Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 22.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, VII – ми граждански състав в публично съдебно заседание
на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2181 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Р.Г.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.Л.,***,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ 258, с представители Пламен Стоянов С., Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия за сумата от 1565,33 лв., представляваща
цена за потребена електроенергия от клиентски № ********** и абонатен №
**********, за обект, находящ се в гр. Русе, ул. „С..“№ ..., за
периода от 06.03.2018 г. – 05.03.2019 г., за начислено допълнително количество
енергия в размер на 8071 кВтч, по направена корекция на сметка относно
констатирано неточно измерване на електрическта енергия, и издадена фактура №
**********/04.04.2019 г. със срок на плащане 15.04.2019г.
Ищцата твърди, че е получила от ответника писмо изх. № 51954_ КП1801284_2
от 03.04.2019 г., от което установила, че въз основа на Констативен Протокол №
1801284, съставен от „ЕРП Север“АД следва да заплати сумата 1565,33 лв. за
начислена допълнително електроенергия в размер на 8071 кВТч. по силата на
преизчисление и в резултат на корекция извършена без законово основание, неясно
по какъв начин и към коя дата на неотчитане е определен периода. Твърди се, че
ответникът нямал основание да претендира допълнителни суми въз основа на
подобен вид преизчисление на потребената от абоната електроенергия за минал
период от време и се оспорва дължимостта на претендираните от ответника на това
основание суми, за което се излагат подробни аргументи. Претендира се да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение
на "Енерго Про Продажби" АД, че Р.Г.А., не
дължи сумата от 1565,33 лв., представляваща стойността на електрическа
енергия по фактура №**********/04.04.2019 г. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество, чрез адв.
Елеонора Караиванова изразява становище за допустимост, но за
неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на облигационно
отношение между страните във връзка с доставката на електрическа
енергия за имота на ищцата. Твърди се, че при извършена проверка на
измервателния уред (СТИ) за този имот от служители на
"Електроразпределение Север" ЕАД, е констатирано преминало количество
електрическа енергия по тарифа 1.8.3, което не е отчетено и не е фактурирано за
заплащане от клиента. При извършена метрологична експертиза от БИМ на СТИ било
установено точното количество на преминалата през уреда и неотчетена електрическа
енергия, а именно 8071,523 кВтч. Именно за тях се претендира
с фактурата от 04.04.2019 г. заплащане на 1565,33 лв. Твърди се, че съгласно чл.37,
ал.1, т.4 от Общите условия е предвидена възможност за
"Електроразпределение Север" АД да изчислява, изготвя справки и
коригира количествата пренесена електрическа енергия за изминал период при
наличието на установени с протокол от метрологична експертиза, съставен по реда
на Закона за измерванията, отклонения извън допустимите граници на метрологични
и технически характеристики на средствата за търговско измерване (СТИ), довели
до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия. В
чл. 24 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Енерго
Про Продажби" АД е предвидена възможност за ответното дружество въз основа
на предоставени от "Електроразпределение Север" АД справки да
преизчисляват количествата пренесена електрическа енергия и да коригират
сметките на клиенти за изминал период. Тези Общи условия били задължителни за
страните в настоящото производство и създавали възможност за преизчисление
каквото е и направено в случая. Твърди се, че в конкретния случай е налице
намеса в софтуера на електромера, измерващ електрическата енергия на ищеца,
което е довело до потребление, което не е било отчитано, съответно и заплащано
от потребителя. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен и
да се присъдят направените от ответника разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че за процесния период 06.03.2018 г. – 05.03.2019 г., ищцата Р.Г.А. е била потребител на електрическа енергия (клиент на
ответното дружество) за клиентски номер ********** и абонатен № **********, за
обект, находящ се в гр. Русе, ул. „С..“№ ....
На 05.03.2019 г. е извършена проверка от служители на
"Електроразпределение Север" АД на електромера, измерващ
електрическата енергия за имота на ищцата с фабр. № 807778, за която е съставен
констативен протокол № 1801284/05.03.2019 г. В последния е отбелязано какви са
показанията на СТИ на всички негови тарифи. Не са констатирани
нарушения по пломбите на уреда или на заключващия механизъм на таблото, в което
е бил монтиран. Електромерът е поставен в индивидуална опаковка, запечатана в
присъствието на ищцата, а на негово място е монтиран друг измервателен уред с
нулеви показания.
