М О Т И В И по Присъда № 4 от 19.01.2015 г., постановена по НОХД № 248/2014
г. по описа на ОС-Ямбол:
Окръжна
прокуратура – гр.Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия П.Д.Д., ЕГН ********** за извършено от него престъпление
по чл.124, ал.1, пр.1 от НК за това, че на 20.07.2012 г. в района на
гр.Ришон ле Цион в държавата Израел, по непредпазливост е причинил смъртта на А.
Д.П.,***, починал на 27.07.2012 г., в следствие на умишлено нанесена тежка
телесна повреда - вътречерепен кръвоизлив-субдурален хематом, причинил
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, причинена чрез удар
със стол в главата на П..
Наследниците на А. П. - пострадал
от извършеното от подс.Д. престъпно деяние – Д.Б.П., Д.А.П. и Ж.А.П. /Т./
- съответно съпруга, син
и дъщеря, по реда на чл.84 и сл. от НПК се
конституираха в качеството на граждански ищци в наказателното производство и
встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против
подсъдимия граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпените от
всеки един от тях, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. – за Д.П. и по 120 000 лв.
за Д.П. и за Ж.П./Т./, като за всички - ведно със законната лихва от датата на
увреждането 27.07.2012 г. до окончателното изплащане на всяка една от сумите,
както и за претърпените от Д.П. имуществени вреди в размер на 600 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Претендират и направените от тях разноски по делото. По реда на чл.76 и
сл. от НПК тримата наследници се конституираха и в качеството на частни
обвинители в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки
своите процесуални права.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено. Счита, че направеното от подс.Д. самопризнание по реда на т.2 на
чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, от които безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради
което подсъдимият следва да бъде признат
за виновен по така предявеното му обвинение. Относно наказанието,
представителят на ЯОП изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде
наложено ефективно наказание при условията на чл.54 от НК, като окончателния му
размер след редукцията бъде към минималния предвиден в закона за този вид
престъпления, като се вземат предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
на Д. обстоятелства. Относно гражданските искове прокурорът пледира в посока
тяхното уважаване като основателни.
От гражданските ищци и частни обвинители, всички
редовно и своевременно призовани, в съдебно заседание се явяват лично Д.П. и Д.П..
За тях и за Ж.П. /Т./ се явява и упълномощен от тримата по надлежния ред повереник
– адвокат от АК-гр.Ямбол. Предявените граждански искове се поддържат с искане да
бъдат уважени в пълен размер. Частните обвинители и техният повереник поддържат обвинението, предявено от ЯОП срещу подс.Д., като споделят изцяло изложеното в пледоарията на
представителя на държавното обвинение по отношение на доказаността на
обвинението. По отношение на вида и размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, повереникът на гражданските ищци и частни
обвинители моли да бъде определено при балансиращи отговорността му
обстоятелства и изтърпяно от него ефективно, предвид изключителната укоримост
на извършеното деяние с оглед обстоятелството, че пострадалият се е намирал на
територията на чужда държава и е бил оставен без каквато и да е медицинска
помощ, каквато очевидно му е била наложителна. В тази
връзка се сочи, че ако такава помощ му е била оказана, вероятността да се
стигне до смъртта на пострадалия не би била реална. В пледоарията си, повереникът обръща внимание и на процесуалното
поведение на подс.Д. в хода на ДП, изразяващо
се в непризнаване на вина, което е довело до забавяне на разследването.
Подсъдимият
участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник - адвокат
от АК-Ямбол. По реда на чл.371, т.2 от НПК,
подсъдимият заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Становището на подс.Д. се подкрепи и от защитника
му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното и критично отношение към
последното. Защитникът пледира в посока признаване вината на подзащитния му,
като моли съда при определяне на размера на наказанието да вземе предвид
следните обстоятелства: че конфликта между пострадалия и подсъдимия е бил
иницииран от пострадалия, от което подсъдимият е действал в състояние на афект
и раздразнение; че пострадалият е употребявал алкохол; че подсъдимият не е
целял смъртта на П., както и не е целял нанасянето на тежка телесна повреда, за
което говори факта, че ударът със стола е само един; че неоказването на
медицинска помощ не би следвало да се вменява във вина на Д., т.к. той не е
медицинско лице, поради което и няма как да прецени, че една разкъсно-контузна
рана би могла да причини кръвоизлив и смърт и то една седмица след нанасянето
на удара. Освен това се
сочи, че пострадалият през седмицата след като е бил ударен, не е
потърсил медицинска помощ, въпреки, че здравословното му състояние се е
влошавало. В резултат на това, подсъдимият не е бил информиран за състоянието
на П., за да му осигури помощ. Така също, според защитата, подс.Д. не е изпълнявал ръководна функция във
фирмата, за да носи отговорност за оказване помощ на пострадалия.
Според
защитника, подсъдимият изживява изключително тежко последиците от случилото се,
за което говори влошаване на здравословното му състояние след повдигане на
обвинението, когато всъщност е и узнал, че
този единствен удар е причинил смъртта на П.. Преди това, както и към момента,
подсъдимият не можел да повярва, че смъртта е настъпила в резултат на този
удар. Ето защо, на ДП не се е признавал за виновен и процесуалното му поведение
на досъдебното производство не следва да се тълкува в негова вреда, още повече,
че с нищо не е възпрепятствал или затруднил разследването. Защитата моли също,
при определяне на наказанието съдът да вземе предвид и чистото съдебно минало
на подс.Д., признаването на фактите по
обвинителния акт, което показвало положителното му процесуално поведение, това,
че изразява съжаление за извършеното, че има две малолетни деца, по-голямото от
които е със сериозно заболяване и се нуждае от грижи и средства, както и
материалното положение на подсъдимия. В заключение,
моли съда да определи наказание в минимален размер, което след редукцията с 1/3
да бъде отложено от изтърпяване на осн.чл.66, ал.1
от НК.
