Определение по дело №555/2018 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№__459_, 25.10.2018г., Пловдив

 

 

Апелативен съд, Пловдив                                             ІІ граждански състав,

на двадесет и пети  октомври                  две хиляди и осемнадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станислав Георгиев

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Стела Дандарова

                                                                             Надежда Дзивкова

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

частно гражданско дело  № 555 по описа за 2018 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на  чл.274 от ГПК.

         Образувано е по частна жалба на „И.*.“ ЕООД против Разпореждане №6357/25.07.2018, постановено по в.гр.д.№ 3009/2017, ПдОС, с което е върната касационна жалба вх.№22484/23.07.2018, подадена от жалбоподателя.

         Жалбоподателят „И.*.“ ЕООД  поддържа, че разпореждането е неправилно. Развитите съображения в жалбата касаят обжалваемостта на постановеното по делото решение, т.к. цената на иска е над 5000лв., а спорът не е търговски, както неправилно е приел съда. Счита, че доколкото предметът на иска е неоснователно обогатяване , при начална липса на основание, квалифициран по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, то не е налице търговска сделка, респ. спорът не е търговски и постановеното решение е обжалваемо по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК. Моли съда за отмяна на обжалваното разпореждане и изпращане на касационната жалба на ВКС.

         Ответната страна Р.М.М. оспорва жалбата. Развива доводи за законосъобразност на разпореждането, като подчертава, че съдът правилно е определил, че се касае за търговски спор, т.к. исковата претенция произтича от търговска сделка, макар и тя да не е правното основание за търсените суми. Счита, че след като ответникът е търговец, който по занятие извършва сделки със селскостопански продукти и е получил без правно основание собствената на ищеца селскостопанска продукция, то делото има характер на търговски и за определяне на обжалваемостта на решението по него следва да се приложи нормата на чл.280, ал.3, предл. второ от ГПК. Моли за потвърждаване на разпореждането. Претендира разноски. 

         След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като такава против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирано лице.

По същество намира следното :

Р.М. е предядвил иск против „И.*.“ ЕООД за връщане на 23 500кг. Картофи, от подробно описан вид и сорт или такива от същия вид и качество, представляващи предадени от ищеца и получени от ответника без правно основание на 22.10.2016г. С решение №619/08.05.2018, постановено по в.гр.д.№3009/2017, ПдОС е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск. Цената на иска е 11280лв. Въззивният съд е постановил, че решението е окончателни. Ответникът „И.*.“ ЕООД е подал касационна жалба. С процесното разпореждане жалбата е върната като недопустима на осн. чл.280, ал.3, предл. второ от ГПК, като въззивният съд е пиел, че спорът е по търговско дело и цената на иска е под 20 000лв.

Настоящата инстанция споделя този извод, като счита че в случая са налице основания, които да обосноват квалификацията на спора като търговски. И ищецът, и ответникът имат качеството търговци по смисъла на ТЗ, т.к. единият е селскостопански производител, който реализира своята продукция чрез продажби, а другият е търговско дружество. Вярно е че спорните правоотношения помежду им не са по повод търговска сделка или преддоговорни отношения за такава. Твърди се, а и е установено, че ищецът М. е предал процесното количество картофи, т.к. е бил въведен в заблуждение, че доставя в склад на дружество, с което е договорил доставката, т.е. липсва съгласие между страните за сключване на договор за продажба помежду им. Следователно, ако тази сделка би била действителна /а тя е нищожна поради липса на съгласие по чл.26 от ЗЗД/, тя би имала характер на търговска такава. Респ. претенцията за връщане на даденото на основание нищожна търговска сделка, също придава характер на спора като търговски. Ето защо приложение следва да намери нормата чл.280, ал.1, т.1 предл. второ от ГПК, а именно недопустимост на касационното обжалване на постановеното по делото решение, т.к. цената на иска е под 20 000лв.. В този смисъл връщането на касационната жалба като недопустима се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6357/25.07.2018, постановено по в.гр.д.№ 3009/2017, ПдОС, с което е върната касационна жалба вх.№22484/23.07.2018, подадена от „И.*.“ ЕООД, ЕИК ****.

Определението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ :