Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 9831 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
С обща искова молба са предявени искове от различни ищци - М.И.Р. и Б.Н.Б. против
„З.А.Д.„А.” АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищците твърдят, че пострадали на 22.04.2015 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“ с риг. № СА ******. Твърдят, че по силата на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания
автомобил. Поддържат, че от деликта получили следните телесни
повреди: М.И.Р. получила повърхностни охлузвания по гръбната повърхност на
дясната длан; охлузвания по гръбната повърхност на първи и втори пръсти на
дясната ръка; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; преднокоренчева
увреда за С6-С7-С8 двустранно по-изразена за С6-С7 в ляво; периферностволова
увреда за нервус медианус двустранно от демиелинизиращ тип за двигателните
влакна; загуба на съзнание за продължителен период от време, а Б.Н.Б. получил
контузия в лумбалната област и травматична протрузия на L5 – S1. Твърдят, че от телесните повреди претърпели неимуществени вреди, за
които застрахователят им дължал обезщетение, както следва на М.И.Р. – 30 000
лв., а на Б.Н.Б. -10 000 лв. Молят съда да осъди
ответника да им заплати обезщетения в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие; поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца Б.Н.Б., който управлявал пътното превозно
средство с несъобразена скорост и не спазил предимството на другия водач;
оспорва размера на исковете. Претендира разноски.
Третото лице - помагач ”З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД оспорва твърденията за съпричиняване
на вредите от Б.Н.Б. и оспорва размера на исковете.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По предявените искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени исковете ищците трябва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ****** е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване
на произшествието: На 22.04.2015 г., около 07.48 ч., в гр.София, на Т-образно кръстовище, образувано от бул.“Шипченски
проход“ и бул.“Асен Йорданов“, регулирано със светофарна уредба, водачът на тролейбус
“Шкода 26 ТР Соларис“ с инв. № *******е навлязъл в кръстовището за извършване
на маневра „ляв завой“ в посока площадът на авиацията. Тролейбусът е извършил
маневрата от крайна дясна лента по технически причини, защото там е била монтирана
контактната ел. мрежа. При напускането на кръстовището тролейбусът е бил ударен
в предната дясна част от навлезлия в кръстовището с висока скорост джип "Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“ с рег. № СА ******, движещ се направо по бул. „Шипченски
проход“. Ударът между двете МПС е бил челен, кос, с предните части на двете
моторни превозни средства - в дясна
предна част за тролейбуса и в лява предна част за л.а.“Мерцедес“. След удара л.а. „Мерцедес“ се е отклонил наляво и се е установил
в покой, а тролейбусът, поради голямата си маса/над 20т./, се е установил в
средата на кръстовището – напречно и е бил преместен след произшествието. Преди
удара и по време на удара л.а „Мерцедес“ се е движел със скорост от 57 км/час,
а тролейбусът със скорост от 27 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила
е била 36.05 м. Водачът на л.а
„Мерцедес“ е отстоял на 102.12 м. от мястото на катастрофата, когато
тролейбусът е предприел маневрата. Ударът за него е бил предотвратим, но водъчът
късно е възприел като опасност тролейбуса, движещ се в крайна дясна насрещна
лента. От момента, в който тролейбусът е пресякъл осевата линия и е навлязъл в
платното за движение на л.а „Мерцедес“, ударът за водача на лекия автомобил
вече е бил непредотвратим, тъй като е отстоял на 14.20 м. Водачът на лекия
автомобил е могъл да предотврати произшестието, ако се бе движил със скорост до
29 км/час. Причина за настъпване на катастрофата е навлизането на червен сигнал
в кръстовището на единия от двамата водачи.Според вещото лице, не е възможно да
е светел зелен сигнал и за двамата шофьори. Организацията на движение на това
кръстовище се отличава с особеност, тъй като тролейбусът може да извърши
маневра „ляв завой“ само от крайна дясна лента. С оглед на режима на работа на
светофарната уредба, едното МПС е навлязло на забранен сигнал на светофара. Вещото
лице заявява, че технически не е възможно да определи на какъв сигнал са
предприели движението си двете моторни превозни средства. Тролейбусът е изминал
пътя си до удара за 6.45 сек, а светофарът превключва сигналите на 3-4 сек.
