Присъда по дело №86/2017 на Софийски градски съд

Мотиви по Н.О.Х.Д.№86/2017г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №35/2016г. по описа на СДВР (пр.пр.№580/2016г. по описа на СГП) срещу В.Р.Е. за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.

Срещу подсъдимия В.Р.Е. е повдигнато обвинение за това, че на 30.01.2016г. около 02.00 часа, в гр.София, ж.к.„Студентски град”, на ул.„*******”, в постройка /барака/, находяща се до „Стол № 4”, срещу Бистро „Д.”, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, с ИМЕЙ**********, на стойност 3.00лв. /три лева/ от владението на И.К.П., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, чрез следните последователни действия: казал на И.К.П. и Р. С.В.:„Давайте всичко скъпоценно или не искайте да знаете какво ще се случи!“; казал им: „Давайте всичко каквото имате или не знаете какво ще се случи, телефони давайте, каквото имате!“; с уред за разбиване на лед с дървена дръжка с дължина 110 см. и метална триъгълна част /14 см. в най-широката долна част/, нанесъл удари в областта на главата и тялото на И.К.П. и след това нанесъл и удари в областта на главата и тялото на Р. С.В.; казал на И.К.П.: „искаш ли да продължавам или ще даваш телефона?“, след което П. извадил от джоба си мобилния телефон и му го предал, като грабежът е придружен с убийство - умишлено умъртвил Р. С.В., като с нанасянето на ударите й причинил девет разкъсно-контузни рА.по главата, от които осем ангажират само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, като развилата се вследствие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив парализа на важни мозъчни центрове, е довела до смъртта на Р. С.В. и грабежа представлява опасен рецидив - Е. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - Софийски районен съд, по НОХД№9429/2004г., с присъда от 25.11.2004г., в сила от 14.12.2004г., на осн. чл.198, ал.1 от НК, вр. чл.54 НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, на осн. чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за 4 /четири/ години, като с протоколно определение от 21.05.2009г., по НЧД№1396/07г., в сила от 06.06.2009г., Софийски районен съд групира наказанията по НОХД№9429/04г. на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, с отложено изпълнение за срок от 4 /четири/ години на осн. чл.66, ал.1 от НК и по НОХД№9083/04г. на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, с отложено изпълнение за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, на осн. чл.66, ал.1 от НК, като определя едно общо най-тежко наказание, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като на осн. чл.25, ал.4, вр. чл.68, ал.1 от НК постановява ефективно изтърпяване на така наложеното общо наказание, при първоначален „общ“ режим.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите, заключенията на експертизите, огледи на местопроизшествие, претърсване и изземване, протокола за извършено разпознаване на подсъдимия. Приема от обективна страна, в хода на проведеното разследване посочената в обвинителния акт обстановка да е изяснена в пълнота и да насочва към това подсъдимият Е. да е отнел инкриминираната вещ, употребявайки сила и заплашване по отношение на пострадалите П. и В., като за сломяване съпротивата им, е умъртвил втората. Прокурорът счита показанията на св.И.П., св.М.С. и св.М.Й. категорично да установяват времето, мястото и начина на извършване на престъплението и авторството в лицето на подсъдимия Е.. Кредитират се, въпреки малолетието и участието им в противоправните действия срещу двамата клошари, показанията на св.С., вкл. и пред съдия като еднопосочни и логично поддържащи обвинителната теза. Що се касае до показанията на пострадалия П. и св.Й., представителят на СГП приема, че в съдебното производство същите не са изложили с необходимата пълнота възприетите от тях факти, което обаче следва да бъде свързано с личностните им качества и интелектуално ниво. СГП свързва Е. с вмененото му деяние и доколкото инкриминираната вещ е намерена при претърсването на ползваната от него сергия и заради наличието върху нея на ДНК материал от подсъдимия и от пострадалия П.. Анализирайки противоправното поведение на посъдимия Е., прокурорът приема, че именно с уреда за разбиване на лед, същият е нанесъл множество удари по главата на пострадалата, със сила и интензитет, достатъчни за причиняване на смъртта й като отделно от това е сломил и съпротивата на св.П., за да запази фактическата власт върху вещта. Дискредитират се обясненията на подсъдимия като защитна версия, която не кореспондира с останалия доказателствен материал, вкл. показанията на св.М.Р., св.К.Ч. и св.П.Ч., св.Ц. и И. Г.. Представителят на обвинителната власт от субективна страна приема подсъдимият Е. да е действал с пряк умисъл – съзнавайки че прекъсва владението на пострадалия над вещта с намерението да я присвои противозаконно като отделно от това е допускал настъпването на смъртта на В., но е бил безразличен към този вероятен резултат.

Обвинителят предлага при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Е., да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства - предишните осъждания на подсъдимия, участието и на малолетни деца, насочеността на деянието по отношение на лица с изключително нисък социален статус, употребената агресия по отношение на пострадалата В., извършването на престъплението в тъмната част на денонощието и в помещението, което пострадалите са приспособили и обитавали като жилище. В този смисъл за справедливо намира наказание „Лишаване от свобода“, в границите между 18 /осемнадесет/ и 20 /двадесет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. Моли да бъде приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия, считано от 04.02.2016г. Намира приетите за съвместно разглеждане гр.искове на пострадалия П. за основателни, поради което и следва да бъдат уважени в съответен размер. В заключение, пледера за възлагане на разноските в полза на подсъдимия Е..

Конституираните в процеса като частни обвинители, а пострадалия И.П. и като гр.ицещ, не се явяват в заключителното по делото с.з.

Надлежно назначеният на осн. чл.100, ал.2 от НПК повереник на частните обвинители А.М. и А.М. – адв.В. се солидаризира с доводите на обвинението, насочващи към осъждане на подсъдимия Е. по повдигнатото му обвинение. Също прави анализ на приобщения по делото доказателствен материал. Позовава се на показанията на св.С. и св.Й., които са еднопосочни, че подсъдимият Е. е преодолял с физическа сила вратата на бараката и е започнал да иска от пострадалите да му предадат пари и мобилния телефон, с който разполагат, че агресията му е прерастнала в нанасяне на удари в главата на починала, вкл. и с метален уред за разбиване на лед. Този повереник се базира още на съдебно-медицинската експертиза на труп и биологичната такава, които разкриват причината за смъртта на В. и оръдието, с което е сторено това. Адв.В. се позовава и на заключението на видео-техническата експертиза от записите на камерите, в близост до инкриминираното място. Кредитирайки и цитирайки показанията на св.П., отново подчертава, че е установено противозаконното отнемане на движимата вещ от страна на подсъдимия Е.. Анализира показанията на останалите свидетели – неочевидци - св.М., св.М. и св.Г., които по един или друг начин са възприели твърденията на св.С. и обясненията на Е.. Косвена доказателствена стойност повереникът намира и в показанията на св.Ч., св.Д. и св.В., които по един или друг начин с изложеното от тях спомагат за доизясняване на факти от значение за установяване на обективната истина. На свой ред, адв.В. приема за нелогична изнесената в обясненията на подсъдимия Е. теза да се е намирал на друго място на инкриминираната дата, която е останала неподкрепена с каквито и да било други доказателства, включая показанията на св.Р.. Последните освен това са на свой ред дискредитирА.от изисканата от съда от 05 РУ“П“ на СДВР справка. Предвид съставомерността на деянието от обективна страна, повереникът счита да е налице и субективна съставомерност, доколкото Е. е съзнавал и предвиждал настъпването на общественоопасните последствия по визираната законова норма в НК, както и че ги е целял пряко. В заключение, поради отчетения превес на отегчаващите вината обстоятелства - обремененото съдебно минало, проявената жестокост спрямо пострадалата, приема за справеднило наказание „Лишаване от свобода“ над средния размер.

Повереникът на частния обвинител П., също назначен на осн. чл.100, ал.2 от НПК – адв.Ханжиев приема от своя страна за безспорно доказано обвинението срещу подсъдимия, което налага осъждането му. Поддържа гражданско-правните претенции на доверителя си, които намира за доказА.по основание и размер, както в частта относно претендирА.имуществени, така и в частта досежно претенцията за неимуществени вреди.

Надлежно назначеният служебен защитник на подсъдимия от досъдебното производство - адв.Л. в защитната си реч пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност. Намира обвинителната теза, както обективирана в обвинителния акт, така и установена в хода на съдебното следствие, да се базира главно на действията и намеренията на двамата малолетни свидетели да отнемат движима вещ от владението на пострадалия П.. Приема, че от анализа на приобщената доказателствена съвкупност намерението на малолетните свидетели не може да се свърже с действия на подсъдимия като съпоставя възрастта, социалния статус на Е. и св.Й. и С.. Намира изложеното в показанията на двамата малолетни свидетели да цели оневиняване на собствените им действия. Настоява да е нелогична тезата един работещ зрял индивид да се „увлече“ след две малолетни деца, с цел да придобие вещ на стойност едва 3.00лв. На няколко пъти акцентира върху неглижирането от страна на останалите стрА.в процеса на факта, че именно двете деца са тези, които са започнали нанасянето на удари върху пострадалите, единият от които впоследствие и починал - В.. Обръща внимание, че В. е възнамерявала да се обади на тел.112, което обаче противи на показанията на св.С. иЙ.. Набляга на факта, че св.П. не е направил опит да предпази пострадалата В.. Защитата дава кредит на доверие на показанията на св.Р., не само, тъй като кореспондират с обясненията на подсъдимия Е., но и доколкото се потвърждават от изложеното от св.Г. и останалите работещи на пазара. Приема показанията на св.Р. да намират препотвърждение и в обстоятелството, че в края на месец януари 2016г., в действителност времето е било особено студено и съвсем добронамерено свидетелят е поканил подсъдимия Е. в дома си. Счита от изложеното на всички лица, работещи на пазара в Студенски град да се установява, че подсъдимият се е ползвал със сравнително добро име, работил е усърдно, за разлика от малолетните Й. и С.. Защитата отрича да е категорично установен произхода и собствеността на процесния мобилен телефон като в тази насока възприема тезата да е възможно да е попаднал във владение на подсъдимия и по друг начин. Намира за противно на нормалната житейска логика, подсъдимият да си служи свободно с телефона от евентуалния момент на отнемането му до задържането му, в случай че е бил предмет на престъпление. Отрича да е безспорно доказано от съдържанието на видео-техническата експертиза присъствието и на подзащитния си в близост до бараката на пострадалите, както твърди обвинението. Това виждане адв.Л. противопоставя и на отразеното в показанията на полицейските служители, провели беседи с подсъдимия и с двамата малолетни свидетели, които съзнателно, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, се опитват да го свържат с деянието. Отрича възможността, позовавайки се на съдебно-медицинските експертизи на двамата пострадали, нараняванията им да са в резултат от действията на един единствен човек и предмет. Обсъждайки субективната страна на престъплението, служебният защитник изключва наличието на пряк умисъл, като съпоставя социалния и материален статус на П. и починалата В. с този на подсъдимото лице. В заключение отново насочва вниманието на съда към обясненията на подсъдимия Е., които опровергават тезата да не е бил на територията на гр.София. Обръща внимание на доброто му име, сравнително стабилния му, макар и нисък доход, факта, че е осъждано лице, което не е искало отново да има съприкосновение с органите на реда. Предвид вижданията си, обективирА.в защитната си реч, моли за оправдаване на подсъдимия си и за съответно отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият В.Р.Е. се възползва от правото си по  чл.115, ал.3, вр. чл.55 от НПК и дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение в едно от съдебните заседания. Излага версия, според която на инкриминираната дата е бил у св.М.Р. ***, където често пренощувал, а в случая е бил там поне до понеделник, което обстоятелство е било възприето от св.Ц. и И. Г.. Дава конкретно обяснение относно установената по дрехите и обувките му кръв, която посочва да е от заколено животно за здравето на сестрата на св.П.Ч., въпреки че задържалите ли го лица не са дали вяра на това му твърдение. Настоява да е бил бит и измъчван /с електрошокови палки/ при задържането си в 07 РУП, поради което е написал това, което му е било продиктувано с надежда да бъде освободен. Обяснява още, че за убийството е разбрал от св.Г.В. дни по-късно. Не отрича познанство с малолетните тогава М. и С. покрай работата си на пазара като единствено и само им е давал стотинки, купувал им е сокове и т.н., но по никакъв начин не е участвал с тях във вмененото му престъпление. Въпреки това разказва, че малолетните свидетели са дошли при него, обяснили са, че едни хора имат ценни вещи, и са го канили да пушат заедно трева, на които предложения Е. твърди да е отказал категорично. Заявява, че употребява алкохол след работа, макар и рядко като не е агресивен. Споменава, че предвид предишните си осъждания е бил наблюдаван от полицаите в квартала, но не е имал проблеми с органите на реда. От друга страна не отрича да е бил заснет на камерите в близост до стол №4, където е минавал по повод събиране в съседен блок, състояло се след връщането му от гр.Радомир, където е бил с лице с първо име Х., а в същата вечер на купона е спал в буса на св.Р.. Посочва инкриминирания в обвинителния акт мобилен телефон да е закупил много преди 30.01.2016г. от битака заедно със св.И.Г..

В правото си на лична защита, подсъдимият Е. изразява съгласие с тезата на адвоката си. Отрича достоверност на изложеното от него в рамките на досъдебното производство, доколкото не са изготвени от него, били са продукт на заплахи и страх. Отрича съпручастността си към твърдяното престъпление. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, моли за постановяване на оправдателна присъда.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Р.Е. е роден на ***г. в гр.Видин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, с ЕГН:**********, осъждан.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, подсъдимият Е. не страда от психично заболяване /психоза/, въпреки констатираната диссоциална личност, което състояние представлява особеност в характеровата структура на личността, затрудняваща социалното общуване на лицето. Вещото лице е счело, че дори и подсъдимият да е бил повлиян от алкохол преди извършване на деянието, алкохолното опиване не е било тежко изразено, поради което и същият е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си.

