№ 402
гр. Смолян, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100587 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.* срещу „*“ ЕООД
с.*, общ.*, в която се твърди от ищеца,че на 11.02.2016 г. между него , като търговец
(продавач) и ответника от друга, като клиент (купувач), е сключен Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги. Съгласно Договора,ищецът продава на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена в размер на 85,50 лева за MB/час и предоставя услугата
„Отговорност за балансиране", като поема за своя сметка отговорността за небалансите в
потреблението му. Предоставя на ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението",
като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. Съгласно предвиденото в Договора, клиентът става член на балансиращата
група, на която координатор е търговецът. За закупените и доставени количества
електрическа енергия до обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното в
Договора възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на
присъединяване. За стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо до
последно число всеки месец, в който е извършена доставка, * издава фактура на клиента.
Цената по Договора не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото", мрежови услуги за достъп и пренос или
други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми, съгласно Договора, се
начисляват отделно във фактурата, която продавачът издава на купувача.
В изпълнение на задълженията си по Договора, „*“ е продавало и доставяло
електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За месеците ноември и
декември 2017 г. е доставило на клиента договореното количество електрическа енергия.
Доставената по Договора електрическа енергия е измерена съгласно средствата за измерване
в точките на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в Договора. В
изпратените на клиента фактури освен стойността на доставената електрическа енергия, в
същите са включени и допълнително начисляваните такси и услуги, в това число акциз,
данък добавена стойност, такса „задължение към обществото", чието заплащане ответникът
също дължи. Съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената от продавача
електрическа енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на
1
доставка. Следователно изискуемостта на вземанията за доставена електрическа енергия
настъпва автоматично с изтичане на договорения в Договора срок за плащане. Плащане
обаче не е извършено, включително към настоящия момент, респ. ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 807,45 лева за доставена по Договора електрическа енергия за
месеците ноември и декември 2017 г.Ответникът дължи и мораторна лихва върху
главницата, която е в размер на 186,35лв. за периода 14.12.2017г. (датата, следваща датата
на падежа) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Ищецът твърди,че е придобил процесното вземане въз основа на постановление за
възлагане № * от 06.01.2021 г. Подал е заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за дължимите суми и по ч.гр.д.№*г. на СмРС такава заповед за изпълнение е
издадена. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и в
изпълнение на дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяване на
вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумите в размер на 621,10лв.-главница,
представляваща неизпълнено задължение за плащане по договор за доставка на ел.енергия
от 11.02.2016г. за периода м.11.2017г.-м.12.2017г. , 186,35лв..-лихва за периода 14.12.2017г.
до подаване на заявлението в съда-05.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 05.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№*г. по описа на СмРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендира и за
разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди,че посоченото от ищеца Постановление за възлагане №*г., по т.д.№*г., с което
му били възложени вземанията, които „ * „ООД /в несъстоятелност / има за доставка на
електрическа енергия не легитимира ищеца за каквото и да било вземане против ответника.
В същото, нито в приложение към него има установено, посочено и описано конкретно
вземане по основание и размер, за да се приеме съществуването на вземане и срещу
ответника, произтичащо от постановлението. Твърди също, че вземането не съществува,
защото нито на ищеца, нито на „ * „ООД /в несъстоятелност / е възлагал и/или същите са
предоставяли, предавали, извършвали услуга за електрическа енергия. Въобще в полза на
ответника не е извършена услуга, не е продавана стока, производно от което за месеците
ноември и декември на 2017г. да е дължимо плащане в размера посочен с исковата молба, а
по-рано и със заявлението по чл410 от ГПК. В исковата молба дори не се сочи ясно и
конкретно от какво /каква сделка, с какъв предмет ищецът твърди да е осъществена , за да е
дължимо плащане срещу този предмет или по тази сделка. Услуга ли е , потребление ли е ,
на кой обект в какво количество -не е ясно. Всяко вземане се характеризира както с размер ,
така и с основание, а в случая такова основание липсва.
Твърди се от ответника,че няма непогасени задължения за електрическа енергия,
няма непогасени задължения за доставяни от праводателя спрямо ищеца количества
електрическа енергия. Оспорва и твърдението за извършване на някакви измервания, които
да дават основание да се начисли задължение в тежест на дружеството, които измервания да
били извършени в точките за измерване /неясно кои/. Не е присъствал на такива
измервания, ако въобще са начислени такива не е бил уведомен. Твърденията за „доставяне
на енергия съгласно прогнозни графици“ , „измерване съгласно средства за измерване в
точките на присъединяване“, „надлежно фактуриране“ и пр. твърдения в исковата молба са
само бланкетно посочени, лишени са от всякаква конкретика и яснота.
