Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 19131 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от С.Д.Т., ЕИК**********, искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване между
страните, че отв. З.Т.С., ЕГН**********, дължи на ищцата сумата от 5070.00лв. – представляваща възнаграждения съобразно
Наредбата на Висшия адвокатски съвет, чиито размери са определени с решение
№667/15.05.2018г. на Съвета на ВАК, при липса на договор, по искане
на адвокат С.Т., на осн. чл.36 ал.3 от ЗА, както следва: 200лв. по
изп.д. №8186/2015г. по описа на СИС при ВРС; 2150лв. по т.д.№853/2013г. по
описа на Окръжен съд Варна, 1200лв. по адм.д.
№725/2014г. по описа на Административен съд Варна; 1520лв. по гр.д. №767/2016г.
по описа на Районен съд Варна, ведно със законната лихва от деня на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№15772/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Твърди още, че по силата на изрично упълномощаване, но
без писмен договор за правна защита и съдействие, С.Т. (Л.)- адвокат от ВАК,
извършила редица правни действия по защита интересите на клиента си - отв. Зл. С., по изп.д. №8186/2015г. по описа на СИС при
ВРС; по т.д. №853/2013г. по описа на ВОС; по адм.д.
№725/2014г. по описа на ВАдмС; по гр.д. №767/2016г.
по описа на ВРС. Въпреки това тя не получила никакво възнаграждение за работата
си, като процесуален представител на клиента си по тези дела. Поради това и на
осн. чл.36 ал.3 от ЗА, с решение №667/15.05.2018г. на ВАК й било определно и дължимото възнаграждение. С оглед на изложеното
липсата на плащане моли за установяване на заявени задължения на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор,
в който не оспорва твърдяните между страните неформални отношения по правна
защита и съдействие по сочените от ищеца дела, както и твърдяните извършени
действия по такава защита и съдействие по тях. Не оспорва и че на адвоката се
следвало и възнаграждение за труда му. Исковете обаче оспорва с довода, че
определените адвокатски възнаграждения са били платени – лично, еднократно, „на
ръка“, по време на разглеждане на делата. За това моли за отхвърляне.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките за уважаване на предявения иск се свързват с пълното и главното
доказване от ищеца на: съществуването
на твърдяните неформални облигационни отношения с ответника със сочения
предмет
(адвокатска защита и съдействие по твърдяните производства);
изпълнението на задълженията си по тях; размера и дължимостта на
претендираните възнаграждения по
тях.
В тежест на
ответника е да докаже своята
изправност по задължението за плащане, еветуално положителните факти, на които основава доводите си.
Безспорните
обстоятелства
по делото следват от позициите
на страните по делото и са
следните: че по силата на изрично упълномощаване, но без писмен договор
за правна защита и съдействие, С.Т. (Л.)- адвокат от ВАК, извършила редица
правни действия по защита интересите на клиента си - отв.
Зл. С., по изп.д. №8186/2015г. на СИС при ВРС; по т.д. №853/2013г. на ВОС; по адм.д. №725/2014г. на ВАдмС; по
гр.д. №767/2016г. на ВРС.
Тези
обстоятелства се потвърждават и от приетите доказателства (от л.10 до л.85 от делото са приложени множество писмени
актове за пред съд, свързани с твърдяното осъществено процесуално
представителство от ищцата), с оглед
на което съдът ги приема
за изяснени по делото.
Спорът по делото е относно изпълнението от ответника на задължението му
за плащане на дължимото възнаграждение за осъществените е негова ползва
адвокатски услуги по горепосочените дела, като по него съдът приема следното:
По правилата на
чл.63 и сл. ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията
си точно, добросъвестно и с грижа на добрия стопанин. Извършеното по този начин
плащане безспорно има погасителен за паричното задължение ефект. За да е „точно“
едно плащане, то следва да бъде направено от длъжника (лично или чрез другиго),
на кредитора, в пълния договорен размер, по конкретното правоотношение и според
договорените срок и начин за това. В случая за доказване на спорното плащане
ответникът се позлва от показанията на св. И. С. (син
на ответника). Показанията на същия безспорно са на лице по чл.172 ГПК и за
това следва да се ценят корективно (както и тези на
свидетелката на ищцата – нейна дъщеря). Важното обаче е друго - от изложеното
от св. И. С. се изясни, че въз основа на случайно открита бележка сред
фирмените документи на баща му свидетелят си спомнил, че през 2016г. баща му му
бил дал пачка с пари, казал му че са 5000лв. и го помолил да ги занесе на адв. Л.,
която водела делата на баща му. Свидетелят го направил, видял се с адвокатката
и й предал парите в градинката пред Районен съд, след което тя влязла в
сградата на съда. Свидетелят не е боил лично парите, не е знаел още за какво
следва да се дадат – „те си знаят помежду си за какво са парите“, може би са
били дадени „по четири дела“, за две от които свидетелят изобщо не се сеща кои
са и с какъв предмет. При тези свидетелски данни съдът не може да приеме за
пълно и главно доказано плащането на сумата 5000лв., точно в качеството й на
адвокатско възнаграждение по процесните четири дела. Първо защото сумата по
принцип не е преброена от свидетеля; Второ защото свидетелят изобщо не е бил
осведомен за какво точно се плаща – „те си знаят помежду си за какво са
парите“; Трето защото дори да се приеме, че се плаща „по четири дела“, за две
от които свидетелят изобщо не се сеща кои са и с какъв предмет, няма гаранция,
че се касае само за адвокатски хонорар, а не например и за производствени
разходи по повод на висящите към този момент дела (свидетели, вещи лица,
преписи).