Подсъдимият Е. пребивавал на адреса в гр.София, ул.„*******, но също така пренущавал понякога в гр.Радомир, особено през зимата, където живеел св.М.Р., а също и в собствения на последния бус /син на цвят/, паркиран на пазара в ж.к.“Студенски град“. Подсъдимият Е. помагал на работещите на пазара лица във връзка с прибирането на сергиите вечер, вкл. на св.К.Ч. и св.П.Ч., за което получавал пари и храна. На пазара подсъдимият Е. продавал употребявА.книги, като за целта ползвал метална сергия, която се намирала непосредствено до кабинката на охранителната фирма, ангажирана с охраната на пазара. В сергията подсъдимият Е. прибирал непродадените стари книги, както и други свои лични вещи.

Според заключенията на двете комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи спрямо малолетните свидетели М.Й. и М.С., липсват данни за психични разстройства, при ниско интелектуално развитие, като при Й. е констатирано развитие в крайно неблагоприятна семейна и обкръжаваща среда. Вещите лица не са констатирали зависимости към алкохол или психотропни вещества, вкл. и към инкриминираната дата, поради което и са приели, че и двамата свидетели имат нужната да дават показания годност.

При св.П., предвид дългогодишната злоупотреба с алкохол според заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, е констатиран синдром на алкохолна зависимост, резултат от емоционално-волева неустойчивост, довела до вредната употреба на алкохол. Въпреки това според експертите, към датата на деянието, пострадалият П. е бил в обикновено алкохолно опиване – средна степен, което му състояние не е нарушило психичните му годности да възприема и осмиля събитията от реалността.

От 2006г. св.П. пребивавал на територията на гр.София като бездомник и клошар. През 2009г.-2010г., на пункт за вторични суровини в ж.к.“Дианабад“, св.П. се запознал с пострадалата В., която също била бездомна. Двамата започнали да живеят заедно.

Към края на месец януари на 2016г., пострадалите – св.И.П. и Р. В. обитавали барака в гр.София, ж.к.„Студентски град”, ул.„*******”, долепена до западната стена на „Стол №4“. Св.П. и пострадалата В., се били настанили в бараката около три години преди това, със знанието и разрешението на управителя на „Стол №4“. В замяна на осигурения подслон, двамата чистели и изхвърляли отпадъците наоколо. Св.П. ежедневно употребявал алкохол. Пострадалата В. не употребявала алкохол, но пушела много цигари и пиела доста кафета на ден.

Обитаваната от двамата барака била с размери 2,17 метра дължина и 1,54 метра ширина, височина около 180см. като в същата П. и В. си били пригодили две места за спане. Св.П. спял на матрак, разположен срещу вратата на бараката и успоредно на стената по дължината на бараката, а В. спяла до стената по ширината на бараката /късата страна/, вдясно, в най-далечната част от вратата. Пред бараката, от страната на вратата и западно от сградата на „Стол“ №4 имало обособено дворно място, заградено с ламаринена ограда и врата, която се заключвала с катинар. Св.П. заключвал тази врата само когато с пострадалата В. напускали бараката и двора. Вратата на бараката се отваряла навътре и не се заключвала, като през нощта св.П. я запирал от вътрешната страна посредством дървена летва, двата края на която подпирал съответно във вратата и в неравност в пода на бараката, но винаги вратата била малко отхкрехната, за да влиза светлина от уличното осветление, тъй като в бараката нямало лампа.

Три-четири дни преди 30.01.2016г. св.Д. подарил на пострадалия П. мобилен телефон марка „Сименс“, модел „С 62“, с ИМЕЙ**********, сив на цвят, стар, с клавиатура, който св.Д. бил придобил от друг клошар в квартала. Пострадалият бил ползвал телефона само веднъж с чужда сим карта, тъй като нямал възможност да си закупи стартов пакет за активирането му от мобилен оператор.

Св.М.С. и св.М.Й. се познавали от преди. Семейството на св.С. обитавало трафопост, находящ се в ж.к.„*******, а св.Й. живеел на адрес ***, но често бягал от родителите си и идвал в гр.София при леля му, която живеела в ж.к.„Студентски град“, както и при семейството на св.С..

На 29.01.2016г. след около 14.00 часа пострадалият и св.Г.В., също клошар, пиели вино, в близост до местодомуването на П., на около 10м. По някое време /към 16.00-17.00 часа/ към тях се приближили малолетните С. и Й., които заговорили двамата възрастни, поискали им пари и ги попитали дали имат телефон, на който въпрос пострадалият отговорил отвърдително, но заявил, че си е негов и няма да им го даде. Св.В. взел пръчка и тръгнал към св.С. и св.Й., за да ги изгони, като последните започнали да хвърлят по него и св.П. камъни и снежни топки, след което се отдалечили от мястото, като минали между сградите на „Клуб 35” и бл.34 в квартала. Свидетел на това станал работещият наблизо Б.В..

След това малолетните С. и Й. спрели на покритата пътека между сградата на „Стол №4” и магазините, като от там видели как около 18.00-18.30 часа пияният П. влиза в двора през вратата в ламаринената ограда и се прибира в бараката, където вече спяла пострадалата В..

По-късно същата вечер, св.С. и св.Й. ***, находящ се между бл.№58 и Зимния дворец на спорта, като там се срещнали с подсъдимия В.Е., когото и двамата познавали от пазара от по-рано.

Св.С. и св.Й. казали на подсъдимия Е., че при клошарите които спят в бараката до „Стол №4“ има ценни неща - пари и телефон, като предложили на Е. да ги набият и оберат. Разказали му за срещата си с П. и В. по-рано през деня. Предложили на подсъдимия също така да пушат „трева“. По-рано през деня подсъдимият бил употребил неустановено количество алкохол. Подсъдимият се съгласил с предложението на малолетните свидетели и тримата тръгнали към мястото.

Около 02.00 часа на 30.01.2016г., св.С., св.Й. и подсъдимият Е. отишли при бараката до „Стол №4“. Влезли през вратата на ламаринената ограда и се насочили към вратата на бараката. Подсъдимият Е. започнал да бута вратата с рамо и с крака, вратата поддала навътре и се отворила. Подсъдимият Е. влязъл в бараката, където се намирали св.П. и пострадалата В., които били на обичайните си места - св.П. лежал на матрака срещу вратата, а пострадалата В. седяла на късата страна на бараката вдясно от вратата и спяли. Св.С. и св.Й. били непосредствено зад подсъдимия Е., който взел от мястото след вратата ползвания от св.П. уред за разбиване на лед, с дървена дръжка с дължина 110 см. и с метална триъгълна част /14 см. в най-широката долна част/, захваната за дръжката посредством два нита. След като подсъдимият Е. влязъл в бараката, последван от св.С. и св.Й., поискал стотинки от пострадалия, който се събудил от шума, успял да обуе само едната си обувка и заявил, че има само една стотинка в джоба си.

Пострадалата В. извикала: „Какво правите тука“, а подсъдимият Е. казал на св.П. и пострадалата В.: „давайте всичко скъпоценно или не искайте да знаете какво ще се случи!“; казал им: „давайте всичко каквото имате или не знаете какво ще се случи, телефони давайте, каквото имате!“. Св.П. отговорил, че няма нищо и да ги остави на мира, след което подсъдимият Е., с уреда за разбиване на лед, нанесъл удари в областта на главата и тялото на св.П., на когото му потекла кръв от главата. В този момент св.Й. също влязъл навътре в бараката и ударил с ръка св.П. в лицето, след което излязъл от бараката. Св.С. от своя страна взел дървена дръжка от метла, влязъл навътре в бараката и нанесъл с нея удари на св.П., в областта на краката и дясното рамо, като подсъдимият Е. взел дръжката от метла от ръцете на св.С. и му казал: „Чакай, аз ще се оправя с тях“. В един момент пострадалата В. казала на св.П. да се обади в полицията, при което подсъдимият Е. казал: „Нали нямахте телефон?“. Св.С. взел от бараката една лопата и с нея замахнал да удари пострадалата В.. Тя хванала лопатата, издърпала я от ръцете на св.С. и се изправила, за да удари подсъдимия Е.. Подсъдимият Е. бутнал пострадалата В. с думите: „Ти за каква се мислиш?“, взел от нея лопатата и я хвърлил настрани, след което с уреда за разбиване на лед започнал да нанася удари по главата на пострадалата В., като един от ударите през рамото на В. бил възприет от св.П.. В. паднала на земята. След като тялото на пострадалата заело това положение, подсъдимият Е. й нанесъл още осем удара по главата с уреда за разбиване на лед. Пострадалата започнала да диша учестено и тежко, при което торса й се поклащал напред и назад.

При нанасянето на ударите, подсъдимият Е. причинил на пострадалата В. девет разкъсно-контузни рА.по главата, от които осем ангажират само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата, ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура; субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, като вследствие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив, се развила парализа на важни мозъчни центрове, довела до смъртта на пострадалата Р. В..

Св.П. казал: „Какво направихте, пребихте ни“, а подсъдимият Е. го попитал „искаш ли да продължавам или ще даваш телефона?“, след което св.П. извадил от джоба си мобилния си телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, с ИМЕИ 35.246400-804184-2, подарен му от св.Д., дал го на подсъдимия Е. и избягъл навън, за да се спаси.

Св.С. взел от рафт вдясно от вратата на бараката несесера, съдържащ тоалетните принадлежности на св.П., след което заедно с подсъдимия Е. и св.Й. излезли от двора и се насочили в ляво, към покритата пътека между сградата на „Стол №4“ и магазините. Там св.С. отворил несесера и след като видял какво съдържа, го изхвърлил, като разсипал по земята намиращите се в него самобръсначки, сапуни, пяна и четка за бръснене.

След като излезли от бараката, подсъдимият се измил със сняг. Е. разказал на двете деца, че като е ударил жената, му е пръснало кръв. Тримата стигнали до Зимния дворец на спорта. Казал на малолетните свидетели да си мълчат и да не казват на никого за случилото се. Подсъдимият Е. задържал мобилния телефон за себе си, като обяснил на св.С. и св.Й., че на него телефона му трябва повече, защото имал сим-карта.

След като подсъдимият Е. и св.С. и св.Й. се отдалечили, пострадалият П. *** и намиращата се в близост денонощна будка за продажба на алкохол и цигари. Там се намирали св.И.Ч., работещ в павилион за бързо хранене, на около 20-30метра от Стол №4 и св.Б.В., който продавал дюнери наблизо. П. разказал на Ч. как е бил нападнат и бил, че му е взет телефон, като св.Ч. от мобилния си телефон се обадил на тел.112 и съобщил, че на мястото има нападнат и пострадал човек.

След това св.П. се върнал в бараката и видял, че пострадалата В. е неподвижна и все още облегната на леглото на късата страна на бараката. Пипнал крака й и установил, че е вкочанен.

Местопроизшествието било посетено от екип на бърза помощ и лекаря констатирал смъртта на пострадалата В..

Св.П. бил прегледан на място и откаран от екипа на бърза помощ в МБАЛ „Св. Анна“ София, от където бил освободен същата нощ като били изготвени съответните медицински документи.

Били снети видеозаписи от охранителни камери на разстояние от около 10 метра до бараката, която обиватавали пострадалата и св.П., които били прегледА.от служители в сектор „Убийства“ в СДВР – св.Г. и св.М.. На записите се виждал подсъдимия В.Е. с другите на по-ниска възраст лица от мъжки пол, които разглеждали мобилен телефон.

В последствие, преди 20.30 часа на 04.02.2016г., подсъдимият Е. прибрал телефона в кашон като го поставил в ползваната от него метална сергия на пазара, под кашоните с употребявА.книги.

На 04.02.2016г. подсъдимият бил задържан от св.Г. *** до ползваната от него сергия. Били извършени претърсване и изземване от същата като под два хартиени кашона с книги се установил друг хартиен кашон, където бил намерен и иззет инкриминирания мобилен телефон марка „Сименс“, модел „С 62“ с  ИМЕЙ**********. Св.Ш. присъствал при задържането на подсъдимия В.Е..

Според съдържанието на ДНК експертизата на намерения мобилен телефон марка „Сименс“, модел „С 62“, ИМЕЙ**********, по изледвания обект е установен смес на клетъчен материал от повече от две лица, като обаче алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил, който съвпада с този на подсъдимия Е., снет в националната ДНК база данни като е установен и клетъчен материал, който може да произхожда от пострадалия П..

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп №83/2016г., на пострадалата В. са причинени девет разкъсно-контузни рА.по главата, от които осем ангажират само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, като развилата се вследствие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив парализа на важни мозъчни центрове, които са довели до смъртта й.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза при пострадалия И.П. са констатирА.отоци и рА.в окосмената част на главата, охлузвания на дясната ръка, кръвоизлив под дясната очна ябълка, които увреждания според експертите са в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по съобщения от свидетеля начин.

След случилото се, заради факта, че е извършено престъпление, бараката била заключена и тъй като П. нямало къде да пренощува вече, останал на улицата. Поради изключително студеното време през зимата на 2016г., му измръзнали пръстите на краката, които в последствие били ампутирани. Това му попречило да продължи да се занимава с търсене на амбалаж и хартия за предаване на вторични суровини и започнал само да проси в РГърция.

По-късно от клошари в квартала, пострадалият П. разбрал, че задържаният за убийството на В. е подсъдимият Е. по прякор „Вальо Свинята“.

