№ 534
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000599 по описа за 2022 година
С решение № 92/20.04.2022 г., постановено по т.д. № 1260/21 г.
на Старозагорски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „А.С.“
АД ЕИК .... с начална дата 31.12.2018 г., открито е производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството, наложен е запор върху цялото
му движимо имущество и вземания и обща възбрана върху недвижимите му
имоти, назначен е временен синдик, постановено е прекратяване на дейността
на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност.
Въззивна жалба против горното решение в частта му относно
определената начална дата на неплатежоспособността е подадена от
„К.Т.Б.“ АД /в нес./, която го счита в тази част за незаконосъобразно и
неправилно. Моли в тази част решението да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което за начална дата на неплатежоспособостта да бъде
определена датата 31.12.2011 г.
Въззиваемата страна „А.С.“ АД оспорва жалбата като
недопустима, евентуално като неоснователна и моли производството по
настоящето дело да бъде прекратено поради липса на правен интерес на
жалбоподателя К.Т.Б. АД /в нес., евентуално първоинстанционното решение
1
да бъде оставено в сила в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемите страни „И.Б.“ АД и „К.Б.“ АД оспорват жалбата
като неоснователна и молят решението да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Длъжникът "А.С.“ АД счита, че "К.Т.Б." АД /в нес./ няма
правен интерес да обжалва решението.
В отговора на жалбата се излагат доводи, че банката-
жалбоподател няма вземане срещу "А.С.“ АД, тъй като с решение №
68/15.06.22 г. по т.д. № 1688/20 г. на ВКС, ІІ т.о. са отхвърлени исковете,
предявени от синдиците на банката срещу дружеството - длъжник за
обявяване за недействителни, на осн. чл. 59, ал.5 от ЗБН, по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващания, извършени с
изявления за прихващаня, отправени от "А.С.“ АД, с посочени входящи
номера по регистъра на банката, с които длъжникът е погасил свои
задължения по договора за банков кредит от 3.2.11 г. /с който К.Т.Б. АД - в
нес. се е легитимирала като кредитор в настоящето производство по чл. 625
от ТЗ/, с придобити от трети лица вземания по договори за цесия.
В проведеното открито съдебно заседание се навеждат
доводи, че банката - жалбоподател няма качество на кредитор спрямо
длъжника и във връзка с нововъзникнало обстоятелство - а именно, че К.Т.Б.
АД - в нес. не е завела иск на основание чл. 694 от ТЗ за установяване
съществуването на предявените от нея вземания в проиводството по
несъстоятелност, след като същите не са били приети от синдика и не са
включени в списъците на приетите вземания. В тази връзка представя
удостоверение № 4839/17.10.22 г., издадено по делото по несъстоятелност на
"А.С.“ АД - т.д. № 1260/21 г. по описа на ОС Стара Загора.
2
"К.Т.Б." АД /в нес./ оспорва възражението, че няма вземане
срещу длъжника, като се позовава на обстоятелството, че делото за
прогласяване обявяване недействителността по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на банката, на прихващанията, извършени с изявления
за прихващаня, отправени от "А.С.“ АД, продължава да е висящо. Признава
се, че искът на основание чл. 59, ал.5 от ЗБН е отхвърлен с цитираното
решение на ВКС, но се възразява, че със същото решение делото е върнато на
друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално
предявените искове с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН; след връщане на
делото било образувано т.д. № 527/22 г. по описа на САС, насрочено към
момента за 07.02.23 г., във връзка с което се представя разпореждане №
1923/18.10.22 г., постановено по същото дело.
Обстоятелството, че делото е върнато за произнасяне по
евентуалния иск за прогласяване недействителност на въпросните
прихващания спрямо кредиторите на несъстоятелността на "К.Т.Б." АД /в
нес./ не се оспорва от длъжника и се установява и от направена служебна
справка от въззивния съд. С решение № 68/15.06.22 г. на ВКС са отхвърлени
исковете, предявени от синдиците на "К.Т.Б." АД /в нес./ срещу "А.С." АД, с
правно основание чл. 59, ал.5 от ЗБН, но при този резултат е прието, че се
възстановява висящността на предявения евентуални искове по чл. 59, ал.3 от
ЗБН и тъй като по тях отсъства произнасяне на апелативния съд, делото е
върнато за разглеждането на евентуално съединените искове по чл. 59, ал.3 от
ЗБН от друг състав на САС. Т.е. неоснователни са възраженията, че е налице
влязло в сила съдебно решение, с което е решен окончателно въпросът за
действителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
"К.Т.Б." АД /в нес./ на цитираните прихващания, с които длъжникът счита, че
е погасил напълно задълженията си към банката.