Оспорва и твърдението по т. 1.3 от раздел III в исковата молба за съществуване на
вземане /в непосочен дори размер/ за такса „задължение към обществото“, мрежови услуги
за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които били дължими
съгласно действащото законодателство и били фактурирани. Всъщност от исковата молба
така и не става ясно, какви точно са тези дължими по силата на закона такси, какъв е
2
размера им, кое е основанието да се възложат на ответника. Оспорва да има подобни
задължения непосочени като основание и като размер, а само бланкетно описани. Съгласно
посоченото в исковата молба, вземането било фактурирано, но фактури не се представят с
исковата молба. В счетоводството на ответника такива фактури не съществуват. А за
месеците ноември и декември 2017г. непогасени задължения няма. Оспорва формирането
на дълг в размера посочен с исковата молба, твърдението за потребление равняващо се на
посочените стойности за процесните месеци, оспорва ползването на услуга, възлагането на
работа или въобще съществуването на сделка, за която да дължи неясно определените и по
основание вземания. Оспорва и твърдението че е бил клиент на праводател на ищеца през
месеците ноември и декември 2017г.
Твърди се от ответника също,че ако въобще е налице валидно като предмет и
основание вземане на ищеца /праводателя му/ срещу ннего, то изискуемостта на първото от
тях е 14.12.2017г. /това за м.ноември/ , съответно 14.01.2017г. /това за м.декември/. Ако
въобще съществуват претендираните вземания, то същите са погасени по давност като прави
възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания, както за
главница в размер на 621,10лв., така и за мораторната лихва в размер на 186,35лв.
Претендираните вземания са погасени, още към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - входирано в Районен съд * на 05.02.2021г, тоест повече от четири години след
падежа, но по -същественото - повече от три години след датата на падежа. Според
разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на твърдяната като
доставена енергия, е 14 то число на месеца, следващ потреблението. Задължението е срочно,
така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. От
описаното в заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба се разбира, че задължението
има характер на периодично плащане, за това, по отношение на него следва да се приложи
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която предвижда, че периодичните плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая се касае именно за периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем
размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. По отношение на акцесорното задължение за лихва, разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла,
тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането
от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. В настоящият
случай, липсва която й да е от описаните хипотези , чрез които да се прекъсне погасителната
давност.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска в писмено становище
от пълномощника адв.*.
Ответникът оспорва иска чрез пълномощника му адв.В. *.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*г., образувано по подадено заявление от „*“ ЕООД гр.*, *ският
районен съд е издал Заповед №*/23.03.2021г. за изпълнение на парично задължениепо
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „*“ ЕООД с.*,общ.* да заплати на
кредитора „*“ ЕООД гр.* сумата 621,10лв.-главница, представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на дължимата цена за доставена и потребена електрическа
енергия за периода 01.11.2017г. до 30.11.2017г., съобразно уговореното в чл.3 ал.3 и чл.11
ал.5 от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен
клиент , сключен между „*“ ЕООД / в несъстоятелност/ и „*“ ЕООД,сумата 186,35лв.-
мораторна лихва за периода 14.12.2017г. до 05.02.2021г., ведно със законната лихва от
05.02.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото- 25,00лв. за ДТ и 300,00
3
лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили писмени възражения срещу горната
заповед от длъжника по нея „*“ ЕООД , че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №*г. съдът е указал на заявителя „*”EООД гр.*, че в едномесечен
срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжниците по издадената заповед за
изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 10.05.2021г. и на 08.06.2021г. е
подадена исковата молба от кредитора, с която е предявен иска за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение, по който е образувано настоящото
производство.
По делото е представен договор да продажба на електрическа енергия , балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE */11.02.2016г., сключен
между търговеца „*“ ООД, представляван от *, чрез упълномощеното лице * и клиента „*“
ЕООД, представлявано от * *, по силата на който „*“ ООД като лицензиран търговец на
електрическа енергия се е задължил за два обекта на клиента да продаде нетна електрическа
енергия при цена 85,50 лв/МВтч за количествата, отчетени съгласно средствата за измерване
в точките на присъединяване. Договорът е сключен за минимален срок от една година.
Според приложените Общи условия към горния договор търговецът се задължава да
продаде, а клиента да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измерена в
точките за измерване, в сроковете и при условията, описани в тези Общи условия. Според
чл.11, ал.4 от посочените Общи условия клиентът се задължава да заплати на търговеца
дължимите суми по издадената фактура в български лева в срок до 14-то число на месеца, в
който фактурата е изпратена от търговеца на клиента.