Така описаното престъпление било извършено от Е. след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - Софийски районен съд, по НОХД№9429/2004г., с присъда от 25.11.2004г., в сила от 14.12.2004г., на осн. чл.198, ал.1 от НК, вр. чл.54 НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, на осн. чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за 4 /четири/ години, като с протоколно определение от 21.05.2009г., по НЧД№1396/07г., в сила от 06.06.2009г., Софийски районен съд групира наказанията по НОХД№9429/04г. на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, с отложено изпълнение за срок от 4 /четири/ години на осн. чл.66, ал.1 от НК и по НОХД№9083/04г. на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, с отложено изпълнение за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, на осн. чл.66, ал.1 от НК, като определя едно общо най-тежко наказание, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като на осн. чл.25, ал.4, вр. чл.68, ал.1 от НК постановява ефективно изтърпяване на така наложеното общо наказание, при първоначален „общ“ режим.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, стойността на мобилен телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, с ИМЕЙ**********, отнет от владението на св.П. е 3.00лв. /три лева/.

Според заключенията по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по протокол №16/БТМ-69 от 26.02.2016г. и ДНК експертизата по  протокол №16/ДНК-255 от 21.04.2016г. намерената по уреда за разбиванате на лед кръв произхожда от пострадалата Р. В..

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните гласни доказателства - показанията на пострадалия И.П., дадени пред съда и приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, отчасти показанията на св.А.М., а също показанията на св.Х.Д., св.Г.В., св.Г.Г., св.Д.М., св.И.Ч., св.Б.В., св.М.М., св.М.С., св.М.Й., св.П.Ч., св.К.Ч., съдържанието на повечето от които беше привнесено и от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК или чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /за св.С./, с оглед изтеклия период от време.  

Съдът в този му състав по изложените по-долу аргументи, се позова и на показанията на разпитаните по давление на съда и с оглед проверка версията на подсъдимия показания на св.Ц.Г. и И.Г..

Тази инстанция не намери за относими към предмета на делото показанията на св.А.М., а се довери само отчасти на заявеното от св.М.Р., вкл. и приобщеното на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК по съображения, които ще бъдат предмет на анализ по-долу.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност показанията на св.И.Ц., поради нарушаване забраната на чл.118, ал.2 от НПК, доколкото е провел разпит на свидетел в хода на досъдебното производство, макар и преди задържането на подсъдимия – на св.И.Ч..

В заключение, съдът изключи в преобладаващите им части и обясненията на привлеченото да отговаря за престъплението лице, доводи за което ще бъдат наведени също по-долу.

С косвена доказателствена стойност са показанията на св.А.М., която всъщност постфактум и от разследващите оргА.е разбрала за случилото се с нейната майка. Безспорно, предвид липсата на близки отношения между майка и дъщеря, показанията на св.М. са откъслечни относно начина на живот, мястото и лицата, с които е контактувала починалата. Въпреки това, изводимо и от нейните твърдения, В. е живеела съвместно с гр.ищец и частен обвинител П., с когото са поддържали добри взаимоотношения /такива данни навеждат освен това самия пострадал П., а и св.Г.В./. Съдът дава вяра на показанията на частната обвинителка М. касателно вредната злоупотреба на алкохол от страна на св.П., което пък намира доказателствена подкрепа в показанията пак на св.В. и заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо П.. В останалата част, показанията на частната обвинителка, в действителност наситени с емоционален заряд, проследяват личностните отношения между майка и дъщеря във времето и нямат релевантна за процеса стойност.

Съставът на СГС не намира да спомагат за изясняване обективната истина и поради това на обстоятелства от предмета на делото показанията на частния обвинител А.М., поради което и ги изключи от доказателствената съвкупност.

Градският съд изгради в голямата й част фактологията, наведена по-горе на база показанията на частния обвинител П.. При преценката за достоверност, съдът съобрази процесуалната му позиция на страна в процеса, целяща благоприятен за нея изход на делото. Съдът обаче отчете и факта, че се касае за непосредствен свидетел-очевидец, който е освен пострадал от престъплението, е и такъв, възприел, и то от най-близко разстояние, предвид размерите на бараката, действията на нападателя и лицата с него. Преценявайки в този смисъл достоверността показанията на св.П., съдът ги приема за действителна реализация на стеклите се събития, и то не само поради последователността в разказа на св.П., но и тъй като липсват каквито и да било вътрешни противоречия и нелогичност. Известните пропуски, които първият съд установи, констатирА.и от прокурора, са обясними с изтеклия период от време и неблагоприятния характер на събитието в живота на частния обвинител и гр.ищец. Именно поради същите съображения, показанията на този пострадал носят и сериозен емоционален заряд. Последното наложи и цялостно приобщаване на показанията му, посредством което процесуално-следствено действие и независимо от основанието /чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/ се довнесоха допълнителен набор детайли за хронологията на събитията на 30.01.2016г. – относно датата и часа, в които св.П. се е прибрал в импровизирания си дом, кога е сигнализирал органите на реда за случилото се, кои лица какви точно действия са извършвали спрямо него и пострадалата, какво е било разположението им и т.н.

В заключение, макар и с безспорно доказана зависимост към алкохол, същата според съда не е оказала съществено влияние върху възприятията на пострадалия, тъй като от една страна последната употреба на алкохол е била няколко часа назад преди грабежа /в рамките на поне седем-осем часа/, а липсват и данни за съществена промяна в цялостното поведение на П. /вж. заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на пострадалия/. Изложеното от П. не страда от непоследователност, еднозначност и нелогичност. Показанията на пострадалия освен това се съотнасят изключително добре с показанията на св.М.С., отчасти с тези на св.М.Й., а на следващо място и с куп други, макар и непреки гласни доказателства, приобщени посредством показанията на св.Г.Г., св.Д.М., св.И.Ч., св.М.М. и св.Б.В.. Не на последно място, налице е и кореспондиране с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, съдържанието на съдебно-медицинската експертиза на труп, протокола за претърсване и изземване от сергията на подсъдимия, протоколите за доброволно предаване, протокола за освидетелсване, медицинските документи и т.н.

Не може да се игнорира и обстоятелството, че показанията на свидетеля в досъдебното производство /приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК- л.83-84 от том І/ са дадени в сравнително най-близък времеви отрязък от извършване на деянието /30.01.2016г./, когато спомените за случилото се са най-ярки, а възможността от привнасяне на други факти – най-малка. В този смисъл показанията на св.П. от досъдебното производство са в достатъчна степен детайлни, подредени и поради това кредитируеми и поставими в основата на изводите на съда за участие на подсъдимия Е. във вмененото му престъпление. Именно на база на тях, съдът изведе точната дата на събитието /30.01.2016г./, приблизителния час на прибиране на пострадалия /около 18.00 часа или около 18.30 часа според показанията на св.Г.В. и отчасти изложеното от св.Б.В./, сведения за описанието на нападателя /“мъж от ромски произход“, „около 70-80кг“, „висок около 170см“/. Тези факти добре корелират с лицево-индетификационните белези на Е. /с изключение на възрастта/ в протокола за разпознаване и даденото преди него описание и от св.М.С.. От показанията на пострадалия, макар и прочетени на по-слабото процесуално основание, градският съд изведе и характера на изразите, които е възприел П. и които са били насочени към реализиране на заплаха спрямо него и съжителстващата с него В.. Последното добре корелира и с отразеното от св.М.С. и св.М.Й., както пред съда и най-вече от досъдебното производство.

Показанията на св.П. от досъдебното производство носят сериозен доказателствен заряд и досежно описанието на местопрестъплението /бараката/, което съответства на това, направено в протоколите за оглед на местопроизшествието, поради което и съдът им дава вяра. Най-малкото, се касае за лице, което един траен период от време е живяло там. Показанията на пострадалия в тази им част добре се съотнасят отчасти и със заявеното от св.С. /независимо от малолетнието му/ и препредадените негови показания в тези на св.М., основания за дискредитирането на които, съдът няма. Обстоятелството, че помещението, в което е станало нападението и в последствие убийството на В. не е било добре осветено, не компрометира според съда показанията на гр.ищец и частен обвинител, към каквато логика насочва защитата. Това е така, тъй като свидетелят е категоричен, че наблизо е имало улична лампа /на около 20метра/, при все, че въпреки минусовите температури, вратата на ламаринената барака е била винаги отворена, за да влиза светлина.

СГС се довери на изложението на св.П. и в предхождащата нападението част – пиене на вино със св.Г.В., който също по подобен на част. обвинител и гр.ищец начин разказва за разговора с двете деца, узнаването от тях, че П. има телефон в него, замерянето със снежни топки и от двамата. Не е за игнориране обстоятелството, че приблизителната възраст, която посочва св.П. на децата е не само субективна, но и почти обективно съвпадаща с действителната им такава към датата на деянието. Това даде основание, съдът да прецени показанията на П., поради още една причина да са обективно отражение на действителността. Нещо повече, съответстващи на тези на св.Г.В. и св.Б.В. /отчасти/.

Първостепенният съд най-сетне няма основание да не приеме твърдението на пострадалия, че нападателя му, а и този на В., е бил именно подсъдимия Е.. Така св.П. е категоричен, че е възприел последния от сравнително близко разстояние („Възприех подсъдимия на около метър разстояние“, „Неговото лице беше по-близо и го видях“, „Сигурен съм, че едно от лицата, което влезе, беше подсъдимият“, „Видях, че подсъдимият, който удари и мен, удари пострадалата“, „Когато станах първо го видях него“ /подсъдимия/), което въпреки емоционалността на ситуацията, изключва която и да била друга версия. Още повече тази на подсъдимия, че е бил на съвсем друго място него вечер. Следва да се подчертае, че изводимо не само от показанията на пострадалия, но и от другите писмени доказателствени средства, размерите на бараката са били такива, че разстоянията между двамата пострадали и техния нападател/ли са толкова нищожни, та независимо от оскъдната светлина, липсва каквото и да било основание да се приеме, че по същото време подсъдимият е бил в гр.Радомир при св.Р.. Още повече при почти аналогичния разказ на св.С. и св.Й. за присъствието на подсъдимия Е. и действията му спрямо двамата пострадали именно на 30.01.2016г., именно в ж.к.“Студенски град“.

Обективиране индетификационните белези на отнетата от подсъдимия вещ и състоянието й – мобилен телефон, чиято батерия не е издържала дълго, съдът съзря в показанията на св.П.. В тази им част те добре се припокриват с показанията на св.Д., а също и тези на св.М.С. и св.М.Й., протокола за претърсване и изземване, протокола за оглед на веществено доказателства, поради което също ги прие за достоверен източник на информация.

Съдът даде вяра по-сетне на заявеното от пострадалия относно действията, които е извършил подсъдимия Е. и думите, които е отправил, както спрямо него, така и спрямо спътницата му – пострадалата В. – първо удар спрямо П., а след това спрямо жената, съжителствала с него. Така отразената последователност не само добре се припокрива с показанията на други преки свидетели /отчасти св.С./, но и с косвени гласни доказателства – показанията на св.Г., св.В., св.М., а също и заключението на съдебно-медицинската експертиза за нараняванията на пострадалия П., съдебно-медицинската експертиза на труп, поради което и в никакъв случай не би могло да бъде приета за изолирана или плод на употребения алкохол. Обстоятелствата, че и другите лица са нанасяли удари, според този съд не прекъсва причинната връзка с деятелността на подсъдимия, още повече, като се има предвид броя на нанесените от него удари, макар и само един да е възприет от подсъдимия. Друг е въпроса, че особено съществено в случая се явява средството за извършване на престъплението, което предвид предназначението си, е от такъв характер, че разумен човек категорично може да изведе в съзнанието си, че е годно да убие друго живо същество, особено при удар в главата. За такъв именно говори и св.П. спрямо спътницата си – пострадалата В., макар и само за един.

Най-сетне, съдът прие за искренни твърденията на гр.ищец П., че е видял само един единствен удар, по-точно замах спрямо покойната В. „с разбивачка за лед“ в посока галавата й от страна на подсъдимия Е.. Неколкократното потвърждаване на точно това обстоятелство, че не е видял повече удари е сигурна гаранция, че този свидетел не цели старателно да насочва към действия на подсъдимия, които не е възприел. Именно и това на още едно основание се явява гаранция за достоверност на изложеното в цялост от възрастния мъж. Нещо повече, касае се за еднопосочни показания и с тези на св.П. от досъдебното производство, приобщени на законово основание. Че това е един от ударите, който стои в причинна връзка със смъртта на жената, съдът прие като се базира не само на показанията на св.П., но и на корелиращите им показания на св.С., св.Й., ковените такива на св.Г., св.М., протокола за оглед на местопроизшествие, съдебно-медицинската експертиза на труп и множество други. Че всъщност след напускането на бараката са последвали и още удари, или че всички не са възприети от св.П., безспорно следва от съдържанието на визираната съдебно-медицинската експертиза на труп, тежката емоционална атмосвера, липсата на ярка светлина и др.

Що се касае до действията на двете съпътстващи подсъдимия малолетни лица от ромски произход, всъщност възрастният мъж говори за тяхно бездействие. Че не е точно така, става ясно най-малкото от разказа на самия св.С., който въпреки че се старае при разпита си пред този съдебен състав да игнорира или намали участието си, безспорно признава, че е ударил жената, макар и с пръчка, а не с лопата. Съществува и друга вероятност според съда – а именно св.П., поради напускането на бараката да не е станал пряк очевидец на деятелността на малолетните тогава момчета над В.. Въпреки това, съдът отчете, че в показанията си пред съда св.П. говори за прелитаща пръчка /дърво/, чийто предназначение, още повече предвид вида и характера на противоправните действия на нападателите, едва ли е имала друга цел, освен да сломи съпротивата на възрастните хора. Ромският произход на двете момчета, дошли с подсъдимия в „жилището“ на пострадалите се потвърждава и от думите на П., че чул да разговарят помежду си, но не на български език, което между впрочем св.П. удостоверява и в показанията си пред разследващ орган.

