Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
23.01.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в
публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Мая Стоименова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11928 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът Й.С.П. твърди, че на 9.09.2013 год. в гр.София, на кръстовището на
ул.“Черковна“ и бул.“Мадрид“, бил блъснат от лек автомобил „Форд“ с рег. № *******,
управляван от Б.И.М.. Произшествието настъпило след като водачът на лекия
автомобил, при завой наляво не пропуснал пресичащия на пешеходна пътека ищец.
Ищецът бил приет за болнично лечение, с първоначално поставена диагноза
фрактура на лявата подбедрица и разкъсно-контузна рана на глава, претърпял
оперативна интервенция. Операцията и лечението на ищеца били затруднени от
предходна негова диагноза – цироза, вследствие на хепатит Б. След операцията
той получил тласък на кървене от хранопровода и бил преведен за лечение в
коремна хирургия. След изписването му от болница, здравословното състояние на
ищеца се влошило и той бил приеман на няколко пъти за болнично лечение и
претърпял различни операции, както следва: на 8.2.2014 год. - заради кървене на
хранопровода; на 10.3.2014 год. – за отстраняване на костта на имплантирани уреди;
на 15.7.2014 год. – постъпва в болница и му откриват диабет, който твърди, че е
следствие от стреса от произшествието; на 14.8.2014 год. – постъпва в болница,
поради находка в лява подбедрица; на 6.10.2014 год. постъпва в болница поради
тежко състояние, след фрактура на подбедрица. Поради открития на ищеца диабет,
направените операции не зараствали и отделяли гнойни секрети, поради което
ищецът постъпвал за лечение в болница на 15.1.2015 год. и на 7.9.2017 год. Към
момента кракът на ищеца бил с огромен оток, с черен цвят, силно болезнен, а той
не можел да се движи без чужда помощ. С решение на ТЕЛК на ищеца била призната
100% трайно намалена работоспособност. След произшествието, целият бит и
ежедневие на ищеца се променили. Той търпял значителни болки и страдания,
заради което приемал непрекъснато обезболяващи, които от своя страна
причинявали нови заболявания на стомашно-чревния тракт; трябвало да се
приспособява да живее с обездвижен крайник; не можел да се обслужва и храни
сам, поради което трябвало някой да се грижи за него; живеел в изолация, което
се отразявало негативно на психиката му, често изпадал в депресивни състояния,
станал избухлив и раздразнителен, поставена му била диагноза посттравматичен
стрес. От стреса ищецът получил захарен диабет. След злополуката, ищецът бил
принуден да търси финансова помощ от приятели. Той не можел да планира бъдещето
си и трудовата си дейност, което му причинявало допълнително страдание. Ищецът
твърди, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответното дружество и той предявил претенция за обезщетение на настъпилите за
него вреди, но това му било отказано. Ищецът намира отказът на ответника да му
заплати обезщетение за незаконосъобразен, поради което ищецът претендира сумата
от 90 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и сумата
от 5000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 1000 лева
разходи за рехабилитация, 1000 лева – разходи за операции и болничен престой и
3000 лева – разходи за лекарства.
Претендира законна лихва от датата на настъпване на събитието и
направените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявеният иск. Твърди, че произшествието
не е било причинено от водача на лек автомобил „Форд“ с рег. № *******- Б.И.М., а от самия ищец, тъй като той предприел
пресичане на пътното платно в момент, когато това не е било безопасно и без да
съобрази пътната обстановка и интензивността на движението. Преди да навлезе в
кръстовището по пешеходната пътека, ищецът не съобразил отстоянието си до
приближаващите автомобили и тяхната скорост. Така, с поведението си, ищецът
станал причина или допринесъл за настъпване на произшествието. Ответникът
оспорва ищецът да е получил всички описани травми, техният медико-биологичен
характер и твърденията за вида и продължителността на лечението. Оспорва
травмите и заболяването захарен диабет да са следствие от произшествието,
респективно проведените лечения да се дължат на него. Оспорва твърдените
промени в психиката на ищеца. Ответникът намира за завишен размерът на
претенцията за неимуществени вреди. Счита, че лихва за забава не се дължи от
датата на произшествието, а от поканата. Ответникът оспорва да са направени
описаните в исковата молба разходи за лечение, а ако такива са направени – да
се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Моли исковете да
бъдат отхвърлени, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Й.П. е починал на 18.07.2019 г. С определение от 11.09.2019 г. като
правоприемник на починалия ищец е коституиран наследника му по закон М.Н.П..