Относно
гражданския иск за имуществени вреди, защитата намира същият за недоказан, т.к.
по делото липсвали представени доказателства в подкрепа твърдението за направени
от страна на Д.П. разноски за погребението на съпруга й. В тази връзка моли
съда да го отхвърли.
Относно
предявените граждански искове от пострадалите Д.П., Д.П. и Ж.П./Т./ за
заплащане на неимуществени вреди, защитата счита същите са прекомерно завишени
по размер, т.к. по делото липсвали доказателства за близки семейни отношения
между П. и гражданските ищци, както и за това, че последните разчитали на
неговата морална и материална подкрепа. Освен това сочи, че децата на П. са
пълнолетни, големи хора и не би следвало да разчитат материално на своя баща. Така също, по делото липсвали
доказателства Д.П. да е студент.
При дадената от съда на подс.Д. последна дума, същият
заявява, че съжалява за постъпката си и моли за снизходителност.
Съдът, след
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
През 2012 г. подсъдимият
П.Д. работел в Израел на строителни обекти в района на град Ришон ле Цион.
Пострадалият А. Д.П. живеел
със съпругата си Д.Б.П. ***. Бил безработен и чрез свои познати се свързал с
хора, наемащи строителни работници за Израел. След като подготвил документите
си, на 15.07.2012 г. П., заедно с други работници заминал със самолет за
Израел. След като пристигнали на 16.07.2012 г., били настанени да живеят във
фургонен лагер в близост до град Ришон ле Цион. А. П. бил настанен в един
фургон със свидетелите К. и К. и лицето Б.С.. Във фургона имало легла,
пластмасова маса и четири пластмасови стола с облегалка. На място се
установило, че подс.Д. изпълнявал длъжността отговорник на групата български
работници и имал задължението да отговаря за тях по време на престоя им там. На
същото място живеела и работела и съпругата на подс.Д. – св.Т. Д., която
изпълнявала функцията на преводач. Българските работници, между които и
пострадалият А. П. били назначени на
работа като заварчици.
На 20.07.2012 г. в
лагера пристигнал св.И. Г. който щял да работи като технически ръководител на
обекта, на който работели А. П. и другите български работници. Същата вечер
около 20.00 часа, след приключване на работния ден, свидетелите К., А., Д. и
пострадалият П. се намирали във фургона на пострадалия, където заедно
употребили алкохол. Пострадалият П. изпил около 100-150 грама ракия, след което
легнал на леглото си. В това време във фургона
пристигнали подс.Д., св.Т. Д. и св.И. Г. като целта им била подс.Д. да представи
на работниците техническия им ръководител в лицето на св.Г.. Подсъдимият П.Д.
представил св.Г. на намиращите се във фургона свидетели, при което пострадалият А. П. станал от леглото си. Докато св.Г.
разговарял с намиращите се във фургона хора, А. П. попитал подсъдимия какво
търси на негова територия и му казал да се маха от фургона. Подс.П.Д. се ядосал
и му казал да мълчи, понеже от първия ден създавал проблеми. Подсъдимият и А. П.
започнали да се бутат един друг и да разменят реплики помежду си. Подс.П.Д.
нанесъл удари на А. П. с плесници и юмруци в областта на главата, в резултат на
което П. политнал и седнал на леглото си. Двамата известно време след това
продължили да си разменят обиди. Раздразнен от станалото, подс.Д. хванал един
от четирите пластмасови
стола с облегалка, намирали се във фургона и с него нанесъл силен удар на А. П. в областта на главата, в
лявата й половина, над лявото ухо. В резултат на
удара, А. П. получил разкъсно-контузна рана, от която обилно потекла кръв.
Подсъдимият Д. оставил стола и заедно със
свидетелите Д. и Г. напуснал фургона, без да осигури някаква медицинска помощ
за П., въпреки отправеното от него искане да се извика полиция и лекар. На
място, на А. П. помощ оказали работници, живеели в друг фургон, които напръскали
раната с кръвоспиращ спрей и й поставили марлена превръзка. Въпреки това кръвта
от раната продължавала да тече. По-късно А. П. видял св.К. пред фургона и му
казал, че подс.Д. го ударил със стол по главата. Св.П. К. завел А. П. до чешма,
където промил раната му с вода, след което двамата се върнали във фургона. Поради
продължаващото кръвотечение, св.К. отново напръскал раната на П. с
кръвоспиращия спрей и отново поставил превръзка. Друга специализирана медицинска
помощ на А. П. не била оказана.
В следващите дни А. П.
започнал да се оплаква от силно главоболие, замъгляване на погледа и влошено
зрение, качеството и скоростта му на работа като заварчик рязко се влошили,
започнал да не възприема указанията къде точно да направи конкретна заварка,
като заварявал на друго място детайлите, които изработвал. В
дните след това тези му здравословни проблеми се задълбочили и здравословното му състояние
се влошило. Това наложило да бъде преместен на друго работно място – поточна
линия за почистване на изработени детайли.
На 27.07.2012 г. към
16.00 часа след обяд, П. работел в хале на поточната линия, заедно с други
работници. А. П. пребледнял, бил силно изпотен и тръгнал да излиза от халето,
като междувременно започнал да се държи неадекватно, да извършва хаотични и
некоординирани движения с крайниците си, да залита и да се лута в района на
поточната линия, след което паднал на земята. Намиращите се в района работници
се притекли на помощ на П., като го сложили да легне на земята на парче картон.
П. започнал да буйства и да се дърпа от ръцете на помагалите му, като
здравословното му състояние рязко се влошило, започнал да бълнува и да говори
несвързано. Постепенно започнал да се отпуска, станал напълно неадекватен, гледал
в една точка и от устата му излязла пяна. След около 30 минути на мястото
пристигнала линейка с медицински екип. Лекарите качили пострадалия в линейката и го отвели
в болница в гр.Йерусалим. Същата вечер А. П. починал, без да се върне повече в
съзнание.
За смъртта на пострадалия бил издаден смъртен
акт, както и документи, удостоверяващи смъртта му. Тялото му било инжектирано с
алкохол и други медицински консервиращи разтвори, запечатано било в метален
ковчег и било транспортирано до Република България.
На 24.08.2012 г. А. П. бил
погребан в гробищен парк Нови гробища, алея 17, ред 6, гробно място № 9, в
гр.Благоевград.
С постановление на ОП-Ямбол
от 13.11.2013 г. била разпоредена ексхумация на трупа на А. П., която била извършена
на 20.11.2013 г.
Видно от заключението по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза № 8/13 г., трупът на А. Д.П. бил сравнително
добре запазен, което се дължало на извършеното балсамиране с алкохол и
най-вероятно разтвор на Кайзерлинг, както и поради консервиращото действие на
влагата в гроба, в който престоял трупът. В
лявата слепоочно-теменно-тилна област на главата била установена Г-образна
кожна рана с дължина на рамената по 2 см. По раната нямало следи от хирургична
обработка. Раната претърпяла от получаването й до смъртта частична регенерация
от ъглите към центъра до установения при аутопсията размер. Тези процеси, според вещите лица, отговарят по давност от момента
на получаване на нараняването до настъпването на смъртта – около 7 дни. В
черепната кутия били установени категорични данни за голям прижизнен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно-челно и по базата под лявата
голямомозъчна полусфера. Посочено е, че този кръвоизлив е с приблизителен обем около и над
250 куб.см. и като такъв е бил смъртоносен. Причинил е притискане на мозъка и
изместването му надясно, което състояние се е запазило и към момента на
ексхумацията. Процесите на гниене и осапунване са подложили кръвоизлива на
промяна до състоянието, на което е намерен. Водата от хематома е била абсорбирана
от околните тъкани, клетките хемолизирани /разрушени/ и заедно с високо
молекулните съединения на плазмата са останали във вид на желеподобни и ронливи
люспи и слоеве по стените на така образуваната кухина. Ръждивият цвят се дължал
на свързването на хемоглобина в различни съединения, като хематоидин, а на
желязото от него в окиси. Експертите са категорични, че кръвоизливът под
твърдата мозъчна обвивка /haematoma subdurale/ е травматичен, а не болестен
процес. Болестни промени в органите не са се установили. Посочено е, че разкъсно-контузната
рана и кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка са разположени в една област –
лява слепоочно-тилна на границата с теменната област на главата. Вещите лица
сочат, че тези увреждания е възможно да са причинени от един удар с тъп твърд
предмет, като ударът е бил достатъчно силен да причини кожна рана и кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, но не достатъчно силен, за да счупи костта на
черепа.
Установени са също счупвания на гръдната кост, V, VІ
ребра вляво и ІV вдясно с кръвонасядане в мястото на счупване, като според
експертите най-вероятно тези увреждания са в резултат от индиректен сърдечен
масаж към момента на настъпването на смъртта в болницата при реанимирането.
Видно от заключението по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза № 57/13 г., при изследването на ексхумирания труп
на А. Д.П. се установила разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменно-тилна
област на главата с Г-образна форма и дължина на рамената по 2 см., без следи
от хирургична обработка. Раната е претърпяла от получаването й до смъртта
частична регенерация от ъглите към центъра до установения при аутопсията
размер. Тези процеси отговарят по давност от момента на получаване на
нараняването до настъпването на смъртта – около 7 дни.
В черепната кутия се установил голям кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно-челно и по базата под лявата
голямо-мозъчна полусфера. Този кръвоизлив е с приблизителен обем около и над
250 куб.см. и с този обем е смъртоносен. Причинил е компресия и дислокация на
мозъка, в което състояние е установен при ексхумацията. Балсамирането и
впоследствие условията на съхранение на трупа с процеси на осапунване и гниене
са подложили кръвоизлива на промяна до състоянието, при което е намерен, но
оформената кухина, следите от компресия и изместване на мозъка, както и
остатъците от кръвоизлива личат съвсем ясно при изследването на трупа. Водата
от кръвоизлива е всмукана от околните тъкани, а формените елементи на кръвта и
високо молекулните съединения на плазмата са останали във вид на желеподобни и
ронливи люспи и слоеве по стените на оформената кухина. На свързването на
хемоглобина в различни съединения, като хематоидин, а на желязото от него в
окиси се дължи ръждивият цвят. Всички
кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка / haematoma subdurale/ са
травматични, а не болестен процес. Няма установени болестни промени в органите.
Установено е счупване на гръдната кост, V-VІ ребра вляво и ІV вдясно с
прижизнени признаци.