Ищецът представя фактури, издадени от „*“ ЕООД по цитирания договор с
ответника, както следва : Фактура №*г. с п адеж 31.12.2017г. за сумата 319,37лв.,
представляваща ел. енергия за периода 01.11.2017г.-30.11.2017г. и Фактура №*г. с падеж
15.01.2018г. за сумата 301,73лв.- ел.енергия за период 01.12.2017г.-изравнителна сметка.
С постановление № * г. по търг.д. № * г. на СГС на основание чл. 717 ТЗ на „*“
ЕООД са възложени вземания на „*“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти на доставена
ел.енергия и допълнителни услуги в общ размер 1 635 182,24 лв., съгласно опис и оценка.
Видно от представената пазарна оценка на вземания фигурира вземането на
„*“ЕООД към „*“ ЕООД в размер на 621,10лв.
Съгласно писмо на „*“ ЕАД след извършена справка в ММS системата за
администриране на пазара на електрическа енергия е установено, че на основание подадени
от „*“ООД месечни справки за членовете, включени в балансиращата му група , „*“ЕООД е
бил включен като непряк член в стандартната група на „*“ ЕООД за периода 01.05.2016г. до
01.12.2017г. включително. “* „ЕООД като непряк член в балансиращата група не известявал
отделни графици към координатора на балансиращата група и други търговци на ел.енергия.
С оглед на това не би могла да се направи справка за доставените от „*“ на „*“ЕООД
количества енергия по процесния договор от 11.02.2016г. за периода ноември и декември
2017г.
Съгласно справка от * „*“ЕООД има два обекта, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „*“ ЕАД. Обектите са били с доставчик „*“ ООД за
периода 01.11.2017г. -01.12.2017г., като в справката е посочена консумация в kWh, както
следва: ИТН *-м. 11.2017г. -855, 01.12.2017г.-698., ИТН *-м.11.2017г. -686 и 01.12.2017г.-
762.Посочените количества консумирана ел. енергия в kWh съответстват на напълно на
фактурираните от „*“ ООД количества в mWh в представените две фактури.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
4
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Съдът предвид събраните по делото доказателства намира,че в настоящото
производство се установи, че между „*“ ЕООД с.* , като клиент и „*“ ООД – търговец е бил
сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 11.02.2016г.Установи се ,че вземането в общ размер
на 621,10 лв. е придобито от ищцовото дружество с Постановление №* /06.01.2021г. От
представената справка от * безспорно се установи,че на ответника реално са доставени
посочените в справката количества ел.енергия. Същите са фактурирани от „*“ , като
фактурираните количества съответстват на доставените и са на стойност исковата сума сума.
С оглед така събраните по делото доказателства установителния иск за дължимост на
сумата от 621,10лв. е изцяло основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. На осн.чл.86 от ЗЗД длъжникът дължи
върху главницата лихви за забава за периода 14.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението-05.02.2021г., които са в размер на 186,35лв.
Съдът счита,че възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е
неоснователно, тъй като давността за вземането за месец ноември изтича на 21.02.2021 г., а
за това за декември на 21.03.2021 г. с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, вр. § 13 ЗР
на ЗИДЗМДВИП, ДВ бр. 34/2020 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено пред съда на
05.02.2021г.
С оглед изхода на делото ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 ГПК ищеца да
бъде осъден да заплати на ответника разноските по водене на настоящото дело в размер на
375,00 лв., от които 75,00лв. за ДТ и 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и
разноските в заповедното производство в размер на 325,00лв. , от които 25,00лв. за ДТ и
300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „* „ ЕООД , ЕИК * с адрес с.*,
общ.*, представлявано от управителя * ,че дружеството дължи на „*“, ЕИК * с адрес гр.*, *,
ул.“*“ №45, представлявано от управителя * сумите в размер на 621,10лв.-главница,
представляваща неизпълнено задължение за плащане по договор за доставка на ел.енергия
от 11.02.2016г. за периода м.11.2017г.-м.12.2017г. , 186,35лв..-лихва за периода 14.12.2017г.
до подаване на заявлението в съда-05.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 05.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№*г. по описа на СмРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „*„ ЕООД , ЕИК * с адрес с.*, общ.*, представлявано от управителя * да
заплати на „*“, ЕИК * с адрес гр.*, *, ул.“*“ №45, представлявано от управителя * разноски
водене на настоящото дело в размер на 375,00 лв., от които 75,00лв. за ДТ и 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на
325,00лв. , от които 25,00лв. за ДТ и 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5
6