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С присъда от 27.06.2018 г. по НОХД 5797/2017
г. Б.И.М. е призната за невиновна в това, че на 09.09.2013 г., около 12:55
часа, в гр. София, по ул. „Черковна“ с посока на движение от ул. „Оборище“ към
ул. „Васил Друмев“, в районана кръстовището с бул. „Мадрид“, при маневра ляв завой
по бул. „Мадрид“, при управление на л.а. „Форд“ с рег. № *******, е нарушила
правилата за движение – чл. 6 ЗдвП, чл.
63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗдвП, чл. 36, ал. 2 ЗдвП, чл. 166 ЗдвП,
чл. 119, ал. 4 ЗдвП, като не се е убедила, че няма да създаде опасност за
участниците в движението не е навлязла по възможно най-краткия път в дясната
част на платното за движение, пресичайки единична непрекъсната линия, не е
съобразила избраната от нея скорост и не е пропуснала намиращия се на платното
за движение пешеходец – Й.С.П., пресичащ пътното платно от ляво надясно спрямо
посоката й на движение и не е осигурила преминаването му през пътното платно, в
следствие на което по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда,
изразяваща се в: комбинирано счупване на костите на лява подбедрица с дифизарно
счупване на двете кости на границата на проксималната средна трета, счупване на
коленната става на латералния голямопищялен кондил, реализирало
медико-биологичен признак трайно (за срок повече от 30 дни) затруднение на
движението на ляв долен крайник, като е оправдана по повдигнатото й обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК. Присъдата е
влязла в сила на 13.07.2018 г. като необжалвана/непротестирана. В мотивите към
присъдата е прието, че пострадалият е предприел пресичане на ул. „Черковна“
отдясно наляво, като за водачът на лекия автомобил от момента на възприемане на
пешеходеца на пътното платно, при затруднена видимост поради автомобил вдясно
от управлявания от подсъдимата, ударът е бил непредотвратим. Съдът е изложил
мотиви, че водачът на лекия автомобил не е била длъжна да предвиди, че човек в
напреднала възраст ще предприеме пресичане на необозначено за това място, в
нарушение на задълженията си като пешеходец (в близост е имало налична
пешеходна пътека). Предвид рисковото поведение на пострадалия твърдяното в
обвинителния акт деяние е прието за несъставомерно. Не е прието движение с
несъобразена скорост – около 40 км/ч при допустима скорост 50 км/ч.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.С.К.
и приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза се установява, като
най-вероятен механизъм, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно
на бул. „Мадрид“ по пешеходната пътека след кръстовището, считано за посока на
движение на автомобила към центара, на разрешителен сигнал на светофарна
уредба, заедно с други пешеходци. Автомобилът е навлязъл в кръстовището от
спряло положение в лява пътна лента с маневра завой наляво също при
разрешителен сигнал на светофарна уредба. Пешеходецът е пресичал пътното платно
от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай
твърденията за противоправно поведение на водача на л.а. „Форд“ съвпадат с
разгледаните в рамките на наказателното производство. Съдът е приел, че се
касае за случайно деяние и че не е налице нарушение на правилата за движение от
страна на водача на лекия автомобил. Настоящият съдебен състав дължи да зачете
присъдата в частта относно наличието на противоправно деяние. Не се твърди и не
се установява противоправно поведение на водача на лекия автомобил, извън
разгледаните от наказателния съд, което да е самостоятелно основание в
настоящото дело за ангажиране на отговорността на ответното дружество, като
застраховател на гражданската отговорност на автомобилиста. Ето защо при
неустановяване на един от елементите на фактическия състав на деликта,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен (в този смисъл
Решение № 138/03.01.2020 г. по т.д. 293/2019 г. на ВКС, ІІ ТО).
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ответната страна,
като същите са в общ размер 755 лв., в това число депозити за експертизи,
свидетел, съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.П., ЕГН ********** (правоприемник М.Н.П.,
ЕГН **********) срещу З. “Л.И.“ АД, ЕИК *******, за осъждане на ответното дружество
за заплащане на сумите от 5000 лв. имуществени вреди и 90 000 лв. -
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 09.09.2013 г. в гр. София по вина на
водача на л.а.а „Форд“ с рег. № *******.
ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН ********** да заплати
на З. “Л.И.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 755 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: