№ 21994
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110141678 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД - главен ищец, и
„ВАМ-2011“ ЕООД - евентуален ищец, срещу „Застрахователна компания Надежда“ АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата от 13063.90 лева, представляваща платени без основание
задължения на ответника по фактури № **********/27.03.2023г, № 1275931, № 9208-
7361/06.02.2023г. и по изп.д. № 570/2023г. по описа на ЧСИ ***, с която сума ответникът се
обогатил за сметка на обедняването на главния ищец без наличие на основание за
настъпилото имуществено разместване, ведно със законна лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане, както и осъдителен
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от „ВАМ-2011“ ЕООД, предявен при условията на
евентуалност -ако не бъде уважен искът на „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, срещу ответника
за сумата от 13063.90 лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на „ВАМ-2011“ ЕООД, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба, предявена от „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД - главен ищец, и „ВАМ-
2011“ ЕООД - евентуален ищец, се твърди, че „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД е заплатило от
името и за сметка на ответника „Застрахователна компания Надежда“ АД със свои средства
задължения на последния в общ размер на 13063.90 лева, от които: заплатена на 30.03.2023г.
сума от 79.20 лева по фактура № **********/27.03.2023г., заплатена на 19.05.2023г. сума от
70.40 лева по фактура № 1275931, заплатена на 13.02.2023г. сума от 1093.24 лева по фактура
1
№ 9208-7361/06.02.2023г. и заплатено на 25.05.2023г. задължение в общ размер от 11821.06
лева по изп.д. № 570/2023г. по описа на ЧСИ ***. Заявява се, че по силата на договор за
услуга от 02.01.2015г. „ВАМ-2011“ ЕООД се е задължило в откритата си банкова сметка в
лева в „УниКредит Булбанк“ АД временно да предостави за съхранение на пари, получаване
на разплащания, предназначени за възложителя „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, извършване
на разплащания от името и за сметка на последния при условията на договора. Твърди се, че
съгласно този договор, „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД е изпълнило задълженията на
ответника със собствени средства, но превеждайки ги по сметка с титуляр „ВАМ-2011“
ЕООД- евентуален ищец, от която сметка безкасово са извършени плащанията на
задълженията на ответника. Поддържа се, че процесната сума в общ размер от 13063.90
лева е получена от ответното дружество без основание, с оглед извършеното плащане на
задължения на ответника със средства на „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, без да е налице
правно основание за това имуществено разместване на парични средства от имуществени
патримониум на главния ищец в полза на ответника, поради което се претендира връщането
на неоснователно получената сума, ведно със законна лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане. В случай, че съдът
приеме, че за основателността на предявения иск е без значение произходът на паричните
средства, а е от значение е фактът кое лице е титуляр на банковата сметка, от която са
заплатени задълженията на ответника, искането към съда е да разгледа и уважи евентуалния
иск, предявен от името на „ВАМ-2011“ ЕООД, което дружество е титуляр на банковата
сметка, от която са извършени плащанията на задължения на ответника, с оглед на което
евентуалният ищец „ВАМ-2011“ ЕООД претендира процесната сума от 13 063.90 лева, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на „ВАМ-2011“ ЕООД, ведно
със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до
окончателното плащане.
Към исковата молба се представят под опис писмени доказателства. Прави се искане за
допускане на съдебно – счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи.
Претендират се разноски.
Ответникът- „Застрахователна компания Надежда“ АД, в законоустановения срок по чл.
131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Твърди се, че лицензът на ответното дружество
като застраховател е отнет с Решение № 1132-ОЗ/17.08.2017г. на КФН, наложени са
ограничителни мерки и е назначен квестор до назначаване от съда на синдик или до
вписването на ликвидатор на дружеството, като е забранено свободното разпореждане с
активи, с изключение на извършването на плащания към ползватели на застрахователни
услуги на ликвидни и изискуеми задължения на ответника, произтичащи от застрахователни
договори, сключени от него. Твърди, че страните по делото са свързани лица. Предявените
искове се оспорват по основание и размер. Поддържа се, че заплатената сума в размер на
1093,24 лв., представляваща абонамент за поддръжка по фактура № 9208-7361/06.02.2023г., е
недължимо платена, доколкото не е представена на назначения с посоченото решение
квестор и не е одобрена от него, а услугата по фактурата не е ползвана от ответника, тъй
2
като ответното дружество няма служители, с оглед на което плащането е без предмет.
