№ 15002
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110106158 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Образувано е по искова молба, подадена от ....... срещу ......, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 243.05 лева, представляваща остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди от ПТП,
настъпило на 06.02.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ посока гр. София, причинени
виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц
180“, с рег. № СА 0180 ТМ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието
е била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че на 06.02.2021 г. по автомагистрала „Тракия“ посока гр. София,
е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц
180“, с рег. № СА 0180 ТМ, който при нарушение на правилата за движение удря друг
автомобил, след което удря лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № СВ 5837
КМ, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че
към датата на ПТП лек автомобил „Ауди“ модел „А6“, с рег. № СВ 5837 КМ е имал
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в Застрахователна
полица № 00500100361241/15.05.2020 г., в изпълнение на която ищецът е изплатил на
08.03.2021 г. в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на
486.10 лева. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента - за
1
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15
лева. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата от
501.10 лв., но ответника е изплатил сумата от 258.05 лева, поради което е останал
неизплатен остатък от 243.05 лева. Претендира сумата от 243.05 лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
.............., с който искът се оспорва по основание и размер. Признава, че към датата на
ПТП-то лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СА 0180 ТМ е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и че във връзка
с причинените щети е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 258.05 лева.
Оспорва се наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил към момента на ПТП. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, описан
в исковата молба. Твърди се, че вина за настъпването му има водачът на лек автомобил
„БМВ 320 Д“, с рег. № СВ 0851 НХ, който с поведението си е нарушил чл. 20, ал. 2, чл.
21, ал. 1 и ал. 23,ал. 1 от ЗДвП и е предизвикал настъпването на процесното ПТП. В
условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се стойността на вредите, както и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между ПТП-то от 06.02.2021 г. и всички вреди, за които претендира
обезщетение ищцовото дружество. Възразява се срещу размера на вредите. Оспорва се
претенцията за лихва поради неоснователност на иска за главница, като и претенцията
за присъждане на ликвидационни разноски като завишена. Моли се за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба е направено искане за привличане като трето лице -
помагач по делото на страната на ответника - ......., като на основание чл. 219, ал. 3
ГПК е предявен обратен иск от ............ срещу ................ за осъждането му да заплати
сумата, предмет на първоначалния иск, в случай, че същият бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по предявения обратен иск от третото
лице-помагач ................, с който оспорва обратният иск по основание и размер.
Оспорва се механизма на ПТП-то, причинно-следствената връзка между всички
твърдяни вреди и процесното ПТП, както и че вина за настъпването му има водача на
лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № СВ 0851 НХ. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото се установява от представените Застрахователна полица „Каско“ на
МПС № 00500100361241/15.05.2020 г., обективираща сключен между ............ и
............... договор за застраховка „Каско“ на МПС, че ищеца се е задължил да заплати
2
на собственика на автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ 5837 КМ застрахователно
обезщетение до 14 580 лева при настъпването на застрахователно събитие.
Уговореният между страните срок на застрахователното покритие е от 20.05.2020 г. до
19.05.2021 г., като е уговорено и че общите условия на застраховката са неразделна
част от полицата, препис от които е получен от застрахования и е представен по
делото.
Установява се по делото от Протокол за ПТП № 1761676/06.02.2021 г., съставен
от автоконтрольор при ПП на ОДМВР-София и подписан от участниците в описаното
в него ПТП, че на 06.02.2021 г. лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № СА 0180 ТМ,
с водач Б. В. К., движейки се в лява лента намалява скоростта рязко, вследствие на
което го удря друг автомобил (ППС 2), след което се завъртя и удря движещия се в
дясна лента лек автомобил (ППС 3) „Ауди А6“, с рег. № СВ 5837 КМ, с водач Н. Р. Р..
Констатирани са от съставителя на протокола видими вреди на автомобилите.
От Декларация за настъпило застрахователно събитие от 06.02.2021г.; Доклад по
щета от 08.02.2021 г. и Опис-протокол по щета № **********/08.02.2021 г. се
установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ 5837 КМ, е имал застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, е образувана застрахователна преписка
по щета № **********/08.02.2021 г. относно увредения от процесното ПТП автомобил.
Установява се от представените опис-заключение на щетите, експертизи по щети,
доклади по щетите, фактури, че застрахователят по имуществена застраховка е
констатирал описаните в него вреди автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ 5837 КМ, за
отстраняването на които се е изисквало извършване на ремонт на стойност 486.10 лева.
Заплащането на тази сума е наредено на 08.03.2021г. на застрахованото лице – ............
– факт, безспорен между страните.
От заключения на съдебно-автотехническа и допълнителна експертиза, което като
обективни и компетентно изготвени от вещото лице въз основа на доказателствения
материал по делото съдът ги възприема за достоверни. Съобразно първоначалната
екпертиза процесното ПТП е настъпило на 06.02.2021 г. на магистрала „Тракия“ в
посока гр. София, като лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СА 0180 ТМ спира
рязко без причина и в него се удря лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.№ СВ 0851 НК.
Вследствие на удара лекия автомобил Мерцедес се отклонява вдясно и предизвиква
удар между него и лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ СВ 5837 КМ, което се движи
правилно в дясната лента на магистралата. На лекия автомобил Ауди са нанесени щети
в по броня-предна и фар-ляв. Съществува причинно-следствена връзка между
установения механизъм на ПТП и вредите, нанесени на МПС- „Ауди А6“, с рег. №СВ
5837 КМ Размерът на тези вреди по средни пазарна цени към деня на процесното
застрахователно събитие е в размер на е 982.56 лева и застрахователят е извършил 10
3
лева ликвидационни разноски.
От заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, което
се възприема от съда като компетентно и обективно дадена се установява, че скоростта
на лек автомобил „БМВ“ и на лек автомобил „Мерцедес“ преди настъпване на
процесния удар е била 130 км/час. При използваната скорост от водача на лек
автомобил „БМВ“ необходимата дистанция от движещото се преди него превозно
средство, в същата посока и лента, която му е позволявала да намали скоростта или
спре в случай на опасност за движението е била 60-70 метра. От техническа страна с
действията си водачът на лек автомобил „БМВ“ е предпоставил настъпването на
процесното събитие. Съобразно заключението, преди ПТП скоростта на участниците е
била 130 км/час, по време на инцидента лек автомобил „Мерцедес“ е намалил
скоростта до 50 км/ч, а лек автомобил „БМВ“ е закъснял със спирането и се ударил в
лек автомобил „Мерцедес“ /по думите на водача/ с 80 км/час, което вещото лице
посочва, че от снимките на увредения лек автомобил „Мерцедес“ не отговаря на тази
скорост. Вещото лице изяснява, че скоростта при удара с лек автомобил „Мерцедес“ не
е била повече от 30-40 км/час. Опасната зона на лек автомобил „БМВ“ е под 60-70
метра от лек автомобил „Мерцедес“. Опасната зона на лек автомобил „БМВ“ е
възникнала от момента, в който водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е натиснал
спирачката и намалил скоростта до 50 км/час. Ако е реагирал в рамките на 0.5 сек и е
намалил скоростта, инцидентът е можело да се предотврати. Преди да настъпи
процесния инцидент водачът на лек автомобил „БМВ“ е управлявал превозното
средство със скорост от 130 км/час, която не позволява да избегне настъпването на
пътния инцидент. Дистанцията от 15-20 метра е недостатъчна, при положение, че
реакцията на водача на лек автомобил „БМВ“ за намаляване на скоростта е забавена.
Изводите на вещото лице са, че водача на лек автомобил „БМВ“ е предпоставил
настъпването на процесния удар между лек автомобил „БМВ“, лек автомобил
„Мерцедес“ и лек автомобил „Ауди“ от техническа страна, както и че вероятността
при по-голяма дистанция ударът да настъпи е била по-малка.
