Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260100
гр. ВРАЦА, 23.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 13.11.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
465 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД против Решение №
156/14.08.2020 г. по гр.д.№ 342/2020 г. на Районен съд-Козлодуй, с което е
отменена Заповед № НК-8/27.02.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството,
с която на Д.П.В., ЕГН **********,*** е наложено дисциплинарно наказание
"Предупреждение за уволнение", и жалбоподателят е осъден да заплати
деловодни разноски в размер на 1000,00 лв. и държавна такса в размер на 50,00
лв.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат
се доводи, че "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е стратегически обект от значение за
националната сигурност, поради което пропускателният режим е специфичен и се
регламентира от Инструкция за пропускателния режим в АЕЦ Козлодуй /наричана
по-нататък за краткост Инструкцията/, която е задължителна за всички лица,
работещи и посещаващи дружеството. Въззивникът счита, че районният съд
неправилно е приел за вярно твърдението на ищеца, че не му е известна тази Инструкция.
Изтъква, че преди постъпване на работа в дружеството всяко лице задължително
преминава курс "Въведение в АЕЦ Козлодуй", като първият етап от
обучението обхваща разяснение на пропускателния режим. Посочва, че по делото са
представени писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е преминал този
начален инструктаж. Сочи още, че материалите по курса са общодостъпни за всеки
работник и служител на вътрешната страница на дружеството. Въззивникът намира,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не може да бъде извършена
преценка дали ищецът е запознат със съдържанието на Приложение № 9 към
Инструкцията – Разрешение за достъп. Навежда доводи, че на гърба на
Приложението са регламентирани "Изисквания при използване на пропуск за АПС" и всяко лице,
удостоверява с подписа си, че е запознато с изискванията на Инструкцията при
използване на пропуск, като ищецът е подписал Приложение № 9 на 22.12.2017 г.,
от което следва, че е запознат със съдържанието му. В жалбата се посочва, че
правила относно пропускателния режим се съдържат и в Правилника за вътрешния
трудов ред /ПВТР/, който е наличен както в началната интернет страница на
дружеството, така и в електронен вариант във вътрешната база документи.
Въззивникът изразява несъгласие с твърденията на ищеца, че не е запознат и с Допълнителни
мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-Автотранспорт
/наричани по-нататък за краткост Допълнителни мерки/, като сочи, че по делото
са представени писмени доказателства, от които е видно, че тези мерки са
въведени на 13.05.2019 г. и са предоставени на В. за сведение. Излагат се
аргументи, че за запознаването с вътрешните нормативи и изисквания се провеждат
и периодични инструктажи на персонала на работното място. Оспорват се и
твърденията на ищеца, че не е запознат с изискванията на Разпореждане №
181/30.10.2019 г. за спазване на работното време от служителите в Отдел
"Автотранспорт".
В жалбата се
развиват подробни съображения относно задължението на работниците и служителите
за спазване на работното време,
осъществявания от работодателя контрол на това задължение чрез
Автоматизирана пропускна система /АПС/ и допуснатите в тази посока нарушения на
трудовата дисциплина от въззиваемия. Изразява се несъгласие с изводите на
районния съд, че наложеното наказание се явява несъответстващо на
дисциплинарната простъпка, като се излагат аргументи, че при определяне на
наказанието е отчетено, че нарушенията са извършвани системно, че служителят
изпълнява ръководна длъжност, както и формата на вината.
Въззивникът
моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и присъждане на
деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор от въззиваемия Д.П.В., в който се оспорва
основателността на въззивната жалба и се иска първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че не са доказани
твърденията на ответника за запознаване на ищеца с посочените нормативни актове
и правила, поради което не може да се приеме за доказано и извършено нарушение
на трудовата дисциплина. Изтъква се, че не са установени следните факти: че
работното място на ищеца е на територията на АЕЦ Козлодуй; че ищецът е преминал
инструктаж по регистриране и чекиране и че такъв изобщо е разписан; че в Инструкцията
са записани конкретни дължими действия по регистриране на персонала, за да се
твърди, че тези правила са били нарушени; че Допълнителните мерки се отнасят до
други места, освен Автобаза 1; че е проведен инструктаж на работното място за
пропускателния режим; че ищецът е запознат с Разпореждане № 181/30.10.2019 г.;
че са извършени нарушения на КПП Автобаза 1.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба на Д.П.В. ***, с която е предявен иск за отмяна на Заповед
№ НК-8/27.02.2020г. на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй"ЕАД, гр.Козлодуй, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".