Навеждат се доводи, че плащанията по фактура № **********/27.03.2023г. на сумата от
79.20 лева и по фактура № **********/19.05.2023г. на сумата от 70.40 лева не са
представяни на назначения квестор и не са одобрени от него. Поддържа се, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на иска за сумата от 11821.06 лева, представляваща
плащане на задължение по изп. дело № 570/2023г. по описа на ЧСИ ***, доколкото
плащането на тази сума не е съгласувано с назначения квестор и не е одобрено от него.
Твърди, че по предявени от ищеца „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД искове по т.д. №
1088/2020г. по описа на СГС, VI-10 св., по което претенцията на ищеца е отхвърлена в
цялост на две инстанции, както и по т.д.№ 1098/2020г. по описа на СГС, VI-7 св., по което
исковете са отхвърлени на първа инстанция, е било допуснато обезпечение и са образувани
изпълнителни производства, в хода на които са наложени запори на парични средства на
ответното дружество за сума в общ размер от 710 993 лева, която сума значително надхвърля
претендираното в настоящото производство вземане. Заявява се, че подаването на
настоящата искова молба представлява злоупотреба с права и цели единствено допускането
на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника,
а впоследствие и извършването на принудителната му продажба, въпреки че стойността му
многократно надхвърля претендираните суми. Релевира се възражение, че процесният
договор за услуга от 02.01.2022г. е недействителен, тъй като от страна на „ВАМ 2011“ ООД е
поето задължение да предоставя услуги, за които се изисква предварителен лиценз
съобразно Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за кредитните
институции, като „ВАМ 2011“ ООД не е платежна институция, поради което договорът не е
проявил действие и не е противопоставим на ответното дружество. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
По делото са налични фактури, както следва: фактура с № 9208-7361/06.02.2023г.,
издадена от Бизнес Навигатор ООД с получател ЗК „Надежда“ АД за сумата от 1093.24 лева
с ДДС за „абонамент за поддръжка на БН Златни многоф. мр. 2РМ, а към нея е представено
авизо за плащането на тази фактурата от 13.02.2023г. с наредител „ВАМ-2011“ ЕООД от
IBAN: BG83 UNCR 7000 1522 4246 34; фактура №**********/27.03.2023г. с издател Бизнес
Софтуер Консулт АД с получател ЗК „Надежда“ АД на стойност 73.20 лева с ДДС за хостинг
на сайт/електронни пощи – за zknadejda.bg за периода до 30.06.2023г., а към нея е
представено авизо за плащането на тази фактурата от 30.03.2023г. с наредител „ВАМ-2011“
ЕООД от IBAN: BG83 UNCR 7000 1522 4246 34; фактура № **********/19.05.2023г. с
издател Регистър БГ ООД и получател ЗК „Надежда“ АД с предмет регистрация и
поддръжка на домейн в областта на стойност 70.40 лева с ДДС, а към нея е представено
авизо за плащането на тази фактурата от 19.05.2023г. с наредител „ВАМ-2011“ ЕООД от
IBAN: BG83 UNCR 7000 1522 4246 34.
Приета е покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20239150400570 по описа на
3
ЧСИ *** с рег. № 915, район на действие СГС, от която се установява, че ЗК „Надежда“ АД е
поканена да плати в 15-дневен срок от получаването на поканата следните суми: 1615.04
лева неолихвяема сума, 7989.70 лева главница, 640.81 лева лихви, 3.12 лева допълнителни
разноски и 381.20 лева разноски по изп. дело, или вземане в общ размер на 11622.13 лева.
Вземането произтича от акт № 770-1/2022 на община Нова Загора. Към поканата е приложен
платежен документ от 25.05.2023г. за плащане на сумата от наредител „ВАМ-2011“ ЕООД от
IBAN: BG83 UNCR 7000 1522 4246 34.