Според експерта, възможно е и двете превозни средства да са попаднали по време
на удара в жълто-червен или жълто-зелен сигнал на светофара, но тролейбусът
първи е навлязъл в кръстовището, когато л.а „Мерцедес“ е отстоял на 102.10 м.
от кръстовището.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че това е
единственото кръстовище в София, на което водачът на тролейбуса е принуден да
прави ляв завой от крайна дясна лента, заради разположената по този начин
електрическа контактна линия. Според експерта, възможно е тролейбусът да е
влязъл в края на зеления сигнал на светофара, а л.а „Мерцедес“ да е навлязъл в
началото на зеления сигнал на светофара или на жълто-зелен сигнал, защото за
3-4 сек. сигналът се превключва, а тролейбусът се движи 6 секунди в
кръстовището. Експертът отново заявява, че тролейбусът първи е навлязъл в
кръстовището, т.е имал е предимство пред л.а „Мерцедес“.
За установяване на механизма на катастрофата са
изслушани показанията на свидетели – очевидци.
Св.М. е бил с колата си на същото кръстовище, но се е
намирал пет-шест коли след тролейбуса и не е видял самият удар между превозните
средства. Той също завивал наляво, не си спомня на какъв светофар е завил
тролейбусът. Нямал пряка видимост към него, просто видял, че има катастрофа и
спрял да помогне. Катастрафота станала след светофара, тролеят завивал наляво.
В своите показания св.Й., която е пътувала в
тролейбуса и също е пострадала при катастрофата, заявява, че произшествието
настъпило около 8 часа, докато пътувала за работа. Седяла на първата седалка в
тролея, когато настъпил ударът. Била от външната страна, поела целия удар,
видяла джипа, той се ударил без спирачен път, влязъл в тролея. Четяла книга на
светофара. Понеже тролеят спрял рязко, просто погледнала инстиктивно в дясно,
защото била най-близо до мястото, където се очаквало да настъпи ударът. Тролеят правел завой. Ако водачът
на тролея не бил спря, ударът щял да отнесе нейната седалка. Водачът на тролейбуса
спрял по време на своя път, който му давал право да продължи да завива, за да
се включи в булеварда преди зала „Арена Амеец“. Водачът на тролейбуса спрял, за
да може джипът да пресече пред него, но това не се случило. Светофарът светел
зелено за тролея, както и за всички останали. Пред тролейбуса имало коли. Те
също тръгнали, поради което свидетелката предполага, че светофарът е бил зелен
за тролейбуса, защото иначе колите нямало да потеглят, а след тях и тролейбусът.
Той не бил първа кола. Движел се със същата скорост, с която се движел всяка
сутрин – бавно, защото минавал през трамвайни релси. Колите също преминавали
бавно, всеки водач си пазел автомобила. Другият водач се движел по „права лента“,
спускайки се по наклон – за него светел червен светофар. След него имало
автомобили, той не направил опит да спре
на червения светофар.
Според показанията на св.К./водач на л.а "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ******/ и св.К. /негова съпруга/, лекият автомобил преминал
на зелен сигнал на светофара. Св.К. твърди, че съпругът й спрял на светофара
преди да светне зелено и едва тогава потеглил. Не се движели бързо. Не си
спомня друго. Събудила се в „Пирогов“. Св. К. твърди, че пред него и зад него
нямало други коли. Преди да потегли бил спрял на светофара. Сещевременно
заявява, че е възможно и да не е бил спрял на светофара, но преминал на зелен
сигнал. Пътят бил чист. Възприел тролейбуса, едва когато го ударил. Не се
движел с повече от 20 км/час. Преди на навлезе в кръстовщето, тролеят го нямало
там. Преминал бил кръстовището, когато настъпил ударът. Имал добра видимост.