Смененият електромер е предаден в БИМ, регионален отдел – Русе, където му е
извършена метрологична експертиза, резултатите от която са отразени в констативен
протокол № 479/28.03.2019 г. При софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3.- 8071,523 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. При
изпитателните измервания е установено, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз
основа на констативния протокол от метрологичната експертиза, за клиентския
номер на ищците е изготвено становище от "Електроразпределение Север"
АД за начисляване на допълнително общо количество ел. енергия от 02.04.2019 г. в размер на 8071 кВтч за
периода 06.03.2018 г. – 05.03.2019 г. За тези количества електроенергия
„Енерго-Про Продажби“ АД е издало фактура №**********/04.04.2019 г. на обща
стойност 1565,33 лв., която е претендирана за плащане от ищцата, чрез
изпращането й с писмо.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според заключението на
която (основано преди всичко на констатациите в протокол на БИМ за метрологична
експертиза), СТИ подменено с констативния протокол от 05.03.2019 г. е статичен
електромер, произведен от „Actaris-Ganz Meter Compani“Ltd и е отговарял на изискванията за търговско измерване, но е експлоатиран извън
срока си на метрологична годност. Вещото лице е обяснило какво представляват
отделните регистрите и тарифи на процесното СТИ. В случая електромерът е двутарифен
и при измерване на потребената ел. енергия от битови абонати като ищците,
уредът следвало да отчита само по тарифа 1.8.1 – нощна тарифа и по 1.8.2-
дневна тарифа. Регистрите 1.8.3 и 1.8.4 не следвало да се визуализират на
дисплея и не са активни. В случая със специален софтуер по него било отчетено
количество ел. енергия в размер на 8071
кВтч., на стойност 1565,33 лв., която енергия била преминала през СТИ регистър
1.8.3, но без да може да се определи точния период на потреблението й. Няма
данни за наличие на механични дефекти на кутията. Вещото лице е посочило, че е
била нарушена функционалността на СТИ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условие за
надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е
инициирано принудително събиране. В настоящия случай интересът на ищцата
произтича от качеството й на потребител, обвързан с Общите условия на ответника,
регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в
имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124,
ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже твърдението си, че се е намирала в
договорни отношения с ответника за доставка на електроенергия, т.е., че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума, по който
въпрос по делото няма спор. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже
факта, от който произтича вземането му, а именно законосъобразно извършване на
отчитане, начисляване и коригиране на сметката на ищцата. Ответникът следва да
установи също така, че действително е доставено на ищцата претендираното за
заплащане количество електроенергия, предпоставка за което е същата да е била
измерена и отчетена с годни за това технически средства.
В конкретния случай, ответното дружество претендира сумата по процесната
фактура като цена за допълнително начислена електроенергия за минал период от
време, която е реално потребена и отчетена от СТИ, но по начин, несъответстващ
на техническите настройки на същия и непозволяващ при отчитане на
електроенергията ежемесечно, чрез наблюдаване дисплея на уреда, това
допълнително количество да бъде видяно, отчетено и фактурирано за заплащане.
Ищцата оспорва да е потребила това „допълнително“
количество електроенергия, както и наличието на основание за допълнително
начисляване на енергия от страна на ответното дружество.
В изготвените от ответното дружество документи във връзка с процесната сума
и становището за начисление на ел. енергия от "Електроразпределение
Север" АД не е посочено правно основание за извършване на „корекцията“ за
минал период от време. В чл. 83, ал.1 т.6 ЗЕ е предвидено, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване,
както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Следователно, предвидена е възможност да бъдат извършвани корекции
на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, при спазване на определени правила, като по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен
акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети
такива ПИКЕЕ, влезли в сила на 16.11.2013 г. С решение по адм. дело № 2385/2016
г. на ВАС, в сила от 06.02.2017 г., разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, а последствие с влязло в сила на 23.11.2018
г. решение по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите
на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Предвид на това, облигационните
отношения между страните към момента на извършване на проверката и последващата
„корекция“ на сметката на ищцата са регулирани единствено от ОУ. Ответникът в
отговора си по чл. 131 ГПК е обосновал претенцията си (възразил е срещу иска)
на основание чл. 24 от своите ОУ и на чл. 37, ал.1 т.4 от ОУ на "Електроразпределение
Север" АД, позволяващи преизчисляване количеството пренесена
електроенергия и корекция на сметките на клиентите за минал период от време.
По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда
на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана,
вкл. след приетите изменения с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата
от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са Решение №
79/11.05.2011г. на ВКС, по т. д. №582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 39/2010г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 12/11.02.2013г. по т. д. № 1080/11г. на ВКС т.о., Решение №
201/21.12.13г. по т. д. № 799/12 г. на ВКС, ІІ т.о. и мн. други.
Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятства правилното отчитане на ползваната енергия, и е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение
№ 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. е отречена възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети
от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране,
че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Само за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по делото не е
доказано и реалното потребление от клиента на допълнително начисленото му
количество електроенергия. Липсват доказателства, установяващи, че при
монтирането на СТИ по тарифа 1.8.3 не имало записани показания, или пък с оглед
техническите специфики на уреда не биха могли да бъдат записани „софтуерно“.
Само обстоятелството, че „софтуерната манипулация“ на СТИ ползва клиента не е
достатъчно основание да се приеме за доказано негово виновно поведение по
отношение на тази манипулация. СТИ не са собственост на клиентите, те нямат
достъп до тях и задължения да следят техническата им изправност, съответно не
следва да им бъде вменена и отговорност от установяването на тяхна
неизправност.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва
да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата
следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство в
размер на 392,70 лв., от които 62,70 лв. държавна такса и 330 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на „Енерго
- Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, представлявано от Пламен Стоянов С.,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, че
Р.Г.А., ЕГН **********,***,
не дължи сумата 1565,33 лв., представляваща цена за
потребена електроенергия от клиентски № ********** и абонатен № **********, за
обект, находящ се в гр. Русе, ул. „С..“№ ..., за
периода от 06.03.2018 г. – 05.03.2019 г., за начислено допълнително количество
енергия в размер на 8071 кВтч, по направена корекция на сметка относно
констатирано неточно измерване на електрическта енергия, и издадена фактура №
**********/04.04.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД
с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”№258 да заплати на Р.Г.А., ЕГН **********,***, сумата от 392,70 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/