Представен е договор за услуга от 02.01.2020г., сключен между „Ви-Веста Холдинг“
ЕАД като възложител и „ВАМ-2011“ ЕООД – като изпълнител, по силата на който
изпълнителят се е задължил в откритата си банкова сметка в лева с IBAN: BG83 UNCR 7000
1522 4246 34 при банка „УниКредит Булбанк“ АД, временно да предостави за съхранение на
пари, получаване на разплащания, предназначени за възложителя, извършване на
разплащания от името и за сметка на възложителя при условията на договора. Указано е, че
сметката ще се използва за получаване и съхранение на пари, както и за извършване на
разплащания към персонал и трети лица, свързани с постъпващи суми от клиенти и
кредитори на възложителя. Услугата по този договор е предоставена за срок от 3 /три/
години, считано от подписването му, или до 02.01.2023г. Указано е, че договорът се
прекратява с изтичане на срока му.
Допуснато, изслушано и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е дало отговор, че в счетоводството на ответника няма осчетоводяване
на процесните фактури и няма извършени плащания по тях към съответния доставчик.
Отговорено е, че от сметка на „ВАМ-2011“ ЕООД са извършени плащания по посочените
фактури, които възлизат в общ размер на 13063.90 лева и тези фактури и плащанията по тях
са осчетоводени в счетоводството на „Ви Веста холдинг“ ЕАД. Въз основа на счетоводните
записвания в двете дружества – ищци, вещото лице е посочило, че средствата, чрез които са
били извършени плащанията по процесните фактури и получената покана за доброволно
изпълнение, от открита сметка на „ВАМ-2011“ ЕООД са на „Ви Веста Холдинг“ АД въз
основа на сключен договор за услуга от 02.01.2023г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, с доклада по делото на страните е обявено за
служебно известно, че с решение № 1132-ОЗ/17.08.2017г. на КФН е отнет лиценза на ЗК
„Надежда“ АД, ЕИК *** за извършване на застраховане, издаден с решение на КФН № 594–
ОЗ от 25.07.2013 г., както и допълнителен лиценз, издаден с решение на КФН № 121–ОЗ от
31.01.2014 г., и допълнителен лиценз, издаден с решение на КФН № 217–ОЗ от 08.04.2016 г.,
за - 29 - всички класове застраховки, и е назначен е квестор до назначаването от съда на
синдикили до вписването на ликвидатор на дружеството.
От извършена справка в Търговски регистър, ползващ се от съдебния състав с оглед
оповестителното действие съгласно чл. 4а ТЗ, се установява, че ответното дружество се е
представлявало след 2014г. от Виктор Ангелов Серов и Ви-Веста Холдинг, ЕИК/ПИК ***, и
има за членове на Съвета на директорите следните три лица Ви Веста Холдинг ЕАД,
ЕИК/ПИК ***, Йордан Ненков Чуков и Виктор Ангелов Серов. От своя страна, ищецът
4
„Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, също се представлява от Виктор Ангелов Серов, който е и член на
Съвета на директорите, заедно със "Съненерджи БГ" ЕООД, ЕИК/ПИК *********, и "Бул
Био Б" ЕООД, ЕИК/ПИК *********. Другият ищец – евентуалния - „ВАМ-2011“ ЕООД,
също се представлява от Виктор Ангелов Серов, който е и член на Съвета на директорите,
заедно със Анджела Викторова Серова и Мишел Викторова Серова.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД на главния ищец „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“
ЕАД
За да бъде основателен искът, е нужно провеждането на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: 1/че на 02.01.2015 г. главният ищецът „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“
ЕАД е сключил с евентуалния ищец „ВАМ-2011“ ЕООД валиден договор за услуга със
соченото от ищеца съдържание, включително, че по тази сметка е предоставил свои средства
в търсения размер /т.е. че средствата по тази банкова сметка са на първия ищец/ и с право
„ВАМ-2011“ ЕООД да се разпорежда с тях по плащане на задължения на ответника; 2/
обогатяване на ответника ЗК „Надежда“ АД за чужда сметка – за сметка на „ВИ - ВЕСТА
ХОЛДИНГ“ ЕАД, чрез погасяването посредством плащане на задължения на първия, както и
съществуването на тези задължения в посочения вид и размер, включително предоставянето
на престацията по договорите на ответника, задълженията по които са платени и задължение
на ответника да погаси тези разходи /задължения/; 3/ обедняването на „ВИ - ВЕСТА
ХОЛДИНГ“ ЕАД в посочения размер; 4/ причинна връзка между обогатяването на ответника
и обедняването на „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД; 5/ липсата на правно основание за
обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия; 6/ спазване на
реда за погасяване на вземания на ответника с оглед отнемането на лиценза му, включително
искане на одобрение от квестора за разпореждане с активи от името на квестора за
плащания на битови сметки и други периодични задължения.