При анализа показанията на св.М.С., съдът взе предвид ниската му възраст - едва навършил 14 години към датата на разпита му пред съда, което безспорно, въпреки липсата на данни за психична невъзможност да възпроизвежда събития /вж. заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза/, няма как да не се отрази върху последователността, хронологията и целенасочеността на разказа му. Именно последните обстоятелства се явиха от такъв характер, че да наложат разпита на С. в съда да бъде както в присъствието на най-близките му /родителите му/, така и на психолог, който да осигури нужното спойствие и конфорт за разпитвания. От друга страна, именно присъствието в съдебната зала и на родителите на св.С., според съда са такова обстоятелство, което доведе до интерпретация на част от фактите, главно касаещи участието на св.С. в неправомерно деяние срещу възрастните хора. На такава основа, съдът намира да стоят именно отричането на твърдението да е нанасял удари с лопата срещу В. и т.н. Съдът отчете голямата емоция и негативен заряд, който носят събитията за св.С., доколкото в голяма част от разказа му се съдържат думите страх, уплаха и т.н. По-насетне, при анализа показанията на детето С., градският съд взе предвид и че същият се е познавал и е бил в достатъчно близки отношения както със св.Й., но най-вече и с подсъдимия. Последното именно е мотивирало двете непълнолетни момчета да „потърсят“ съдействие от Е. за отнемане на вещите от възрастните хора. Тази близост, макар и да се отрича от подсъдимия, а в по-насетне и от защитата, е ирелевантна, доколкото безспорно по една или друга причина, в инкриминирата нощ трите лица са били заедно – в действителност един зрял индивид и две малолетни лица. Най-накрая следва да се отбележи и че част от събитията, предхождащи нападението над П. и В. са плод единствено на възприятия на св.Й. и св.С., поради което и достоверността им при липса на други преки свидетели, следва да се преценява на база съпоставка с косвените доказателствени източници – показанията на св.М.М., видеот-техническата експертиза. След подробна преценка на всяко едно от изложените по-горе обстоятелства, тази инстанция се довери в голямата им част на разказа на непълнолетния С.. Дори и да изключим факта, че в преобладаващата част същият следва възпроизведените от св.М. беседа, безспорно основания за кредитиране съдът видя и в показанията на св.Г.В. в частта, която той препредава срещата си в присъствието на св.П. с двете момчета.

В действителност, съдът констатира известна интерпретация на събитията от страна на св.С., предизвикали хвърлянето на снежни топки по двамата „пиянки“, довело до последващо преувеличаване от страна на двете момчета относно притежаваните от клошарите вещи, но тези обстоятелства, характерни за възрастта и социалния опит на св.С., не се отразяват на последващата детайлност в разказа му касателно конкретно стеклите се факти на 30.01.2016г. през нощта. Особено в разпита му пред съдия в досъдебното производство. Детайлност, която би могла да е обяснима само предвид личното участие на св.С. в част от инкриминираните събития. Тук е мястото да бъде отразено, че според св.Й., двамата със св.С. не са замеряли пострадалия П., което обаче, както беше посочено и по-горе, противи на показанията на самия П., основания за дискретитация на които липсват, и в крайна сметка на показанията на св.В..

Съдът се позова при изграждане на фактологията по-горе и на твърденията на св.С. в частта, че подсъдимият Е. е  ударил възрастната жена, вкл. и с вещта, предизвикала смъртта на жертвата - железен прът, /въпреки че св.Й. говори за „дебели дървета“/. Както беше посочено и по-горе, съдът не даде вяра на виждането на детето С., че не е удрял жената с лопатката, за която говори в показанията си в досъдебното производство, а само с пръчка, тъй като противи на показанията на св.М. и най-вече на свидетелят-очевидец Й. /“М. удряше бабата с лопатата“/. Еднопосочност в показанията на свидетеля с други лица, съдът съзря в описанието на отнетата вещ /стар телефон марка „Сименс“, сив или бял на цвят/, но най-вече в думите и действията, реализирА.от подсъдимия, което именно интресува и процеса /“Видях как В. удря жената с пръта“, „повече от един път“, „Дайте телефони, пари, всичко, каквото имате, иначе ще си изпатите“/. Следва да се подчертае в действителност, че почти еднопосочни думи и описания, този свидетел е дал непосредствено след установяването му и пред св.М., което изключва вероятността възпроизведеното от веднага след деянието да е плод на съгласуваност с подсъдимия, вече задържан, или интерпретация. В заключение, съответната липса на спомени и смесването на събития, вероятно плод на изтеклия период от време, ниската възраст и отражението на събитията в психиката на малолетния, съдът отстрА.посредством приобщаване показанията на св.С. пред съдия в досъдебното производство (л.108-116 от том I  от досъдебното производство), които безспорно са по-наситени с факти. Нещо повече, същите бяха почти напълно потвърдени от свидетеля в съдебна зала, с изключение на отделни детайли, които не са отразяват в значителна степен на цялата изяснена фактология.

Именно на тях, както беше отбелязано и по-рано, съдът се позова досежно отричането от страна на С. в нанасянето на удари с лопата по пострадалата В., въпреки че тези удари не стоят в пряка причинна връзка със смъртта на жената, а действията на подсъдимия Е.. Следва освен това да се изведе и точното и пълно описание, които дава С. на подсъдимия, което корелира с показанията му преди извършеното разпознаване с негово участие и в крайна сметка с действителната визия на Е.. От показанията на този свидетел от предварителната фаза на процеса, градският съд възприе като по-достоверни часа, в който двете момчета са се видели след училище, факта, че и С. е участвал в замерянето със снежни топки, конкретните думи, които е отправил подсъдимия спрямо пострадалите, а също и че е ударил П. в крака и в дясното рамо, което отрича пред съда.

При анализа показанията на М.Й., съдът отново взе предвид от една страна ниската възраст на свидетеля, както по време на събитията с негово участие, така и към датата на разпита му в досъдебното производство и пред СГС. Отделно от това при преценката за достоверност и относимост, настоящата инстанция отчете и ниското интелектуално ниво на лицето, независимо от възрастта му /вж. и заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза/, слабите познания по български език, които обстоятелства проличават и в начина му на изказ, използваните думи и т.н. В заключение и тук СГС взе предвид възможността директно или индиректно, и независимо от възрастта, малолетният Й. да се опитва да омаловажи личното си участие в деянието над възрастните хора /“Аз бях вънка пазач“/, а също и факта, неотречен от св.Й., че са били приятели с подсъдимия Е..

На първо място, тази инстанция не се довери на твърдението на малолетния свидетел, че едно от лицата, които са замеряли преди инкриминираното събитие, не е бил пострадалия П.. Твърдение, което беше оборено от показанията на св.В., св.П. и самия св.С.. Нещо повече, идеята за нападението над възрастните клошари, дадена именно от малолетните свидетели, на свой ред намира потвърждение в показанията и на св.С., поради което и съдът даде вяра на показанията на св.Й. в тази им част.

Унисон относно отнетата от подсъдимия движима вещ, този съд съзря и в даденото от св.Й. описание, което недвусмислено води към извод да се касае за инкриминираната такава /вж. и показанията на св.П., св.С. и съдебно-икономическата експертиза/. Че същата е предадена от пострадалия именно поради противоправните действия на Е. се съотнася с показанията на св.Й. и св.м., а също и че освен нея трите лица са взели със себе си и несесер с непотребни за тях вещи, който впоследствие е бил изхвърлен. Доброволното предаване на мобилния телефон от св.П. на подсъдимия Е. обаче не прекъсва причинно-следствената връзка между действията му и съставомерния резултат, подробни мотиви в каквато насока ще бъдат изложени по-долу при обсъждане правната страна на престъплението.

Както беше посочено и по-горе, и при съпоставка показанията на св.Й. с тези на св.П. и св.С., съдът се позова на разказа на първия в частта, че както подсъдимият, така и св.С. са нанасяли удари по възрастните хора. Нещо повече, според малолетния Й., на чийто показания в тази им част, съдът се довери, тъй като се съотнасят с показанията на пострадалия и най-вече със заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп: „Вальо удари бабата много пъти“. Друг е въпроса, че това е сторено с други от описаните от него средства – метална пръчка вместо „дебели дървета“, но тук отново съдът отчете възрастовите и психологични особености при този свидетел. Безспорно следва да се подчертае, че както от показанията на св.Й. от съдебното следствие, така и от тези от досъдебното производство стана ясно, че св.С. е нанасял удари по пострадалата Р. В. с дървена лопатка, въпреки отричането на това обстоятелство от самия С.. Логична последица от множеството удари, нанесени на пострадалата В. са и твърденията на св.Й., че е имало кръв както по главата на възрастната жена /вж. заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп/, така и по дрехите на подсъдимия /обяснено от подсъдимия със заколване на животно/. Същият освен това се е и измил със сняг след деянието. Явно поради остатъци от кръв по него.

Съставът на СГС се довери на разказа на св.Й. и поради това, че отчасти той не отрича личното си участие в нападението над възрастния човек – „... дадох една тупаница на дядото“, „Тупах го с ръка...“, въпреки че самия П. не посочва двете малолетни ромчета да са го нападали. Напълно вероятно е в хаоса от действия както на пострадалите, така и на нападателите, и като се отчете късния час на случилото се, изпития алкохол и обстоятелството, че св.П. е бил сънен, последният да не е отчел в показанията си удара от страна на св.Й. спрямо него. Такъв или такъви обаче с категоричност е имало, макар и да не стоят, предвид възрастта на свидетеля, в причинна връзка с престъпните резултати.

Категоричната доказаност на отправени заплахи от страна на подсъдимия Е. спрямо двамата възрастни клошари отново намери свое отражение в показанията на св.Й., чийто думи, макар и в известна степен различни от обективраните от пострадалия и св.С. „каквото имате дайте, иначе ще ви заколим“, безспорно насочват към упражнена принуда спрямо двете пострадали лица в една от законовопредвидените форми. Отделно от това, категорично от показанията на Й. се утвърждава и изполваната от подсъдимия сила за снабдяване с желаната движима вещ.

И тук следва да се подчертае, че и поради твърдението на св.Й., че подсъдимият е светел със запалка, може да се доверим на още едно основание на показанията на пострадалия П., че е видял лицето на Е. именно заради това негово действие, а и заради размерите на бараката, които правят разстоянието между нападателите и нападнатите изключително малко. Дали това е била запалка, за каквато св.П. не говори, или е била светлината от лампата навън, съдът намира за ирелевантно, доколкото визията на подсъдимия, според показанията на пострадалия е била възприета от него, а в такава насока са и аналазираните понастоящем показания на двете малолетни момчета.

В заключение, съдът допълни дадените пред съда показания на св.М.Й. с изложението му пред разследващ орган (л.119 от том I от досъдебното производство). Същите, макар и да бяха приобщено на по-слабото основание по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК /буди недоумение защо този свидетел не е разпитан пред съдия/, са еднопосочни с наведеното от Й. пред СГС, с показанията на други свидетели-очевидци /св.П., св.С./, а също и с показанията на св.Г., св.М., св.М. и др.

От показанията на св.Д., в чиято достоверност също липсат основания за съмнение, съдът потвърди наведения в обвинителния акт факт чия собственост е бил мобилния телефон, предмет на престъплението и че всъщност е бил във владението на св.П., след като му е бил подарен от св.Д. /вж. и показанията на св.Г.В./. Марката и модела на посочения мобилен телефон се съотнасят и със иззетия с протокола за претърсване и изземване от щанда за продажба на подсъдимия Е., със заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза и показанията на св.М.С., частния обвинител и гр.ищец и др.

Съдът не намира за съществено относими и показанията на възрастният свидетел К.Ш., от които се потвърждава заявеното и от друга група свидетели /св.Г.Г., св.М.Р./, че подсъдимият Е. е продавал стари книги на пазара /вж. и обясненията на подсъдимия в тази насока/. В показанията му също се навеждат определи детайли във връзка със задържането му и извършването на претърсване на сергията, които не представляват процесуален интерес, но безспрорно не говорят за проявено насилие при задържането на подсъдимия или незаконносъобразни действия при извършеното претърсване и изземване от сергията му.

На същата плоскост стоят и расъжденията на съда касателно показанията на св.П.Ч. и св.К.Ч., първите от които и частично допълнително привнесени в процеса на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.28 от том IV от досъдебното производство). Съдът не намира да се дистанциране от показанията на тези двама свидетели, за които в действителност има данни да са се познавали с подсъдимия от „пазара“, без да са били в такъв вид отношения, които да поставят под съменения изложеното от тях. Друг е въпроса, че в показанията им, липсва и такъв вид конкретност, която да е от значение за изясняване твърдяното от подсъдимия друго местопребиваване на инкриминираната дата. Особено като се има предвид твърдението и на двамата, че през студените зимни месеци, каквито е имало през януари 2016г., сергията им на пазара е била затворена. Обстоятелствата, че подсъдимият е преспивал у св.Р. не се отричат от съда, доколкото не се базират само на показанията на последния и обясненията на подсъдимия, а и на показанията на св.Ч.. Друг е въпроса, че според съда о се касае за различни от инкриминираната дати /вж. анализа показанията на св.Р. и обясненията на подсъдимия и справката от 05 РУ“П“ СДВР/.

На една доказателствена основа стоят показанията на св.Г.В. и св.Б. В., които са били съответно с пострадалия П. преди или след случилото се и поради това препредават според съда достоверна информация за тези обстоятелства.

В унисон с признанието на самия св.И.П. стои и заявеното от св.В. за вредната употреба на алкохол от страна на първия, която се съотнася със заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза. Предвид изтеклия период от време, съдът се позова на показанията на св.Г.В. от досъдебното производство (л.86 /гръб/ от том I), които безспорно опонират на твърденията му, че са се разделили с пострадалия до към 20.00 часа /вж. заявеното пред съда/, до когато са употребявали алкохол заедно пред импровизирания дом на пострадалия.