Ищецът твърди, че наложеното му
дисциплинарно наказание е незаконосъобразно. Навежда доводи, че обжалваната
заповед е с неизвестен издател, доколкото като такъв е посочен Изпълнителен
директор - Н. М., но е положен подпис и саморъчен надпис - Ал.Н.. Счита, че цитираната
в заповедта норма на чл.187 т.1 и т.10 КТ, сочена като основание за налагане на
наказанието, съдържа множество алтернативни хипотези, които работодателят не е
конкретизирал, за да получи яснота, в нарушението на кои правила, задължения,
закони, нормативни актове, правилници или КТД попада „деянието". Твърди,
че не е извършил нарушения на чл.33 от ПВТР, тъй като същата норма съдържа единствено
правила за поведение на работодателя при спазване на контрол на работното
време. Твърди още, че не му е известна Инструкцията и не е бил инструктиран по
нея, както и че този документ не е общоизвестен и общодостъпен, така че да го е
възприел и нарушил. Заявява, че за него е неизвестно съществуването на Допълнителните
мерки, че те не са станали негово достояние и поради тази причина, не е
задължен да ги спазва. Счита, че не е вършил нарушение на трудовата дисциплина,
спазвал е работното си време, за което и се е регистрирал при влизане в „АЕЦ
Козлодуй"ЕАД , както и при напускане в края на работното време. Ищецът
моли за присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорва изцяло
твърденията в исковата молба, за което излага подробни съображения. Посочва, че
не е налице неизвестно авторство, тъй като заповедта е подписана от
зам.-изп.директор на дружеството, който към този момент е разполагал с
дисциплинарна власт в пълен обем. Изтъква, че наказанието е наложено на
основание чл.187, ал.1, т.10 КТ, като ясно са посочени времето и мястото на
извършване на нарушенията, обективните и субективните им елементи, както и кои
конкретни разпоредби от Инструкцията и Допълнителните мерки са нарушени. Твърди,
че ищецът е запознат с Инструкцията още
при постъпване на работа в дружеството и преминаване на курс "Въведение в
АЕЦ Козлодуй", както и че при получаването на пропуск за АПС е подписал
Приложение № 9 към Инструкцията, върху което са регламентирани "Изисквания
при използване на пропуск за АПС". Счита за неоснователни и твърденията на
ищеца, че не му е известно съществуването на Допълнителните мерки, тъй като
видно от поставената резолюция тези мерки за предоставени на В. за сведение. Изтъква, че при постъпването на работа на
ищеца е проведен инструктаж, при който е запознат с утвърдените от работодателя
инструкции, правилници и др.вътрешни документи, както и че В. е трябвало да
познава същите с оглед ръководната си длъжност. Излага подробни съображения
относно дължимото поведение и извършените от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са
събрани писмени доказателства и са приложени Правилник за вътрешния трудов ред
в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, Инструкция за пропускателния режим в АЕЦ
Козлодуй ЕАД и Допълнителни мерки за оптимизиране на организирания пропускателен
режим на КПП-Автотранспорт. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
След като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на
страните, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, а и от представения
трудов договор № 200/24.11.2017 г. се установява, че ищецът Д.П.В. е назначен на
длъжност "***", отдел "Автотранспорт", считано от
27.11.2017 г. По делото е приложено личното трудово досие, на ищеца, в което се
съдържат допълнителни споразумения за изменение на трудовото възнаграждение и
допълнителните възнаграждения за трудов стаж и професионален опит.
От служебна бележка № 144/11.12.2017 г.
е видно, че при постъпването му на работа - на 06.12. и 07.12.2017 г. на Д.П.В.
е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа /курс
"Въведение в АЕ"/, което обстоятелство е потвърдено и с подпис от
инструктираното лице.
Ответникът е представил ПВТР, утвърден
на 07.02.2019 г., както и Инструкция за пропускателен режим в "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, утвърдена на 19.04.2011 г.
Съобразно изискванията на Инструкцията, при постъпването на работа на Д.П.В.
е издадено Разрешение за достъп, представляващо Приложение № 9 към същата. На
гърба на това разрешение се съдържат Изисквания при ползване на пропуск за АПС.
На 22.12.2017 г. ищецът е декларирал чрез подписа си, че е запознат с
изискванията при използване на пропуск за АПС и пропуски за КЗ, както и че е
получил лично пропуск № 2476.