От приетото пред първата инстанция заключение на СИЕ се
установява, че при евентуална "отмяна на отправените изявления за
прихващане" към дата 08.12.21 г. задълженията на длъжника по договора за
банков кредит от 3.2.11 г., сключен с К.Т.Б. АД, биха били в общ размер на 3
138 149.25 лв. /от които 1 131 577.18 лв. -главница, + просрочени лихви
върху редовна и просрочена главница, неустойки, текуща лихва върху
3
просрочена главница и такси/. При наличие на висящ съдебен спор по
отношение недействителността на прихващанията на основание чл. 59, ал.3 от
ЗБН, няма основание в това производство да се отрече качеството на кредитор
на "К.Т.Б. АД /в нес./.
Съгласно чл. 613а, ал.1 от ТЗ постановените решения по чл.
630, ал.1 и 2 от ТЗ подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Т.е. всяка
страна в производството има право да обжалва постановеното решение.
"К.Т.Б." АД /в нес./ е присъединен кредитор в първоинстанционното
производство, заведено от "К.Б." АД, при което е надлежна страна в
производството и това си качество има право на жалба срещу постановеното
решение, като може да го обжалва изцяло или в определена част.
Процедурите по предявяване на вземания, тяхното приемане, оспорване,
предявяване на искове по чл. 694 от ТЗ касаят следваща фаза в
производството по несъстоятелност и според настоящия въззивен състав не се
отразяват върху правото на жалба на страните в производството по чл. 625 от
ТЗ. При това положение представеното удостоверение от
първоинстанционния съд, че "К.Т.Б." АД /в нес./ не е кредитор с предявено
вземане и не е предявила иск по чл. 694 от ТЗ, според съда е ирелевантно към
въпроса за допустимостта на процесната въззивна жалба. Същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на въззивната жалба:
С обжалваното решение началната дата на
неплатежоспособност е определена на 31.12.2018 г., като съдът се е позовал
на прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от
страните. От същото е установено, че към 18.12.2019 г. текущите
краткотрайни активи на длъжника са в размер на 20 252 000 лв. като в тава
число парични средства в размер на 346 000 лв.; в пасива на баланса
задълженията са в размер на 41 426 000 лв. С текущите краткотрайни активи
не могат да се покрият изискуемите парични задължения по търговски
сделки, публични плащания и честни държавни вземания. Към тази дата
собствения капитал на длъжника е отрицателна величина и дружеството е
декапитализирано. Мотивиран е извод съобразно коефициентите за
4
ликвидност, че към 18.12.2019г. длъжникът не може да покрие с наличните си
парични средства текущите си задължения и е изпаднал в
неплатежоспособност, като по отношение предходен период от 2011 до 2016
г. са били налице затруднения, но същите не са били постоянни и
необратими, а такъв характер затрудненията придобиват за периода 2017 -
2019 г.
Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че
коефициентът за обща ликвидност, който се приема за водещ при определяне
състоянието на неплатежоспособност, е отрицателна величина още към 2011
г.; собственият капитал на дружеството е отрицателна величина за годините
2011 - 2013, 2017 - 2019 г.и 2018 г., т.е. същото било декапитализирано още
към момента на отпускане на кредита от К.Т.Б. АД; за целия разглеждан
период дружеството не било в състояние да погасява изискуемите се
краткосрочни задължения освен за една част от него: 2014 - 2016 г.
Действително, в приетото заключение на СИЕ е направен
анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството за периода
2011 - 2019 г., като са изчислени и съответните коефициенти за ликвидност за
всяка една от тези години. Коефициентът за обща ликвидност е установен
както следва: 2011 - 0.22, 2012 - 0.66, 2013 - 0.35, 2014 - 0.49, 2015 - 1.49, 2016
- 1.9, 2017 - 0.62, 2018 - 1.2, 2019 - 0.9. Т.е. за периода 2011 - 2014 г.
