№ 93
гр. Нова Загора, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200241 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод жалба от С. Г. И. с ЕГН ********** от ******* срещу
наказателно постановление № 7687/13.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на
жалбоподателя, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят посочва, че на 18.05.2022 г. му било връчено процесното
наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 2000.00 лева за
извършено от него нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8,
ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г, на МРРБ, а именно, че:
На 14.04.2022 г. в 10:45 часа на път II - 57, км. 36 в посока с.Маломир -
гр.Симеоновград е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси -
МПС с две оси марка MAH с peг.№ **** и полуремарке с 3 оси с peг.№ ****, като в процеса
на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на пясък, видно от
товарителница № 1110461/ 14.04.2022 г.
При направеното измерване, контролния орган установил, че било налице
претоварване, съгласно описаното в процесното НП и му наложил глоба в изключително
висок размер - 2000.00 лева, при регламентирани в разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, глоба в
размер от 500.00 до 3000.00 лева, като било посочено, че нарушението е за ПЬРВИ ПЪТ.
Сочи, че му е наложено ПОЧТИ ДО МАКСИМАЛНИЯ по размер на наказание -
1
глоба, предвидена за този вид нарушение, регламентирана в разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1
от ЗдВП, а именно: „ (3) (Нова - ДВ. бр.39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр.60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр.68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр.14 от2015 г.,
изм. - ДВ. бр.97 от 2017 г.) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред:
1. Управлява пьтно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Излага, че не е спорно обстоятелството, че е било налице претоварване, т.е
надвишаване на нормите, но не ставало ясно от така постановеното НП, кое предл.3 от т.1
на чл.177, ал.1 от ЗдВП е нарушено. Налице било неясно и неточно формулиране на
правното основание, посочено от наказващия орган.
Твърди, че били допуснати и съществени процесуални нарушения, предвид
обстоятелството, че наказващия орган по никакъв начин не се обосновал и мотивирал,
защо му било наложено именно ТОЗИ ПО РАЗМЕР наказание, след като
нарушението било извършено за първи път, т.е наказващия орган САМ Е ПОСОЧИЛ, ЧЕ
НАРУШЕНИЕТО Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ, но не е наложил минималното наказание от 500.00
лева глоба. По този начин, наказващия орган бил допуснал съществени процесуални
нарушения, поради което процесното НП се явявало незаконосъобразно, тъй като липсвали
мотиви от страна на АНО по отношение на определения към максималния размер на
санкцията.
Освен това жалбоподателя счита, че твърдението на АНО в процесното НП, че
общата допустима маса на ППС е била надвишена, веднъж с 1.965 т и втори път с 4.255 т
било недоказано, тъй като бил нарушен редът за извършване на съответното измерване.
Съгласно чл.35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при извършване на
проверка с оглед издаване на разрешение за движение на тежки или извън габаритни
превозни средства се използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на
Закона за измерванията. При извършване на измерване с използваната везна, била
необходима намеса на лицето, което си служи с нея при определени предпоставки (поставя
плочите на везната на земята, гледа да е равно, да няма камъни и т.н.), като измерването е
осъществено ос по ос, а впоследствие полученият резултат е сумиран. Въпросната
електронна везна била именно средство, по смисъла на чл.35 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ.
Съгласно определението, дадено в § 1, т.2 от ДР на Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие (ДВ бр.№
37/2007 . в сила от 10.05.2007 г.) - „везна с неавтоматично действие“ е везна, която изисква
намесата на обслужващо лице по време на измерването. Предвид тези дефиниции и с оглед
изложеното от актосъставителя, счита, че използваната везна била именно такава с
„неавтоматично действие“ по смисъла на закона. Съгласно чл.38, ал.3 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с
неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на
превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на
митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на
превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени
едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. Въпросната
процедура/ред за извършване на претеглянията на общата маса на ППС-то с везни с
неавтоматично действие не е самоцел, а е въведен с цел избягване на каквито и да е
съмнения, относно достоверността на резултатите. Щом в подзаконов нормативен акт бил
разписан изрично ред по който следва да се извърши меренето и след като този ред не бил
спазен, следвало да се стигне до извода, че резултатите от измерването не могат да се
2
кредитират с доверие. Следвало да се посочи, че по абсолютно идентичен казус, същия тип
електронна везна „DFWKR'“, било налице произнасяне ог касационната инстанция -
Решение № 994 от 25.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.№ 796/2016 г., което достигнало
до изводи, а именно, че нарушението на контролните органи при извършване на
измерването се изразява не в това, че са използвали средство, което не отговаря на Закона за
измерванията, а в това, че са извършили измерването по метод, който е неприложим тогава,
когато резултатът ще се използва в рамките на дейността по осъществяване на контрол на
движение по пътищата.
