№ 1227
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.ова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100103498 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с искане
съдът да признае за установено, че М. К. М. дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *******, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 04.11.2021 г. и Изпълнителен лист от 04.11.2021г. по ч. гр. д. №
20211110161840/2021 по описа на Софийски районен съд: 48 827.78 лева, представляваща
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 20R-L482426 от 04.12.2020г.,
ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането; 1 271.58 лева
-договорна лихва за периода от 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г.; 119.90 лева - мораторна лихва
/обезщетение за забава върху просрочените плащания/ за периода от 30.03.2021 г. до
21.10.2021 г.; 81.38 лева -мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница/ за периода от 22.10.2021 г. до 27.10.2021 г.; 60.00 лева – такса.
ИЩЕЦЪТ- „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *******, представлявана от
С.Г. и Т.М. - изпълнителни директори, чрез пълномощника К. О. – старши юрисконсулт в
Дирекция „Събиране на проблемни вземания”, твърди, че по Договор за потребителски
кредит № 20R-L482426 от 04.12.2020г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД и М. К. М., ЕГН ********** банката е предоставила банков кредит в размер на
50 000 лв., който е изцяло усвоен от кредитополучателя. Сочи, че съгласно договора за
кредит, кредитополучателят се задължава да изплаща отпуснатия от банката кредит в
срокове и условия, подробно разписани в разпоредбите на договора. На основание чл. 21.1
от Договора за кредит Банката има право едностранно, без да дължи уведомление или
покана до Кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към
принудително събиране на целия дълг при наличие на основанието визирано в чл. 21.1.1 от
1
Договора за кредит, а именно: длъжникът не издължи на съответния падеж частично или
напълно, която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима месечна
лихва, такса или комисиона, както и при неизпълнение, на което и да е от задълженията или
условията по настоящия договор. Навежда, че ответникът не е заплатил седем
последователни вноски по кредита, предвид което банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем с уведомление, което е редовно връчено на длъжника. След
изтичането на дадения с последното срок на 22.10.2021 г. е настъпила предсрочната
изискуемост. С оглед посоченото твърди, че банката е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което е било изцяло уважено, но в срока по чл. 414 ГПК е постъпило
възражение, предвид което намира, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- М. К. М., ЕГН **********, не представя отговор на исковата молба. В
подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение бланкетно посочва, че не дължи процесните
суми и сочи, че вземанията по договора за кредит са предмет на проверка по досъдебно
производство № 513, ЗМИП 5256/2021 г. по описа на СДВР.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените
доводи, намира за установено следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 20R-L482426 от 07.12.2020 г.,
сключен межзу ищеца и ответника, по силата на който първият е предоставил на втория
сумата от 50 000 лв. в заем със срок на издължаване от 108 месеца. Съобразно чл. 6 от
договора дължимата възнаградителна лихва за целия период на договора се формира от
променлив лихваен процент, обусловен от референтен лихвен процент в размер на 0,2 %
към датата на сключване на договора и фиксирана надбавка в размер на 4,25% или общо
4,45 % към дата на сключване на договора. Според чл. 15 от договора е уговорено, че
променливият годишен лихвен процент се формира от референтен лихвен процент /РЛП/ за
кредити на физически лица в лева и фиксирана надбавка. Променливият лихвен процент
може да се променя при промяна на РЛП на ОББ, която се извършва по реда, описан в
т.15.3.2.-15.3.4. Точка 15.3.2. предвижда, че РЛП на ОББ се определя по утвърдена от
банката Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на Обединена българска
банка АД за кредити на физически лица (Методика). Методиката съдържа ясна и разписана
изчислителна процедура (формула), с посочени вид, количествени изражения и относителна
тежест на отделните компоненти, представляващи пазарни индикатори или комбинация от
