Присъда по дело №405/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20235330200405
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниЗоя П. Кузманова

заседатели:Недялка И. Кацарова
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
и прокурора Цонка И. Караджова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20235330200405 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. З. М. - роден на ****г. в ***, б., български
гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, с адрес за
призоваване в ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.11.2022г. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. въдица марка „Пизон и
Мичел“, модел „Пандеора пайк“ на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/; 1
бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел „3000“ на стойност 150
лв. /сто и петдесет лева; 1 бр. риболовно влакно на стойност 50 лв. /петдесет
лева/; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим баг“ на стойност 50 лв.
/петдесет лева/; 20 бр. воблери /примамки за риболов/ на обща стойност 200
лв. /двеста лева/, при цена за 1 бр. от 10 лв.; 30 бр. блесни за риболов на обща
1
стойност 120 лв. /сто и двадесет лева/ при цена за 1 бр. от 4 лв.; 2 бр. влакно
за риболов от флорокарбон на обща стойност 40 лв. /четиридесет лева/ при
цена за 1 бр. 20 лв.; 1 бр. грипер на стойност 15 лв. /петнадесет лева/ и 1 бр.
машина за заточване на свредла на стойност 60 лв. /шестедесет лева/, всичко
на обща стойност 865 лв /осемстотин шестедесет и пет лева/ от владението на
Н. Г. К. от ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. с чл. 373 ал. 2 от
НПК, вр. с чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното на подсъдимия Ю. З. М. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване на
наказанието ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
времето, през което подсъдимият Ю. З. М. е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК считано от 29.11.2022г. до влизане в сила на присъдата.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – компакт диск, находящ се на лист
37 от досъдебното производство, да ОСТАНЕ по делото в срока му за
съхранение.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ю. З. М. да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 85,20 лева /осемдесет и
пет лева и двадесет стотинки/, направени в хода на досъдебното производство
разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 09.02.2023г. ПО НОХД № 405/2023 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
Ю.З.М., ЕГН: ********** за това, че на 29.11.2022г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. въдица марка „Пизон и
Мичел“, модел „Пандеора пайк“ на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/; 1
бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел „3000“ на стойност 150
лв. /сто и петдесет лева; 1 бр. риболовно влакно на стойност 50 лв. /петдесет
лева/; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим баг“ на стойност 50 лв.
/петдесет лева/; 20 бр. воблери /примамки за риболов/ на обща стойност 200
лв. /двеста лева/, при цена за 1 бр. от 10 лв.; 30 бр. блесни за риболов на обща
стойност 120 лв. /сто и двадесет лева/ при цена за 1 бр. от 4 лв.; 2 бр. влакно
за риболов от флорокарбон на обща стойност 40 лв. /четиридесет лева/ при
цена за 1 бр. 20 лв.; 1 бр. грипер на стойност 15 лв. /петнадесет лева/ и 1 бр.
машина за заточване на свредла на стойност 60 лв. /шестедесет лева/, всичко
на обща стойност 865 лв /осемстотин шестедесет и пет лева/ от владението на
Н.Г.К. от ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, се явява установена. Предлага на
подсъдимия М. да се определи наказание в размер около 4 години, което да
бъде редуцирано с една трета, като така наложеното наказание да се изтърпи
ефективно, както и да бъде осъден подсъдимият да заплати сторените в
производството разноски.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. М., сочи, че безспорно се
установява подсъдимият да е извършител на деянието. Акцентира, че
подсъдимият съжалява за извършеното и вече се е разкаял, като е осъзнал
своята вина. Моли да се наложи справедливо наказание, което да бъде
намалено с една трета.
Подсъдимият М. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му и не добавя друго. В последната си дума моли да му се намали
1
наказанието с една трета, като сочи че се е осъзнал и поправил, като при
извършеното от него е бил под въздействието на хероин.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Ю.З. М. е роден на ****г. в ***, б., български
гражданин, без образование, неработещ, неженен, осъждан, адрес за
призоваване ***, с ЕГН **********.
С Присъда по НОХД № 5647/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив,
влязла в сила на 14.12.2017г., подс. М. бил признат за виновен за извършено
от него на 26.02.2017г. престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено
наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно от
подс. М. на 29.01.20г.