Моли съдът, в случай, че прецени предвид представените по делото доказателства -
писмени и гласни, че обжалваното НП е законосъобразно, да постанови решение, с което да
бъде изменено Наказателно постановление № 7687/13.05.2022 г. на Началник отдел Контрол
по РПМ при АПИ гр.София, като измени размера на глобата от 2000.00 лева на 500.00 лева,
а именно - минимално предвидения размер за този вид нарушение.
В обобщение моли с оглед изложеното, съда да отмени изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени административно
процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон, обжалваното от него
Наказателно постановление № 7687/13.05.2022 г. на Началник отдел Контрол по РИМ при
AПИ гр.София, с което му е наложена глоба в размер на 2000.00 лева за извършено от него
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ.
Моли също, да му бъдат присъдени и сторените от него разноски за един адвокат, за
което щял да представи документи в насроченото съдебно заседание.
На 07.09.2022 г. в о.с.з. е представено становище от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с административен адрес: гр.София, пл.„Македония” № 3 и адрес за
кореспонденция: гр.Сливен, бул.„Хаджи Димитър“ 41, чрез пълномощника му А.П., с което
се моли съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита наведените в
нея доводи за неправилни, несъстоятелни и неоснователни. Твърдяното в нея не било
подкрепено по никакъв начин от представените по делото доказателства, поради което
същата следвало да бъде оставена без уважение. Излага съображенията си:
Административното нарушение се считало за открито, когато имало необходимите и
достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно
когато били констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие
или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочело на
допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и
конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представлявали действия
по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните
предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност, които
действия били последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността
по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.
Посочва, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установявало, че на 14.04.2022 г. в 10:45 ч. на път II-57, км 36 в посока с.Маломир -
гр.Симеоновград, при извършена проверка от Т. Н. М. на длъжност инспектор контрол по
РПМ при АПИ гр.София и в присъствието на Д. Г. З., с адрес: ***** било установено, че
жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС
3
с две оси марка „МАН“ с peг.№ **** и полуремарке с три оси с peг.№ **** за което били
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, както следва:
Измереното натоварване на задвижващата (2 ра) единична ос на ППС било 13,465 т.
при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4,
буква „А“ от Наредбата, като превишаването е с 1,965 т.
При измереното разстояние между осите 1,35 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 28,255 т., при максимално допустимо натоварване 24т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква Б на Наредбата, като превишаването било с 4,255 т.
Измерването било осъществено с техническо средство ел.везна, одобрен тип средство
за измерване. Техническото средство електронна везна DFW-KR № 118829 било одобрена за
измерване от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на
основание чл.32, ал.1 от Закон за измерванията.
Измерването било осъществено посредством ролетка 1313/18/5м/, която била
преминала през лабораторията по метрология и е включена в списъка на техническите
средства подлежащи на последващи проверки видно от Сертификат за съответствие DIN
50049-2.1. На основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.38 от ЗИ, контролът на средствата за
измерване се извършвал чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща
проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на ДАМТН. Измервателните уреди, с които било извършено
измерването на ППС, попадали в обхвата на „средство за измерване“ , чиято легална
дефиниция била дадена от законодателя с § 1, т.27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което
има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства). Посочените уреди
подлежали на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл.43, ал.1
от ЗИ. Периодичността на проверките се определяла със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародвала в
Държавен вестник и се обявявала в официалния бюлетин на агенцията (чл.43 ал.4 от ЗИ). По
делото било представено Заявление за извършване на проверка и данни за датата на
извършване на проверката, с което било удостоверено извършването на периодичен
метрологичен контрол върху средството за измерване, използвано при контролната проверка
на водача.