Съгласно § 1, т.2 от Наредба № № 12 от 29.09.2016г. за Регистъра на банковите сметки и
сейфове "Титуляр" е лице, на чието име е открита сметка на територията на Република
България. Платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на
платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции - точка 32 от
Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018 година за условията и реда за откриване на платежни
сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Сметките, водени от банки, използвани за изпълнение на платежни операции и за
съхранение на пари, също са платежни сметки (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018
година за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти).
Сметката, от която са платени процесните фактури и задължението по поканата за
доброволно изпълнение, е платежна сметка, открита в банка – УниКредит Булбанк АД,
видно от договора за услуга. Съгласно посоченото по-горе титуляр на сметката е „ВАМ-
5
2011“ ЕООД, а не „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД. Като титуляр на сметка дружеството
„ВАМ-2011“ ЕООД се намира във валидни правоотношения по повод откриването на тази
платежна сметка, която съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018 година за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти, е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции, на
основание сключен между тях договор за откриване на тази сметка, и внесените суми се
считат за такива на титуляря на сметката, а не на третите лица, които са ги внесли.
Задължение на банката е да съхранява сумата и да извърши плащане само по нареждане или
с предварително съгласие на титуляря до размера и условията, поставени от титуляря на
сметката, т.е. от „ВАМ-2011“ ЕООД, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/2018 г. Ето защо,
съдебният състав намира, че имущественото разместване, изразяващо се в плащането на
посочените суми от главния ищец „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, остава недоказано.
Представеният договор за услуги от 02.01.2020г., сключен между „ВАМ-2011“ ЕООД и
„ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД не променя този извод. Това е така, защото задължение на
банката е да съхранява сумата и да извърши плащане само по нареждане или с
предварително съгласие на титуляря до размера и условията, поставени от титуляря на
сметката. Банката няма преки правоотношения с „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, което
дружество твърди, че е внесъл сума в тази сметка с титуляр „ВАМ-2011“ ЕООД, поради
което и внесената сума принадлежи на титуляра на сметката и разпореждането с нея става
само по негово нареждане, което логично следва до родовата определеност на паричните
знаци. Нещо повече, по делото не са налични доказателства, въпреки разпределената
доказателствена тежест, че „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД е внасяло пари по тази сметка.
Експертното заключение не спомага за изследване на този въпрос, тъй като то е изградено на
база счетоводни документи при двете дружества и представения договор. Освен това, по
делото няма доказателства банката да е била уведомена за сключения между двете
дружества договор за услуги, ерго евентуално внасяне на пара по тази сметка от друго лице -
„ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, да се е извършвало с предварително съгласие на титуляра,
сведено до знанието на банката. Представеният договор не може да служи като основание за
разместване на титулярството на сметката, респ. собствеността върху паричните средства,
изхождащи от нея, и защото предметът му не предполага такава цел – договорът, макар да
има за предмет предоставяне използването на посочената в него банкова сметка от „ВИ -
ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, то това ползване е определено за следните нужди – получаване и
съхранение на пари, както и извършване на разплащания към персонал и трети лица,
свързани с постъпващи суми от клиенти и кредитори на възложителя /има се предвид на
„ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД/. В настоящия случай, извършените плащания нито се
твърди, нито се установява да са извършени в изпълнение на уговорката, предвидена в
договора. Плащанията са извършени към трети лица, които нямат никаква връзка със
задължения или клиенти на „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, а касаят задължения на трето
лице. Договорът за услуга е ограничен и със срок – влиза в сила от деня на подписването му,
6
т.е. от 02.01.2020г. и се сключва за срок от 3 години, т.е. до 02.01.2023г., след изтичането на
който се прекратява. Процесните плащания са извършени след 02.01.2023г. – най-ранното
плащане е на 13.02.2023г., поради което и договорът не може да служи като основание за
имуществено разместване, изхождащо от „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД в полза на
ответника.