Съдът в този му състав няма основания да се дистанцира от показанията на полицейските служители - св.Г.Г. и св.Д.М., пръсъствали съответно при задържането на привлечения към отговорност и св.М.С.. Факт е, че се касае за лица, които предвид служебното и качество са свидетели на събития след извършване на престъплението, но изложеното от тях е добър косвен източник на доказателства в подкрепа на обвинението. Нещо повече, лица, които в един непосредствено близък момент след извършване на престъплението са имали близък досег с пострадал и подсъдим.

В показанията на св.Г. са препредадени от една страна възприятията на пострадалия П. /нападение, побой с приспособление за разбиване на лед и т.н, нанесени удари в главата на пострадалия/, съдържащи се като факти в показанията на лицата, възприели визията на П. непосредствено след случилото се. От друга страна в показанията на св.Г.Г. се съдържат и ценни възприети посредством разговор с подсъдимия Е. факти, които категорично свързват последния с това престъпление /“Спомням си, че В. заяви, че е нанасял удари върху починалата с приспособлението за разбиване на лед“/, присъствието на малолетните тогава М. и М. по време на извършване на престъплението. Това от една страна на свой ред отново препотвърждава версията на св.П., която не би могла да бъде измислена, при все, че този служител е комуникирал с пострадалия почти непосредствено след смъртта на В. и само няколко дни след това и с подсъдимия, а от друга и показанията на други преки свидетели относно случилото се инкриминираната вечер – на св.М.С. и отчасти на св.М.Й.. Нещо повече, в хронологичен вид, показанията на този свидетел препредават вкратце основните факти, описА.по-горе, вкл. и последващи такива след деянието – обективираното присъствие на подсъдимия и малолетните свидетели в близост до Стол №4, и то разглеждайки мобилен телефон. Обстоятелство, съответстващо на съдържанието на самата видео-техническа експертиза.

На аналогична плоскост стоят и показанията на св.Д.М., при който, въпреки служебното му качество, съдът не констатира заинтересованост и пристрастност. Същият препредава по съответен за изтеклия период от време начин разказа на малолетния св.С. и отчасти този на подсъдимия, който следва хронологията на показанията както на пострадалия П., така и на св.С., отчасти на св.Й. и св.Г.Г., св.М.М. и т.н. Именно поради изложеното и този съд прие и кредитира показанията на св.Д.М. като ценен вторичен източник за проверка достоверността на други първични гласни доказателства.

Известните непълноти при разпита на тези двама полицейски служители, съдът си обяснява с изтеклия период от над една година до разпита им и еднотипността на работата им. Именно и поради това, изполвайки процесуалните способи на НПК, съдът приобщи показанията им от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.97 от том I – св.Г. и л.98-99 от том I – св.М.), които допълниха доказателствена съвкупност относно лицата, които са установили и задържали впоследствие /св.М.Й. и М.С./, датата на задържането на подсъдимия и двамата малолетни тогава и най-вече разказаното от С. и подсъдимия Е. пред тях по време на беседата им.

В обобщение показанията и на двамата свидетели са категорично насочващи към това автор на престъплението на инкриминираната от СГП дата да е подсъдимият Е., тъй като не са изолирани, а добре се съотнасят най-малкото с показанията на пострадалия и св.С. и св.Й., а също и св.М.. От съществено значение, тъй като се съотнася със съдържанието на съдебно-психиатричната експертиза е твърдението на св.М., че подсъдимият е заявил, че е пил алкохол преди деянието, което вероятно е довело и до снижаване на емоционално-волевия му праг. В останалата част показанията на св.М. почти напълно следват хронологията на разказа на св.С., поради което и не могат да се възприемат като плод на лична интерпретация на събития от страна на този полицейски служител.

В заключение, следва да се подчертае, че показанията на двамата свидетели отразяват и възприетото от тях на записите от камерите, находящи се в близост до местопрестъплението, което еднозначно насочва към присъствието на подсъдимия, и респективно изключва алибито му.

Тук е мястото съдът да отбележи и изключително стройната последователност от факти, наведена от св.И.Ц. и св.М.М.. Въпреки това, показанията на първия не могат да бъдат ползвани, тъй като видно от материалите по делото, същият е извършил други, процесуално-следствени действия – разпита на св.И.Ч. – л.81 от том I от досъдебното производство /чл.118, ал.2 от НПК/.

Не могат да бъдат дискредитирА.по никакъв начин обаче показанията на св.М., които са последователни, логични и съотносими с други преки и косвени доказателствени източници – вж. показанията на самия св.С., пострадалия П., отчасти св.Г., св.М., поради това напълно кредитируеми. Липсата на конкретни спомени относно датата, на която са задържА.лицата, имащи съпричастност към престъплението и на която е проведена беседа със св.С., съдът отстрА.посредством приобщаване показанията на М., макар и на по-слабото основание /чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, но се касае за дати, които добре се съотнасят и с писмени доказателствени източници – заповед за задържане на подсъдимия от 04.02.2016г., протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване и т.н. Следва освен това да се подчертае, че тази свидетелка е провела беседа с малолетния тагова М.С. почти непосредствено след установяването му /в присъствие на служител от ДПС/, и то в близък порядък след самото деяние. Това именно дава годна основа да се приеме, че изложеното от М. пред св.М. не е плод на последваща интерпретация, външни влияния или съгласуваност на версиите с подсъдимия Е. или св.М.Й..

Съдът съзря в показанията на св.М. пълна идентичност в местоположението на двамата клошари в импровизирания им дом, които съответстват на заявеното по-късно от самия М.С., но намира и синхрон в показанията на пострадалия П., а отчасти и в обективираното пред съда от св.М.Й.. По-насетне не може да не направи впечатление и почти пълната идентичност на факти, които е възприела и впоследствие възпроизвела св.М. при беседата си със св.С. /държане на дървен прът от подсъдимия, който е удрял пострадалия, виковета на починалата да го остави, констатацията на подсъдимия, че лицата имат телефон, от който да сигнализират органите на реда за нападението над тях, нанасянето на удари на В. с лопатката с дървена дръжка от М. и последвалите след съпротивата на починалата и вземането на лопатката множество силни удари в областта на тялото и главата на издъхващата В./. Именно по изложените съображения, съставът на първостепенния съд се позова изцяло на показанията на този свидетел.

Следва да се подчертае, че в действителност голяма част от показанията на оперативните работници, анализирА.по-горе, са на такива, които са извършвали беседи с подсъдимия Е. и със малолетния С., но според част практика на ВКС /р.№423 от 19.11.2009г. по н.д.№367/2009г., н.к., І н.о. на ВКС, р.№474 от 29.02.2016г. по н.д.№ 1377/2015 г., н. к., І н. о. на ВКС, р.№1114/2006 г., ІІ н. о., р. № 111 от 28.05.2015г. по н.д. № 1938/2014 г., н. к., І н. о. на ВКС, р. № 556 от 14.02.2012 г. по к. н. д. № 2580/2011г., н. к., І н. о. на ВКС/, която съдът споделя, възпроизвеждането на факти по този начин в процеса е допустимо и резонно, стига тези лица да не са извършвали други процесуално-следствени действия, доказателства в каквато насока по делото липсват. Според настоящия съдебен състав не съществува законова пречка да бъдат извършвА.подобни оперативни действия /беседи/. Въпросното действие не е способ за събиране на доказателства, уреден в НПК, а цели единствено и само насочване на разследването в определена насока. Именно поради тази причина обаче, установените в хода на беседата факти, за да бъдат използвА.при решаване на делото, следва да бъдат събрА.по реда на НПК, което в случая се постига посредством разпита на провелите беседата оперативни служители на МВР. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се там факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени, наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, ако и доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност.

Служителите на МВР, ангажирА.с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.1 от НПК (арг. от чл.118, ал.1, т.3 и употребеният от законодателя термин "присъствали"). Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. Такава в конкретния казус, съдът не установи при нито един от посочените по-горе лица. Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети.

Именно поради това и че въпросната беседа не е сред уредените в НПК действия за събиране на доказателства, позволява Г., М. и М. да бъдат свидетели относно възприетите от тях обстоятелства по време на самата беседа. Това, че техните показания възпроизвеждат изявления на подсъдимия /св.С./, с които е признал извършването на инкриминираното деяние не ги прави негоден доказателствен източник, а вторичен такъв, който сам по себе си не е достатъчен за направата на категорични фактически изводи, а следва да бъде внимателно съпоставен с останалите доказателства, като по този начин се провери неговата достоверност. В конкретния случай, предвид вече обсъдените показания на почти всички свидетелите, заключенията на съдебно-медицинските експертизи на труп и на пострадалия, на ДНК експертизите, протоколите за оглед, протоколите за доброволно предаване и множество други, съдът счете, че следва да кредитира показанията на полицейските служители, че подсъдимият, а и св.С. не са дали неверни сведения за случилото се на 30.10.2016г. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да подчертае, че с оглед еднопосочността на доказателствата по делото, дори и да се изключат показанията на всички оперативни работници, провели беседи с всяко едно от задържаните лица от доказателствената съвкупност, това не би довело до промяна на фактическите изводи на съда по делото.

Последващата хронология на събитията след престъплението следват и показанията на св.И.Ч. и св.Б.В., които също говорят за кръв и наранявания по главата на пострадалия, молбата му за съдействие, тъй като му е откраднат телефон, че е бил нападнат и т.н. Факти, които се съдържат и в показания на други свидетели, съдебно-медицинската експертиза на св.П., медицински документи, поради което и съдът няма основания от дистанциране и тук.

От показанията на св.Б.В. могат да се изведат и съотносими с показанията на св.Г.В. факти относно това по кое време пострадалият е употребил алкохол преди престъплението, какви са били действията на децата, които са ги „нападнали“, сред които безспорно са били и св.С. и Й. /вж. показанията на последните и най-вече св.С./. Ето защо, съдът в този му състав не се дистанцира от изложеното и от този свидетел и прие показанията му за добросъвестни и последователни и поради това относими към предмета на делото.

Съдът постави на сериозен доказателствен анализ показанията на единствения свидетел, изграждащ алиби на подсъдимия, а именно св.М.Р.. Съдът от една страна оцени вероятно близките отношения с подсъдимия Е., с когото св.Р. твърди да се е познавал и работил ежедневно от над десет години. Последните безспорно създават логична насоченост на показанията на свидетеля да предаде благоприятна светлина на личността и поведението на подсъдимия, а именно, че е трудолюбив, услужлив, търпелив и т.н. Обстоятелства, които се потвърждават и показанията на св.Ч. и св.Г., въпреки липсата на пряка доказателствена стойност.

Що се касае до конкретните интересуващи процеса факти, а именно кога точно Е. е пренощувал в гр.Радомир, показанията на св.Р. не носят каквато и да било доказателствена точност, не само пред съда, но и при разпита му пред разследващ орган, приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.25-26 от т.4 от досъдебното производство/, въпреки че датират в по-близък промеждутък до случилото се. Така например този свидетел говори за множество посещения от страна на подсъдимия в дома му в гр.Радомир /“Много пъти В. е пренощувал при мен“/, вкл. през зимния период, което вероятно би могло да бъде вярно, но не отрича по никакъв начин присъствието и участието в престъплението на подсъдимия именно на 30.01.2016г. Твърдения от рода на тези, че Е. е бил в дома на Р. ***, когато е било студено и е валяло сняг не са такива, че да потвърдят виждането на подсъдимия, че не е участвал във вмененото му деяние. Съдът не игнорира и последователността от действия на двамата мъже, наведени от св.Р., вкл. напускане на пазара, събиране на сергиите, пазаруване, зареждане на гориво, готвене и т.н., които отново са ежедневни такива, които не биха могли да бъдат привързА.именно към инкриминираната дата, а вероятно са плод на няколко последователни посещения на подсъдимия в гр.Радомир, вкл. през зимата, вкл. и на 2016г. Не може освен това да не направи впечатление, че за разлика от твърденията на св.Р. в хода на съдебното дирене, че е посещавал 05 РУ“П“ СДВР, за да превежда, такива не се съдържат в първия му разпит от 2016г. пред разследващ орган. Нещо повече, същият дори отрича при разпита си пред разследващ орган да е идвал сам или с подсъдимия до столицата. В заключение, от допълващите показанията на този свидетел от досъдебното производство отново се подчертават вероятно верните му твърдения, че подсъдимият е пренощувал в гр.Радомир повече от един път, без обаче да се свързват с датата, за която е повдигнато обвинение на Е..

Съдът поради това счете, че изложеното от този свидетел следва да бъде обект на проверка посредством други доказателства, поради което и изиска справка от 05 РУ“П СДВР относно това дали св.М.Р. е превеждал и на кои дати през м.януари 2016г., която на още едно основание дискредитира показанията на това лице и респективно версията на подсъдимия, тъй като липсват данни Р. да е бил в сградата на 05 РУП през визирания период.

Що се касае до показанията на св.Е. Ч., разпитана с оглед проверка обясненията на подсъдимото лице, следва да се отбележи, че не се отличават от тези на нейните роднини – св.П.Ч. и св.К.Ч., според които сергията им на пазара не е работила през м.януари и поради това няма как да знаят къде е преспивал подсъдимият, още по-малко на инкриминираната дата. Ирелевантно е обстоятелството, дали подсъдимият е бил заедно с близките на св.Е. Ч. по повод колене на животно за нейно здраве, тъй като дори и това да е така, не опровергава участието му във вмененото му деяние, доказателства в подкрепа на чийто извод са налични.