Преди тролея нямало други коли. Ударът настъпил в предните части на моторните
превозни средства – в лявата предна част на автомобила и в дясната предна част
на тролея.
От допълнителното заключение на автотехническата
експертиза се установява, че експертът не променя изводите си по основното
заключение относно механизма на настъпване на катастрофата след като се е
запознал със свидетелските показания. Експертът разяснява, че свидетелските
показания, според които водачът на л.а “Мерцедес“ се е движел с 20-30 км/час преди
удара, са неправдоподобни, с оглед на уврежданияга на двете моторни превозни
средства - сработването на еърбега на л.а „Мерцедес“, спукването на масления
радиатор и теча на масло върху пътя. Според експерта л.а „Мерцедес“ не е спирал
на „стоп линията“, която се намира на 6-7 м. от мястото на удара, защото ако
действително бе спрял, не би могъл да развие скорост при тръгване от място,
по-голяма от 20 км/час, нито биха настъпили повредите по моторните превозни
средства, които са установени при огледа. Експертът в допълнителното заключение е
променил единствено разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил
„Мерцедес“ от мястото на катастрофата, когато тролейбусът е започнал маневрата,
а именно – 154 м. и времето на движение на тролейбуса до удара – 9.78 сек. В
допълнителното заключение отново е заявил, че технически не може да определи на
какъв сигнал на светофарната уредба са предприели движението си двете моторни
превозни средства. Единият от водачите е навлязъл на забранен сигнал.
Тролейбусът е изминал пътя до удара за 9.78 сек. при превключване на сигнала от
3-4 сек. и може двете моторни превозни средства да са попаднали при удара в
жълто-червен или жълто-зелен сигнал на светофара, но тролейбусът първи е
навлязъл в кръстовището, когато л.а „Мерцедес“ е отстоял на 154 м. от
кръстовището.
Съдът кредитира заключенията на
автотехническата експертиза, тъй като експертът е изготвил
същите на база на огледния протокол и обективни данни – тежестта на повредите
на моторните превозни средства, посоката им на движение, мястото, на което са
намерени след катастрофата, като е отдал предимство на обективните данни пред свидетелските показания. С оглед на
основното и допълнителното заключение на автотехническата експертиза, съдът
приема, че причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на л.а
"Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ******, който не е изчакал преминаването на тролейбуса/вече
навлязъл в кръстовището/ и е предприел преминаване през кръстовището с висока
скорост от 57 км/час. Съдът приема, че тролейбусът е навлязъл в кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба, тъй като намиращите се пред него коли също
са потеглили/св.Й./. Не бе установено по категоричен начин, че водачът на л.а
“Мерцедес“ е преминал на червен сигнал. Според заключението на автотехническата
експертиза, тролейбусът, поради голямата си маса, е преминал за 6.4 секунди или
за 9.78 секунди през кръстовището, а сигналът на светофарната уредба се променя
за 3-4 секунди. Независимо от това, водачът на лекия автомобил “Мерцедес“ е бил
длъжен да изчака преминаването на тролейбуса, който вече е бил навлязъл в
кръстовището.
С поведението си водачът на л.а "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ****** е допуснал нарушения
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“; на чл. 47 от ЗДвП – „ Водач на пътно превозно средство, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“; на чл. 50а от
ЗДвП - „Забранено
е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства
напречното движение“ и на чл.102 от
ППЗДвП- „При приближаване към кръстовище водачът на пътното
превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може
да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, които имат предимство за преминаване.“
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
изслушани заключения на медицински експертизи и показанията на св.Т..