действително коефициентът за обща ликвидност не е в приетия стойностен
диапазон и е далеч под единица. Както е посочено и в заключението на в.л.,
показателите за ликвидност са количествена характеристика на способността
на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, да извършва своите текущи плащания към кредиторите
и погасява своите текущи задължения. В случая показателите за обща
ликвидност за периода 2011 - 2014 г. са отрицателни величини, което показва
сериозни затруднения в обслужването на текущите задължения на длъжника,
но същевременно вещите лица са мотивирали и извод, че тези затруднения не
са били трайни и необратими - извод, направен въз основа на установените
коефициенти за следващите две години 2015 - 1.49 и, 2016 - 1.9. Посочените
положителни стойности на коефициента за обща ликвидност за тези две
години потвърждава този извод на вещите лица, като за да се сподели същия,
настоящият съдебен състав взема предвид и следното:
5
Не се оправдава оплакването във въззивната жалба, че
задълженията към кредиторите, в това число и към К.Т.Б. АД /нес./, за
посочения продължителен период не били обслужвани. Конкретно по
отношение договора за банков кредит, сключен с К.Т.Б. АД, в СИЕ е
констатирано, че е предоставен кредит в размер на 5 000 000 лв., усвоен на
два транша по 2 500 000 лв. съответно на 03.02.2011 и 14.02.2011 г., като по
справка, предоставена от банката, са извършвани плащания редовни
ежемесечни плащания по издължаване на кредита от 15.03.2011 до 04.11.2014
г. /общо 56 вноски/, а на дата 30.03.2015 г. е извършено последно плащане в
размер на 201 750.82 лв. Междувременно са били осчетоводени спорните
прихващания, съответно на 27.10.2014 г. и 04.11.2014 г., с които се погасява
обща сума в размер на 1 131 577.18 лв. Т.е. през целия коментиран период
2011 - 2014 г. кредитът, отпуснат от К.Т.Б. АД, е бил обслужван редовно.
Последното плащане е направено с оглед погасяване на целия кредит след
осчетоводяване от страна на банката на извършените прихващания от "А.С."
АД. Евентуалното съществуване на задължения към К.Т.Б. АД е свързано
единствено с евентуалното уважаване на исковете за прогласяване спрямо
кредиторите на несъстоятелността на банката на извършените прихващания.
Задълженията към другия присъединен кредитор "И." АД
произтичат от два договора за издаване на банкова гаранция от 20.07.2016 г.,
т.е. сключени след коментирания период 2011-2014 г. Кредиторът,
инициирал производството по несъстоятелност - "К.Б." АД, е заявил
твърдение, че плащанията по отношение на него са спрели към дата 18.12.19
г. Т.е. спрямо първоначалния кредитор, инициирал производството по
несъстоятелност, и спрямо присъединените кредитори, не се установява
спиране на плащанията, което да е настъпило в периода 2011 - 2014 г. Във
въззивната жалба общо се сочи, че дружеството е имало и други задължения
още към 2011 г., но за прилагане на презумпцията по чл. 608, ал.3 от ТЗ
/неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията/, следва да бъдат конкретно установени конкретните задължения,
техния падеж, причините за липса на плащане - дали това се дължи на
обективна невъзможност да се обслужват задълженията или на субективни
действия /бездействия на длъжника. В случая не са налице условия за
прилагане на посочената законова презумпция, от една, тъй като такива
конкретни обстоятелства по делото не са установени, а от друга, предвид
6
обстоятелството, че в случая за последващ период 2015 - 2016 г. е установено
подобряване на икономическото състояние на длъжника, положителни
коефициенти за обща ликвидност, сочещи на негова възможност да обслужва
текущите си задължения с кратотрайните си активи.
Като неоснователни се преценяват доводите във въззивната
жалба, че високите коефициенти за 2015 - 2016 г. се дължат на усвоените
банкови кредити, в това число и на този, предоставен от кредитора "К.Т.Б."