Не са налице и останалите предпоставки в цяло, за да бъде уважен иска от главния ищец
„ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД. Главният ищец не е доказал съществуването на две от
задълженията, които твърди, че е платило, свеждащо се до предоставяне на услугите,
предмет на издадените фактури, което обстоятелство изрично е оспорено от ответника и от
там подлежи на пълно и главно доказване. Доказване на задълженията, т.е. на предоставяне
на услугите, стойността на които се претендира, не може да стане с представянето на
фактура, тъй като същата не доказва изпълнение.
Остана недоказано и спазване на реда за погасяване на вземания на ответника с оглед
отнемането на лиценза му, включително искане на одобрение от квестора за разпореждане с
активи от името на квестора за плащания на битови сметки и други периодични задължения.
В гражданското законодателство злоупотребата с право се извежда преди всичко от чл. 8, ал.
2 ЗЗД, според който лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и не
могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. Симетрично на
него, в процеса е правилото на чл. 3 ГПК, задължаващо участващите в съдебните
производства под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Подобна разпоредба се
съдържа и в чл. 289 ТЗ, според който упражняването на право въз основа на търговска
сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Така
фигурата на злоупотребата с права в гражданското – както материално, така и
процесуалното право, се извежда per argumentum a contrario от принципа за добросъвестното
упражняване на права. Посочените текстове на ЗЗД, на ГПК, на ТЗ могат да се определят
като общи, те доразвиват на законово ниво конституционната забрана за злоупотреба с
права, респ. публичното задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси
на другите. Най-общо, злоупотребата с право се свежда до поведение, посредством което
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Казано по друг начин, правото се това упражняване не е в
съответствие с целта на признатото право, а за удовлетворяване на интереси и цели,
различни от признатите от закона. Тоест, злоупотреба с право е налице, когато с правомерни
средства се постига забранен резултат, представляващ упражняване на субективното право с
цел да се увреди друго лице.
По делото ищецът „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД твърди, че е платил задълженията по
посочените по-горе фактури. Ищецът обаче е лице, участващо в Съвета на директорите на
ответното дружество, които две дружества се представляват от едно и също физическо лице.