С оглед проверка версията на подсъдимия, че е бил видян при заминаването си със св.Р. от лицата И.Г. и Ц. Г., настоящият съд допусна цитираните лица като свидетели. Същите обаче, подобно и на другите такива от близкото обкръжение на Е. от пазара, не установиха, че именно на процесната дата подсъдимият е бил извън столицата, както твърди в алибито си, макар и да потвърждават близките му отношения с Р. и вероятно честото преспиване от Е. в дома или буса на първия. Показанията на св.Г. освен това до известна степен опровергават и твърдението на подсъдимия относно начина на сдобиването му с процесния мобилен телефон – от битака, факта, че не е дружил с малолетните деца. В останалата част, според СГС показанията на тези две лица, въпреки положените сериозни усилия за издирването им, не представляват процесуален интерес.

Градският съд, след внимателен и критичен анализ, не дава вяра в съществените им части на изложеното посредством обясненията на подсъдимия Е. като ги приема за изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрА.по делото. В съответствие с процесуалните норми същият даде обяснения, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Според съда, обясненията на Е. са старателно и добре предварително обмислени с цел поддържане възприетата линия на защита, но нелогични, непоследователни и поради това вътрешно противоречиви.

Макар и да се ползва с известно процесуално предимство, изводимо от нормата на чл.16 от НПК, не се доказа по делото друго местоположение на подсъдимия Е., различно от описаното в обвинителния акт. Въпреки че същият си „спомня“ да е бил в гр.Радомир, както твърди и св.Р., касае се за алиби, което се подкрепя само от този свидетел, чийто показания се оказаха недостоверни /вж. справката от 05 РУ“П“ СДВР/.

В тази насока, не може да не направи впечатление, че от една страна в началото на разпита си пред СГС, Е. говори с категоричност за 30.12., докато по-надолу обективира твърдения, че е възможно пребиваването му в гр.Радомир да е било и м.януари. Всъщност съдът няма основания да се съмнява в това твърдение на подсъдимото лице, поради това щото престъплението е извършено на 30.01.2016г. около 02.00 часа, което означава, че ако подсъдимият твърди да е заминал за гр.Радомир на тази дата /събота/, това е било вечерта на 30.01.2016г., т.е малко преди настъпването на 31.01.2016г. В този смисъл, за да се приеме за резонна версията на подсъдимия, същият е следвало да замине на гр.Радомир на 29.01.2016г. Ето защо от обясненията му не се опровергава, че през нощта срещу 30.01.2016г. /около 02.00 часа/ е бил в гр.София. Нещо повече, на парти, по думите му.

В тази насока, неоспоримо е и заключението на видео-техническата експертиза, че на инкриминираната дата, в близост до Стол №4 и местопрестълението, са зесечени три лица, две по-малки от които. Единият според показанията на лицета, гледали видео-записа е подсъдимият. Всъщност, Е. не отрича на инкриминираната дата да е бил в близост до стол №4. Макар че по-нататък твърди да е бил на купон в блок, в близост до стола, но на 27-ма дата, без да уточнява месеца. Като последователност, подсъдимият навежда събитията както следва: 1. посещение на дома на св.Р.; 2. участие в коленето на животно и 3. посещение на парти у приятел. Опровергаване на тази последователност, а и по същество на твърденията на подсъдимия, идва не само от собствено вътрешно противоречие в обясненията му, но и поради няколко други факта.

Както беше посочено и по-горе, от една страна Е. твърди на 27. /без да уточнява кой месец/ е бил на купон в Студенски град, от друга, че именно след този купон е минал в близост до стол №4 и е възпрозведен на видеозаписа, обстоятелства, които противоречат на датата и часа на видео-записа. Друг е въпроса, че е ако е заминал първо при св.Р., то това е било или на 30.01.2016г. или по-късно, или по-рано, но в никакъв случай на 29.01.2016г. вечерта, тъй като противи на показанията на почти всички свидетели-очевидци на деянието му /св.М.С., св.М.Й., св.И.П., а и на съдържащите се косвени твърдения в показанията на разпитаните св.М., св.М., св.Г. и др./.

В заключение, ако се доверим на последователността от събития, наведена от подсъдимия Е., то означава, че купона в Студенски град е бил на друга дата, при все, че според обясненията му, в промеждутъка от 30.01.2016г. /събота/ до 01.02.2016г. /понеделник/ е бил извън столицата /със св.Р. ***/. Тук е мястото отново да бъдат подчертА.и изключително общите показания на св.Р. относно времето, месеца, когато, вероятно повече от един път подсъдимият Е. е пренощувал в дома му извън гр.София. Само за отбелязване е, че в обясненията си подсъдимият не твърди да са пазарували преди отпътуването за гр.Радомир, а също и да са готвили, каквито сведения навежда св.Р..

Съдът не намери сред кориците на делото данни подсъдимият Е. да е бил подлаган на изтезания с цел изтръгване на обяснения. Следва да се подчертае, че при наличие на такива, същият е има право да подаден жалба и да сезира компетентните органи, което не е сторил, при все, че още от задържането си е имал назначен служебен защитник. Нещо повече, въпреки многократните разглеждане на въпроса относно основателността на задържането му по реда на чл.65 от НПК такива данни не са постъпили по делото. На същата плоскост стоят и разсъжденията на съда касателно дадените от него обяснения в хода на предварителното производство, за което Е. настоява да е бил „принуден“ да напише под диктовка. Касае се за пълнолетен вменяем субект, който освен това е бил съден и по-рано, т.е на още едно основание е бил запознат с правата си. Липсват основания да се приеме, че ако беше невинен, подсъдимият би подписал самопризнания, за да се спаси от неизвестно какво. Друг е въпроса, че тези „обяснения“ – самопризнания, които твърди да са уличаващи го, не са по реда на НПК, нямат доказателствена стойност и поради това не са предмет на анализ от настоящия съдебен състав. Още повече, че дадени от подсъдимия обяснения като обвиняем не са приобщени в съдебното следствие като доказателствено средство, а съдът единствено и само подложи на анализ и съпоставяне с цел достоворност изложеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие. В този смисъл, не може да се говори за обсъждане на каквото и да било признание от страна на подсъдимия Е., още по-малко изтръгнато по незаконен начин и с незаконни средства.

Съдът се позова на обясненията на привлеченото към отговорност лице в частта, че се е познавал от по-рано със св.С. и Й., тъй като съзря еднопосочност с твърденията и на самите малолетни лица. Съдът не намери за логична версията, че от една страна подсъдимият Е. не е поддържал сериозни контакти, предвид възрастовата разлика, с малолетните свидетели /С. и Й./, а от друга именно по думите му, двамата са дошли при него и са му заявили, че:„еди кои си имали някакви ценни работи, да ходим“. Обстоятелства, които са верни, но само в заключителната си част, а именно, че малолетните свидетели в действителност са дошли при подсъдимия с предложение да „откраднат“ „ценните“ вещи на клошарите, с което обаче той се е съгласил безрезервно. Субективното виждане дали и колко близък е бил с тях подсъдимият, разликата във възрастта и социалния статус, според този състав остават извън предмета на делото и категорично установеното участие на подсъдимия в инкриминираното деяние.

Съдът не се довери и на твърдението на подсъдимия Е., че намерения в сергията му мобилен телефон, който категорично е този, отнет от владението на пострадалия П., е закупен от „битака“ в присъствието на св.И.Г.. Това се игнорира най-малкото от показанията на последния.

Неподкрепена от други доказателствени източници е версията на подсъдимия, че св.Г.В. всъщност му е съобщил за убийството в близост до стол №4, тъй като най-малкото такава не се излага от самия В., а и защото Е. всъщност е бил основният участник в инкриминираните от СГП събития на 30.01.2016г.

Ето защо в съществените им част, съдът игнорира обясненията на подсъдимия и се позова напротив на други преки и косвени, но еднопосочни доказателства и доказателствени средства, които категорично устнановяват участието на подсъдимия в престъплението.

Като допринасящо за изясняване авторството на процесното деяние, градският съд намира и удостовереното посредством протокола за разпознаване на лице от 29.06.16г. процесуално-следствено действие (л.79 от том IV от досъдебното производство), видно от съдържанието на което св.М.С. категорично е разпознал в Е. лицето, което е „ударило“ последователно св.П. и пострадалата В., вкл. с уреда за разбиване на лед и което е „заплашило“ двамата пострадали в бараката. При това разпознаване са спазени условията и процедурата за провеждането му, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди самото разпознаване е извършен разпит на това, макар и малолетно тогава лице, приключил в час, предхождащ самото разпознаване. По време на него св.С. е посочил извършителя на престъплението спрямо св.П. и починалата по идентични с тези на Е. признаци. Разпознаването е извършено в присъствието на две поемни лица, които са удостоверили с подписите си законосъобразното провеждане и резултатите от това процесуално-следствено действие, вкл. в присъствие на родител, педагог и защитник. Достоверността на проведеното разпознаване се потвърждава и от присъствието и на служебния защитник на подсъдимия по това време, поради което и липсата на снимков материал не компрометира извършването му, при все, че липсват и възражения в тази насока.

Горната доказателствена съвкупност по делото кореспондира със съдържанието на протоколите за оглед на местопроизшествие от 30.01.2016г. с фотоалбум (л.24-32, л.33-38 и л.39-46 от том I от досъдебното производство), с които са иззети и веществени доказателства, предмет на анализ на множество експертизи и също доказващи връзката на подсъдмия с противоправното деяние от 30.01.2016г., протокола за освидетелстване на пострадалия (л.47-51 от том I от досъдебното производство), съответстващ на заключението на съдебно-медицинската експертиза за него и показанията на самия пострадал. Съдът даде вяра на протокола за освидетелстване на подсъдимия Е. (л.52 от том I от досъдебното производство), а също и на св.М.С. (л.53 от том I от досъдебното производство).

Със съществена доказателствена стойност е и протокола за претърсване и изземване от пазар в ж.к.“Студенски град“, с който е иззет мобилния телефон „Сименс“, модел  „С62“, с ИМЕЙ********** (л.59-60 от том I от досъдебното производство), протокола за обиск и изземване и за претърсване и изземване от св.Й. (л.67-68 и л.73-74 от том I от досъдебното производство), всички надлежно санирА.от съда. Съдът се позова при изграждане на фактическите си изводи и на заповедта за задържане на подсъдимия от 04.02.2016г. за 24 часа по ЗМВР (л.122 от том I от досъдебното производство), медицинските документи за св.И.П. (л.3-5 от том II от досъдебното производство), протоколите за доброволно предаване на дискове от охранителни камери (л.120, л.122 и л.125 от том II от досъдебното производство), фиша за спешна медицинска помощ на починалата В. (л.2 от том III от досъдебното производство), протокола за доброволно предаване от пострадалия П. (л.18 от том III от досъдебното производство), удостоверението за наследници на починалата Р. В. (л.110 от том III от досъдебното производство), справката от тел.112 от 30.01.2016г. (л.43 от том V от досъдебното производство).

Констатация за обремененото съдебно минало на подсъдимия Е., съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства - справка за съдимост (л.36-40 от том V от досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.

СГС се довери на заключението на съдебно-психиатричната експертиза спрямо подсъдимия, изготвена от вещото лице д-р Стойчева (л.64-77 от том V от досъдебното производство), според съдържанието на която Е. не страда от психично заболяване /психоза/, като интелектуалното му развитие е в границите на нормата. Експертът е установил обаче, че при освидетелствания е характерна т.нар.“диссоциална личност“, което състояние не може да се приравни на разстройство на съзнанието, а по-скоро представлява особеност в характеровата структура на личността, която затруднява социалните му контакти и общуване. В заключение, съдът няма основание да се дистанцира и от становището на в.л., че дори и подсъдимият Е. да е бил повлиян от алкохол преди извършване на деянието, алкохолното опиване не е било тежко изразено, поради което и същият е бил в състояние да осмисли постъпките си, именно в смисъл, обективиран в чл.33, ал.1 от НК.

Съдът няма основания да се дистанцира и от заключенията, отнасящи се до психиатричното и психично здраве и психично състояние на малолетните към 30.01.2016г. свидетели М.С. (л.105-114 от том II от досъдебното производство) и М.Й. (л.89-99 от том II от досъдебното производство), според които при тях липсват данни за психични разстройства, при ниско интелектуално развитие, като при Й. е констатирано развитие в крайно неблагоприятна семейна и обкръжаваща среда. Вещите лица не са констатирали зависимости към алкохол или психотропни вещества, вкл. и към инкриминираната дата, поради което и са приели, че и двамата свидетели имат нужната да дават показания годност. Последното недвусмислено следва и от показанията им, дадени пред настоящата съдебна инстанция.

Що се касае до психичното здраве на пострадалия П., с оглед констатираната вредна употреба на алкохол, съдът обсъди подробно заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на в.л. К. и З. (л.93-105 от том IV от досъдебното производство), според която въпреки констатирания синдром на алкохолна зависимост, при П. липсва същинско психично заболяване, данни за деменция и емоционално-волева неустойчивост. Според експертите, в обосноваността на чието заключение съдът няма основание да се съмнява, като взе предвид и комепетнтостта им, към инкриминираната дата пострадалият П. е бил в обикновено алкохолно опиване – средна степен, което му състояние не е нарушило психичните му годности да възприема и осмиля събитията от реалността, поради което и въпреки дългогодишната злоупотреба с алкохол, същата не се е отразила на свидетелската му годност. Горното е в унисон и с обективираното часово време назад, в което е изпито количеството алкохол /вино/ от св.П. – поне 7-8 часа преди нападението от страна на подсъдимия и малолетните С. и Й..

Първостепенният съд се позова при изграждане на фактическите си изводи и на заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп №83/2016г. на в.л. д-р Х., д-р А. и д-р Н. (л.7-11 от том III от досъдебното производство), според което на пострадалата В. са причинени девет разкъсно-контузни рА.по главата, от които осем ангажират само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, като развилата се вследствие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив парализа на важни мозъчни центрове, които са довели до смъртта й.