От заключението на вещото лице – невролог, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че при катастрофата ищцата е
получила следните увреждания: повърхностни охлузвания на дясната ръка в
областта на дланта и пръстите; разкъсно-контузна рана по предната повърхност на
дясната подбедрица. Тези наранявания могат да се получат от пасажери в автобуса
при досега им с тъпи предмети и със счупени стъкла. Ищцата е посетила спешното
отделение на болница „Св. Анна“, където след преглед от дежурен лекар е била извършена
обработка на раните и е била направена задължителната инжекция с ТАП против
тетанус. Не е била предписана рецепта за допълнително лечение. Получените увреди
са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според вещото лице, такива наранявания обикновено се възстановяват след
1-2 месеца, като може да останат кожни белези. Нараняванията на кожата са
свързани с изразени болки, поради това, че кожата има много сетивни рецептори
за болка. В неврологията е прието болката да се оценява по визуалната аналогова скала за болка от 0
до 10, но такива оценки в медицинските документи за състоянието на ищцата липсват.
Експертът е посочил, че Р. се оплаква от постоянни болки във врата и в лявата
ръка, несръчност със същата и изтръпване на дланта; провежда системно лечение с нестероидни
противовъзпалителни средства и физиотерапия с временно подобрение върху
болката. Вещото лице обаче е разяснило, че липсват данни за увреда на
периферния двигателен неврон при ищцата. При нея няма невъзстановени увреди,
получени при катастрофата. Тя се е възстановила напълно от повърхностните
наранявания на дясната ръка и дясната подбедрица. Поради липсата на засягане на по-дълбоки
подкожни структури като нерви и кръвоносни съдове на дясната ръка и дясната
подбедрица и нормалното протичане на оздравителния процес, няма лоша
перспектива за в бъдеще по отношение на функционирането на тези крайници. Експертът
е коментирал представено от ищцата ЕМГ
изследване, в което е описано заключение за преднокоренчева увреда на 6-то, 7-мо
и 8- мо шийни коренчета двустранно повече в ляво и демиелинизираща
периферностволова увреда на н.медианус в ляво. Според вещото лице, от посочените
в изследването параметри на проучените нерви и коренчета не става ясно на каква
база е направено това заключение, защото нормалната скорост на провеждане при
периферните нерви на горните крайници е над 50 м./сек, а описаните скорости при
ищцата са 54,3 и 51,8 м./сек, т.е те са в рамките на нормалните референтни
стойности. Нормални са и отразените амплитуди на периферните нерви на лявата
ръка - 10,1 и 9,64 mv при норма - над 4 mv. Според експерта, описаните преднокоренчеви увреди могат да се свържат с
дегенеративни промени на шийните междупрешленни дискове, т.нар.“Остеохондроза“,
която се среща често в тази възраст и професия. Експертът е категоричен, че няма
пряка причинно-следствена възраст между катастрофата и евентуални предкоренчеви
увреди. При пряка или непряка травма на врата болките биха се получили веднага,
като в такъв случай веднага би се направило рентгеново изследване, каквото липсва
при ищцата. При липсата на неврологичен дефицит такова изследване не се прави,
а точно такъв е случаят при Р..
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си. Заявява, че няма рентгенологично изследване, което да
потвърди, че ищцата има дегенеративни изменения. Те се доказват с рентген и
скенер. Няма пряка причинно-следствена връзка между оплакванията на ищцата и
катастрофата. При прегледа, който е извършен на пострадалата непосредствено
след катастрофата в болница „Св. Анна“, тя не е
имала оплаквания от болки във врата, а тези болки са се явили един месец след катастрофата.
Няма медицинска документация за получена от ищцата травма на врата. Липсват
рецепти, прегледи от специалисти и обективни данни, че има такова увреждане, получено
при катастрофата. Невъзможно е ищцата да е получила травма на врата или на
периферните нерви при катастрофата и болката да не се е проявила веднага, а
едва след един месец. Тя е ползвала болнични за 7 дни, през останало време е
ходила на работа. От неврологичния й статус не се установява да има увреждания
на периферните нерви на ръцете. Има само болков синдром, няма обективно доказателство,
което да сочи на органична увреда на нервите на горните крайници. Направена й е
електромиография, но данните от компютърния анализ не доказват увреждания на
периферни нерви – изследването на скоростта на нервите на горните крайници над
50 се счита за норма, а при нея е 54. Хората,
които работят в принудитена работна поза – счетоводители, касиери, с глава
напред, те са склонни към образуване на дегенеративни изменения и износване на
дисковете и тогава може да се яви болков синдром - при по-продължително навеждане или работа в
неудобна работна поза. Не е задължително да има травма, за да се появи болка
във врата, но винаги има характерна клинична картина, която е във връзка с
обективни изследвания. Експертът заявява, че за него е странно, учудващо ищцата
да е провела рехабилитация, а да няма
нито едно невроизобразяващо изследване.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на нейния съпруг - св.Т.