Вещите лица са категорични, че механизмът на причиняване
на травматичните увреждания в областта на главата – разкъсно-контузната рана и
кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка, са в резултат от действие на твърди
тъпи предмети. Разположението в една област – лява слепоочно-тилна на границата
с теменната област на главата, прави възможно получаването им с един удар. Тези
увреждания е възможно да са причинени от един удар с тъп твърд предмет, като ударът
е бил умерено силен, което означава достатъчно силен да причини кожна рана и
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, но не достатъчно силен, за да счупи
костта на черепа.
Според експертите, най-вероятно счупването на гръдната
кост, на V-VІ ребра вляво и ІV вдясно с прижизнени признаци, са в резултат от
натиск върху гръдната кост, като такива увреждания се наблюдават при индиректен
сърдечен масаж към момента на настъпването на смъртта в болницата, когато се
опитва реанимация.
Относно предметът, с който е причинено увреждането,
вещите лица посочват, че е тристенен твърд тъп предмет с ъгъл /ъгли/. Удрящата
повърхност на предмета, с който е причинено увреждането на главата на П. –
„Г“-образна рана, добре отговаря, да е тристенен с ъгъл, в който се събират три
ръба под прав ъгъл. Удряща повърхност с такава характеристика има и в различни
части на пластмасов стол и е възможно уврежданията, установени при ексхумацията
да са причинени по начин, по който сочат останалите данни по делото, като
показанията на разпитаните свидетели кореспондират напълно с установената и
документирана находка.
Непосредствено след нанесеният му
удар със стола в главата му, П. е поискал да извикат лекар и полиция. П.
не знаел език, необходим му в случая, за да потърси помощ в чуждата държава. Медицинска
помощ не му е била оказана, преглед не му е бил извършен. На място с подръчни
материали е била направена превръзка на кървящата рана на главата от колеги на П..
През следващите дни П. видимо се променил - станал отпуснат, лесно се уморявал,
влошило се качеството на работата му, оплаквал се от главоболие и влошено
зрение, правел заварки не където трябва. На 27.07.2012 г. около обяд П. се
изпотил много, около 15-16 ч. на същия ден станал неадекватен, започнал да
извършва странни и причудливи движения. Започнал да говори несвързано,
споменавал имена на липсващи хора. Положили го да легне върху картон на земята
и го придържали, за да не се нарани. Започнал да гледа в една точка и
постепенно се отпуснал. От устата му излизала пяна. Всички тези промени в
кондицията на П. след удара, а след това промените в поведението и на по-късен
етап промени и в съзнанието се дължат на прогресиращото покачване на налягането
в черепната кутия, вследствие нарастването на кръвоизлива.
П. няма приживе регистрирани заболявания, както и при
аутопсията не са открити морфологични данни за общи заболявания.
Смъртта на П. е настъпила на 27.07.2012 г. вследствие
притискане на мозъчния ствол и парализа на жизненоважни мозъчни центрове –
дихателен и сърдечно-съдов.
Вещите лица са категорични, че механизмът на настъпване
на травмата, развитието й във времето и настъпването на смъртта са следните: П.
е получил умерено силен удар в лявата част на главата. Този удар не е причинил
изпадане в безсъзнание, което не е задължителен елемент от черепно-мозъчната
травма. Най-вероятно е бил разкъсан малък венозен съд в лявата голямо-мозъчна
полусфера, като най-често се разкъсва разклонение на горна средна мозъчна вена
/vena cerebri media superficialis/. Започнало е кървене, което е оформило
отначало малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Кръвоизливът е имал
светъл период една седмица. Отначало кръвоизливът е бил малък - под 120 куб.см.,
но тъй като пострадалият не е спазвал щадящ режим, работел е тежка физическа
работа при горещ климат, хематомът е започнал да нараства. Появили са се
признаци на синдрома на повишеното вътрешночерепно налягане – главоболие, лесна
уморяемост, промени в зрението, евентуално гадене. Имал е и вегетативни
нарушения – обилно потене. С нарастването на хематома е станал неадекватен,
получил психични смущения, нарушения в координацията. Когато хематомът е
наближил 200-250 куб.см. е получил епилептиформен гърч, загубил е съзнание.
Смъртта е настъпила с парализа на дишането и сърдечната дейност.
По свидетелските показания, П. е употребил ракия в
количество 100-150 мл. Според формулата на Видмарк е възможно да се посочат
ориентировъчни резултати за концентрацията на алкохол в кръвта. Формулата на
Видмарк е С=А:(P.r), където С е търсената концентрация, А – количеството
алкохол в грама чист спирт, Р – телесната маса на лицето r – коефициент на
съотношение, който е 0.7 за мъжете. Следва да се има предвид и алкохолния
дефицит 5 – 15 %, дължащ се на загубата на алкохол чрез пот, дишане, урина. Според
формулата, ако мъж с телесна маса 80-90 кг. консумира наведнъж 100-150
мл.ракия, ще достигне концентрация на алкохол в кръвта 0.52-0.80 промила. Още
един час по-късно или ако консумацията е била за два часа стойностите ще са
0.22-0.50 промила. Първоначалните стойности са в рамките на леката степен
/0.50-1.50/ алкохолно опИ.е, по-близко до долната граница. За 1-2 часа тези
стойности спадат до субклинична степен алкохолно опИ.е /0.20-0.50 промила/. Горното
изчисляване според вещите лица показва, че приетият алкохол е в малко
количество и не е имал отношение към възникването на кръвоизлива и патогенезата
му.