Посочва, чв водачът се е запознал със съдържанието на акта. Направил е следните
възражения и обяснения: «Нямам възражения». Запознат е и с възможността в 7 дневен срок
от подписването на АУАН да направи писмени възражения по него. Не е направил писмени
възражения.
Законосъобразно административно наказателната отговорност на нарушителя била
ангажирана по чл.53, ал.1 от ЗП, в която разпоредба се предвижда наказание глоба от 1000
лв. до 5000 лв. В тази законова рамка му било наложено административно наказание глоба в
4
размер на 2000 лева.
Съгласно посочената разпоредба „физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя се наказват” с посочената по-горе глоба. Административно наказателната
разпоредба на чл.53 от ЗП предвижда налагане на наказание глоба на физическите лица,
които нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които извършват или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно
административно наказателна отговорност носело както лицето, което извършва превоза
/водач/, така и лицето, което е наредило извършването на превоза. Съобразно чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства в конкретния случай бил съставен акт на водача на извънгабаритното и/или тежко
пътно превозно средство, а оттам административно наказващия орган ангажирал
отговорността именно на водача. Сочи се, че II-57 бил включен в приложение 1 към
РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004г. /публ. ДВ, бр.109 от 2004 г./, изменено и допълнено
с Решение № 666 от 06.08.2012 г. на МС /публ. ДВ, бр.61 от 10.08.2012 г./, за утвърждаване
на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се
управлявали от Агенция „Пътна инфраструктура”, чийто служители били овластени да
упражняват контрол, да съставят АУАН и НП.
Разяснява се, че фактическото нарушение било движение на извънгабаритно ППС от
водача С. Г. И., без притежаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя,
издадено от Администрацията, която го управлява. Всички описани от АНО факти,
отговаряли на съставомерните признаци на забраната, въведена с нормата на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от Закона за пътищата, с което се удовлетворява чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
АНО бил представил всички доказателства, които подкрепят административното
обвинение, а срещу тях не били представени такива, които да опровергават извода за
извършено нарушение.
Безспорно се установило от приложените с адм.преписка писмени доказателства, че
именно жалбоподателя, е извършил административното нарушение.
Видно от представените по делото писмени доказателства, техническите средства,
чрез които са направени измерванията отговаряли изцяло на нормите и стандартите за този
вид и през този период от време.
В НП, административно наказващия орган правилно и точно бил посочил
5
нарушените законови разпоредби, като подвел извършеното от жалбоподателя деяние под
конкретна правна норма, съдържаща състава на административното нарушение. В
конкретния случай в АУАН било посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, която гласи: „за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства”. За така квалифицираното
нарушение било наложено административно наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗП, която
предвиждала, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление.
В подкрепа за правилност на квалификацията на деянието било и обстоятелството, че
Закона за пътищата се явявал специален закон по отношение ЗДвП, където в чл.139, ал.3
законодателя изрично бил предвидил реда за експлоатация на пътищата да се урежда по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на
околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Този ред бил изрично уреден
в Закона за пътищата и Наредба № 11/2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Видно било от представения по делото АУАН, че при съставянето му жалбоподателя
не е имал възражения относно описаната в него фактическа обстановка за извършеното
нарушение.
Водачът на моторното превозно средство съгласно Наредба № 39 от 29 януари 2004 г.
за изискванията към водачите на МПС от различните категории и подкатегории по време на
обучението си трябвало да придобие знания и умения за безопасно управление и да усвои
поведението, изисквано от водачите на МПС от категорията, за която се обучава в това
число и нормите във връзка с теглото и размерите на управляваното превозно средство /чл.4,
ал.5, т.7 от Наредбата/, за което се издавало и свидетелство за управление на съответната
категория МПС.
Наложената на нарушителя глоба, на основание чл.53, ал.1 от ЗП, била предвидена за
извършване на нарушение на тази законова разпоредба за първи път, като за повторно
извършено нарушение, законодателят е предвидил за физическите лица наказание глоба,
чиито минимум бил по-висок - 2000 лв., видно от състава на административното нарушение
по чл.53, ал.2, вр. чл.53, ал.1 от ЗП. Това законодателно решение не било случайно, с оглед
високата степен на обществена опасност на този вид нарушения, с които се създават
предпоставки за причиняване на пътни транспортни произшествия поради затрудненото
ускоряване, спиране и управление на натоварения над разрешеното тегло автомобил.