Съдът базира получените от пострадалия телесни увреди на съдържанието на съдебно-медицинската експертиза №24/2016г. (л.6 от том ІІ от досъдебното производство) на вещите лица д-р Х. и д-р А., според която при П. са констатирА.след освидетелстването му, отоци и рА.в окосмената част на главата, охлузвания на дясната ръка, кръвоизлив под дясната очна ябълка, които увреждания според експертите са в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по съобщения от свидетеля начин. Безспорно тези констатации съответстват на приобщените писмени документи, издадени от болнично заведение непосредствено след прегледа на П., протокола за освидетелстването му, а също и на показанията на св.Ч., св.М., самия П. и др.

Градският съд даде вяра и на заключението по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по протокол №16/БТМ-70 от 26.02.2016г. (л.24-27 от том III от досъдебното производство) и корелиращата с нея ДНК експертиза по протокол №/ДНК-405 от 20.07.2016г. (л.30-33 от том III от досъдебното производство), според които в установената кръв по доброволно предадените от пострадалия П. дънков панталон има смес на клетъчен материал, съвпадащ с част от алелеите от локусите в ДНК профила на починалата В. и пострадалия П..

Първостепенният съд се позова и кредитира съдържанието на видео-техническата експертиза (л.131-л.137 от том ІІ от досъдебното производство), изготвена от вещите лица П.В. и И.Т., която, въпреки че отрича възможността за лицева индетификация, добре се съотнася като изводи с показанията на св.Г., св.М., св.С., св.Й., св.П. и др. Нещо повече, донякъде потвърждава и обясненията на самия подсъдим, който не отрича, макар и на друга дата, да е бил в близост до местопребиваването и на двамата пострадали.

Съдът се довери на заключенията по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по протокол №16/БТМ-69 от 26.02.2016г. (л.77-80 от том II от досъдебното производство), според която върху уреда за разбиване на лед е установена човешка кръв, която видно от заключението на приетата за достоверна от съда ДНК по  протокол №16/ДНК-255 от 21.04.2016г. (л.83-86 от том II от досъдебното производство) произхожда от пострадалата Р. В.. На еднопосочност с долните изводи на съда води и съдържанието на билогичната експертиза №76-Б/11.02.2016г. (л.32-36 от том II от досъдебното производство), ДНК експертизата №16/ДНК-405/20.07.2016г. (л.30-33 от том III от досъдебното производство), съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по протокол №16/БТМ-68/26.02.2016г. и ДНК експертизата по протокол №16/ДНК-293/08.06.2016г. (л.47-49 и л.52-55 от том III от досъдебното производство). Безспорно съдържанието на тези заключения е в подкрепа показанията на пострадалия и св.М.С., Г., М. и др., че именно с визирания предмет е ударена пострадалата В. и в крайна сметка убита.

 СГС кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза (л.28-29 от  том V от досъдебното производство), съгласно която стойността на мобилния телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, с ИМЕЙ**********, отнет от владението на св.П. е 3.00лв. /три лева/.

Данните от съдържанието на ДНК експертизата на намерения мобилен телефон марка „Сименс“, модел „С 62“ (л.23-26 от том V от досъдебното производство), че по изледвания обект е установена смес на клетъчен материал от повече от две лица /подсъдимия и св.П./, като алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил, съвпадащ с този на подсъдимия Е., безспорно корелират както с показанията на почти всички свидетели /с изключение на св.Р./, но така също и с протокола за претърсване и изземване относно мястото на намиране на вещта, заключението по видео-техническата експертиза и др.

Съдът изключи останалите множество експертизи, назначени в хода на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие по настояване на защитата, тъй като нямат пряко доказателствено значение за изясняване предмета на делото и най-вече участието на подсъдимия във вмененото му престъпно деяние /биологични, дактилоскопни, ДНК експертизи, СМЕ на веществени доказателства,

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият В.Р.Е. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК, за което му е повдигнато обвинение от СГП, тъй като на на 30.01.2016г. около 02.00 часа, в гр.София, ж.к.„Студентски град”, на ул.„*******”, в постройка /барака/, находяща се до „Стол № 4”, срещу Бистро „Д.”, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, с ИМЕЙ**********, на стойност 3.00лв. /три лева/ от владението на И.К.П., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, чрез следните последователни действия: казал на И.К.П. и Р. С.В.:„Давайте всичко скъпоценно или не искайте да знаете какво ще се случи!“; казал им: „Давайте всичко каквото имате или не знаете какво ще се случи, телефони давайте, каквото имате!“; с уред за разбиване на лед с дървена дръжка с дължина 110 см. и метална триъгълна част /14 см. в най-широката долна част/, нанесъл удари в областта на главата и тялото на И.К.П. и след това нанесъл и удари в областта на главата и тялото на Р. С.В.; казал на И.К.П.: „искаш ли да продължавам или ще даваш телефона?“, след което П. извадил от джоба си мобилния телефон и му го предал, като грабежът е придружен с убийство - умишлено умъртвил Р. С.В., като с нанасянето на ударите й причинил девет разкъсно-контузни рА.по главата, от които осем ангажират само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, като развилата се вследствие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив парализа на важни мозъчни центрове, е довела до смъртта на Р. С.В..

Непосредствен обект на престъпно деяние, за което е повдигнато обвинение на Е. са обществените отношения по необезпокояваното осъществяване правото на собственост, владение или държане в най-широк смисъл върху движими вещи, както и телесната неприкосновеност на гражданите, доколкото тя се засяга с цел отнемане владението на дадена вещ. Грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от другиго с цел да бъде противозаконно присвоена, като се употреби за това сила или заплашване. То е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и принудата. Като елемент на престъплението грабеж, принудата върху личността на владелеца е средство за отнемане на чуждата вещ. Тя трябва да бъде извършена, за да е възможно отнемане на вещта. Между нея и отнемането трябва да има пряка причинна връзка. За осъществяване на престъпното си намерение по отнемане на движимите вещи, отнемащият по необходимост следва да използва сила и/или заплашване, посредством които да придобие фактическата власт върху инкриминираните вещи. По смисъла на наказателното право насилието не е нещо друго, а физическа принуда на едно лице върху друго. От своя страна, принудата представлява налагането на една воля върху друга противостстояща й воля. Употребата на сила като обективен признак на престъплението грабеж означава физическо въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на друго лице.

В конкретния казус безспорно процесната вещ /мобилен телефон/ е чужда движима вещ по заложеното от законодателя определение в чл.110 от ЗС, за вземането на която не е получено надлежно съгласие или разрешение от собственика им – в случая св.И.П.. Че последният е именно такъв, въпреки съмненията на защитата, следва от придобиването на владението върху вещта чрез предаването му /подаряването му/ от св.Д., поради което и съмнения за съда в тази насока липсват.

Инкриминираната вещ подсъдимият Е. е отнел като е употребил принуда /сила и заплашване/. По отношение на П. принудата има на първо място физически характер и се изразява както в нанасяне на удари с уреда за разбиване на лед по главата и тялото на пострадалия И.П., така и в нанасянето на последващи удари в главата и тялото на Р. В., които също са били насочени към това да се сдобие с владението върху вещта, или други такива, но се касае за удари, които са били с такава сила и интензитет, че в крайна сметка са довели до смъртта на последната.

Отделно от това, изводимо от показанията както на пострадалия П., а така също и на двете съпровождащи подсъдимия малолетни момчета – св.С. и Й., подсъдимият Е. е отправил и поредица от заплашителни спрямо живота на пострадалите думи, а именно:„Давайте всичко скъпоценно или не искайте да знаете какво ще се случи!“, „Давайте всичко каквото имате или не знаете какво ще се случи, телефони давайте, каквото имате!“ и отделно спрямо пострадалия П.: „Искаш ли да продължавам или ще даваш телефона?“. Касае се за застрашителни по своя характер и съдържание думи, които носят негативен заряд и са годни да доведат до противоправния резултат в съзнанието на пострадалия – а именно да предаде владението на исканета от дееца вещ.

В заключение, подсъдимият Е. с действията си, целящи да придобие собственост върху вещ на пострадалия П., умишлено е умъртвил пострадалата Р. В., като й е нанесъл девет разкъсно-контузни рА.по главата, осем от които ангажират само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, като развилата се вследствие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив парализа на важни мозъчни центрове, е довела до смъртта на жената.

Липсват основания за преценка съставомерност на извършеното от подсъдимия под нормата на чл.115 или чл.116 от НК, доколкото видно от всички материали по делото, целта на подсъдимия, провокирана от думите на малолетните свидетели, е била единствено и само да отнеме евентуално намиращите се у клошарите ценни вещи /телефони, пари и т.н/, очевидно несъответни на социалния им статус и начин на живот.

Последователността на действията на В.Е. разкриват, че упражнената от него сила и заплашване са с цел да се отнеме вещта от св.П., т.е. принудата обективно е улеснила посегателството върху правото на собственост и е послужила като средство за осигуряване на собствено владение върху нея. Налице е прекъсване на досегашната фактическа власт и установяване на трайна такава от страна на дееца върху процесния мобилен телефон, собственост на св.П.. Подсъдимият е избягал от местопрестъплението с инкриминираната вещ, поради което и съдът прецени, че в случая е налице довършено престъпление.

Доброволното предаване на мобилния телефон от страна на св.П. не прекъсва причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия Е. и съставомерния резултат, доколкото именно посредством отправените от страна на подсъдимия заплашителни спрямо живота на пострадалите думи, са мотивирали П. да се разпореди по недоброволен начин с подарената му от св.Д. вещ. Нещо повече, мотивиран и от начеващите насилствени действия срещу спътницата в живота му.

Между използваната противоправно принуда и прекъсването на фактическата власт върху вещите, собственост на пострадалия И.П. е налице функционална връзка, като силата и заплашването /принудата/ са използвА.с цел създаване на условия за отнемане на предмета на престъпно посегателство. С такава цел са били и действията на подсъдимия касателно починалата В..

В заключение изпълнението на действията по отнемане на движимата вещ и използваната принуда е реализирано от нападателя Е., който пряко е участвал в изпълнителното деяние на престъплението.

Няма основания извършеното от подсъдимия да бъде квалифицирано като административно нарушение, като се има предвид характера и вида му, но предвид императивното изискване на чл.301, ал.4 от НПК, което все още подлежи на тълкуване, следва да бъде споменато.

 

Съдът намира, че откъм субективна страна подсъдимият В.Р.Е. е реализирал елементите, които правят деятелността му престъпна по смисъла на чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК. Деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият Е. е наказателноотговорно лице, без данни изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, въпреки данните, инкорпорирА.в съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимия е включвал представите както, че процесната движима вещ – мобилен се намира във владението на св.П., че същата е чужда и не му се следва, така също и че жертвата не е съгласна да ги предаде доброволно. Във волево отношение, деецът е желаел да отнеме собствената на пострадалия П. движима вещ, чрез употреба на принуда с цел сломяване на съпротивата му като отделно от това неправомерното му поведение е екцесирало в убийството на живущата заедно с П.Р. В., спрямо което същият е допускал настъпването на смъртта на пострадалата, като се има предвид броя нанесени удари и органа, по който това е сторено, но е бил безразличен към този вероятен резултат.

От своя страна подсъдимият В.Р.Е., видно материалите по делото, е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно присъда от 25.11.2004г., в сила от 14.12.2004г. на СРС по НОХД№9429/2004г., с която на осн. чл.198, ал.1 от НК, вр. чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от 4 /четири/ години. С протоколно определение от 21.05.2009г. по НЧД№1396/07г., в сила от 06.06.2009г., СРС е групирал наказанията по НОХД№9429/04г. на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, с отложено изпълнение за срок от 4 /четири/ години с наказанието по НОХД№9083/04г. на СРС - „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, с отложено изпълнение за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, като е определил едно общо най-тежко наказание, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което на осн. чл.25, ал.4, вр. чл.68, ал.1 от НК е постановил да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим.

Престъплението, за което беше осъден подсъдимият Е. е осъществено преди изтичане на срока по чл.30, ал.1 от НК, което обосновава правилната му правна квалификация в обвинителния акт по чл.29, ал.1, б.„а” от НК. Тези обстоятелства са били ясно очертА.в съзнанието на дееца, че извършва ново престъпление, сле като е бил вече осъждан по-рано на наказание „Лишаване от свобода“.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че с горната си престъпна дейност подсъдимият В.Р.Е. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.

 

По наказанието:

Както сега, така и датата на извършване на деянието, нормата на чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 15 /петнадесет/ до 20 /двадесет/ години, „Доживотен затвор“ или „Доживотен затвор без замяна“, както и наказание „Конфискация“ на цялото или на част от имуществото на виновния.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Е., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства все още младата му възраст, тежкото битие, доколкото по делото има данни, че е сирак, трудния начин на живот, обективиран и в асоциалния му тип личност /вж. заключението на съдебно-психиатричната експертиза/, създадените трудови навици. Съдът причисли към смекчаващите вината обстоятелства, че до известна степен подсъдимият е бил „подведен“ от преувеличаването от страна на св.С. и Й. относно притежаваните от възрастния пострадал П. вещи, а вероятно и от употречения алкохол.

