№ 9440
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20231110131195 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 1155,24 лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 2311,28 лева, за
която е издаден изпълнителен лист от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5733/2010 г. по описа на СРС,
85 състав.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на К.П.К.. Твърди, че с изпълнителен лист
от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5733/2010 г. по описа на СРС, 85 състав, наследодателят й бил
осъден да заплати на ответника сумата за незаплатена стойност на топлинна енергия в общ
размер от 2311,28 лева, включваща главница за топлинна енергия, мораторна лихва в размер
на 384,39 лева, законна лихва за забава от 26.04.2010 г. и разноски по делото в размер на
153,91 лева. Навежда твърдения, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 5129/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., като в хода на
изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия на 21.10.2010 г., когато
е наложен запор върху банкови сметки на наследодателя на ищцата, както и на 24.11.2010
г., когато е наложен запор върху МПС. Посочва, че след 24.11.2010 г. по делото не са били
предприемани принудителни изпълнителни действия. Твърди, че не дължи сумата от
1155,24 лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 2311,28 лева, за която е
издаден изпълнителен лист от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5733/2010 г. по описа на СРС, 85
състав, тъй като е погасена по давност. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „ФИРМА” ЕАД оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Сочи, че ищцата не е активно легитимирана да води
специалния иск по чл. 439 ГПК, тъй като няма качеството на „длъжник“ по изпълнителното
дело, поради което същият се явява недопустим, както и че не е единствен наследник на
длъжника по изпълнителния лист. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като
излага доводи, че давността е прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен
изпълнител действия на принудително изпълнение. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски. Прави се изрично възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесните вземания.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните
вземания
С изпълнителен лист от 28.06.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължения по чл.410 от ГПК по гр.дело № 5733/2010 г., по описа на
СРС, 85 състав П.К.К. е осъден да заплати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 2311,28 лева -
неплатена стойност на топлинната енергия, ползвана през периода от 01.04.2006 г. до
17.03.2010 г., ведно със законната лихва от 26.04.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 834,39 лева - лихва за забава върху горепосочената сума и
разноски в размер на 53,91 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело
20108380405129/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., се установява, че същото е образувано по
молба на ответника от 13.10.2010 г. въз основа на изпълнителния лист от 28.06.2010 г. С
посочената молба не са посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане
по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучването на длъжника и определянето на изпълнителен
способ. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника от 21.10.2010 г., като със запорно съобщение от 24.11.2010 е
наложен запор върху МПС на длъжника.
ЧСИ М.Б. е изискал от СО, район „...“ удостоверение за наследници, от което се
установява, че П.К.К. е починал на 07.05.2011 г., като е оставил за наследници П.А. К. -
съпруга, М.П. К. – дъщеря, К.П.К. – син и И. П. К. – дъщеря. ЧСИ е изпратил покана за
доброволно изпълнение до наследниците на длъжника, като същите са подали жалби, след
което няма предприети други действия по изпълнителното дело.
От представеното по делото удостоверение за наследници № .... от 03.11.2020 г. се
установява още, че К.П.К. е починал на 19.10.2020 г. като е оставил за свои законни
наследници И. К. К. – дъщеря и ищца по настоящото производство и К.К.К. – син.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
2
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията
обективирани в приложения по делото изпълнителен лист от 28.06.2010 г.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая, изпълнителното основание е определение по гр. д. 5733/2010 г., 85 състав на
Софийски районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 28.06.2010 г.,
като съдът намира, че от тази именно дата длъжникът може да се позовава на изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време
на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият
5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
Доколкото липсват валидно предприети изпълнителни действия след 26.06.2015 г., а искът
по чл. 439 от ГПК е отрицателно установителен и не прекъсва давността, то вземанията,
предмет на изпълнителен лист, издаден на 28.06.2010 г., по гр.д. № 5733/2010 г. по описа на
СРС, 85 състав са се погасили по давност към датата на приключване на устните състезания
по настоящото дело - 28.03.2023 г.
Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличие на правен
интерес от търсената защита. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или за да установи съществуването на дадено правоотношение. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато ответникът
претендира наличие на вземане, което се отрича от ищеца. Съгласно чл. 429, ал. 2
ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от
наследството или че са го приели по опис.
От представените по делото доказателства е установено, че длъжникът по
изпълнителния лист от 28.06.2010 г. П.К.К. е починал на 07.05.2011 г., като е оставил за
наследници П.А. К. - съпруга, М.П. К. – дъщеря, К.П.К. – син и И. П. К. – дъщеря, като на
осн. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН вр. с чл. 60, ал. 1 ЗН същите отговарят разделно всеки за
¼ ид. части от задължението. Установено е още, че К.П.К. е починал на 19.10.2020 г. като е
оставил за свои законни наследници И. К. К. – дъщеря и К.К.К. – син, като същите отговарят
разделно за половината от дълга на своя наследодател. Следователно, доколкото по делото
няма твърдения, нито данни останалите наследници на П.К.К. да са починали или да се
отказали от наследството на своя наследодател, ищцата по делото отговаря за 1/8 ид. част
задължението на длъжника по изпълнителния лист от 28.06.2010 г
Поради гореизложеното ищцата се явява процесуално легитимирана да предяви
настоящия иск по чл. 439 ГПК само за 1/8 ид. част от сумите по изпълнителния лист от
28.06.2010 г. Ищцата е предявила настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
с искане да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 1155,24 лева,
представляваща ½ част от начислена сума за главница за топлинна енергия, за която е
издаден изпълнителен лист от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5733/2010 г. по описа на СРС, 85
3
състав, но доколкото в патримониума на ищцата е възникнало задължение в размер на
288,91 лева /1/8 част от общата сума в размер на 2311,28 лева/, то тя отговаря само до този
размер и може да отрича съществуването на вземането само в частта, която е наследена от
нея.
При горните мотиви искът се явява основателен и следва да бъде уважен до сумата от
288,91 лева, като по отношение на претенцията в останалата част – за сумата от 866,33 лева
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в тази част.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни
Ищцата е реализирала разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, като с
оглед уважената част от иска след да й бъде присъдена сумата от 12,50 лева. Процесуалното
представителство на ищцата е осъществено по реда на чл. 38 от ЗАдв. При договор за правна
защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определянето на размера
на възнаграждението е предоставено на съда при приключване на производството. С оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е
обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. При това положение за определяне размера на
възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. В. Т. за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в размер на 400,00 лева, като с оглед
уважената част от иска на същия следва да бъде присъдена сума в размер на 100,03 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска, поради което следва да му се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 74,99
лева, при приет минимален размер от 100 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. К., ЕГН **********, срещу
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ....., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. К. К., ЕГН
**********, не дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ....., сумата от 288,91 лева, представляваща
1/8 част от начислена сума за главница за топлинна енергия в общ размер на 2311,28 лева, за
която е издаден изпълнителен лист от 28.06.2010 г. по гр.д. № 5733/2010 г. по описа на СРС,
85 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК за недължимост на сума в размер на 866,33 лева, представляваща
3/8 части от начислена сума за главница за топлинна енергия като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ....., ДА ЗАПЛАТИ
на И. К. К., ЕГН **********, сумата от 12,50 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78, ал.1 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .....,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Т., сумата от 100,03 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. К. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ....., сумата от 74,99 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5