Според вещите лица, полученият вътречерепен кръвоизлив –
субдурален хематом, е причинил постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота, представляващо тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
Експертите са категорични, че при вътречерепни хематоми с
по-голям обем, причиняващи компресия на мозъка и без оказване на съвременна
висококвалифицирана медицинска помощ, смъртта настъпва неизбежно. Смъртта е
можело да бъде избегната във всеки един момент до появата на компресионен
синдром и парализата на дишането и сърдечната дейност, чрез неврохирургична
интервенция. Ако в ранния стадий на травмата – първите часове и дни е била
осигурена медицинска помощ, е било възможно да се установят признаците на
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Огледа на очните дъна дава информация
за застойни папили. Компютърната аксиална томография на глава би дала пълна
визуализация на процеса. В ранен период е имало шанс за овладяване на
кръвоизлива дори медикаментозно, без операция и с подходящ режим. Неоказването
на медицинска помощ и упражняването на тежък физически труд в горещ климат са
утежнили състоянието на пострадалия. Неоказването на медицинска помощ е причина
за развитието на класическата клинична картина на кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, завършил със смъртен изход.
В заключение, вещите лица посочват, че смъртта на А. Д.П.
е настъпила в резултат на притискане на мозъчния ствол и парализа на
жизненоважни мозъчни центрове – дихателен и сърдечно-съдов и е в пряка причинна
връзка и последица от причинената тежка телесна повреда - вътречерепен
кръвоизлив - субдурален хематом, получена в резултат на нанесения му удар в
главата.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост рег.№ 1606/02.09.2013 г. на БС при РС-Елхово,
подсъдимият е неосъждан /реабилитиран на осн.чл.88а от НК/.
Производството
е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените
фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373
от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези
самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да не се събират
доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. По-конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Й. К., П. Д., В. А., И.Р.,
П. К., И. Г. Д.П., Д.П., Ж.П. /Т./, С. В., Н.Я., Т. Д. и Б.К., заключенията по
назначените по делото 2 броя съдебно-медицински експертизи с № 8/2013 и № 57-2013;
приложените по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: том 1 - писмо от
25.12.2012 г. /л.19/, декларация от Д.П. – неподписана и пощенски плик към нея
/л.20, 21/, Удостоверение за граждански брак серия ГБ-86 № 008541, нотариално
заверена декларация /л.23/, нотариално заверена декларация /л.25/, Медицинско
направление от 10.08.2012 г., превод на смъртен акт /л.31/, удостоверение от
21.08.2012 г. издадено от фирма за погребални услуги Менуха Лаад, писмо от
21.08.2012 г. на Медицински център „Ассаф Арофе”-Национален център за съдебна
медицина към Факултета по медицина „Саклър” - Университет Тел Авив /в превод на
български език/, приемо-предавателен протокол от 26.08.2013 г., Удостоверение
за наследници изх.№ 1979/28.08.2013 г., Акт за смърт № 582 от 27.08.2012 г.,
медицинско направление от 11.12.2008 г., амбулаторен лист от 10.12.2008 г.,
амбулаторен лист от 11.12.2008 г., амбулаторен лист от 22.12.2008 г.,
направление за хоспитализация от 30.05.2010 г., писмо от Агенция по заетостта
изх.№ 11/0079 от 05.09.2013 г., писмо от Агенция по вписванията изх.№ 11-01-90/04.09.2013
г., писмо № 11-03-279/21.10.2013 г. на Директор БД”Обреден дом” – община
Благоевград; том 2 – Удостоверение за раждане № 23 /л.34/; том 3 – протокол за
оглед на труп от 20.11.2013 г. с фотоалбум към него /л.1-13/, заключение по
назначена съдебно-медицинска експертиза № 8/2013 /л.16-26/, заключение по
назначена съдебно-медицинска експертиза № 57-2013 /л.28-45/; том 4 – Справка за
съдимост рег.№ 410/24.03.2014 г. на БС при РС-гр.Елхово, 2 броя заверени по надлежния
ред Бюлетини за съдимост, Удостоверение за сключен граждански брак от
13.06.2014 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. К., П. Д., В. А., И.Р.,
дадени от тях в хода на досъдебното производство пред съдия, както и
показанията на свидетелите П. К., И. Г. С. В., Н.Я., Т. Д. и Б.К., дадени от
тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви
както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Д.П., Д.П. и Ж.П. /Т./, макар същите да са наследници на починалия А. П., респ.
са пострадали от извършеното от подсъдимия престъпно деяние, т.к. същите са
логични, последователни и непротиворечиви, не стоят изолирано от останалия
събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване
на обективната истина по делото.
Съдът
кредитира заключенията по назначените по делото два броя съдебно-медицински
експертизи, като обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с
изискванията за това.
Съдът
кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на
останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
Съдът
констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и направеното от него
изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на
обвинителния акт, с всички свързани с тях законови последици, са съответни и се
подкрепят от всички визирани по-горе
доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.
Въз основа посочените по-горе и
кредитирани
от съда доказателства /писмени и гласни/, в допълнение се установява и това, че
още същата вечер на 20.07.2012 г. подсъдимият Д. разпоредил и
преместил от фургона, където бил настанен А. П., свидетелите Й. К., П. К., както и лицето Б.С., като П. останал сам във
фургона си; че през дните след инцидента свидетелят Й. К. разговарял с
подсъдимия П.Д. относно раната на П. и оказване на лечение на последния, но
подс.Д. отговарял, че на П. му нямало нищо и че щял да се оправи; че
подсъдимият, съпругата му – св.Т. Д.,
както и св.И. Г. били уведомени за
настъпилата смърт на П. и знаели за нея, но въпреки това на въпроса,
задаван от работниците относно това как е колегата им П., те отговаряли, че е в
кома, но състоянието му се подобрява и не им съобщавали за неговата смърт;
както и това, че на трупа на А. П. не била извършена аутопсия в Израел, т.к.
