МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 64/08.07.2020 г“ ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 307/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение
против С.С.К. *** за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор застъпва становище за
недоказаност на обвинението в частта му относно кражбата на един от двата
акумулатора, като счита, че обвинението в тази му част не е доказано по
несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде частично оправдан. Поддържа
обвинението в останалата част и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода, чийто размер да се определи към законовия минимум и при условията на
чл.54 от НК. Прокурорът пледира и за отложено изтърпяване на наказанието за
изпитателен срок от четири години.
На основание чл.247в, ал.1, т.2 вр. чл.269,
ал.3, т.1 от НПК, разпоредителното заседание и съдебното
следствие се проведоха при задочна процедура, без участието на подсъдимия, тъй
като в съдебна фаза не бе намерен на посочените от него адреси в гр. Ямбол.
Видно от приложените по делото докладни записки, същият живее в изоставени къщи
и води скитнически начин на живот. Поради това, и след като намери, че
отсъствието му няма да попречи за разкриване обективната истина по делото,
съдът проведе задочно производство, с участието на служебен защитник - адвокат.
Служeбният защитник също намира обвинението за доказано, с
изключение на обвинението за кражба на посочената от прокурора вещ. Пледира за
определяне на наказанието към законовия минимум, след отчитане чистото съдебно
минало на подсъдимия и процесуалното му поведение в дoсъдебна
фаза, както и за постановяване отложено изтърпяване на наказанието за минимален
изпитателен срок от три години.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Р. Р. ползвал гараж
в имота на свой познат, находящ се в гр. Ямбол на ул.
„Бакаджик“ № **. В
предоставеното му за ползване помещение държал моторната си лодка с рибарските
принадлежности - въдици, макари и др., както и
други свои лични вещи - велосипед, автомобилни гуми и
джанти, и акумулатор за зареждане на сонара. Входната
врата на гаража свидетелят заключвал с два катинара.
През лятото на 2019г.
подсъдимият К. ***. Тъй като имал нужда от пари, в неустановен ден в периода от
месец май 2019 год. до около 12.00 ч.на
25.09.2019 год. решил да извърши кражба на вещи от гаража. Счупил
поставените на вратата на гаража катинари, отворил вратата и влязъл вътре. Там
намерил и взел велосипед марка „МТВ“ за 780 лева, две въдици марка „Xzoca“ по 65 лв. всяка, заедно с
поставените на тях макари „Шимано“ и „Пен“, съответно
на стойност 85 лв. и 75 лева,
както
един акумулатор за 82 лева,
които били собственост на св. Р.. Изнесъл вещите от гаража и ги отнесъл на
неустановено място. Впоследствие продал отнетия велосипед на свид. Д. Г. за 100 лв., а въдицата „Хzоса“
заедно макарата „Шимано“ продал на свид. М. К. за 30 лв.
След разкриване на деянието - на
16.10.2019г., подсъдимият предал доброволно на органите на реда въдицата „Хzоса“
с поставена на нея макара „Пен“, свидетелите Г. и К. предали закупените от
подсъдимите вещи, съответно велосипед марка „МТВ“ и въдица „Xzoca“ с поставена на нея макара „Шимано“,
и още същия ден вещите били върнати на совбственика
им св. Р. срещу разписка от същата дата.
Към момента на извършване на горното деяние поде. К. е
осъждан за два пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер - по
чл.323, ал.2 от НК и по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.18, алЛот НК, с
присъдите по НОХД № 608/1998г. на ЯРС и по НОХД № 219/2010г.
на ЯРС, но за тези си осъждания е реабилитиран.
Присъдата по НОХД № 608/1998г. на ЯРС е влязла в сила на 09.03.2000г., и с нея К. е осъден ефективно
на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева,
като видно от изисканата от ЯРП справка изх. № 1911/2020г. от 14.05.2020г. е изтърпял
наложеното му наказание от една година лишаване от свобода на 08.12.2000г. При
това положение, петгодишният срок за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 отНК е
изтекъл на 08.12.2005г.
Присъдата по НОХД № 219/2001г. на ЯРС е влязла в
сила на 10.03.2010г., като с тази присъда му е наложено наказание от три месеца
лишване от свобода и е постановено отложено
изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години. Т.е., съгласно
разпоредбата на чл.88а, ал.З от НК, това наказание следва да се счита за
изтърпяно на 10.03.2013г., когато е изтекъл
тригодишният изпитателен срок. Тук срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК също е пет години и е изтекъл на
10.03.2018г. При това положение, се налага извод, че на 11.03.2018г.