се установява, че я е видял непосредствено след катастрофата в дома им. Двете й ръце били наранени в дланите,
панталонът й бил разкъсан и имала рана около коляното, която кървяла. Ищцата
била стресирана и се оплаквала от болки във врата, главата, ръцете, имала
цицина на главата в косата. Разказала за катастрофата. Лекарите й предписали
болкоуспокояващи. Почти веднага започнала да се оплаква от болки във врата.
Тръгнала по лекари. След това ходела на процедури в санаториум първо във Велинград,
после в гр. Баня - Карловско – за лечение на врата и на ръката, защото тези
болки си останали. Преди катастрофата Р. нямала такива оплаквания. Оттогава
често си спомняла за катастрофата. Понякога, дори и като повдигала бутилка от
масата, я заболявала ръката; когато домакинствала – също я боляла; молела
свидетеля да й бели картофи, защото не можела сама да извърши тези действия. Раните по ръцете
по-бързо оздравели. Свидетелят не може да каже дали
са останали белези.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля относно претърпените от ищцата болки и страдания от телесните
повреди, с изключение на показанията в частта, в която свидетелят заявява, че
съпругата му веднага след катастрофата започнала да изпитва болки във врата,
тъй като в тази част показанията не се подкрепят от медицинските документи по
делото и от заключението на медицинската експертиза.
Съдът приема заключението на вещото лице - невролог относно претърпените
от ищеца Б.Н.Б. телесни повреди. От същото се установява, че при катастрофата Б.
е получил контузия в лумбалната област. Това увреждане може да се получи при
въздействие от твърди тъпи предмети върху кръста. Контузията на лумбалната
област с травматична дискова херния може да се получи при рязко движение на
тялото в предно-задна посока, при което се получава разкъсване на фиброзния
пръстен на диска и пролапс на пулпозното му ядро, т.е дискова херния. Експертът
заявява, че не може да каже дали дисковата херния, описана при МРТ изследването,
е получена при процесното ПТП, защото тогава не е проведено невроизобразяващо
изследване.Телесната повреда /контузия в лумбалната област/ е причинила на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Обикновено
такива увреди се възстановяват след 1-2 седмици. Ако обаче се касае за
травматична дискова херния, каквато е описана при МРТ изследването, лечението е
по-продължително - с медикаменти, физиотерапия, а при персистиране на болковия
синдром, поява на радикулерни оплаквания или перифернонервни парези, може да се
стигне и до оперативно неврохирургично лечение. Нивото Л5 - Ес1 на медиалната
дискова херния е опасно и за поява на тазоворезервоарни нарушения. Безспорно
ищецът има лумбална дискова херния на ниво Л5 - Ес1 и стеноза на
интервертебралните отвори на това ниво, където преминават нервните коренчета, но
дали има оплаквания не може да се прецени, поради липсата на актуална
медицинска документация. Не всички пациенти с лумбални дискови хернии имат
оплаквания или симптоматика. Няма актуална медицинска документация за
настоящото състояние на ищеца. Той не се е явил на неврологичен преглед. Вещото
лице не може да отговори дали има невъзстановени увреди без допълнителна
медицинска документация или медицински преглед. По същата причина не може да
отговори каква е прогнозата за бъдещото състояние на ищеца. Липсва актуална
информация дали ищецът продължава да търпи болки и страдания и с какъв
интензитет.