По делото е приложена Програма за
провеждане на инструктаж на работното място в Отдел "Автотранспорт",
утвърдена от началника на отдела, както и лист, представляващ Приложение № 1
към чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., от който е видно, че на
08.01.2018 г. е проведен инструктаж на Д.В..
Представено е писмо рег.№
С-321/09.05.2019 г. от Управление "Сигурност", съдържащо уведомление,
че във връзка с повишаване нивото на физическата защита управлението въвежда
Допълнителни мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на
КПП-Автотранспорт в дружеството. В писмото се сочи, че въведената система за
контрол на КПП-Автотранспорт ще заработи на 13.05.2019 г. Към писмото са
приложени посочените в същото Допълнителни мерки. Върху писмото е поставена
резолюция от 09.05.2019 г. за насочването му към началник отдел АТ за
запознаване на лицата от отдела със задълженията им. Поставена е и резолюция
/без дата/ за връчване на писмото на Д.В. и М.Ц. за сведение, както и на с.Д.
за запознаване на персонала. Липсва документирано връчване на Допълнителните
мерки на ищеца В..
С Разпореждане № 181/30.10.2019 г. на
началник Отдел "Автотранспорт" е наредено стриктно да се спазва
регламентираното работно време в ПВТР, като всяко влизане и излизане на
територията на Автобазите да се удостоверява чрез АПС. Върху разпореждането е
поставена резолюция /без дата/ за връчването му на Д.Д., Д.В. и Б.Н. за запознаване
на персонала. Липсва документирано връчване на този документ на ищеца В.. Същият е представил 7 бр. болнични листа, от
които се установява, че в периода 07.07.2019 г. – 31.12.2019 г. е бил в отпуск
по болест.
По делото са приложени доклад рег.№
С-114/07.02.2020г. от ръководител управление "Сигурност" и справка за
преминаване на ищеца през системата за контрол на достъп за периода
01.01.2020г. - 07.02.2020г. В доклада се сочи, че при извършена проверка е
установено, че ищецът системно не се регистрира при вход и изход на пунктове
АТ-1 и АТ-2 по установения ред, с което допуска нарушение на чл. 80, ал.6, т.1
от ПВТР. От приложената справка за преминаване в
периода 01.01.2020 г. до 07.02.2020 г., е видно, че на конкретни дати –
08.01.2020 г., 09.01.2020 г., 10.01.2020 г., 13.01.2020 г., 14.01.2020 г.,
15.01.2020 г., 20.01.2020 г., 21.01.2020 г., 22.01.2020 г., 23.01.2020 г.,
24.01.2020 г., 27.01.2020 г., 28.01.2020 г., 29.01.2020 г., 04.02.2020 г.,
05.02.2020 г. и 06-.02.2020 г. ищецът В. има регистрирани влизания в различни
часове, без да има регистрирани излизания между тях, както и има регистрани
излизания в различни часове, без да има регистрирани влизания между тях.
Със Заповед № АД-423/13-.02.2020 г. от
ищеца са изискани писмени обяснения във връзка с постъпилия доклад от р-л
управление "Сигурност" и справката за преминаване през системата за
контрол на достъп, като са посочени конкретни дати, на които според
работодателя са допуснати нарушения. На 19.02.2020 г. ищецът Д.В. е представил
писмени обяснения, в които по дати
посочва какви регистрации е извършвал при влизане и излизане в АБ1 и АБ2. За
част от липсата на регистрации заявява, че няма обяснение. Посочва, че в деня
на постъпването му на работа е инструктиран да се регистрира в АТ-2 при идване
на работа и при напускане на работното място, като други указания не е
получавал. Поддържа, че всички негови действия и придвижвания на площадката на
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД са били единствено по повод изпълнение на
служебните му задължения и не е нарушил разпорежданията и реда на работното място.
На 28.02.2020 г. на ищеца Д.П.В. е
връчена Заповед № НК-8/27.02.2020 г., с която на основание 195, ал. 1 КТ вр.