съпругата му – св.Д.П. подписала декларация, в която заявила съгласие такава да
не се извършва. От показанията на св.П. се установява, че е подписала декларацията,
т.к. в разговор по телефона със съпругата на подсъдимия била убедена от нея да
не иска аутопсия, „за да не се губело време”.
Отделно, от приложените в том 4 по делото копия от медицински документи – л.25-40, копия от
медицинска документация – л.43-51 и от представените в съдебно заседание
медицински документи Епикриза от 30.10.2014 г., 2 броя Епикризи от ВМА-София,
Експертно решение от 08.09.2014 г., лист приложение № 1, Схема за проследяване
на пациенти при ВМА-София, протокол № 479/09.05.2014 г. на ВМА-София, Резултат
от хистопатологично изследване от 17.06.2014 г., Протокол № 866/28.07.2014 г.
на ВМА-София, Резултати от мед.изследвания от 26.08.2014 г. и 25.08.2104 г.,
резултати от изследвания от 27.08.2014 г. , данни от вирусологична лаборатория
при ВМА-София от 27.08.2014 г., резултати от образно изследване от 24.09.2014 г.,
мед.изследвания от 24.09.2014 г., Епикриза от 01.10.2014 г. на ВМИ-София,
амбулаторен лист от 24.10.2014 г., Направление за хоспитализация от 24.10.2014 г.,
се установява, че подс.Д. боледува от хепатитис хроника С, стеатозис хепатис,
артериална хипертония, херния умбиликалис, хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност и епилепсия.
От приложените в съдебно заседание писмени доказателства
– 2 броя Удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за раждане № 36/18.01.2002
г. и Акт за раждане № 664/08.09.2005 г., амбулаторен лист № 3083/29.11.2013 г.,
се установява, че подсъдимият има две деца – малолетни, като по-голямото от тях
има установена левостранна хемипареза, диагностицирана през 2008 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Б. Д.,
се установява, че преди А. П. да почине, семейството му живеело заедно, било
задружно и са си помагали един на друг. Децата на П. – свидетелите Д.П. и Ж.П.
/Т./, разчитали на баща си за всичко – както за материална помощ, така и за
морална такава. Загубата на бащата и съпругът П. се отразила зле психологически
на членовете на семейството – деца и съпруга, като същият много им липсвал.
Установява се също, че св.Д.П. в момента учи висше образование – редовна форма
на обучение в Югозападния университет – гр.Благоевград, а св.Ж.П./Т./ през 2014
г. се омъжила и в момента е в майчинство, като преди това също е учила висше
образование. Свидетелят посочва, че св.Д.П. работи като шивачка и е добре
здравословно. Съдът кредитира с доверие показанията на св.И. Д., т.к. същите не
противоречат на останалите доказателства по делото, а освен това е брат на св.Д.П.
и има преки впечатления от взаимоотношенията в семейството на сестра си.
Съдът не кредитира с доверие посоченото от подсъдимия в
личната му защита, че пострадалият А. П. приживе не живеел заедно със
семейството си, респ. не бил в добри отношения с членовете на семейството си,
т.к. това твърдение остава изолирано и неподкрепено от доказателствата по
делото, поради което го намира за защитна теза на Д.. Като неподкрепено с
доказателства остана и твърдението на подсъдимия, изразено в последната му дума
и относно това, че починалият употребявал редовно алкохол. Напротив, данните по
делото сочат, че преди да се влоши здравословно вследствие на удара, нанесен му
от подсъдимия, А. П. е работил съвестно
и е изпълнявал стриктно задълженията си на заварчик, за която дейност е известно,
че е необходима прецизност и точност, която не би била налице в случай на
редовна употреба на алкохол от негова страна. Така също, вещите лица по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № 57/2013 г. са
категорични, че изпитото количество алкохол /100-150 гр. ракия/ от П. вечерта
на инцидента е довело до алкохолно опИ.е, по-близко до долната граница, като
приетият от него алкохол е в малко количество и не е имал отношение към
възникването на кръвоизлива и патогенезата му.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички
събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че
подсъдимият П.Д.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.124, ал.1, предл.1 вр.чл.128, ал.2 пр.последно
вр.ал.1 от НК, тъй като на 20.07.2012 г. в района на гр.Ришон ле Цион в
държавата Израел, по непредпазливост е причинил смъртта на А. Д.П.,***, починал
на 27.07.2012 г., в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда -
вътречерепен кръвоизлив-субдурален хематом, причинил постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, причинена чрез удар със стол в
главата на П..
Извършено е
съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ.
Авторството на престъпното деяние се установява безспорно както от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели – Й. К., П. Д., В. А., И.Р., дадени от тях в хода на досъдебното
производство пред съдия, както и от показанията на свидетелите П. К., И. Г.
дадени от тях в хода на ДП, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка, които
доказателства подкрепят признанията. Разпитаните свидетели са без родствени
връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било доказателства,
указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото.
Извършеното
престъпно деяние е уредено в глава ІІ, раздел І от особената част на НК и е
част от системата престъпления против личността. Непосредствен обект на това
престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкия живот. Предмет на тези обществени отношения е правото на живот.