Като лице, участващо в Съвета на директорите на ответното дружество, публичност на
7
регистъра и обявеното с доклада за служебно известно, се извежда знанието му за наличие
на решение, по силата на което ответникът е поставен под квестура, с решението за която се
поставят следните изисквания – забранява се свободното разпореждане с активи на ЗК
„Надежда“ АД до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност, и са
дадени задължителни предписания на квестора да възложи на съответните служители на ЗК
„Надежда“ АД, включително като ги упълномощи изрично, да извършват в срока на
квестурата всички необходими правни и фактически действия, в рамките на закона, относно:
извършването на плащания към ползватели на застрахователни услуги на ликвидни и
изискуеми задължения на ЗК „Надежда“ АД, произтичащи от застрахователни договори,
както и по договори за пасивно презастраховане, сключени от ЗК „Надежда“ АД,
извършването на плащания на публичноправни вземания към държавата и общините, като
данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, по които задължено лице е
ЗК „Надежда“ АД; извършването на плащания на битови сметки и други периодични
задължения (ток, вода, парно, телефон, интернет и т.н.), както и дължимите възнаграждения
на наетия персонал до размера на обичайното за извършване на нормалната дейност на
застрахователя. Изискванията са поставени в решението на КФН и произтичат от закона и
отговорността, която носи квестора по Кодекса за застраховането. Видно е, че едно от
задълженията – по поканата за доброволно изпълнение, попада в обхвата на
публичноправни вземания към общините, плащането на което обаче е следвало да бъде от
лице, упълномощено от квестора, каквито твърдения ищецът не навежда, нито има
доказателства, с което се извежда нарушаване на реда по плащане на задължения на
дружеството, поставено под квестура, а от там се нарушават и интересите на неговите
кредитори. По същия начин стоят нещата при останалите задължения, които обаче не
попадат сред изброените групи. Плащането и на тези задължения прави платилия кредитор
на дружеството, който би имал претенции към него, конкуриращи се с евентуални други
кредитори, с което биха се накърнили правата на последните. Освен това и при липса на
други кредитори, плащането на тези задължения не би довело до незабавното им погасяване
от страна на ответника посредством парично плащане, защото евентуално дължимото не би
попаднало под хипотезите на посочените по-горе задължения, за погасяването на които
квесторът има задължение, което би дало възможност на ищеца „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“
ЕАД да прибегне към принудително удовлетворяване на вземането си чрез осребряване
имущество на ответното дружество за вземане, далеч под стойността му, доколкото цялото
имущество служи за удовлетворяване на кредитора и без да има ред към кое от него да се
насочи последния. Всичко изложено, преценено в съвкупност, дава основание на този
съдебен състав да заключи, че се цели използването на института за неоснователното
обогатяване в противовес с предвиждания резултат - да се възстанови имущественото
разместване чрез насрещно плащане.
Изложените мотиви дават основание предявеният от главния ищец „ВИ - ВЕСТА
ХОЛДИНГ“ ЕАД иск по чл. 59 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.
8
По евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД на ищеца „ВАМ-2011“ ЕООД
Процесуалното условие, под което е предявен този иск – отхвърляне на иска на главния
ищец, е налице, поради което съдът дължи произнасяне и по съединения при условията на
евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД на „ВАМ-2011“ ЕООД. Предявеният иск е допустим, тъй
като макар ищецът да е обозначен като евентуален, то искът, предявен с него, е предявен
също при условията на евентуалност, което прави предявяването на такъв иск самостоятелно
допустимо при условията, които е предявен – ако се отхвърли главния иск от другия ищец, в
който случай защита може да бъде търсена и самостоятелно, и в този процес, което е
сторено.
За да бъде основателен искът, е нужно провеждането на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: 1/ обедняване на ищеца „ВАМ-2011“ ЕООД, съизмеримо с размера
на заплатените суми със собствени нему парични средства на задължения на ответника към
трети лица в предявения общ размер от 13063.90 лева; 3/ обогатяване на последния,
настъпило следствие на увеличената стойност на имуществото на ответника за стойността
процесните суми по фактури № **********/27.03.2023г, № 1275931, № 9208-
7361/06.02.2023г. и задължения по изп.д. № 570/2023г. по описа на ЧСИ ***; 4/ връзка между
това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в
общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в
правните сфери на всяка от страните; 5/ липса на правно основание, т. е. на годен
юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно
задължение за това имуществено разместване; 6/ за ищеца да липсва друг ред за защита на
твърдените права; 7/ съществуването на тези задължения в посочения вид и размер,
включително предоставянето на престацията по договорите на ответника, задълженията по
които са платени и задължение на ответника да погаси тези разходи /задължения/; 8/
спазване на реда за погасяване на вземания на ответника с оглед отнемането на лиценза му,
включително искане на одобрение от квестора за разпореждане с активи от името на
квестора за плащания на битови сметки и други периодични задължения.
Съгласно § 1, т.2 от Наредба № № 12 от 29.09.2016г. за Регистъра на банковите сметки и
сейфове "Титуляр" е лице, на чието име е открита сметка на територията на Република
България. Платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на
платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции - точка 32 от
Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018 година за условията и реда за откриване на платежни
сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Сметките, водени от банки, използвани за изпълнение на платежни операции и за
съхранение на пари, също са платежни сметки (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018
година за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти).