чл. 188, т.2 КТ и чл.187, ал.1, т.10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание
"Предупреждение за уволнение" за това, че системно е преминавал през
КПП-Автотранспорт при АБ-1 и АБ-2, където има система за контрол на достъп за
лица, като не е поставял личния си пропуск на четец "Вход" или
"Изход" и по този начин е осъществявал своите влизания и излизания на
територията на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по нерегламентиран от вътрешните
документи на дружеството начин. В заповедта са посочени 17 конкретни дати в
периода 08.01.2020 г.- 06.02.2020 г., на които липсват регистрирани влизания и
излизания на Д.В.. В мотивировъчната част на заповедта се посочва, че
поведението на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187, ал.1, т.10 КТ, изразяващо се в неизпълнение на трудови задължения,
предвидени в ПВТР, в т. 4.1.8 и т.4.1.1 от Инструкцията, на т.3.5, т.6.1, т.6.2
и т.6.3 от Допълнителните мерки. Посочено е подробно дължимото поведение, както
и с кои свои действия/бездействия Д.В. е допуснал нарушение на изискванията на
вътрешните правила.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.2 КТ.
Искът е процесуално допустим като
предявен от лице с правен интерес в рамките на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ
вр. чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събраните от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците.
Дисциплинарната отговорност е
отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя
по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след
като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по
отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Настоящият съдебен състав намира, че
процесната Заповед № НК-8/27.02.2020 г. на изпълнителния директор на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД е издадена от надлежен орган по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ.
Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като е изискал
от ищеца обяснение за вменените му нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че е
изпълнено и задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като в същата се съдържа подробно описание
на поведение на ищеца В., което е в разрез с конкретно посочени вътрешни актове.
Дисциплинарното наказание е наложено в
двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ – описаните нарушения са в периода
08.01.2020 г.-06.02.2020 г., а заповедта е издадена на 27.02.2020 г.
Въззивният съд намира, че от
събраните по делото доказателства се установява
наличието на описаното в Заповед № НК-8/27.02.2020 г. поведение
на ищеца. От трудовия договор и допълнителните
споразумения към същия се установи, че ищецът работи на площадката на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, като мястото му на работа е в Отдел
"Автотранспорт", сектор "Специализиран транспорт". Както бе
посочено, от приложената справка за преминаване в периода 01.01.2020 г. до
07.02.2020 г. е видно, че на конкретни дати – 08.01.2020 г., 09.01.2020 г.,
10.01.2020 г., 13.01.2020 г., 14.01.2020 г., 15.01.2020 г., 20.01.2020 г., 21.01.2020
г., 22.01.2020 г., 23.01.2020 г., 24.01.2020 г., 27.01.2020 г., 28.01.2020 г.,
29.01.2020 г., 04.02.2020 г., 05.02.2020 г. и 06-.02.2020 г. ищецът В. има
регистрирани влизания в различни часове, без да има регистрирани излизания
между тях, както и има регистрани излизания в различни часове, без да има
регистрирани влизания между тях. Въз основа на тези регистрации може да бъде
направен извод, че ищецът системно е преминавал през КПП-Автотранспорт при АБ-1
и АБ-2, без да поставя личния си пропуск на четец "Вход" и
"Изход". Липсата на регистрации при всяко влизане и излизане не се
отрича и от самия ищец в дадените от него писмени обяснения.
Спорен между страните е
въпросът дали това поведение на ищеца е в нарушение на вътрешни актове на
работодателя.
Както бе посочено,
ответникът е представил по делото ПВТР, Инструкция за пропускателния режим в
АЕЦ Козлодуй ЕАД и Допълнителни мерки за оптимизиране на организирания
пропускателен режим на КПП-Автотранспорт. В чл.88 и чл.89 от ПВТР е регламентирано, че
пропускателният режим в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД се урежда в специална
инструкция, която е задължителна за всички лица, работещи и посещаващи
"АЕЦ Козлодуй", които се намират в защитената зона на дружеството, а
в чл.91 от ПВТР е посочено, че работниците и служителите, притежаващи пропуск
за АПС, са длъжни да го носят на видно място, да се легитимират чрез него и да го
ползват по предназначение, както и да преминават само през КПП и пунктове на
АПС, за които имат разрешение и се движат по указания им маршрут. В
Инструкцията за пропускателен режим в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД също се
сочи, че е задължителна за всички лица, работещи и посещаващи централата. В
чл.1.3 е регламентирано, че на обособени зони на площадката на "АЕЦ
Козлодуй" са създадени КПП и/или пунктове за автоматизирана пропускна
система /АПС/ за преминаване на лица и МПС, като преминаването на лицата се
осъществява посредством пропуски. В чл.4.1.8 от Инструкцията отново е указано,
че всички лица са длъжни да преминават само през КПП и пунктове на АПС, за
които имат разрешение и се движат по
указания им маршрут. В Допълнителните мерки – т.6.1., т.6.2 и т.6.3 е конкретизирано,
че задължителни изисквания за всички лица, преминаващи през КПП-Автотранспорт,
са при подхождане за влизане и излизане да показват на дежурния полицай личния
си пропуск и да поднасят този пропуск към устройството за АПС. С
издаденото Разпореждане № 181/30.10.2019 г. на началник Отдел
"Автотранспорт" е наредено стриктно да се спазва регламентираното
работно време в ПВТР, като всяко влизане и излизане на територията на
Автобазите да се удостоверява чрез АПС.