АД /в нес./, както и на факта, че кредитът счетоводно е бил отразен като
дългосрочен. Договорът за кредит с банката-жалбоподател е сключен в
много по-ранен момент - през м. февруари 2011 г., когато кредитът е и
усвоен. Както се посочи и по-горе, последното плащане по кредита е от
30.03.2015 г., с което дружеството-длъжник е счело кредита за изцяло
погасен, включително и предвид извършените спорни прихващания. При това
положение е несъстоятелно и голословно е твърдението на банката, че
получаването на кредита от К.Т.Б. АД е довело до подобряване на
финансовите коефициенти за 2015 - 2016 г., респ. без получаване на този
кредит стойностите им биха били отново отрицателни величини.
За 2014 - 2016 г. счетоводният резултат на дружеството е
положителен, като е декларирана печалба, което обстоятелство също е в
подкрепа на извода, че затрудненията през периода от 2011 до 2014 г. нямат
траен и необратим характер.
Всичко посочено, преценено в съвкупност, според настоящия
съдебен състав води до извод за неоснователност на въззивната жалба. Няма
условия за начална дата на неплатежоспособност да се приеме посочената от
жалбоподателя дата 31.12.2011 г. предвид направения анализ на финансово-
икономическото състояние на длъжника за целия период и наличието на
подобрение във финансовите резултати за периода 2014 - 2016 г. Последното
обстоятелство не може да бъде пренебрегнато, вкл. и в светлината на чл. 161
от ГПК, на който се позовава банката - жалбоподател. Вярно е, че длъжникът
не е представил всички изискани счетоводни документи, но това не е станало
пречка за изготвяне на подробно и аргументирано заключение от вещите
лица, които са работили по представените такива - ГФО, баланси, ОПР, за
периода 2011 - 2019, счетоводни справки и извлечения от счетоводни сметки
за периода 2016-2019, оборотна ведомост за 2019, както и документи,
7
представени от кредитора, инициирал производството, и присъединените
кредитори, а така също и от длъжника. Посочено е в експертизата, че ГФО за
периода 2011 - 2017 г. са заверени от регистриран одитор, което предполага,
че счетоводната документация е правилно отразена в счетоводните регистри и
съответно в ГФО. Съгласно чл. 161 от ГПК с оглед обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В случая
непредставянето на част от изисканата счетоводна документация е станало
пречка да се даде от вещите лица отговор само на някои от поставените към
тях въпроси - напр. какъв е делът на просрочените задължения по всяка група
/въпрос 1.6."в"/, какъв е среднопретегленият размер на задълженията на един
кредитор /въпрос 1.6."г"/, кои от необслужваните задължения произтичат от
търговски сделки, представляват публичноправно задължение, свързано с
търговската дейност на длъжника или представляват частно държавно
вземане /въпрос 1.6."е"/, кои от задълженията са изплатени в периода от
датата на изготвяне на последните финансови отчети до датата на
експертизата /въпрос 1.6."ж"/ и други. Тази невъзможност да се даде отговор
на конкретно формулирани въпроси обаче сама по себе си не е достатъчна на
основание чл. 161 от ГПК да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособност е 31.12.2011 г., с оглед установяването на другите
обстоятелства, разгледани по-горе, относими към въпроса за началната дата
на неплатежоспособност. Недопустимо е началната дата на
неплатежоспособност да бъде определяна хипотетично, а в случая са била
налице достатъчно други документи, включително и изискани от НАП,
представени от кредиторите и от самия длъжник, според които е даден
отговор на релевантните въпроси, касаещи определянето на началната дата на
неплатежоспособност.
Предвид изложеното ПАС намира, че въззивната жалба е
неоснователна и обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила в обжалваната си част.
За разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от
8
въззиваемата страна "И." АД в отговора на въззивната жалба, като се
претендират разноски за процесуално представителство. Предвид изхода на
спора искането е основателно и следва да се уважи. Страната е
представлявана от юрисконсулт, при което в нейна полза следва да се
присъди юрисконсултско вънаграждение в размер на 78, ал.8 от ГПК вр. чл.
37 от ЗПП вр. чл. 23 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/20.04.2022 г., постановено по
т.д. № 1260/21 г. на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е
определена начална дата 31.12.2018 г. на неплатежоспособността на „А.С.“
АД ЕИК .....
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА "К.Т.Б." АД /в нес./ ЕИК ... да заплати на "И." АД
ЕИК .. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9