е настъпила реабилитация и по отношение на това осъждане.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Р. Р., Д. Г.
и М. К., от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената
оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото - протолоки за доброволно предаване и разписка, всички от
16.10.2019г., които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, безпротиворечиви и се кредитират
изцяло.
гаража, е отнел чужди движими вещи - велосипед
марка „МТВ“ на стойност 780 лв., две въдици марка „Хzоса“
по 65 лв. всяка, на обща стойност 130 лв.,
макара „Шимано“ на стойност 85 лв.,
макара „Пен“ на стойност 75 лв. и един акумулатор на
стойност 82 лв., всички вещи на обща
стойност 1152 лв., от владението на
собственика им Р.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия съдът намери за
безспорно установено както от приложения на л.41 от ДП протокол за доброволно
предаване от 16.10.2019г., в който същият собственоръчно вписал пояснения
относно мястото и начина на придобиване на предадената вещ, така и от
показанията на свидетелите Г. и К., които в тази им част, а и в детайли
кореспондират както помежду си, така и с показанията на св. Р., и поради това
се кредитират изцяло.
От обективна страна безспорно е налице извършено от
подсъдимия деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението
кражба, очертан в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите
от гаража и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване
владението на собственика и установяване на свое такова, при липсата на
съгласие за това от страна на самия собственик.
Обективно, в случая се касае за извършена от
подсъдимия вломна кражба, тъй като за да проникне във вътрешността на
гаража, К. счупил поставените на вратата катинари, като по този начин е
осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.З, предл. I
от НК. Това
е така, защото и по естеството си, и по предназначението си, унищожените вещи
служат за изключване достъпа на трети лица до вътрешността на помещението,
респ. и до намиращите се в него вещи.
От субективна страна и подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерение за своене, тъй като след установяване на
своя фактическа власт се е разпоредил с част от тях като със свои, продавайки
велосипеда на св. Д., а въдицата с макара „Шимано“ на
св. К.. Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Съзнавал е, че
поставените на вратата на гаража катинари целят да изключат достъпа на трети
лица до вътрешността на гаража и намиращите се в него вещи, че преодоляването
на тези прегради съществено ще го улесни при осъществяване на намеренията и е
целял именно това.
Доколкото от депозираните по време на съдебното
следствие показания на св. Р. по безспорен начин се установи липсата само на
един акумулатор, негова собственост, обвинението за кражба на две такива вещи
съдът намери за недоказано, поради което и на основание чл.304 от НПК призна
поде. К. за невиновен и го оправда по обвинението в тази му част - за
кражба на още един акумулатор на стойност 82 лева,
собственост на св. Р..
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от една до
десет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, и на основание чл.58а, ал.4 НК, наказанието
му беше определено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниския предел
на предвиденото в закона наказание от една година лишаване от свобода, а именно
- ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За да определи
размера на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът отчете
многобройните смекчаващи отговорността на поде. К. обстоятелства - чистото
му съдебно минало, признанието на вината в досъдебна фаза, дадените подробни
обяснения и приносът за разкриване обективната истина по делото, своевременното
връщане на почти всички отнети вещи (с изключение на акумулатора) на техния
собственик, както и причините за извършване на деянието - липсата
на средства за задоволяване на потребностите, при което намери, че спрямо него
и най-лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода
би се оказало несъразмерно тежко. От друга страна, съдът отчете завишената
степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и
относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в
региона и от сравнително високата стойност на отнетите вещи, възлизаща общо в
размер на 1152 лева, както и обстоятелството,
че макар да е реабилитиран, поде. К. е бил осъждан два пъти за умишлени
престъпления от общ характер, включително и за престъпление против
собствеността, при което намери, че спрямо него не е оправдано определяне
размера на наказанието в законовия минимум, а, че така определено по вид и
размер, наложеното му наказание е необходимо и достатъчно да окаже необходимото
поправително и възпиращо въздействие както върху личността на подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, предвид настъпилата реабилитация за осъжданията му по
НОХД № 608/1998г. на ЯРС и по НОХД № 219/20 Юг. на ЯРС, и размера на наложеното му с настоящата присъда наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и като
взе предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът
намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи
ефективно наложеното наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК,
постанови отложено изтърпяване на наказание за минимален изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила. ПО ВЪПРОСА ЗА
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимия беше признат за виновен
по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.З от НПК в негова тежест
бяха присъдени и направените по делото разноски общо в размер на 148,10 лева, от които 128,10 лева вносими
в приход на Републиканския бюджет и по сметката на