Предвид това и тъй като в състава на административното нарушение по чл.53, ал.1 било
предвидено извършването му за първи път, липсата на други предишни такива нарушения,
не се явява смекчаваща вината обстоятелство. За да е осъществен съставът на чл.53, ал. 1 от
ЗП било достатъчно да е налице изпълнителното деяние - движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
6
администрацията, управляваща пътя. С факта на осъществяването му, то вече застрашавало
обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата до степен,
обуславяща наказуемостта му, без да било необходимо от това да са настъпили вреди. В
качеството си на водач на пътно превозно средство, нарушителят бил длъжен да спазва
разпоредбите на Закона за пътищата и ограниченията, въведени с Наредба № 11 за движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 г. на МРРБ. Именно съобразявайки се
отчетеното при проверката значително претоварване на автомобила,
административнонаказващият орган, бил определил размерът на глобата.
Моли съда да й присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата против процесното
наказателно постановление.
В откритото съдебно заседание по делото страните, редовно призовани, не се явяват.
За АНО се явява А.П. - редовно упълномощена.
Разпитани са свидетелите Т. Н. М. и Д. Г. З..
Актосъставителят Т. Н. М. посочва, че на 14.04.2022 г. около 11 часа на път II-57, км
36 спрели за проверка въпросното МПС с две оси марка МАН с рег.№ **** и полуремарке с
3 оси.
Изтеглили и измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС
било 13.5 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, като
превишаването било близо 2 тона натоварване на втората единична ос. При измерено
разстояние между осите 1.35 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето било близо 28 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. Имало
надвишение и на двете оси, след което му съставили акт. Доколкото си спомнял,
жалбоподателят нямал възражение. Знае, че не им представил някаква платена пътна такса.
Сочи, че е описал каквото бил представил. Потвърждава, че е съставил акта и подписа си
под него.
Свид.З. излага, че е участвал в проверката - той бил свидетеля. Заедно с колегата си
М., на 14.04.2022 г. около 11 ч. на път II-57 км извършили проверка на МПС с две оси марка
МАН с рег.№ **** и полуремарке с 3 оси. В хода на проверката извършили измерване на
осите съгласно Наредбата и натоварването на втората задвижваща ос било над 13 т. Не си
спомня колко при максимално допустимо 11 т. Тройната ос на полуремаркето,
натоварването беше над 28 т., при допустимо натоварване на оста 24 т. Сочи, че
жалбоподателя не им представил платена пътна такса за надвишаването на теглото и
съответно бил съставен АУАН, а след съставянето бил запознат с него - бил му представен и
съответно връчен. Потвърждава, че подписа на свидетел е неговият.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебното заседание, не
изпраща представител.
7
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
С. Г. И. изпълнявал длъжността „шофьор” в ЕТ „ГРАНД КОМЕРСИАЛ - Пламен
Нейчев“ гр.Гълъбово.
На 14.04.2022 г. в 10:45часа на път II-57, км 36 в посока с.Маломир -
гр.Симеоновград, С. Г. И. управлявал и осъществявал движение, превозвайки пясък със
съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка „МАН” с рег.№ **** и полуремарке с 3 оси с
рег.№ ****, когато бил спрян за проверка от свидетеля Т. Н. М., който изпълнявал
длъжността гл.инспектор АПИ - АРОК гр.София. На проверката присъствал и свидетеля Д.
Г. З.. При проверката било направено измерване и установено, че водача С. Г. И.
осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, респективно тежко по чл.3, т.2 от
Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено
по реда на раздел IV на Наредбата, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/
за дейност от специално ползване на пътищата. Измерването било извършено с техническо
средство ел.везна DFW-KR № 118829 и ролетка 1301/18/5м, при което било установено
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13.465 т при максимално
допустимо натоварване на оста 11.5 т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”А” на Наредбата, както и
при разстояние между осите 1.35 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28.255 т, при допустимо максимално натоварване на тройната ос 24 т,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”Б” от Наредбата.
С оглед извършените измервания и установеното в хода на проверката, свид.Т. Н. М.