При тези данни по делото съдът приема, че причина за настъпване на ПТП-то е
неспазването от водача на автомобил „БМВ“ на правилата за движение, изразяващи се
в неспазване на необходимата дистанция при управление на лек автомобил „БМВ“ от
движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес“ и забавената реакция на водача на
лек автомобил „БМВ“, което не е позволявало да се избегне настъпването на пътния
инцидент.
Свидетелят Н. Р. Р. заявява, че е участвала в ПТП на 06.02.2021 г. и управлявала
МПС „Ауди А6“, с рег. номер СА 5837 КМ. Пътувала по автомагистрала „Тракия“,
посока гр. София от гр. Асеновград. Заявява, че след 16.40 часа се движела с посока
гр.София в крайна лява лента, изпреварвала по-бавно движещи се товарни
автомобили, била настигната от лек автомобил „БМВ“, отместила се и преминала в
4
дясна лента, автомобилът я подминал и малко по-напред видяла, че е застигнал лек
автомобил „Мерцедес“ и двете коли се ударили, като лекия автомобил „Мерцедес“ се
извъртял надясно от удара към средната лента, при което на управлявания от свидетеля
автомобил впоследствие установила, че има зажулване на предната броня.
Свидетелят Б. Б. К. потвърждава, че участвал в същия пътен инцидент на
магистрала „Тракия“, с посока към гр. София. Посочва, че движението било
интензивно, имало колони в двете ленти, а той се движел в лява лента, отпред
колоната намалила, после тръгнала и водачът пред него се забавил, което наложило да
натисне спирачка, за да не го удари, загубил скорост, дал по-ниска предавка и в този
момент последвал удар, автомобилът се завъртял, минал през дясната лента и се
ударил в ляво. При въртенето не усетил да има друг удар, а и следи по автомобила не
видял. Уточнява, че като намалил скоростта лек автомобил „БМВ“ го ударил отзад,
ударът последвал от него.
Свидетелят В. А. Ж. посочва, че участвал в същия пътен инцидент. Заявява, че на
72-74 километър настъпило ПТП, като водачът на лек автомобил „Мерцедес“ настъпил
рязко спирачката от 130 км/ч намалил на около 50-60 км/ч, настъпил спирачка и спрял
автомобила, след което свидетелят бил на около 15-20 метра дистанция и последвал
удар отзад. След удара отзад изгубил съзнание и после установил, че се намерили в
канавката с неговото семейство, след което като слязъл, видял, че автомобила, който
се е ударил отзад, се намира също в канавката и че го управлявал един възрастен
човек.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които
са настъпили в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, респ. да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
По обратния иск в тежест на .............. е да установи, че в причинна връзка с
противоправното поведение на застрахования при ................ водач на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег. № СВ 0851 НХ са причинени вреди на процесния
лек автомобил, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, както и действителния
5
размер на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
С Определение № 26007/24.07.2023 г. съдът е отделил за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че настъпването на ПТП на
06.02.2021 г. по автомагистрала „Тракия“ с посока гр. София, с участието на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ 5837 КМ, лек автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег.
№ СА 0180 ТМ, и лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № СВ 0851 НХ; наличието на
валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Мерцедес
Ц 180“, с рег. № СА 0180 ТМ; предявяването на регресна претенция от ищеца до
ответника, по която последният е изплатил на ищеца сумата от 258.05 лева.
По делото се доказа, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и
увредения – собственикът на автомобил „Ауди“, е съществувало действително
застрахователно правоотношение, по аргумент от чл. 399 КЗ. В срока на действие на
този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за
което ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди в размер на 486.10 лева.
Установи се по делото и че процесното ПТП е настъпило в резултат от действията
на водача на автомобил „БМВ“. Водачът на автомобил „Ауди“, който е имал сключена
с ищеца имуществена застраховка „Каско“ на МПС, не се установява да е извършил
нарушения на правилата за движение по пътищата. Не се установява и водачът на
автомобил „Мерцедес“ да е извършил нарушения на правилата за движение по
пътищата, в резултат от които е съпричинил вредите на автомобил „Ауди“.
По делото се установява, че към момента на съприкосновението помежду им
двете превозни средства лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „БМВ“ са се
намирали в една и съща пътна лента, но въпреки това не може да се направи извод, че
се касае за хипотеза на неспазване на необходимата дистанция по смисъла на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП и превишена скорост по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна на водача на
автомобил „БМВ“, доколкото от допълнителната експертиза се установява, че
автомобил „БМВ“ непосредствено преди удара се е движел в пътната лента, в която
вече се е движил автомобил „Мерцедес“ и скоростта на двете превозни средства е била
130 км/час. Установява се, че водача на автомобил „Мерцедес“ е предприел
постепенно намаляване на скоростта си до 50 км/час, след което последвал удар между
двете превози средства, при който скоростта при удара с лек автомобил „Мерцедес“ не
е била повече от 30-40 км/час. Съобразно кредитираното от съда допълнително
заключение, опасната зона на лек автомобил „БМВ“ е под 60-70 метра от лек
автомобил „Мерцедес“. Опасната зона на лек автомобил „БМВ“ е възникнала от
момента, в който водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е натиснал спирачката и
намалил скоростта до 50 км/час. Съобразно експертизата, дистанцията от 15-20 метра,
6
при която се е движел лек автомобил „БМВ“ от лек автомобил „Мерцедес“, е
недостатъчна, при положение, че реакцията на водача на лек автомобил „БМВ“ за
намаляване на скоростта е забавена. Ако е реагирал в рамките на 0.5 сек и е намалил
скоростта, инцидентът е можело да се предотврати.
С оглед на приетите за установени факти, съдът намира, че виновен за
причинените по застрахования при ищеца автомобил е водачът на лек автомобил
„БМВ“, който не е спазил правилата за движение по пътищата, които указват
необходимата дистанция чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото отговорността на
застрахователя е производна от вината на застрахования при него водач, съдът приема,
че иска срещу ............. в качеството му на застраховател на лек автомобил „Мерцедес“
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на иска срещу ............., съдът не дължи произнасяне по
исковата претенция по предявения обратен иск от ............ срещу .................
При този изход на правния спор и своевременно направеното от ответника
искане, ищецът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 670 лева, представляваща разноски по производството за депозит за вещо лице
– 250 лева, депозит за разпит на свидетел – 20 лева и адвокатско възнаграждение – 400
лева.
В хипотезата на евентуално субективно съединяване на искове, при която
уважаването на главния иск води до оставяне без разглеждане на евентуалния иск,
приложение намира процесуалното правило на чл. 78, ал. 4 ГПК и на евентуалния
ответник - участник в процес, в който всички процесуални действия по главния и по
евентуалния иск се осъществяват в едно производство без последователност или
разграничение във времето, се следва заплащане на деловодните разноски,
включително и за защитата му, осъществена от ангажирания адвокат, ако са налице
останалите предпоставки на процесуалния закон. Отговорността за направените от
насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението й за
неоснователно предизвикан правен спор и не е обусловена от наличието или не на
вина, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 ГПК,
съобразно изхода на делото - при отхвърляне на иска, прекратяване на производството,
респ. оставяне без разглеждане на предявения евентуален иск, ищецът макар и
освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за разноските на
ответника. В посочения смисъл е Определение № 555/ 13.08.2014 г. по частно
търговско дело № 1991/2014 г. на II ТО при ВКС. В тази връзка ищецът по обратния
иск следва да бъде осъден да заплати на ответника по този иск на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата 220 лева, представляваща разноски по производството за депозит за
вещо лице – 100 лева, депозит за разпит на свидетел – 20 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева.
7
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ............, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43, против ............, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 243.05 лева, представляваща
остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди от ПТП, настъпило на 06.02.2021 г. на автомагистрала
„Тракия“ посока гр. София, причинени виновно и противоправно от водача на лек
автомобил „Мерцедес Ц 180“, с рег. № СА 0180 ТМ, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати на ............, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 670 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша” № 89Б, да заплати на ......., ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 220 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ......., ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, като трето лице-
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8