РЕШЕНИЕ
№ 1725
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120100260 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. Т. Х. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ул. ****, действаща чрез пълномощника си адвокат М. М., съдебен
адрес: гр. П., ул. ****, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С. – 1712, район ****, представлявано заедно от
****,, с която се претендира да бъде прието за установено, че сключеният между
страните на *** г. договор за предоставяне на потребителски кредит № 1374320 е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност да бъде прието за установено, че
нищожна е клаузата на чл. 5 от договора за кредит, въз основа на която е сключен
договор за гаранция/поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във
вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Моли се и за присъждането на сторените разноски
по делото, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на посочените по-горе основания,
тъй като в него не са посочени условията за прилагане на посочения в договора лихвен
процент. Липсва и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран или е
променлив. Твърди се също така, че в договора липсва посочване на общия размер на
дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
1
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания. На следващо място се твърди, че погасителния
план към договора за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
което е самостоятелно основание за нищожност на договора. Твърди се и че
процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
в него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и методиката на
формирането му. Заявено е, че договорът е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй
като сумата от 330 лв., която се претендира чрез договор за гаранция/поръчителство,
не е включена в ГПР и ГЛП. По отношение клаузата на чл. 5 от договора за кредит се
твърди, че същата е нищожна, тъй като с нея като условие за сключване на договора за
кредит е предвидено сключване на договор за поръчителство нееквивалентност на
насрещните престации и до накърняване на добрите нрави. Твърди се също така, че
клаузата на чл. 5 от договора за кредит е нищожна и като неравноправна по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, тъй като същата е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Наред
с това се заявява и че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
не била индивидуално уговорена.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в
който е оспорило исковете, като е заявило, че липсват сочени от ищеца пороци на
договора. Твърди се ГПР и ГЛП са коректно посочени в него, в погасителния план
точно и ясно са посочени всички дължими вноски, както и техните размери и падежи,
а ГПР на разходите е изчислен по предвидената в ЗПК формула. На следващо място е
заявено, че сключването на договор за поръчителство с *** /М./ е следствие на
направения от ищеца избор в рамките на предоговарянето му, като наред с това не
било задължително условие за отпускане на кредита, а същият е можело да бъде
обезпечен по различни начини, като ищцата е избрала именно този начин на
обезпечение. Също търси присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор е предявен насрещен иск за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
представляваща дължима и непогасена главница по сключения договор за
потребителски кредит, като се излага, че поради неизпълнение на договора от страна
на кредитополучателя и на основание чл. 6 от него и на основание чл. 13, ал. 1 от ОУ
обявява вземанията си за предсрочно изискуеми и иска за заплащането на главницата
от 1 000 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на насрещния
иск – 12.03.2025 г., до окончателното й изплащане.
С отговора по насрещния иск се потвърждава становището за недействителност
на договора за потребителски кредит, при което и се дължало връщане само на
предоставената главница.
2
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от
ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а
евентуалния такъв е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във вр. с чл.
143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Насрещният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и
насрещната такава, изложените в тях факти и обстоятелства, становището на
насрещните страни по тях, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили на *** г. приложения към
исковата молба договор № 1374320 за предоставяне на потребителски кредит, по
силата на който кредитодателят е предоставил на ищцата кредит в размер на 1 000
лева. Съгласно чл. 3 длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 1 050. 30 лева,
включваща главница от 1 000 лева и лихва в размер на 50. 30 лева при лихвен процент
от 35.18 %, на 2 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, с първа падежна дата 02.09.2024 г. и карен срок на издължаване на
12.10.2024 г. Съгласно чл. 9.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски
кредити на „Фератум България“ ЕООД, достъпни на интернет страницата на ответното
дружество, потребителският кредит се издължава на месечни погасителни вноски,
дължими на падежни дати, посочени в погасителния план, който не е представен по
делото.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството,
предоставено от *** в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени от
кредитополучателя или от поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че
кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи
както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите
условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява
кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и
предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и вероятността да
бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните
обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант-юридическо или физическо лице,
одобрено от „Фератум България“ и обезпечение от поръчител-физическо лице, избран
от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез
сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в
полза на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от същата дата, сключен
между ищцата и гаранта ***, по силата на който дружеството, се задължава солидарно
с ищеца да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на всички задължения,
3
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, сключен между ищцата
и „Фератум България“ с отпусната сума 1 000 лева. Отговорността на поръчителя е
ограничена до 1 000 лева. Уговорена е такса за предоставяне на поръчителството в
размер на 330 лева, също платима на 2 вноски с първо плащане 12.09.2024 г. и с краен
срок за издължаването на таксата на 12.10.2024 г.
По делото не се спори, че ищцата е усвоила заетата сума, коет осе потвърждава
и от представената разписка от Изипей.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1- 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Така според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Ако не са спазени всички от посочените изисквания,
договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Също така в §1, т. 2 от ДР на ЗПК
е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора
като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 1 050. 30 лева, която
включва отпуснатия кредит 1 000 лева и 50.30 лева лихва, при лихвен процент 30. 18
%. Посочено е също така, че ГПР е 49.06%, но не е ясно същия от какво се формира.
Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, а също - както в договора, така и в представената преддоговорна
информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това
от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗПК и самостоятелно се явява
основание за неговата нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК. Отделно от това в
случая съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от *** на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в определен размер,
като сумата не е включена в ГПР. Съдът обаче счита, че сумата от 330 .00 лева -
дължима такса по договора за поръчителство следва да бъде включена в ГПР, тъй като
представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която
норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
4
потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над
допустимата стойност. При това се налага извода, че със сключване на договора за
поръчителство в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, при преценка на действителния размер на разходите по кредита след
включване на таксата по договора за поръчителство се надвишава предвидения в
закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от
ЗПК. Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на
потребителския договор, посочени в чл. 22 от ЗПК, води до неговата нищожност, като
така прието е в съответствие с практиката на СЕС по решение от 21.03.2024 год. по
дело С-714-22 и другите решения цитирани в него.
Гореизложеното обосновава извода за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, поради което и заявения иск за това като основателен следва да
бъде уважен.
По предявения насрещен иск:
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК гласи, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение и с
оглед установената по-горе нищожност на договора за кредит ищцата следва да върне
само чистата стойност по кредита т.е. в случая сумата от 1 000 лева. Липсват
доказателства за това тя да е изпълнила задълженията си връщането й, като съобразно
уговорките по договора е настъпил и уговорения краен падеж. Съдът изрично е указал
в тази връзка на ищцата, че следва да установи изпълнение на собствените си
задължения по договора – заплащането на уговорените два броя месечни погасителни
вноски , както и изрично е посочил, че не са представени доказателства за това. При
това положение заявения насрещен иск като основателен следва да бъде уважен, ведно
с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава от датата на
предявяването му на 12.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява ищцата за присъждане на
сторените разноски по делото в размер на 50 лв. Следва също така да бъде присъдено
възнаграждение в полза на адвокат М. М. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с ДДС.
Ответното дружество също има право да получи сторените от него разноски по
делото в размер на 200 лв., за заплатената държавна такса по насрещния иск от 50 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
5
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор № 1374320/*** г. за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между Х. Т. Х. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ****, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ
на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Осъжда Х. Т. Х. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, да заплати на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С. – 1712, район ****, представлявано заедно от ****, сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/ - главница, представляваща чистата стойност на кредита по сключения между
страните договор № 1374320/*** г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно
със законна лихва за забава от 12.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 200 лв. /двеста лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. – 1712, район ****, представлявано заедно от ****, да заплати на
Х. Т. Х. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, сумата от 50 лв. /петдесет лева/
за направените по делото разноски.
Осъжда „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. – 1712, район ****, представлявано заедно от ****, да заплати на
адвокат М. В. М., П. адвокатска колегия, служебен адрес: гр. П., ул. ****, сумата от
480 лв. с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6