в присъствието на свид.Д. Г. З. съставил срещу С. Г. И. АУАН с № 0008968/14.04.2022 г. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП и във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1,
предл.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на акта за нарушение на 13.05.2022 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка
такава каквото е приета за установена в съставения акт, като на основание чл.177, ал.3, т.1
от ЗдВП, на жалбоподателя С. Г. И. било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева, за нарушение на разпоредбата на на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
От обжалваното наказателно постановление се установява и че нарушението е за
първи път.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства: Наказателно постановление
№ 7687/13.05.2022 г., кантарна бележка на л.8 по делото, акт за установяване на
административно нарушение № 0008968 от 14.04.2022 г., разписка от 14.04.2022 г., копие от
лична карта на С. Г. И., копие от свидетелство за регистрация част 1 и част 2 на т.а.
8
специален автомобил, МАN TGX 18.480 BLS с рег.№ ****, копие от свидетелство за
регистрация част 1 и част 2 на полуремарке WIELTON NW-3 с рег.№ СТ3639EH, Трудов
договор, копие от пътен лист № 0049739 с водач С. И., копие на товарителница № 1110461,
заверено копие на заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на осн. чл.47, ал.2 от ЗАНН на МРРБ
Агенция „Пътна инфраструктура”; заверено копие от заповед № № РД-11-247/31.03.2022 г.
на осн. чл.37, ал.1 б.”б” от ЗАНН на МРРБ Агенция „Пътна инфраструктура”;
юрисконсултско пълномощно изх.№ П-4/05.01.2022 г., юрисконсултско пълномощно изх.№
П-169/21.06.2022 г., юрисконсултско пълномощно изх.№ П-26/14.01.2022 г.,
юрисконсултско пълномощно изх.№ П-289/31.08.2022 г., пощенски плик R PS 6280 004V9I
N, пощенски плик ИД PS 1040 091ОY9 R, декларация за съответствие и документи за
извършена проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол на Техническото средство електронна везна DFW-KR № 118829,
сертификат за съответствие за ролетка 1301/18/5м/, която е преминала през лабораторията по
метрология и е включена в списъка на техническите средства подлежащи на последващи
проверки видно от Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, становище от Агенция
„Пътна инфраструктура” гр. София, чрез пълномощника А.П., свидетелски показания на Т.
Н. М. и Д. Г. З..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна - лице, което е санкционирано.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В
случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Възприетата от наказващият орган в атакуваното наказателно постановление
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира в тяхната съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
От своя страна, съгласно санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП,
наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред
9
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на водача е била наложена такава в размер на 2000 лв., макар че в
наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е за първи път.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ тежки
ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл.7.
Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ, извъгабаритни ППС
се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3.
С оглед посочените законови и подзаконови разпоредби, жалбоподателят се явява
субект на административно нарушение, тъй като е физическо лице, в качеството си на водач
на извънгабаритно пътно превозно средство.
По делото не се спори, че при проверката водача, жалбоподателя С. Г. И. не е
представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение
на извънгабаритно превозно средство.
АНО правилно е преценил, че се касае за извършено административно нарушение,
като правилно е квалифицирал, че са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението, във вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.02011 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, Движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено
от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР), както и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №
11 от 03.07.02011 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна
инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва
без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
Правилно към това нарушение е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1,
предл.3 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП предвижда за конкретното нарушение
„Глоба“, в размер от 500 до 3000 лв. Нарушението е безспорно установено, но по делото
10
липсват доказателства за предишни нарушения от страна на водача, напротив - АНО
изрично е посочил в НП, че „Нарушението е за първи път.“, което безспорно следва да се
отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания,
визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на водача следва да бъде определен размер на
наложената санкция под средния предвиден от законодателя размер, а именно 500 лева,
който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална
превенция. Така определеното наказание би било справедливо и би оказало както
възпитателно - възпиращо, така и коригиращо въздействие.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл.28 от
ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът
споделя доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.
С оглед изхода на делото и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение,следва жалбоподателя да се осъди да заплати такова в минимален размер-
80лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7687/13.05.2021 г., издадено от началник на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на С. Г. И. с ЕГН
********** и адрес: ******* на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение
по пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8,
ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание „глоба” от 2000 лв. /две хиляди лева/ на 500 лв.
/петстотин лева/.
ОСЪЖДА С. Г. И. с ЕГН ********** и адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11