С Присъда по НОХД № 7653/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив,
влязла в сила на 25.03.2021г., подс. М. бил признат за виновен за извършено
от него в периода 11.04.2020г.- 29.05.2020г. в гр. Пловдив престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“
и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „ Лишаване
от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно от подс. М. на
21.10.2022г.
На 29.11.2022г., около 13.30ч. подс. М. се намирал в ж.к. „Тракия“ в гр.
Пловдив. Забелязал намиращия се на бул.“ Цариградско шосе“ № 92 склад за
електроинсталации, стопанисван от св. Н.К. от ***. Дворът на обекта бил
ограден с мека, ситна мрежа, закрепена в долната си част към земята с тухли.
Подс. М. се приближил към мрежата, повдигнал я и влязъл в двора. Насочил
се към сградата на склада, в която се влизало през врата, която била
заключена. Подс. М. направил опит да отвори вратата, като започнал да я
блъска с тялото си, но не успял да я разбие. Взел от земята тухла, хвърлил я
по намиращия се до вратата прозорец и счупил стъклото на същия. През така
счупения от него прозорец, подс. М. влязъл вътре. В помещението имало
множество вещи, сред които - 1 бр. въдица марка „Пизон и Мичел“, модел
„Пандеора пайк“ ,1 бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел
„3000“; 1 бр. риболовно влакно; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим
баг“ ; 20 бр. воблери /примамки за риболов/; 30 бр. блесни за риболов, 2 бр.
влакно за риболов от флорокарбон, 1 бр. грипер и 1 бр. машина за заточване
на свредла - всички собственост на св.Н.К.. Подсъдимият взел
горепосочените вещи, след което отново през прозореца напуснал склада,
изнасяйки същите извън територията на обекта и установявайки своя трайна
2
фактическа власт върху тях.
В същия ден, около 17.00ч., св. Н.К. отишъл в горепосочения склад и
установил, че стъклото на прозореца е счупено. Веднага се обадил на тел.112
и съобщил за случая. След като огледал съдържанието в обекта, установил, че
гореизброените вещи липсват. Докато чакал полицията да пристигне, в около
19.00ч., св. К. чул шум, идващ от двора. Загасил осветлението и запазил
тишина. Минута по-късно, през счупеното стъкло отново влязъл подс. М.,
който бил облечен по същия начин, както при предишното си влизане.
Същият си светел с фенерче. Св. К. го бутнал на земята и веднага звъннал в
Пето РУ на МВР гр. Пловдив. Впоследствие, на място пристигнал
полицейски екип, който отвел подс. М. в посоченото районно управление на
МВР.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза, общата стойност на отнетите от обвиняемия вещи била 865 лв
/осемстотин шестедесет и пет лева/, от които: 1 бр. въдица марка „Пизон и
Мичел“, модел „Пандеора пайк“ на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/; 1
бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел „3000“ на стойност 150
лв. /сто и петдесет лева; 1 бр. риболовно влакно на стойност 50 лв. /петдесет
лева/; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим баг“ на стойност 50 лв.
/петдесет лева/; 20 бр. воблери /примамки за риболов/ на обща стойност 200
лв. /двеста лева/, при цена за 1 бр. от 10 лв.; 30 бр. блесни за риболов на обща
стойност 120 лв. /сто и двадесет лева/ при цена за 1 бр. от 4 лв.; 2 бр. влакно
за риболов от флорокарбон на обща стойност 40 лв. /четиридесет лева/ при
цена за 1 бр. 20 лв.; 1 бр. грипер на стойност 15 лв. /петнадесет лева/ и 1 бр.
машина за заточване на свредла на стойност 60 лв. /шестедесет лева/.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите К., К. и П.
- от приложените по ДП писмени доказателства, доказателствени
средства и веществени доказателствa, включително и справки за съдимост,
характеристична справка, Протокол за оглед на местопроизшествието от
29.11.2022г., Протокол за доброволно предаване от 30.11.2022г., Протокол за
освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето от
30.11.2022г., Разписка от 30.11.2022г., Протокол за оглед на веществени
доказателства от 01.12.2022г. ведно с екранни снимки, веществено
доказателство – диск, находящ се на л. 37 от ДП, Албуми за посетено
произшествие от 29.11.2022г. и от 30.11.2022г.
- от заключението на съдебно-оценъчната експертиза на в.л. К.;
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
3
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия.
На първо място, самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените
в хода на разследването показания на свидетеля К., които съдът кредитира
като логични, последователни и подкрепящи се от представения по делото
запис. Същият дава в пълнота описание на отнетите от склада му вещи, като
описва характеристиките на същите. Видно от показанията му, някои от
посочените от него вещи – риболовни принадлежности, са се съдържали в
раницата му с марка „Рапала“. По отношение на показанията на св. К. и св. П.
– полицейски служители, същите не спомагат за изясняване на главния факт в
производството – извършената кражба, като единствено съдържат данни за
последващото задържане на подс. М. от св. К. и предаването му на органите
на реда.
На следващо място, самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от
приобщените по делото случайно направени записи от охранителните камери,
от които е виден механизмът на извършване на деянието – счупването на
прозореца с тухла, влизането на дееца в обекта, а впоследствие и излизането
му през същия прозорец с вещите, предмет на престъплението. От записите е
видно, че същото лице, разпознато от св. К. като задържания впоследствие от
него при второто му влизане в обекта, е подсъдимият М., който дори е бил
облечен със същото дълго оранжево яке с бели електрикови ленти по ръцете и
около кръста.
Само за пълнота следва да се посочи, че в обясненията си, дадени пред
орган на разследването при присъствието на защитник, подсъдимият заявява,
че от изброените вещи е откраднал само въдицата и чантата. От една страна,
така посоченото от подсъдимия съдът намира за негова защитна версия в хода
на досъдебното производство, целяща да го оневини по отношение на
останалите инкриминирани вещи. С оглед направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на съдебното производство и признаването на фактите
предмет на обвинението, подкрепено от показанията на св. К. и от
приобщения по делото запис, съдът намира, че безспорно се установява, че
подсъдимият е осъществил своя трайна фактическа власт по отношение на
всички вещи, предмет на обвинението. Основание за извода на съда са и
показанията на св. К., че риболовните принадлежности са се съдържали в
раницата му, за чиято кражба както вече се посочи, подс. М. е признал още в
хода на досъдебното производство. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика по отношение на въпроса, че предмет на престъплението
представляват и вещите, съдържащи се в откраднати от дееца други вещи –
портмоне, дамска чанта, раница и много други. Поради това и съдът прие за
безспорно установено от доказателствата по делото, че откраднатите от
подсъдимия вещи съответстват на описаните в обвинителния акт и за които
подсъдимият е направил самопризнание в хода на съдебното производство.
Съдът кредитира и заключението на съдебно-стоковата експертиза на
в.л. К. като отговорила в пълнота на поставените задачи и изготвена от
безпристрастно вещо лице, специалист в съответната област. Същата
съответства и на признанията на подсъдимия, доколкото посочената стойност
4
на вещите в експертизата съответства на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт .
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
се явява достигнат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че Ю.З.М., ЕГН: ********** е извършил престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от
НК за това, че на 29.11.2022г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив
– след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
въдица марка „Пизон и Мичел“, модел „Пандеора пайк“ на стойност 180 лв.
/сто и осемдесет лева/; 1 бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел
„3000“ на стойност 150 лв. /сто и петдесет лева; 1 бр. риболовно влакно на
стойност 50 лв. /петдесет лева/; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим
баг“ на стойност 50 лв. /петдесет лева/; 20 бр. воблери /примамки за риболов/
на обща стойност 200 лв. /двеста лева/, при цена за 1 бр. от 10 лв.; 30 бр.
блесни за риболов на обща стойност 120 лв. /сто и двадесет лева/ при цена за
1 бр. от 4 лв.; 2 бр. влакно за риболов от флорокарбон на обща стойност 40
лв. /четиридесет лева/ при цена за 1 бр. 20 лв.; 1 бр. грипер на стойност 15 лв.
/петнадесет лева/ и 1 бр. машина за заточване на свредла на стойност 60 лв.
5
/шестедесет лева/, всичко на обща стойност 865 лв /осемстотин шестедесет и
пет лева/ от владението на Н.Г.К. от ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираните вещи, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи
от владението на държателя им – Н.К., като е налично прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна
на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху
вещите, като те след отдалечаването му от склада на пострадалия са
преминали от владението на св. К. в това на подсъдимия. С преодоляването на
установения контрол и изнасянето на вещите извън обекта, престъплението е
било довършено, тъй като именно от този момент деецът има реална
възможност да се разпорежда с вещите като със свои собствени и да ги ползва
за нуждите си. Липсвало е и съгласие от страна на пострадалия подсъдимият
да придобие тези вещи.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – вещите да бъдат противозаконно присвоени, като
същото е изводимо от мотива на подсъдимия да ги открадне, с цел да получи
пари, с които да си вземе наркотици. Престъпният умисъл е формиран в
съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са
били негови. Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е
противозаконно, но независимо от това е направил всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки усилията си за
неговото настъпване. Следва изрично да се посочи по отношение на вещите,
съдържащи се в раницата на пострадалия, че с кражбата на вещ, която по
предназначение съдържа и други вещи, умисълът на дееца обхваща и тези
други вещи, дори да не знае какви с точност са, като в този смисъл са и
Решение № 20 от 30.I.1985 г. по н. д. № 700/84 г., II н. о., Решение № 15 от
18.01.2012 г. по нак. д. № 2983/2011 г. на Върховен касационен съд и др.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй
като деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот. В тази връзка съдът съобрази, че от фактическа страна се
установи, че в изпълнение на взетото решение да открадне вещи,
подсъдимият е счупил прозорец, водещ до склада, и който прозорец именно
се явява преграда, ограничаваща достъпа до вещите на пострадалия К..
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било
отложено по чл. 66 от НК.
6
Подсъдимият е осъждан с Присъда по НОХД № 5647/2017г. по описа на
Районен съд-Пловдив, влязла в сила на 14.12.2017г., с която бил признат за
виновен за извършено от него на 26.02.2017г. престъпление по чл.196, ал. 1, т.
1, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като
му било наложено наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от три години,
което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. Тази присъда се
явява достатъчна да обуслови приложението на буква „А“ на чл. 29 от НК,
доколкото не е изтекъл и 5-годишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от
изтърпяване на наказанието – същото е изтърпяно на 29.01.2020г.
Налице е рецидивната деятелност по отношение на настоящото деяние и
по буква „Б“ на чл. 29 от НК, тъй като подсъдимият е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от
НК. Посоченото се обуславя от своя страна с описаното по-горе осъждане по
НОХД № 5647/2017г., както и с осъждането по Присъда по НОХД №
7653/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязла в сила на 25.03.2021г., с
която подс. М. бил признат за виновен за извършено от него в периода
11.04.2020г.- 29.05.2020г. в гр. Пловдив престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „ Лишаване от свобода“ за
срок от две години и шест месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим. Това осъждане също попада в срока по чл. 30, ал.
1 от НК, тъй като наказанието по същото е било изтърпяно на 21.10.2022г. От
датите на извършване на деянията и на влизане в сила на отделните присъди е
видно, че не се касае за престъпления, извършени при условията на
съвкупност по смисъла на чл. 23 от НК, а се касае за отделни осъждания,
което обуславя и квалификацията по чл. 29, б. „Б“ от НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, извършено от подсъдимия М., се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При
определяне на размера на наказанието, съдът обсъди степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното. Като смекчаващо обстоятелство съдът в случая не
цени направеното самопризнание, доколкото в производство, протекло по чл.
371, т. 2 от НК, каквото е настоящото, стореното формално самопризнание не
се отчита при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а
впоследствие се взема предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7
от ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. Действително съдебната практика приема,
че самопризнанието може да се отчете и като допълнително смекчаващо
обстоятелство в случаите, когато то съставлява елемент на цялостно,
7
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител. В случая спецификите на деянието разкриват една особена
престъпна упоритост на подсъдимия, при която след извършването на
кражбата същият се е върнал на местопрестъплението с намерение да
открадне и други вещи, при което е бил задържан от намиращия се на място
собственик на обекта до пристигането на полицейските служители.
Същевременно, посоченото от подсъдимия на органите на реда и на
пострадалия, не е спомогнало за откриването на инкриминираните вещи и
връщането им на правоимащото лице. При така изложеното, съдът намира, че
в случая не са налице предпоставките самопризнанието да се отчете като
самостоятелно смекчаващо обстоятелство, а единствено да се вземе предвид
при редукцията по чл. 58а от НК.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
предходните осъждания на подсъдимия, който е осъждан многократно, при
това за същото престъпление, включително търпял е наказание „Лишаване от
свобода“ при строг режим. Настоящото престъпление също е реализирано
съвсем скоро – само месец, след като подс. М. е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ за същото по вид деяние. Последното показва една
особена упоритост на подсъдимия към осъществяване на деяния от този тип,
както и че упражняваната спрямо него държавна принуда до този момент не е
осъществила целения ефект. Отегчаващо обстоятелство е и квалификацията и
по двете букви – „а“ и „б“ на чл. 29 от НК. Следва да се посочи, че наличието
на предходна съдимост поначало е съставомерен елемент от състава 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК, обуславящ
квалифициращия признак на кражбата, поради което и наличието на две
предходни осъждания не би следвало да се отчита при индивидуализацията
на наказанието. В случая обаче не се касае само за две, а за много повече на
брой осъждания, преди извършването на настоящото деяние, и за които не е
настъпила реабилитация на подсъдимия, поради което и следва същите да
бъдат отчетени от съда като отегчаващо обстоятелство. Останалите
характеристични данни за подсъдимия също се явяват негативни – същият е
без образование, неженен, безработен, с данни че води скитнически начин на
живот и наркотично зависим.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия М., настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика.
При всяко престъпление, от значение се явява степента на засягане на
обекта на закрила. В случаите на престъпления против собствеността, обектът
8
на засягане се явяват обществените отношения, свързани с нормалното
упражняване на правото на собственост. В тази връзка, при преценката за
степента на засягане на обекта на закрила, при всички случаи от значение се
явява паричната равностойност на предмета на престъплението. В случая
стойността на откраднатите вещи е в общ размер на 865 лв., т.е.
приблизително равняващ се и леко надвишаващ една минимална работна
заплата. Посоченият размер в никакъв случай не може да се приеме за
незначителен, но същевременно същият се явява доста далеч от приетите от
съдебната практика критерии както за големи и особено големи размери
(съответно 70 и 140 пъти размера на минималната работна заплата към датата
на извършване на деянието), самостоятелно обуславящи по-тежки
квалификации на деятелността, така и на критерия за значителни
имуществени вреди (14 пъти размера на минималната работна заплата).
В тази връзка съдът съобрази, че макар отегчаващите обстоятелства да
надвишават значително смекчаващите такива, налагането на наказание в
размер около и над средния предвиден за съответното престъпление, би се
явило необосновано репресивно спрямо дееца с оглед стойността на предмета
на посегателство. Същевременно, определянето на наказание в минималния
предвиден размер не би отговаряло на обществената опасност на дееца и на
отчетените отегчаващи обстоятелства. Поради това и съдът счете, че най-
справедливо в настоящия случай се явява наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
четири години лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на
подсъдимия М. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен
размер от 2 години и 8 месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство в никакъв случай
не е повече на брой от типичните случаи, нито пък е изключително по своя
характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в
посоченият размер. Още повече, че по делото са констатирани и значителен
брой отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС следва да се
постанови така определеното и наложено на подсъдимия М. наказание две
години и осем месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
9
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК следва да се приспадне от
изтърпяване на наказанието две години и осем месеца лишаване от свобода
времето, през което подсъдимият Ю.З. М. е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 29.11.2022г. до влизане в сила на присъдата.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.

Вещественото доказателство – компакт диск, находящ се на лист 37 от
досъдебното производство, следва да остане по делото в срока му за
съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият
Ю.З. М. да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 85,20 лева
/осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, направени в хода на досъдебното
производство разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
10
Съобщи за изтекли лични данни