№ 11565
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110101751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„М.П.“ ЕООД искова молба насочена против Фондация „С.Д.С.“, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 1033.67лв. – неизплатена сума по Фактура №
**********/03.12.2018г., представляваща стойността на извършен ремонт на лек
автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СВ ... КК, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от 5152.84лв. – неустойка за забава за периода 08.12.2018г. – 31.08.2021г.,
дължима се на основание чл. 28 от Общите условия на „М.П.“ ЕООД, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62230/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти
състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
28.06.2018г., между страните е сключен договор за изработка, по силата на който
ищцовото дружество е поело ангажимент да извърши ремонтни дейности на лек
автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СВ ... КК, като се сочи, че договорът е обективиран
в подписана между страните Поръчка № 021-03-0000333/28.06.2018г., като се твърди,
че правата и задълженията на страните са допълнително уредени в Общите условия на
ищеца, с който ответника се е запознал. Сочи се, че по силата на процесната поръчка
ищецът е поел ангажимент да извърши сервизно обслужване на автомобила в частност
смяна на въздушен филтър, поленов/карбонов филтър, смяна на горивен филтър,
проверка на каросерия и боя, смяна на маслото на скоростната кутия на автомобила.
Сочи се, че „М.П.“ ЕООД е приело поръчката, като е определен срок до 30.06.2018г. за
изпълнението й, респективно за връщане на автомобила на ответника. Релевират се
съображения, че сервизното обслужване е извършено преди крайния срок, а именно на
29.06.2018г., на която дата ответникът е получил автомобила си без възражения. Сочи
1
се, че сервизното обслужване е на стойност 1033.67лв., за която сума е издадена
фактура № **********/03.12.2018г., но същата не е платена от ответника. На следващо
място се претендира и неустойка, на основание чл. 28 от ОУ, в размер на 5152.84лв., за
периода от 08.12.2018г. до 31.08.2021г.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който заявените претенции се оспорват по основание и размер. Оспорва се твърдението
на ищеца, че процесната фактура обуславя извода за извършена поръчка от страна на
ищеца, като се оспорва и твърдението, че такава е възлагана от Фондация „С.Д.С.“,
като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че всички сервизни дейности са
заплащани на място, като след плащането се получава и автомобила. Оспорва се
твърдението, че ответникът е бил запознат с общите условия на ищеца. Навеждат се
доводи за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, на клаузата на чл. 28 от
Общите условия, регламентираща процесната неустойка, като се сочи, че същата ще
доведе до неоснователно обогатяване на ищеца и излиза извън присъщите и
обезщетителна и обезпечителна функции.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на
законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
облигационно правоотношение между страните, породено от сключен договор за
изработка във връзка с извършване на сервизно обслужване на лек автомобил „Форд
Галакси“ с ДК № СВ ... КК, че в изпълнение на договора е извършено процесното
сервизно обслужване, размерът на уговореното възнаграждение, както и че работата е
приета от ответника.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
по делото положителния факт на плащане на процесното възнаграждение.
От приложеното на л. 11 копие на поръчка № 021-03-0000333/28.06.2018г., се
установява, че ответникът е възложил на ищеца извършване на ремонтни
дейности/сервизно обслужване на лек автомобил Форд Галаски с ДК № СВ ...КК., като
видно от съдържанието на поръчката автомобилът е приет за ремонт на 28.06.2018г.
Процесната поръчка носи подпис на представител на възложителя, доколкото в долния
й ляв край е отразено, че същата е подписана от Людмил Георгиев, поради което съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е възлагал ремонтни
дейности на ищцовото дружество. С оглед изложеното съдът намира, че ищцовото
дружество доказа наличие на облигационни правоотношения, свързани с
ремонт/сервизно обслужване на процесния лек автомобил.
Видно от съдържанието на поръчката, автомобилът е приведен в сервиз на
ищеца за извършване на следните дейности – сервизно обслужване, извършващо се на
третата година или при пробег на 60 000км., Д/М въздушен филтър, Д/М
поленов/карбонов филтър, смяна на горивен филтър, проверка на каросерия и боя и
смяна на масло на автоматична скоростна кутия.
Във връзка с процесния ремонт от страна на ищеца е издадена фактура №
**********/03.12.2018г., на стойност 1033.67лв., в която са описани частите,
количеството на същите, единичната цена на всяка част и общият размер на вложените
части и консумативи.
2
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС -
решение № 96/26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о. на ВКС; решение №
30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о. на ВКС; решение № 118/05.07.2011 г., по
т. д. № 491/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о.
на ВКС, решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о. на ВКС; решение
№ 109/07.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 92/07.09.2011 г., по
т. д. № 478/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II
т. о. на ВКС; решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о. на ВКС;
решение № 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г., I т. о. на ВКС; решение №
114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 103/11.07.2014 г. по
т. д. № 2334/2013 г., II т. о. на ВКС и решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. №
60140/2016 г., I г. о. на ВКС и др. В цитираната трайна практика на ВКС еднозначно е
обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко -
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Последното е включително и когато същата не съдържа всички
изискуеми по ЗСч реквизити.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
процесната фактура е осчетоводено при ищеца, вписана е в дневника за покупко-
продажби в месеца на нейното издаване.
Експертът е достигнал до извода, че фактурата не е осчетоводена при ответника.
Обстоятелството, че процесната фактура не е била осчетоводена в
счетоводството на ответника, не води само по себе си до извод, че извършената работа
не била приета от ответното дружество и възнаграждението на изпълнителя не се
дължи. И това е така, защото вземането на ищцовото дружество за възнаграждение за
извършена услуга не е обусловено нито от издаването на фактура, нито от нейното
осчетоводяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената
работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата
обхваща както едно фактическо действие – реално получаване фактическата власт
върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т. е.
признание, че то действително съответства на възложеното с договора /в този смисъл е
решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., II т. о. на ВКС /. Приемане на
възложената работа е налице както когато възложителят е направил изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия.
Видно от съдържанието на приложеното по делото копие на поръчка, на
страница първа от същата, след таблицата е отразено, че с подписването на настоящата
поръчка клиентът удостоверява, че се е запознал изцяло с действащите общи условия
на ищеца за извършване на ремонт на автомобил, както и че ги приема безусловно и се
съгласява с тях напълно.
Общите условия на ищеца са приложени на л. 13 по делото, като в чл. 32 от
същите е регламентирано, че при „получаване на автомобила след извършения ремонт
представители на страните вписват в съответната поръчка своите констатации
относно изпълнението на възложените ремонтни дейности, като при липса на
забележки от страна на клиента се счита, че извършения ремонт е приет без
възражения от негова страна“.
3
Видно от процесната поръчка, автомобилът е получен от представител на
ответника, като това обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис в графата
„получих автомобил на дата“, като в графата „име на клиента“ е изписано името
Людмил Георгиев, в качеството му на представител на възложилия поръчката, като
липсват данни да са направени възражения досежно извършените работи, вложените
части и консумативи и стойността на същите.
Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да
направи възраженията си в посочените срокове, води до предвидените в чл. 264, ал. 3
ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно
изпълнение в качествено отношение работата се счита за приета от възложителя /вж.
Решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 9 от
27.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 250 от 11.01.2011 г. по
т. д. № 535/2010 г., ІІ Т.О., ВКС/. В настоящия случай ремонтираният автомобил е бил
приет от представител на ответника, който е подписал без забележки поръчката за
извършените ремонтни дейности и вложените материали, поради което настоящият
съдебен състав намира, че по делото безспорно се установява както извършването на
възложената работа, така и съответствието на изработеното с поръчката. Няма данни, а
и твърдения след фактическото приемане на работата възложителят да е правил
каквито и да било възражения относно изпълнението. С извършването и приемането на
възложената работа възниква и правопораждащият факт на вземането за цената на
изработеното.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че намира за
неоснователно твърдението на ответника, че е налице разминаване между частите и
консумативите описани в поръчката и тези в издадената фактура. Както се посочи по-
горе в изложението автомобилът е приведен в сервиз на ищеца за извършване на
следните дейности – сервизно обслужване, извършващо се на третата година или при
пробег на 60 000км., Д/М въздушен филтър, Д/М поленов/карбонов филтър, смяна на
горивен филтър, проверка на коросерия и боя и смяна на масло на автоматична
скоростна кутия.
Във фактурата освен възложените дейности са описаните и вложените
консумативи, а именно масла и филтри, които са необходими за извършване на
процесното сервизно обслужване, доколкото не е налице обективна възможност да се
извърши смяна на масло, без да като консуматив да се вложи масло и да бъдат сменени
съответните филтри.