тях и съставлява неразделна част от договора за кредит, обективирана в приложение № 1
към него. Банката не може да променя установената Методика едностранно след
сключването на договора. От своя страна точка 15.3.3. предвижда, че с подписване на
настоящия договор кредитополучателят дава изричното си съгласие приложимият лихвен
процент да се променя при промяна на размера на РЛП за физически лица за съответната
валута на кредита при условията на т.15.3.4. Преизчисляване на стойноспа на РЛП се
извършва два пъти в годината – до последния работен ден на месеците август и февруари,
като се използват стойностите на посочените в Методиката индикатори към 30 юни и 31
2
декември. Промяната в стойността на РЛП влиза в сила от първо число на месеците
септември и март. Новият размер на лихвения процент ще се прилага от първата падежна
дата по кредита, следваща датата на преизчисляване. Точка 15.3.4. урежда, че промяна в
размера на актуалния РЛП се извършва при изменение на стойностите на индикаторите, в
зависимост от които е определен РЛП, което изменение води до разлика от 0.30 /нула цяло и
тридесет стотни/ % в абсолютна стойност между действащия до момента и новия РЛП. При
отрицателна стойност на РЛП, същият се приема за равен на 0 /нула/ %, а лихвеният процент
по кредита не може да бъде по-нисък от фиксираната надбавка. В точка 15.3.4.1. е посочено,
че при отмяна на индикатор, включен във формулата, посочена в Методиката, същият се
замества от аналогичен такъв, определян от същия източник или от друг източник, поемащ
функциите по определяне на индикатора. В случай че такъв не е наличен, индикаторът се
запазва с последната оповестена за него стойност, взета за изчисление на РЛП.
Според чл.6.2 от договора при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10
/десет/ пункта годишно над действащия, съгласно договореното в т.6.1, лихвен процент.
Съобразно чл.15, т. 4.1 от договора годишният процент на разходите, който е посочен в чл. 8
в размер на 4,8 %, е определен към датата на сключване на договора, като в него не са
включени разходите по чл. 19, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). ГПР е
изчислен по реда, описан в ЗПК и при следните допускания: 1. договорът за потребителски
кредит е валиден за срока, за който е сключен, и страните изпълняват своите задължения в
съответствие с параметрите по договора; лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния пьрвоначален размер и се прилагат до изтичането на срока на договора. Чл. 15.4.2.
предвижда, че общата дължима сума по т. 9 от договора, определена в размер на 61 340,48
лв., представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи /лихви, такси, без
нотариалните такси/, дължими от кредитополучателя. Посочената сума не включва лихви и
обезщетения, събрани от банката при допуснати от кредитополучателя
просрочия/предсрочна изискуемост/съдебно събиране на вземанията по договора. Общата
дължима сума включва дължимите застрахователни премии в случаите, когато сключването
на застраховка Живот на кредитополучателя е задължително условие за сключване на
договора за кредит. От раздел III на договора се установява, че в настоящия случай банката
предлага единствено съдействие при сключена доброволна застраховка „Живот“ на
кредитополучателя, като застрахователната премения се изплаща към застрахователя чрез
банката и е за сметка на ответника.
В чл.7 е предвидено, че кредитополучателя дължи и такси във връзка със сключения договор
за кредит както следва: такса за кредитна оценка в размер на 300 лв., такса за предоговаряне
на условията по договора в размер на 35 лв., такса при преструктуриране на кредита в
размер на 0,50% върху усвоената сума, която е в минимален размер от 15лв. и максимален
размер до 500 лв. Дължи и такси, предведине в Тарифата на банката за съответните
операции, включително за управлението на сметката, по която се обслужва кредитът.
Съобразно чл. 21.1.1. ако кредитополучателят не издължи на съответния падеж частично
3
или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима
месечна лихва, такса или комисиона, както и при неизпълнение на което и да е от
задължънията или условията по настоящия договор банката има право да обяви целия или
остатъка от кредита за предсрочно изискуем.
Видно от писмените доказателства към договора за кредит е приложено Приложение № 1,
което съдържа метедология на изчисление на променливия лихвен процент на
възнаградителната лихва, съобразно чл. 15.3.2 и сл. от договора.