Сметката, от която са платени процесните фактури и задължението по поканата за
доброволно изпълнение, е платежна сметка, открита в банка – УниКредит Булбанк АД,
9
видно от договора за услуга. Съгласно посоченото по-горе титуляр на сметката е „ВАМ-
2011“ ЕООД. Като титуляр на сметка дружеството „ВАМ-2011“ ЕООД се намира във
валидни правоотношения по повод откриването на тази платежна сметка, която съгласно чл.
2, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018 година за условията и реда за откриване на платежни
сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, е
сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за
изпълнението на платежни операции, на основание сключен между тях договор за откриване
на тази сметка, и внесените суми се считат за такива на титуляря на сметката, а не на
третите лица, които са ги внесли. Задължение на банката е да съхранява сумата и да извърши
плащане само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и
условията, поставени от титуляря на сметката, т.е. от „ВАМ-2011“ ЕООД, съгласно чл. 2, ал.
2 от Наредба № 3/2018 г. Ето защо, съдебният състав намира, че имущественото разместване,
изразяващо се в плащането на посочените суми от ищец „ВАМ-2011“ ЕООД е налице.
Не са налице и останалите предпоставки в цяло, за да бъде уважен иска от ищеца „ВАМ-
2011“ ЕООД. Ищецът не е доказал съществуването на две от задълженията, които твърди, че
е платил, а именно тези за предоставяне на услугите, предмет на издадените фактури, което
обстоятелство изрично е оспорено от ответника и от там подлежи на пълно и главно
доказване. Доказване на задълженията, т.е. на предоставяне на услугите, стойността на
които се претендира, не може да стане с представянето на фактура, тъй като същата не
доказва изпълнение.
Остана недоказано и спазване на реда за погасяване на вземания на ответника с оглед
отнемането на лиценза му, включително искане на одобрение от квестора за разпореждане с
активи от името на квестора за плащания на битови сметки и други периодични задължения.
В гражданското законодателство злоупотребата с право се извежда преди всичко от чл. 8, ал.
2 ЗЗД, според който лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и не
могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. Симетрично на
него, в процеса е правилото на чл. 3 ГПК, задължаващо участващите в съдебните
производства под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Подобна разпоредба се
съдържа и в чл. 289 ТЗ, според който упражняването на право въз основа на търговска
сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Така
фигурата на злоупотребата с права в гражданското – както материално, така и
процесуалното право, се извежда per argumentum a contrario от принципа за добросъвестното
упражняване на права. Посочените текстове на ЗЗД, на ГПК, на ТЗ могат да се определят
като общи, те доразвиват на законово ниво конституционната забрана за злоупотреба с
права, респ. публичното задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси
на другите. Най-общо, злоупотребата с право се свежда до поведение, посредством което
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Казано по друг начин, правото се това упражняване не е в
10
съответствие с целта на признатото право, а за удовлетворяване на интереси и цели,
различни от признатите от закона. Тоест, злоупотреба с право е налице, когато с правомерни
средства се постига забранен резултат, представляващ упражняване на субективното право с
цел да се увреди друго лице.
По делото ищецът „ВАМ-2011“ ЕООД твърди, че е платил задълженията по посочените
по горе фактури и покана за доброволно изпълнение, доколкото е титуляр на сметката, от
която плащането е извършено. Участие в капитала на ищеца „ВАМ-2011“ ЕООД има
физическо лице, което е член на Съвета на директорите на ответното дружество и акционер,
което лице представлява другия ищец. Като лице, участващо в Съвета на директорите на
ответното дружество, публичност на регистъра и обявеното с доклада за служебно известно,
се извежда знанието му за наличие на решение, по силата на което ответникът е поставен
под квестура, с решението за която се поставят изисквания – забранява се свободното
разпореждане с активи на ЗК „Надежда“ АД до започване на производство по ликвидация
или несъстоятелност, и са дадени задължителни предписания на квестора да възложи на
съответните служители на ЗК „Надежда“ АД, включително като ги упълномощи изрично, да
извършват в срока на квестурата всички необходими правни и фактически действия, в
рамките на закона, относно: извършването на плащания към ползватели на застрахователни
услуги на ликвидни и изискуеми задължения на ЗК „Надежда“ АД, произтичащи от
застрахователни договори, както и по договори за пасивно презастраховане, сключени от ЗК
„Надежда“ АД, извършването на плащания на публичноправни вземания към държавата и
общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, по които
задължено лице е ЗК „Надежда“ АД; извършването на плащания на битови сметки и други
периодични задължения (ток, вода, парно, телефон, интернет и т.н.), както и дължимите
възнаграждения на наетия персонал до размера на обичайното за извършване на нормалната
дейност на застрахователя. Изискванията са поставени в решението на КФН и произтичат от
закона и отговорността, която носи квестора по Кодекса за застраховането. Видно е, че едно
от задълженията – по поканата за доброволно изпълнение, попада в обхвата на
публичноправни вземания към общините, плащането на което обаче е следвало да бъде от
лице, упълномощено от квестора, каквито твърдения ищецът не навежда, нито има
доказателства, с което се извежда нарушаване на реда по плащане на задължения на
дружеството, поставено под квестура, а от там се нарушават и интересите на неговите
кредитори. По същия начин стоят нещата при останалите задължения, които обаче не
попадат сред изброените групи. Плащането и на тези задължения прави платилия кредитор
на дружеството, който би имал претенции към него, конкуриращи се с евентуални други
кредитори, с което биха се накърнили правата на последните. Освен това и при липса на
други кредитори, плащането на тези задължения не би довело до незабавното им погасяване
от страна на ответника посредством парично плащане, защото евентуално дължимото не би
попаднало под хипотезите на посочените по-горе задължения, за погасяването на които
квесторът има задължение, което би дало възможност на ищеца „ВАМ-2011“ ЕООД да
прибегне към принудително удовлетворяване на вземането си чрез осребряване имущество
на ответното дружество за вземане, далеч под стойността му, доколкото цялото имущество
11
служи за удовлетворяване на кредитора и без да има ред към кое от него да се насочи
последния. Всичко изложено дава основание на този съдебен състав да заключи, че се цели
използването на института за неоснователното обогатяване в противовес с предвиждания
резултат - да се възстанови имущественото разместване чрез насрещно плащане.
Изложените мотиви дават основание предявеният от ищец „ВАМ-2011“ ЕООД иск по
чл. 59 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
Разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не е претендирал
такива, няма доказателства разноски да са сторени, поради което и не следва да се
присъждат. Сторените от ищците разходи, остават за тяхна сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ВИ - ВЕСТА ХОЛДИНГ“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Витоша“, „ВЕЦ-Симеоново“ №
***, срещу „Застрахователна компания Надежда“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Витоша“, „ВЕЦ-Симеоново“ № ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от
13063.90 лева, представляваща платени без основание задължения на ответника по фактури
№ **********/27.03.2023г, № 1275931, № 9208-7361/06.02.2023г. и по изп.д. № 570/2023г. по
описа на ЧСИ ***, с която сума ответникът се обогатил за сметка на обедняването на
главния ищец без наличие на основание за настъпилото имуществено разместване, ведно със
законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба- 26.07.2023 г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения при условията на евентуалност от „ВАМ-
2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж.к.
‚Витоша“, „ВЕЦ-Симеонова“, № ***, срещу „Застрахователна компания Надежда“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Витоша“, „ВЕЦ-Симеоново“ №
***, осъдителен иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата от 13063.90 лева, представляваща платени без основание задължения
на ответника по фактури № **********/27.03.2023г, № 1275931, № 9208-7361/06.02.2023г. и
по изп.д. № 570/2023г. по описа на ЧСИ ***, с която сума ответникът се обогатил за сметка
на обедняването на евентуалния ищец без наличие на основание за настъпилото
имуществено разместване, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба- 26.07.2023 г., до окончателното плащане.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13