Изпълнителното
деяние на това престъпление се осъществява чрез действие или бездействие, в
конретния случай действие - нанасяне на удар, което разкрива обективните
признаци на причиняване на телесна повреда - в случая тежка телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Прекият резултат от престъплението е телесна повреда, като в следствие на нея e
настъпила и смъртта на жертвата. В случая подсъдимият Д. е нанесъл тежка
телесна повреда на А. П., изразяваща се във вътречерепен кръвоизлив-субдурален
хематом, квалифицирана като постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. Налице са два резултата - телесна повреда и смърт,
като по-тежкият резултат се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане на
здравето.
Между двата
акта (нанесената тежка телесна повреда и настъпилата смърт), съставляващи
изпълнителното деяние на престъплението, е налице типичната за съставните
престъпления функционална връзка. От заключенията по назначените по делото два броя
съдебно-медицински експертизи се установява по категоричен начин, че физическото
увреждане, квалифицирано като тежка телесна повреда, причинена от подсъдимия е
било предпоставка и е довело до настъпването на смъртта на А. П.. Следователно, за съда се налага безспорният и несъмнен
извод за наличие на пряка причинна връзка между противоправните действия на
подсъдимия, т.е. между осъществените от него действия по причиняване на тежката
телесна повреда и настъпилия противоправен резултат, а именно – смъртта на
пострадалото лице.
Съставомерността
на деянието от субективна страна изисква наличието на няколко компонента. По
отношение на телесната повреда субектът на престъплението по чл.124 ал.1 от НК
действа умишлено. Подсъдимият Д. е искал да удари А. П. с пластмасовия стол в
главата, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. По отношение на
смъртта обаче деецът действа по непредпазливост, като тя може да бъде и в двете
й форми. В настоящия случай подсъдимият е причинил смъртта на П., като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Подсъдимият е пълнолетен, психически зрял и нормален
човек и като такъв е бил длъжен да съобразява обществено опасните последици от
действията си, преди да пристъпи към тях. Подс.П.Д. е бил длъжен да си даде сметка
и да предвиди, че А. П. може да почине от удар с пластмасов стол и по-конкретно
с тази част от него, която е с ъгъл и в която се събират три ръба под прав
ъгъл, който удар е бил насочен
и е попаднал в лява слепоочно-тилна на границата с теменната област на главата
на пострадалия. Ето защо, съдът приема за безспорно установено, че по отношение
на настъпилата смърт на П., подсъдимият Д. е действал при форма на вината -
несъзнавана непредпазливост, тъй като не е искал и не е предвиждал настъпването
на смъртта, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди. Едновременно с това, нанасяйки
удар с пластмасов стол по главата на А. П., подсъдимият Д. умишлено му е
нанесъл тежка телесна повреда, изразяваща се в несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма.
Съдът намира за неоснователен довода на
защитата, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, т.к.
конфликта между него и пострадалия бил иницииран от последния. Състояние на силно раздразнение
може да бъде предизвикано само и единствено от средствата, изчерпателно
изброени в чл.124 ал.2 от НК. По делото обаче
липсват доказателства за изречени от страна на пострадалия такива тежки обиди
или клевети или пък за извършени от него други противозаконни действия или насилие
спрямо подсъдимия, от които да са настъпили или да е било възможно да настъпят
тежки последици за Д. или негови ближни. В настоящия случай е налице обикновен
конфликт между П. и Д., между които е имало влошени взаимоотношения от преди инцидента,
поради което и не може се възприеме, че подс.Д. е бил изненадан и
внезапно раздразнен от поведението на пострадалия. Освен това, към момента, в който
подсъдимият е нанесъл удара със стол в главата на пострадалия, П. е бил седнал
на леглото си – поведение, което изключва каквато и да било пряка или възможна агресия от негова страна към подсъдимия. В резултат
на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за позоваване от страна
на П.Д. на състояние на физиологичен афект.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият действително е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.124,
ал.1, пр.1, вр.чл.128, ал.2, пр.последно, вр.ал.1 от НК, поради което го призна
за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Относно вида
и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от три до
дванадесет години лишаване от свобода.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид всички налични смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, а именно –чистото му съдебно минало
/реабилитиран на осн.чл.88а от НК по две присъди/, проявената критичност към
извършеното, изразеното съжаление за стореното, влошеното му здравословно
състояние към момента, както и влошеното здравословно състояние на по-голямото
от двете му деца. Всички тези налични смекчаващи вината обстоятелства обаче не
са нито изключителни, нито многобройни такива, които да доведат до извод, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за
подсъдимия. Предвид изложеното и с оглед императивния характер на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.58а от НК,
съдът определи и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, ал.1,
вр.чл.54 от НК. За определяне на размера на наказанието лишаване от свобода
освен горепосочените смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства, съдът отчете и отегчаващите я такива - високата
степен на обществена опасност на деянието, изразена в механизма и начина на
причиняване смъртта на човек, обстоятелството, че въпреки незабавно бликналата
обилно след удара кръв от главата на пострадалия и отправената от него към
подсъдимия молба да му бъде оказана медицинска помощ, такава не е била
осигурена от Д. в качеството му на отговорник на българската група работници, а
напротив – отговорил е, че му няма нищо на пострадалия и че „ще му мине”.