Още нещо важно –
прие се за безспорно, че писмен договор за правна защита не е бил сключен,
тоест и възнаграждението не е било ясно определено в отношенията между страните.
Всъщност окончателния размер на хонорара е бил определен едва презз 2018г. с решението на АК – Варна. Поради което
възниква логичното съмнение, че близо две години по – рано, през 2016г.
ответникът чрез сина си е платил адвокатско възнаграждение от точно 5000лв.,
при това при дела с продължаващо разглеждане към момента (поне част от тях).
Отделно от горното
по делото са изслушани и показания на свидетелката Д. Т., които разбира се също
са на лице по чл.172 ГПК и следва да се ценят корективно.
Анализирани обобщено не не провеждат пълно доказване,
но с оглед насрещния им характер създават достатъчното допълнително съмнение в
и без това неустановеното пълно и главно от ответника точно плащане, с оглед
заявеното знание за продължаващата липса на плащане от ответника и към деня на
разпита. Впрочем показателно е, че през 2017г. свидетелката е водила личен
разговор с ответника, на който той е обеща следното: „Обещавам ти, сестричке,
аз ще ти платя всичко“ – очевидно ако е бил платил към този момент би било и
нелогично да го прави отново.
При всички тези
данни по делото съдът не може да приеме за доказано по категоричен начин направеното
от ответника пълно и точно плащане, още през 2016г., „на ръка“, на пълното
дължимо към ищцата възнаграждение. Ето защо и искът следва да бъде уважен. А
ако се установи впоследствие плащане и на суми в предходен момент, без или на
различно основание, това би било предмет на други отношения, различни от
процесните по делото.
Въпреки изложеното
съдът за пълнота намира за нужно да отбележи, че яснотата и коректността в
отношенията по предоставяне на правни и адвокатски услуги предполага
сключването на писмени договори с клиентите. Вярно е, че в закона не е
предвидено такова условие за действителност на правоотношенията, но
изпълнението на утвърденото в практиката такова е способът за внасянето на
нужната предвидимост и яснота в отношенията на
адвоката както с клиента, така и с третите лица, пред които се осъществява
представителство. Което не е било направено в случая и което до голяма степен е
довело до последващите между страните усложнение, предмет и на настоящото дело.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищцата се следват разноски в
исковото производство, в размер на 101.40лв. (д. такса) и 583.50лв. (хонорар по
реда на чл.38 ЗАдв вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г.), последният – платим на адвоката на
страната, при условията на чл.38 ЗАдв.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне чрез осъдителен диспозитив и за
присъдените разноски в заповедното производство. В настоящия случай, видно от
материалите по заповедното дело, разноски на заявителя не са присъдени и
вписани в заповедта. Прочее и че подаденото заявление е лично от адв. Л.,
поради което да претендира тя хонорар за себе си, е изключено. За това и в
случая разноски за заповедното производство не могат да се присъдят.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че отв. З.Т.С., ЕГН**********, дължи на С.Д.Т.,
ЕИК**********, сумата в размер на 5070.00лв.
– представляваща възнаграждения
съобразно Наредбата на Висшия адвокатски съвет, чиито размери са определени с
решение №667/15.05.2018г. на Съвета на ВАК, при липса на договор, по
искане на адвокат С.Т., на осн. чл.36 ал.3 от ЗА, както следва: 200лв.
по изп.д. №8186/2015г. по описа на СИС при ВРС; 2150лв. по т.д.№853/2013г. по
описа на Окръжен съд Варна, 1200лв. по адм.д.
№725/2014г. на Административен съд Варна; 1520лв. по гр.д. №767/2016г. на
Районен съд Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2018г. до пълното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – ч.гр.д. №15772/2018г. на ВРС.
ОСЪЖДА З.Т.С., ЕГН**********, да заплати на С.Д.Т., ЕИК**********, сумата 101.40лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС (за държавна такса), на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Т.С., ЕГН**********, да заплати на адв. Т. И. – ВАК сумата 583.50лв.
– хонорар по реда на чл.38 ЗАдв вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. и на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………