Към отегчаващите вината обстоятелства, съдът прие останалите осъждания на лицето, различни от обосноваващите настоящата правна квалификация, вкл. и относно деянията, за които е реабилитиран. Теорията и съдебната практика, към които този състав се придържа постановяват, че реабилитацията не заличава факта на извършено престъпление, а само факта на осъждане. В тази насока е Решение №430 по н.д.№468/95г. на ВС. СГС отчете като отегчаващи вината обстоятелстви безцеремоннто и брутално извършване на грабежа в тъмната част от денонощието спрямо спящи лица, участието и на малолетни деца, които именно предвид възрастта и социалния си опит и факта, че е осъждан, подсъдимият е следвало да възпре, изключителна безмотивна жестокост спрямо двете пострадали лица, особено като се има предвид, че починалата е и жена, което няма как подсъдимият Е. да не е възприел. Към отегчаващите вината обстоятелства, съдът причисли конкретните обстоятелства при извършване на престъплението – нанасянето на множество на брой удари спрямо пострадалата, които безспорно са направили агонията и настъпването на смъртта по-бавно и мъчително, още повече в жизнено-важна част на тялото. Съдът отнесе към този вид обуславящи по-тежко наказание и обстоятелството, че В. е била легнала и заспала, предвид часа на извършване на престъплението и на практика не е имала реална възможност да окаже съпротива, т.е се е намирала в беззащитно състояние, което обуславя и по-високата степен на обществена опасност на деянието, като отделно от това не е взето предвид от законодателя /чл.56 от НК/. Отделно от това извършеният от подсъдимия Е. грабеж е осъществен и в двете форми на принуда /сила и заплашване/, при две квалифициращи от обективна страна обстоятелства – резидив и убийство. В заключение от това са нанесени и телесни повреди /обхванати от състава на чл.198, ал.1 от НК/ и на св.И.П., т.е пострадали се явяват повече от едно лица като едното св.П. е претърпял освен имуществени, но и неимуществени вреди от деянието, доколкото по-късно е останал без дом и почти напълно без доходи и прехрана.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и съобразено с посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия Е. следва да е първото по тежест измежду алтернативно предвидените в разпоредбата на чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК, а именно „Лишаване от свобода“. 

В рамките на точно този вид наказание, съдът счита, че не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая по-лекото по вид наказание, само когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, в никакъв случай не би определил някое от тях като изключително или всички вкупом като многобройни.

Изключително ниската стойност на предмета на престъплението не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност и не е основание за допълнително смекчаване на наказателното му положение. Интензитетът на упражнената принуда не се отличава от типичната за този вид престъпления и се е оказал достатъчен за прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението. Личната му обществена опасност също е завишена с оглед данните отразени в свидетелството за съдимост /р. № 156 от 29.03.2010 г. по н. д. № 8/2010 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, р. № 194 от 10.04.2009 г. по н. д. № 155/2009 г., н. к., І н. о. на ВКС, р. № 450 ОТ 24.10.2013 г. по н. д. № 1659/2013 г., н. к., ІІ Н. о. на ВКС, р. № 225 от 24.06.2013 г. по н. д. № 575/2013г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/.

Поради изложените съображения, наказанието на подсъдимия Е. следва да бъде определено над средния размер на предвиденото от законодателя при условията на чл.54 от НК, в унисон с виждането на прокуратурата и частното обвинение, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг” режим на изтърпяване наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ от подсъдимия Е..

Съдът изпълни служебното си задължение и на осн. осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето, през което подсъдимият В.Р.Е. е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР, с Постановление на СГП и с МНО „Задържане под стража”, считано от 04.02.2016г.

Градският съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия Е. наказание ще окаже нужния възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

По делото не е установено подсъдимият Е. да притежава някакво имущество, а напротив. Изводимо от данните по делото, същият е сирак, водил е скитнически начин на живот, живеел е на различни места, поради което липсва данни да притежава движимо или недвижимо имещуство, различно от вещите, необходими за ежедневна употреба, както към момента на извършване на престъплението, така и още по-малко, предвид задържането му понастоящем. Поради това и за тази инстанция не съществува възможност за произнасяне в насока налагане на кумулативно предвиденото наказание „Конфискация“ и СГС не го наложи на привлеченото към отговорност лице.

 

По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалия И.П., настоящият състав е на следното становище:

Исковете са с правно основание чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (Попр. ДВ., бр.2 от 03.01.1950г., изм), ведно с чл.52 от с.з. касателно гражданско-правното искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението. Същите са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид своевременното им подаване от лице, което твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 от НПК и което притежава процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като граждански ищец чрез надлежно назначен повереник. С оглед съставомерността на деянието по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК, съдът счете, че са доказА.общите предпоставки на отговорността по чл.45 от ЗЗД - вреда, противоправно поведение (нарушен е запретът на нормата на чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, вр. чл.45 от ЗЗД), причинна връзка (увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия Е.) и вина, която, както беше изяснено по-горе, е във формата на пряк умисъл. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия В.Е., доколкото св.П. е претърпял неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, явяващи се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова последица, предвид на което и иска за присъждане на неимуществени вреди е основателен.

Неоснователен се явява обаче иска за присъждане на имуществени вреди за стойността на отнетия от владението на св.П. мобилен телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, с ИМЕЙ**********, тъй като същият е приобщен по делото като веществено доказазателство и предвид произнасянето на съда, ще бъде върнат на пострадалия. В този смисъл и повторно възлагане стойността на процесната вещ на св.П. би довело до накърняване принципа за неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД.

По отношение размера на гражданския иск за присъждане на неимуществени вреди и при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на пострадалия неимуществени вреди в случая възлиза на пълната сума, претендирана и от него, а именно 5000лв. /пет хиляда лева/, като дори и тази сума се преценява от настоящия съдебен състав за занижена.

При стриктно съблюдаване на установените в чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост, съдът отмери неимуществената обезвреда. Съдът интрепретира при определяне размера на горното обезщетение преживения от пострадалия П. страх и унижение, които ще бъдат част от живота му за дълго време. Същият е бил обект не само  на заплахи от страна на подсъдимия, ведно с починалата, но е станал и пряк свидетел на лишаването й от живот, което също безспорно се е отразено изключително неблагоприятно на психиката му. Отделно от това, СГС отчете и факта, че пострадалият П. е бил обект и на противоправно използване на сила от страна на подсъдимия Е. с цел прекъсване на владението върху собствената му вещ – мобилен телефон, която като резултат е довела до накърняване на телесния му интегритет /вж. заключението на съдебно-медицинската експертиза/. По-насетне, съдът прецени по изложените по-горе мотиви като достоверни показанията на пострадалия, че поради действията на подсъдимия, същият е останал без подслон, което като резултат е довело до измръзване и ампутиране на пръсти на крака му. Същото безспорно е в причинна връзка с деянието от страна на подсъдимия и е довело до лишаването му и от без това оскъдните му доходи.

Според първия съд присъдената по-горе сума на конституирания в качеството на граждански ищец П. е предназначена да репарира причинените му с инкриминираното поведение на подсъдимия Е. вредоносен резултат и да го възмезди за извършеното спрямо него неправомерно посегателство.

Акцесорната материално-правна претенция /по чл.86 от ЗЗД/ на гражданския ищец за присъждане законната лихва върху присъдената по-горе сума за репарация на претърпените от него неимуществени вреди от датата на увреждането /30.01.2016г./ до окончателното изплащане на сумата, също е основателна. Деликвентът, в случаят подсъдимият В.Е., е в забава, считано от датата на извърване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската му отговорност за непозволено увреждане.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е. беше осъден да заплати по сметка на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 7251.27лв. /седем хиляди двеста петдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 1560.11лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева и единадесет стотинки/, както и държавна такса в размер на 200.00лв. /двеста лева/ върху уважения размер на гражданския иск.

Отделно от това на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Е. да заплати държавна такса в размер на по 5,00лв. /десет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист с оглед обезпечеване събирането на горепосочените суми.

Съдът счете за резонно и следното произнасяне по веществените доказателства:

- уред за разбиване на лед с дървена дръжка с дължина 110 см. и метална триъгълна част /14 см. в най-широката долна част/ - следва да се унищожи като вещ без стойност;

- 1бр. мъжко яке, кафяво-зелено на цвят /текстилна материя/, 1бр. мъжка риза с черно-червени карета, 1бр. мъжки текстилен панталон тип дънки, тъмно-син на цвят, 1бр. долен мъжки панталон, тип „наполеонки“ бял на цвят, предадени с протокол за доброволно предаване от 30.01.2016г. /л.18 от т.3 от досъдебното производство/ от част. обвинител и гр.ищец И.П. – следва да се върнат на част. обвинител и гр.ищец И.П. като собствени вещи;

- мобилен телефон марка „Сименс”, модел „С 62”, е ИМЕЙ**********, без сим карта, иззет с протокол за претърсване и изземване от 04.02.2016г. – следва да се върне на част. обвинител и гр.ищец И.П. като собствена вещ;

- тоалетен несесер, син на цвят с цип и дръжка, тоалетни принадлежности и кутия с шивашки принадлежности – следва да се върнат на част. обвинител и гр.ищец И.П. като собствени вещи;

- лопата за смет с дървена дръжка /40см/ - следва да се унищожи като вещ без стойност;

- 1бр. зимна текстилна черно-сива зимна шапка с надпис „Made to move“, 1бр. тъмно сиво яке с дребни фигури с качулка и шушлякова подпалата с надпис от вътрешната страна „With you guys since 97“, 1бр. зелена тениска с къс ръкав с надпис „Paris Got fashion We Got BRIGADA“, дънков панталон светло-син на цвят с надпис „Gallop“ с текстилен зеленикав колан с метална катарама, маратонки с надпис „Speed Cross 3“, иззети с протокол за освидетелстване на подсъдимия от 05.02.2016г. – следва да се върнат на подсъдимия В.Е. като собствени вещи;

- чифт кафяви кожени обувки със светло-кафяви връзки, 1бр. тъмно-син плетен пуловер с цип с надпис „IDЕNTIC XXL 60/62“, 1бр. сини дънки с надпис „Demim X SIDE 32“, иззети с протокол за претърсване и изземване от 04.02.2016г. от сергия в ж.к.“Студенски град“, ул.“Б.С.“ пред бл.58, пазара – да се върнат на подсъдимия В.Е. като собствени вещи;

- дървена греда от заградено пространство пред бараката, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.01.2017г. – следва да се унищожи като вещ без стойност;

- нокти от лява и дясна ръка от подсъдимия В.Е., иззети с протокол за освидетелстване от 05.02.2016г., от лява и дясна ръка на трупа и от лява и дясна ръка на св.И.П. – следва да се унищожат;

- долнище от анцуг, черно на цвят с два джоба отпред, горе и с надпис отвън отляво на ластика „Armani“, иззето от черен зеблен чувал от товарен отсег от л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с ДК №******ММ с протокол за претърсване и изземване от л.а. от 05.02.2016г. – следва да се върнат на св.М.С. като собствени вещи;

- долнище от анцуг, иззето от дървен шкаф под прозореца в дясно от вратата с протокол за претърсване и изземване от св.М.Й. – следва да се върне на св.М.Й. като собствена вещ;

- черен спортен панталон със син ластик с щампа на предната част на левия крачол „CHAMPIONS“ със зелени кръпки в областта на коляното, черна спортна блуза с дълги ръкави с цип по дължината на предницата с два външни джоба с капаче в горната част на предницата, с надпис на фабричния етикет „SPORT“, размер XL, блуза /тип суитчър/ с качулка, с цип на предницата, в цветове – светло зелено и бяло, с надпис на фабричния етикет „RIDER“, две черни обувка /маратонки/ със зелени шарки и черни връзки с надпис на езика „RUNNERS“ и дължина на подметката 24см, иззети с протокол за обиск и изземване от св.М.Й. от 05.02.2016г. – следва да се върнат на св.М.Й. като собствени вещи;

- биологични следи, находящи се в хартиен плик с №225415, запечатан с печат № 052 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „ОЕКД - СДВР 115-Б/16, обект № 6 и косми от гърди и пол.област”; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №225475, запечатан с печат №029 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „ОЕКД - СДВР 76-Б/16, обект № 1а”; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №224112, запечатан с печат № 056 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „аутопсия ул.“Здраве“ №2 косми от главата на трупа с частица“; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №224050, запечатан с печат №052 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „ср.м-л, косми от главата на И.К.П., ЕГН: **********”; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №225373, запечатан с печат № 029 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „клетъчен материал от устна кухина на М.Г.Й., ЕГН:**********”; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №225416, запечатан с печат №029 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „сравнителен материал - косми от глава на М.С.С., ЕГН:**********”; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №225417, запечатан с печат №029 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „клетъчен материал от устна кухина на М.С.С., ЕГН:**********”; биологични следи, находящи се в хартиен плик с №225374, запечатан с печат №029 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „сравнителен материал - косми от главата на М.Г.Й.”; угарки, находящи се в хартиен плик, запечатан с печат №036 НЕКД - СДВР с надпис на етикета: „ОЕКД - СДВР 75-6/16г. угарки от обект № 14” и дактилоскопните следи от лява и дясна ръка на трупа на Р. В. – да се унищожат;

- дрехи и обувки от трупа на Р. В., подробно описА.в протокол за биологична експертиза с №75-Б/18.02.2016г. /л.22-28 от т.2 от досъдебното производство/, както и монети от десен джоб на панталон, иззети с протокол за оглед на труп от 30.01.2016г. – следва да се върнат на наследниците на починалата Р. В. – А.М. и А.М.;

- сива тениска с черни орнаменти надпис „Адидас“, ¾ панталон, сиво и черно с два джоба отпред, два джоба отзад и два джоба отстрани, сива блуза с тъмносини шарки на предницата, черно шушляково яке с ципове и капси „М“ надпис „Primo emporio“, чифт бели и сиви чорапи на райе, чифт маратонки бяло и сиво №39, иззети с протокол за освидетелстване от 05.02.2016г. – следва да се върнат на св.М.С. като собствени вещи;

- юрган от текстилна материя, розов на цвят по едната страна, сиво-бял на цвят по другата с дължина и ширина 190/150см с кафеникава материя по двете повърхности – да се унижощи като вещ без стойност;

- 1 бр. диск от Дирекция „Национална система 112“ - приложен в т.5, л.44 от досъдебното производство – следва да остане по делото;

- 2бр. диска, марка Verbatim, поставени в полиетиленов джоб и 1бр. диск, марка Maxell, предадени с протоколи за доброволно предаване – следва да останат по делото.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................   ЧЛЕН СЪДИЯ:..............................................