В съдебно заседание експертът потвърждава, че не може да
се установи от медицинските документи дали дисковата херния на ищеца има
трвматична генеза. Обикновено сред контузия
на кръста може да се получи дискова херния. Тази болест е известна с
наименованието „шофьорска болест“, тъй като към заболяването има отношение
седящата поза и вибрациите, но специално при дисковата херния за пролапса
отношение има рязкото движение в предно-задна посока.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От заключенията на автотехническата
експертиза се установи, че поведението на водача на л.а "Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“ с рег. № СА ****** е било противоправно и виновно и е в причинно-следствена
връзка с катастрофата, а от заключенията на медицинската експертиза и
показанията на св.Т. се установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с катастрофата, поради което съдът
приема, че исковете са доказани по основание.
При определяне размера на
обезщетението на ищцата съдът отчете следните обстоятелства - възрастта на пострадалата по време
на настъпване на произшествието – 52 г., вида на причинените травми: повърхностни
охлузвания на дясната ръка в областта на дланта и пръстите и разкъсно-контузна
рана по предната повърхност на дясната подбедрица, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението на ищцата се е изразило
в обработка на раните и направена задължителната инжекция с ТАП против тетанус.
Не е издадена рецепта за допълнително лечение. Съдът съобрази продължителността
на възстановителния период за травматичните увреждания - 1-2 месеца, през който
ищцата е търпяла болки и страдания – по-интензивни в началото на периода.
Според вещото лице, нараняванията на кожата са свързани с изразени болки,
поради това, че кожата има много сетивни рецептори за болка. Съдът отчете
стреса и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. От друга
страна, съобрази обстоятелството, че ищцата е възстановена, не са останали
трайни последици за нейното здраве.
По делото не е установена причинно-следствена връзка между катастрофата и
оплакванията на ищцата от болки във врата и в лявата ръка. Според вещото лице от медицинската експертиза липсват
медицински изследвания, които да установяват да е настъпила увреда на
периферния двигателен неврон на ищцата, както и да е настъпила преднокоренчева
увреда на 6-то, 7-мо и 8- мо шийни коренчета двустранно повече в ляво и
демиелинизираща периферностволова увреда на н.медианус в ляво, респ. не е
установена и причинно-следствена връзка на подобни увреди с катастрофата. В ЕМГ
изследване, представено от Р., данните от изследването сочат, че нормалната
скорост на провеждане при периферните нерви на горните крайници при ищцата е
54,3 и 51,8 м./сек, т.е те са в рамките на нормалните референтни стойности /над
50 м./сек/. Нормални са и отразените амплитуди на периферните нерви на лявата
ръка - 10,1 и 9,64 mv при норма - над 4 mv.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението
за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 5 000 лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
При определяне размера на
обезщетението на ищеца съдът отчете следните обстоятелства - възрастта на пострадалия по време
на настъпване на произшествието – 46 г., вида на причинената травма: контузия в лумбалната област, която е причинила на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото
липсват доказателства за проведеното лечение. Съдът съобрази продължителността
на възстановителния период - 1-2 седмици, през който ищецът е търпял болки и
страдания. Съдът съобрази силния стрес и типичните за катастрофата негативни
емоционални преживявания. От друга страна, по делото липсват доказателства да
са останали трайни последици за здравето на ищеца - не е представена актуална
медицинска документация, нито същият се е явил на неврологичен преглед.