Приложено е и уведомително писмо- покана за доброволно изпълнение, отправено от ищеца
до ответника, с което му е даден 14-дневен срок да изпълни просрочените задължения по
договора за кредит, като в противен случай банката ще счита кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението е връчено лично на ответника на 07.10.2021 г.
Не са приложени други относими към правния спор писмени доказателства.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, заключението
на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото и въз
основа на формулираните от ищеца задачи, се установява, че процесният кредит е усвоен от
ответника изцяло на 04.12.2020 г.
Вещото лице е установило, ча кредитополучателят е изплатил само три вноски по договора
за кредит както следва: на 25.01.2021 г. - сумата от 700 лв., на 01.02.2021 г.- сумата от 700
лв. и на 23.02.2021 г.- сумата от 603 лв.
С оглед посоченото горе, е прието, че размерът на задълженията на ответника към банката
към 21.10.2022 г.( датата на настъпване на предсрочната изискуемост) неизпълнените
задължения по договора за кредит са в размер на 48 827,78 лв. главница, 1 271.57 лв.
възнаградителна лихва за периода от 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. На основание чл.15.5 от
договора дължимата наказателната лихва, определена при стойност 14.45 % е в размер от
122.17 лв. за периода 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. След настъпването на предсрочната
изискуемост дължимата наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница е в
размер на 117.59 лв. за периода от 22.10.2021 г. до 27.10.2021 г., включително.
При съобразяване на служебно формулираните от съда задачи, вещото лице е дало
заключение, че ако лихвата за забава се изчисли по правилото на чл. 33 ЗПК, а именно
максимум до размера на законната лихва, за периода от 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г.
вземането на банката следва да е в размер на 84,54 лв. и 81,38 лв. дължима законна лихва
върху предсрочно изискуемота главница за периода от 22.10.2021 г. до 27.10.2021 г.
Установено е, че в периода на действие на договора банката не е изменяла размера на
първоначално договорената възнаградителна лихва, която при съобразяване на
допълнителни изчисления на стр.13 от заключението следва да е в размер на 1 270,28 лв., а
не както претендира ищеца в размер на 1 271,58 в. и съответно, че към датата на настъпване
на предсрочната изискуемост според твърденията на ищеца, а именно 22.10.2021 г., е
налице неизпълнение на задължения за изплащане на вноски по кредита. Общият размер на
задължението към 22.10.2021 г. е 50 263,98 лв., включващо: 48 827,78 лв. главница, 1 270. 28
4
лв. възнаградителна лихва за периода от 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г., 84.54 лв. законна
лихва за просрочени вноски за главница за периода от 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. и 81.38
лв. дължима лихва за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 22.10.2021
г. до 27.10.2021 г. Вещото лице е установило и че за процесния период от 04.12.2020 г. до
22.10.2021 г. ответникът не дължи такси.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК за установяване
на дължимост на вземания по договор за кредит.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите, предвид което съдът дължи служебна проверка за нищожност поради
неравноправност на неиндивидуално договорените условия по договора за кредит. При така
направената проверка съдът не установи относими към правния спор неравноправи клаузи.
Същевременно съдът следва да извърши служебна проверка и за нищожност на договора, от
който произтичат претендираните от ищеца права на друго основание, съобразно приетото с
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСКТК на ВКС. При извършването на тази
проверка съдът установи, че клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит, а именно: „При забава
на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 /десет/ пункта годишно над
действащия,съгласно договореното в т.6.1, лихвен процент.“ се явява нищожна на основание
чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД ( противоречие със закона). Същата придвижда, че при забава на
плащането на главницата по кредита, ответникът дължи лихва за забава в размер на 14,45 %,
а това условие е в пряко противоречие на изискването на императивната норма на чл. 33,
ал.2 ЗПК, която предвижда, че в такава хипотеза кредитополучателят дължи обезщетение
максимум до размера на законнана лихва за съответния период. С оглед установеното
посочена клауза от договора не следва да се прилага в отношенията между страните, но
договорът следва да запази своето действие, доколкото посочената уговорка е заместена по
право от повелителна норма на закона съобразно правилото на чл. 26, ал.4 ЗЗД.
При съобразяване на изложеното горе и при преценка на събраните по делото
доказателства, включително приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че по делото се установява, че страните са обвързани от действителен договор за
кредит, по който ответникът не е изпълнил в срок задължението си да връща заетата сума
съобразно установения погасителен план. Предвид това налице са обективните
предпоставки за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем съобразно чл.
21.1.1. от договора. Изпълнено е и изискването предсрочната изискуемост да се обяви на
длъжника, като в настоящия случай то реализирано чрез лично връчване на нарочно
уведомление до него преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От заключението на експертизата се установява, че размерът на непогасеното задължение за
главница е 48 827.78 лв., предвид което претенцията на ищеца в тази връзка се явява
изцяло основателна. От същото се установява, че размерът на задължението за
5
възнаградителна лихва за периода от 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. е 1 270. 28 лв., а не
както се претендира в исковата молба 1 271.78 лв., предвид което тази претенция се
явява основателна до сумата от 1 270. 28 лв. и следва да се отхвърли за горницата от
1,30 лв. Задължението за лихва за забава при съобразяване правилото на чл. 33, ал.2
ЗПК и становището на вещото лице по поставените от съда задачи за периода от
30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. за забавени вноски е в размер на 84.54 лв., а не както се
претендира в размер на 119,90 лв., предвид което тази претенция следва да се отхвърли
за сумата от 35,36 лв. Претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 81.38 лв.
дължима лихва за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от
22.10.2021 г. до 27.10.2021 г. се явява основателна в пълния претендиран размер, а
претенциите за установяване дължимостта на сумата от 60 лв. такси по договора за
кредит се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни. Такива обаче е
претендирал само ищеца, предвид което само на него следва да се присъдят. С оглед
правилото на чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати разноски в размер на 1005,27
лв. държавна такса за заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На същия се дължат и разноски за исковото производство в размер на 1005,27 лв. заплатена
държавна такса и 499,04 лв. депозит за експертиза. С оглед правилото на чл. 78, ал.8 ГПК
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че разноските за
процесуално представителство следва да се определят на 200 лв., съответно пропорционално
на уважената част от иска на ищеца се дължи и сумата от 199,61 лв.
Ответникът не е заплатил определения от съда депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, предвид което същият следва да бъде осъден да заплати и сумата от 500 лв. по
сметка на СГС, за което следва да се издаде изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 ГПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, в отношенията между ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „*******
представлявана от С.Г. и Т.М. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника К. О. –
старши юрисконсулт в Дирекция „Събиране на проблемни вземания”, със съдебен адрес за
призоваване: гр. София, ул. „******* и ответника М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******, че ответникът дължи на ищеца сумата от 48 827,79 лв.,
6
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 20R-L482426
от 04.12.2020г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането,
1 270,28 лв.- възнаградителна лихва върху присъдената главница за периода от 30.03.2021 г.
до 21.10.2021 г., 84,54 лв. - лихва за забава за забавени вноски за периода от 30.03.2021 г. до
21.10.2021 г. и 81,38 лв. - лихва за забава върху предсрочно изискуема главница за периода
от 22.10.2021 г. до 27.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
04.11.2021 г. и Изпълнителен лист от 04.11.2021г. по ч. гр. д. № 20211110161840/2021 по
описа на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за
периода 30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. за сумата над 1 270,28 лв. до пълния предявен размер
от 1 271,58 лв., както и за присъждане на лихва за забава за забавени вноски за периода от
30.03.2021 г. до 21.10.2021 г. за сумата над 84,54 лв. до пълния предявен размер от 119,90
лв., както и за сумата от 60 лв.- претендирана като дължими такси по договора за кредит
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, М. К. М., ЕГН **********, да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ******* сумата от 1055,27 лв. разноски за
заповедното производство и 1 703,92 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 500 лв.,
дължим и незаплатен депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7