Гореизложеното обуславя извода, че от страна на ищеца при условията на пълно
и главно доказване се установиха елементите от фактическия състав на предявения иск,
а именно: наличието на облигационни правоотношения, породени от сключен договор
за сервизно обслужване на процесното МПС, извършването на обслужването и
стойността на същото.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, е видно, че сумата от
1033.67лв. не е платена от ответника на ищцовото дружество.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД се явява изцяло основателна за предявения
размер от 1033.67лв.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по делото, че е изпълнил задълженията си по
сключения договор, че общите условия са сведени до знанието на ответника, както и че
в същите е налична валидна писмено уговорка за заплащане на неустойка в случай на
неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимото се възнаграждение
за извършеното сервизно обслужване, както и размера на неустойката за исковия
4
период.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора,
както и възражението си, че процесната клауза на чл. 28 от ОУ е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Спорен между страните е въпросът дали клаузата за неустойка, регламентирана
в чл. 28 от Общите условия на ищеца е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2009 г., ОСTK е застъпено становището, че добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск
за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и
други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В чл. 28 от ОУ на ищеца е регламентирана неустойка при забава на плащанията
на стойността на ремонт на автомобил в размер на 0.5% върху размера на дължимата
се сума за всеки просрочен ден до окончателно издължаване на сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата на чл. 28 от ОУ е нищожна
поради противоречие на добрите нрави, доколкото при тези параметри неустойката
има цели различни от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Уговореният размер на неустойката от 0.5% на ден обуславя извода че размерът
на същата на месечна база е около 15%, а на годишна такава около 180%.
Претендирания размер на неустойката от 5152.84лв. многократно надвишава лихвата
за забава за процесния период, неустойка в такъв размер надвишава с над пет пъти
размера на претендираното възнаграждение по договора за обслужване на процесния
автомобил / Решение № 807 от 6.02.2006 г. на ВКС по д. № 324/2005 г., ТК, II о./. В
5
този контекст ако бъде направен паралел със законната лихва, която би се дължала
върху забавеното парично вземане по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, норма също урежда
отговорност на длъжник за забава, то се наблюдава фрапираща разлика от 17 пъти в
полза на уговорената неустойка. Разбира се, както се посочи неустойката е напълно
допустимо и привично да има санкционен елемент при начина на формирането си с
цел начисляването й да води до мотивиране на длъжника да изпълни забавения си
паричен дълг, но това съвсем не означава правния ред да допуска уговарянето и
прилагането на клаузи предвиждащи неустойки достигащи размери обуславящи
състояние на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на неизправния
длъжник. Неустойка в размер на 0,5 % на ден без поставен краен предел на
начисляване неминуемо създава риск от неоснователно обогатяване на лицето, в чиято
полза е уговорена и спрямо нея следва да бъде приложено правилото на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, като тя бъде обявена за нищожна и не се прилага в отношенията между
страните. Следователно при недействителна клауза за неустойка, от която ищецът
черпи претенцията си по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в настоящия процес предявения иск за
сумата от 5152.84лв. – неустойка за забава за периода 08.12.2018г. – 31.08.2021г., се
явява неоснователен.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 6186.51лв., уважената част е в
размер на 1033.67лв., респективно отхвърлената част е в размер на 5152.84лв., като при
това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1206.08лв., от които
123.73лв. – държавна такса в заповедното производство, 600.00лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство 132.35лв. – държавна такса в исковото
производство и 350.00лв. – депозит вещо лице.
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 201.64лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на
ответника разноски в размер на 499.75лв. с оглед отхвърлената част на претенциите.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Фондация
„С.Д.С.“ с адрес: гр. С., /АДРЕС/, представлявана от Л.Д.Г., дължи на „М.П.“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1033.67лв. – неизплатена сума по
Фактура № **********/03.12.2018г., представляваща стойността на извършено
сервизно обслужване на лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СВ ... КК, възложено с
Поръчка № 021-33-0000333, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 62230/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 5152.84лв. – неустойка за забава за периода 08.12.2018г.
– 31.08.2021г., дължима се на основание чл. 28 от Общите условия на „М.П.“ ЕООД,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
6
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62230/2021г., по описа на СРС, IIIГО,
180ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Фондация „С.Д.С.“ с адрес: гр. С., /АДРЕС/, представлявана от
Л.Д.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М.П.“ ЕООД, ЕИК ..., сумата
от 201.64лв. – разноски с оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „М.П.“ ЕООД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на Фондация „С.Д.С.“ с адрес: гр. С., /АДРЕС/, представлявана от Л.Д.Г., сумата от
499.75лв. – разноски с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7