По делото не е установена причинно-следствена връзка
между катастрофата и травматична протрузия на L5-S1. Според
заключението на медицинската експертиза ищецът има заболяване „лумбална дискова
херния на ниво Л5 - Ес1 и стеноза на интервертебралните отвори на това ниво,
където преминават нервните коренчета“, което е описано в МРТ. Дискова херния с
травматичен произход може да се прояви при рязко движение на тялото в
предно-задна посока, при което се получава разкъсване на фиброзния пръстен на
диска и пролапс на пулпозното му ядро. Експертът заявява, че не може да каже
дали дисковата херния, описана при МРТ изследването от 03.06.2015 г., е
получена при процесното произшествие, защото тогава не е проведено
невроизобразяващо изследване. Следва да се посочи, че по делото не са
представени медицински документи за прегледа на ищеца в деня на катастрофата и
за направените му медицински изследвания. Данни за диагнозата „контузия в
лумбалната област“, установена в Окръжна болница, се съдържат единствено в
констативния протокол за ПТП от 22.04.2015 г. Тази диагноза е спомената и в докладна
записка №326 К/22.04.2015 г. до Началника на Отдел “ДП-СДВР“ и в уведомление до
Софийска градска прокуратура по ДП № ЗМ 11161/2015 г. В МРТ изследване от 03.06.2015
г. също е отразено, че пациентът е с прекарана травма в областта на кръста. С
оглед заключението на медицинската експертиза по делото, съдът приема, че
единствената травма, която е в причинно-следствена връзка с катастрофата, е „контузия в лумбалната област“.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението
за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 5 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
управлявал тролейбуса с несъобразена скорост и не спазил предимството на другия
автомобил./възражение в отговора на исковата молба, уточнено в съдебно
заседание от 20.12.2017 г./
Възражението е неоснователно. От основното и допълнително заключение
на автотехническата експертиза, които
съдът приема, и от показанията на св.Й. се установи, че водачът на тролейбуса е
управлявал пътното превозно средство с разрешена скорост от 27 км/час и е преминал на зелен
светофар, като се е намирал в кръстовището, когато е ударен от л.а "Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“ с рег. № СА ******. Единствената причина за настъпване на катастрофата е
поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ******, който е
управлявал автомобила си с несъобразена скорост от 57 км/час и е навлязъл в
кръстовището, когато в него се е намирал тролейбусът.
По законната
лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, лихва се дължи от
датата на деликта до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски, както следва: на ищцата М.И.Р. в
размер на 255.83 лв. /за медицинска и автотехническа експертиза, както и за
свидетел/, съразмерно на уважената част от иска, и на ищеца Б.Н.Б. в размер на 367.50
лв. /за медицинска и автотехническа експертиза, както и за свидетел/, съобразно
уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 522.91 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска. Разноските са определени за ½ от
разноските по представения списък за разноски и доказателства за заплащането им
за автотехническа експертиза, свидетели, съдебно удостоверение, допълнителна
автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение за адв.Н. по фактура от 01.07.2017 г. и платежно
нареждане от 19.07.2017г. - л.163 -164.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 313.75 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска. Разноските са определени за ½ от
разноските по представения списък за разноски и доказателства за заплащането им
за автотехническа експертиза, свидетели, съдебно удостовепетие, допълнителна
автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение за адв.Н. по фактура от 01.07.2017 г. и платежно
нареждане от 19.07.2017г. - л.163 - 164.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О. ***, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за защита по иска,
предявен от М.И.Р., в размер на 286 лв. с ДДС, съобразно уважената част от
иска, и адвокатско възнаграждение за
защита по иска, предявен от Б.Н.Б. в размер на 498 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.И.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 226,
ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 5000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди:
повърхностни охлузвания на дясната ръка в областта на дланта и пръстите;
разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната подбедрица, причинени
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2015 г., по вина на
водача на л.а "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ****** – Г.М.К., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 226,
ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 5000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от следната телесна повреда: контузия в лумбалната област, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.04.2015 г., по вина на водача
на л.а "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № СА ****** – Г.М.К., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015 г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 10 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.” АД да заплати на М.И.Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 255.83 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.” АД да заплати на Б.Н.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 367.50 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА М.И.Р. да заплати на „З.А.Д.„А.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 522.91 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Б.Н.Б. да заплати на „З.А.Д.„А.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 313.75 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.” АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В.В.О.,***, адрес за призоваване: гр.София, ж.к. „**********, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за защита по иска, предявен от М.И.Р., в
размер на 286 лв.с ДДС, съобразно уважената част от иска, и адвокатско
възнаграждение за защита по иска, предявен от Б.Н.Б., в размер на 498 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника – ”З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД със седалище и адрес на управление:***, пл.”**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :