, с
10
водач К. Б.. При настъпилото ПТП между двата автомобила ударът е бил
нанесен с предната част на автомобил „Ситроен Джъмпер“ в предната дясна
част на автомобил „Тойота Ярис“.
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява наличието на противоправно поведение
от страна на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******.
Това е така, тъй като от тях се установява по безспорен начин, че св. Н., като
водач на автомобил със специален режим на движение, е навлязъл в
процесното кръстовище, при забраняващ сигнал на светофара със скорост,
която не му е позволявала това да е безопасно, вследствие на което е
настъпило ПТП - в нарушение на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП. По делото
презумпцията за вина на делинквента не е опровергана /арг. от чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че в полза на въззиваемата
страна – ищец в първоинстанционното производство е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Според неоспореното от страните заключението на САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на щетите на лек автомобил „Тойота Ярис“, с
рег. № *******, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 9
314,10 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на
извършеното плащане. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на
щетата, които възлизат на сумата от 15 лв.
11
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер -
4025,44 лв. /4010,44 лв. + 15,00 лв./. От тази сума следва да се приспадне
извършеното плащане от ответното дружество в размер на 2020,22 лв., като
непогасеният остатък възлиза на сумата в размер на 2005,22 лв.
На следващо място, следва да се обсъди основателността на възражението
за съпричиняване, респ. дали е налице основание за намаляване на
отговорността на въззивника – ответник в първоинстанционното
производство.
Според задължителната практика на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Въззивният съд намира, че от събраните по делото гласни доказателства
се установява по безспорен начин, че водачът на лек автомобил „Тойота
Ярис“ е имал обективната възможност да възприеме движещия се по пътното
платно с включен светлинен и звуков сигнал автомобил със специален режим
на движение и да спази задължението си, предвидено в правилото на чл. 104,
ал. 1 ЗДвП, като му осигури предимство. Същият е имал възможност да
възприеме и поведението на водачите на автомобили, намиращи се в
съседните на него ленти, които са спрели, за да пропуснат линейката /св. Б. –
„явно не съм чул звуков сигнал, иначе щях да изчакам“, „нямам спомен
автобусът как реагира“/. Ето защо, съдът приема, че поведението на водача
на лек автомобил „Тойота Ярис“ е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат в размер на 25 %, респ. отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинкента следва да се намали с 25 %.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ е основателен до размера на сумата от 998,86 лв., представляваща
непогасен остатък от платено застрахователно обезщетение по щета №
**********/28.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
12
завеждане на исковата молба в съда – 07.08.2019 г. до окончателното
плащане. За разликата до предявения размер от 2005,22 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента следва да определи и
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представянето на
преписката, когато съдържа всички необходими документи, сочещи за
неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ/.
По делото не се оспорва факта, че регресната покана е получена от
ответника на 06.03.2018 г., ведно с преписката, съдържаща всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. 30 – дневният срок
за доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на 05.04.2018 г,
поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от 06.04.2018 г.
Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор на
интернет сайт: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, размерът на
мораторната лихва за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г., начислена
върху главницата от 998,86 лв., е 135,67 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание следва да се
уважи до размера на сумата от 135,67 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г. За разликата до пълния предявен
размер от 272,41 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичното разминаване между крайните изводи на въззивния
съд и на първоинстанционния съд решение № 20217568/30.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 46251/19 г. по описа на СРС, 46 състав, следва да се
отмени като неправилно в частта, в която „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на
ЗД „Е.“ АД на основание чл. 411 КЗ разликата над сумата от 998,86 лв. до
сумата от 2005,22 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ /за ПТП от
27.06.2017 г. в гр. София, щета № **********/28.06.2017 г./, в частта, в която
„Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
разликата над сумата от 135,67 лв. до сумата от 272,41 лв., представляваща
13
мораторна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г., и в частта, в
която „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД разноски по делото за
разликата над сумата от 235,11 лв. до сумата от 470,21 лв., като вместо това
следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят като
неоснователни предявените от „Д.З.“ АД срещу ЗД „Е.“ АД иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за заплащане на разликата над сумата от
998,86 лв. до сумата от 2005,22 лв., представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ /за ПТП от 27.06.2017 г. в гр. София, щета № **********/28.06.2017
г./, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разликата
над сумата от 135,67 лв. до сумата от 272,41 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в останалата му част.
Предвид изхода на спора ЗД „Е.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на „Д.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 60 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство /за депозит
за възнаграждение на свидетел и за юрисконсултско възнаграждение/, както и
сумата от 80,06 лв., представляваща разноски за въззивното производство /за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение/.
Предвид изхода на спора „Д.З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
ЗД „Е.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство /за юрисконсултско
възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20217568/30.11.2021 г., постановено по гр. д. №
46251/19 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, в която „Д.З.“ АД, ЕИК:
*******, е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *******, на основание чл.
411 КЗ разликата над сумата от 998,86 лв. до сумата от 2005,22 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ /за ПТП от 27.06.2017 г.
в гр. София, щета № **********/28.06.2017 г./, в частта, в която „Д.З.“ АД,
ЕИК: *******, е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *******, на
14
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над сумата от 135,67 лв. до сумата
от 272,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2018 г. до
07.08.2019 г., и в частта, в която „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, е осъдено да
заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *******, разноски по делото за разликата над
сумата от 235,11 лв. до сумата от 470,21 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „*******, срещу „Д.З.“ АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
бул. „*******, иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за заплащане на
разликата над сумата от 998,86 лв. до сумата от 2005,22 лв., представляваща
непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ /за ПТП от 27.06.2017 г. в гр. София,
щета № **********/28.06.2017 г./, както и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на разликата над сумата от 135,67 лв. до сумата от 272,41
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2018 г. до
07.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 60 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 80,06 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, бул. „*******, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16