Такава медицинска помощ от страна на подсъдимия не е била осигурена на
пострадалия и в следващите дни след инцидента, въпреки поставения му въпрос за
това от св.К.. Съдът не пренебрегна и обстоятелството, установено по
категоричен начин по делото, че вечерта веднага след инцидента подсъдимият е преместил
тримата работници – свидетелите Й. К., П. К. и Б.С. от фургона, в който са били
настанени заедно с пострадалия и го е оставил сам, въпреки причинената му от
него телесна повреда. Съдът отчете и обстоятелствата, свързани с поведението на
подс.Д. след настъпилата смърт на П.. Д.,
заедно със съпругата си и св.И. Г. са криели и не са съобщавали на никого от
колегите на П. за смъртта му, въпреки, че всеки един от тях многократно ги е питал
за здравословното му състояние. Всичко това, според съда, налага извод за
завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, независимо
от чистото му съдебно минало.
Съдът прецени
като неоснователен довода на защитата, че т.к. подс.Д. не е медицинско лице,
неосигуряването от негова страна на медицинска помощ на П., не би следвало да
му се вменява във вина. Не е необходимо човек да бъде медицинско лице, за да
осигури помощ на друг, изпаднал в беда. Нормалното човешко поведение изисква в
случаите, в които обективно бъде възприето, че друго човешко същество се нуждае
от медицинска помощ, да се предприеме всичко необходимо, за да му бъде
осигурена такава. В противен случай е налице недопустимо пренебрежение и
незачитане на индивида и неговите най-общо определени човешки права, нужди и
потребности.
Предвид изложените обстоятелства,
съдът намира, че целите на наказанието по отношение на подсъдимия П.Д. могат да
бъдат постигнати като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към
средния размер, а именно шест години лишаване от свобода. Предвид разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода с една трета, поради което му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години. Наказанието
следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не е налице нито едно от
условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане на изпълнението
му. При определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, съдът,
ръководейки се от нормата на чл.61, т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС определи
първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът счита,
че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявените граждански искове:
Предявените от
гражданските ищци Д.П., Д.П. и Ж.П. /Т./ граждански искове за причинените им от престъплението
имуществени и неимуществени вреди, съдът счита за основателни. Гр.искове,
предявени от тримата за репариране на претърпените от тях неимуществените вреди
счита за завишени по размер. Безспорно и тримата граждански ищци са претърпели
морални вреди от смъртта на своя съпруг и баща. Доказателствата по делото
сочат, че между пострадалия и неговата съпруга и деца са съществували отлични
отношения на разбирателство, любов и взаимна помощ. Гражданските ищци са
преживели трудно настъпилата по такъв нелеп и жесток начин смърт на своя
баща и съпруг. Същите ще търпят морални вреди и поради загубата
на моралната си опора. От показанията на
свидетелят И. Б. Д. се установява, че починалият А. П. и съпругата и децата му
- гражданските ищци са живеели съвместно и задружно. Изпитвали са обич и
привързаност. Поддържали са отлични отношения на взаимно уважение, обич и
взаимопомощ. Помагали са си и са държали един на друг. Съпругата на пострадалия – Д.П. е в трудоспособна
възраст и полага труд като шивачка, за да се самоиздържа. От друга страна,
синът и дъщерята на пострадалия са в твърде млада възраст и в началото на
трудовата си реализация, като и двамата са трудоспособни. Синът – Д.П. е
студент – редовна форма на обучение и за издържането си като такъв се налага да
работи, а дъщерята – Ж.П. /Т./ - има семейство и дете, като към момента е в
майчинство и не работи. Налице е безспорност на причинените морални вреди,
които подсъдимият следва да репарира. Предвид изложеното и с оглед критерия
за справедливост, съгласно постоянната съдебна практика по този вид дела, съдът счита, че за това са необходими и достатъчни суми в
размер на 80 000 лв. за гражданската ищца Д.П. и суми в размер на от по 100 000
лв. за всеки един от гражданските ищци Д.П. и Ж.П. /Т./. Исковете над тези
размери до пълните предявени размери на гражданските претенции, предявени от
всеки един от гражданските ищци като недоказани съда отхвърли.
Съдът намери, че причинените на гр.ищца Д.П. имуществени
вреди са доказани по основание и размер на 600 лв. Касае се за извършени
обичайни разходи по погребението и граждански ритуали, които съдът отчита, че
са извършени в посочения по-горе размер. Съдът присъди сумите по гражданските
искове за репариране на неимуществените и имуществените вреди ведно със законната лихва от датата на
увредата, а именно от 27.07.2012 г. до окончателното им изплащане и на тримата
граждански ищци.
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият е признат за виновен съдът на осн.чл.189,
ал.3 от НПК го осъди да заплати направените по делото разноски както следва: 11 250
лв. държавна такса върху уважените размери на гражданските искове; сума в
размер на 4 460,82 лв. съставляваща
направените по делото разноски на досъдебното производство, която следва
да бъде внесена по сметка на ОСл.О при Окръжна прокуратура- Ямбол, в полза на
бюджета на съдебната власт, както и сума в размер на 64,50 лв., която следва да
бъде внесена по сметка на Окръжен съд- Ямбол, в полза на бюджета на съдебната
власт, както и сума в размер на 3 500
лв. съставляваща направените от гражданските ищци и частни обвинители Д.Б.П., Д.А.П. и Ж.А.П. /Т./ разноски по делото във връзка със сключения между тях и
техния повереник Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2015 г.
Причините за осъществяване на деянието са
незачитане на установения правен ред и несъобразяване с правото на живот и
телесна неприкосновеност на членовете на обществото.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: