Определение по дело №39045/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35768
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110139045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35768
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110139045 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Л. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. С, чрез адв. Н. К., АК – С против „Е“ ЕООД, ЕИК ,
седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано от управителя Р И М – .Т
Твърди се в исковата молба, че спрямо наследодателката на ищеца С Х Л.а е
проведено производство, завършило с определение, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, по който С Л.а е осъдена да заплати солидарно сумата от 14 105,07 лв. –
главница и сумата от 4 702,25 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 2949 поописа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител Д В, рег. № и
район на действие - Софийски градски съд. Ищецът сочи, че по изпълнителното дело не са
предприемани действия по принудително изпълнение, поради което вземането е погасено с
изтичането на петгодишен давностен срок.
На 14.01.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело С Л.а е починала, а ищецът е един
от законните й наследници с квота при наследяването от една трета.
Като излага тези факти ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за отричане на вземането на ответното дружество за сумата
от 6 269,10 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и девет лева и десет стотинки), от която а)
4 701,69 лв. (четири хиляди седемстотин и един лева и шестдесет и девет стотинки) –
главница и б) 1 567,41 лв. (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки) – договорна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 13.12.2011 г., представляващ
една трета от цялото задължение, за което е издаден изпълнителен лист.
С решение № 6010 от 18.04.2023 г. предявеният отрицателен усатновителен иск е
уважен при условията на признание на иска, а ответното дружество е осъдено да заплати
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На 02.05.2023 г. процесуалният представител на „Е“ ЕООД депозира молба за
изменение на решението в частта му за разноските. Излага доводи, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на Н. Л. депозира становище, с което
оспорва молбата на ответното дружество, като сочи, че „Е“ ЕООД е станало причина за
завеждане на делото, тъй като е взискател по изпълнителното производство, чиято предмет е
процесното вземане.
1
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
молбата по чл. 248 от ГПК за недопустима, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице –
ответното дружество, чрез неговия пълномощник.
Молбата за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските е
недопустима, тъй като до приключване на устните състезания по делото, а и с искането по
чл. 248 ал. 1 от ГПК, ответникът не представя списък на разноските. Съгласно чл. 80 изр.
второ от ГПК и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Ето
защо, искането на ответното дружество следва да бъде оставено без разглеждане.
За пълнота следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд намира, че молба е
и неоснователна. По съображения, които са подробно изложени в постановеното решение,
решаващият орган намира, че в случая не е налице втората предпоставка на чл. 78 ал. 2 от
ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Цитираната от
пълномощника на „Е“ ЕООД съдебна практика в молбата по чл. 248 от ГПК е неотносима
към настоящия казус, тъй като ответникът е депозирал искания за извършване на действия
по принудително изпълнение и след изтичането на погасителния давностен срок, а
изпълнителното дело, по което е взискател е било висящо. В този смисъл, „Е“ ЕООД е
станало причина за образуването на настоящето исково производство и следва да понесе
отговорността за разноски, независимо от направеното признание на иска.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника „Е“ ЕООД, ЕИК , седалище и
адрес на управление в гр. С, ет. , представлявано от управителя Р И М – Т за изменение на
решение № 6010 от 18.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 39045 по описа за 2021
г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2