Анализът на посочената уредба, съдържаща
се във вътрешни актове на работодателя, налага извода, че при всяко влизане и
излизане през определените пунктове на АПС работниците и служителите на
"АЕЦ Козлодуй" са длъжни да извършват регистрация чрез приближаване
на личния си пропуск към системата за контрол на достъпа на лица. Настоящият съдебен
състав намира, че като не е извършвал регистрации при всяко от своите влизания
и излизания ищецът Д.В. е допуснал неизпълнение на трудови задължения,
предвидени в ПВТР и други вътрешни актове.
На следващо място между
страните се спори дали посочените вътрешни актове са били известни на Д.В.,
т.е. дали има вина при допускане на нарушенията. Защитната теза на ищеца се
свежда до това, че не е запознат с вътрешните актове, чието нарушение се сочи в
процесната заповед като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Настоящият
съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. При сключването на трудовия
договор между страните е посочено, че за неуредените в него въпроси се прилагат
разпоредбите на КТ и ПВТР, т.е. още при сключване на трудовия договор на ищеца
е вменено задължение за запознаване с Правилника. Както бе посочено, в ПВТР се
съдържа изрично препращане към Инструкцията и задължение за спазването на
въведения пропускателен режим. Не могат да бъдат възприети твърденията на
ищеца, че не е знаел за Инструкцията и не е бил инструктиран по същата. Както
бе посочено, при постъпването на ищеца на работа е издадено разрешение за
достъп, представляващо Приложение № 9 към Инструкцията. На гърба на това
разрешение са посочени изисквания при използване на пропуск за АПС, сред които
и задължението за използване на пропуските при преминаването през пунктове на
АПС. На 22.12.2017 г. Д.В. се е подписал, че е запознат с тези изисквания,
както и че е получил своя пропуск. Не могат да бъдат възприети твърденията на
ищеца, че не е запознат и с Допълнителните мерки. Действително липсва документирано
връчване на Допълнителните мерки на ищеца В., макар и да е поставена резолюция
в тази насока. Тези мерки обаче са въведени на 13.05.2029 г., т.е. преди ищецът
да излезе в продължителен отпуск по болест. От приложената справка е видно, че
ищецът е регистрирал пропуска си не само в началото и в края на работния ден,
но и при междинни влизания и излизания. Въз основа на този факт може да бъде
направен извод, че е бил наясно със задължението си за регистрация при всяко
преминаване, поради което съдът не възприема изложеното твърдение в писмените
му обяснения, че е бил инструктиран да се регистрира само в началото и в края
на работния ден, както и твърденията му в хода на съдебното производство, че не
е бил наясно с въведените изисквания с Допълнителните мерки относно начина, по
който се извършва преминаването през АПС. От събраните по делото доказателства не може
да бъде направен единствено извод, че ищецът е запознат с Разпореждане №
181/30.10.2019 г. на началник Отдел "Автотранспорт", тъй като в
периода на издаването му е бил в продължителен отпуск по болест. Този факт
обаче е без правно значение за спора, тъй като нарушаването на това
разпореждане не е посочено като основание за налагане на дисциплинарното
наказание.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че правилата относно пропускателния режим и
задълженията за регистрация при преминаване през АПС, въведени с вътрешните актове, посочени в
Заповед № НК-8/27.02.2020 г., са били известни на ищеца, поради което
поведението му при преминаване е в условията на груба небрежност и е налице нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 КТ.
Следващият спорен въпрос е
дали наложеното наказание съответства по интензитет на извършеното нарушение,
т.е. дали е допуснато нарушение на материалния закон от страна на работодателя
при прилагане разпоредбата на чл.189 КТ.
В случая с оглед
установеното по делото, се налага извода за съответствие на наложеното на ищеца
наказание "предупреждение за уволнение" с тежестта на извършеното
нарушение, тъй като са съобразени обстоятелствата при които е извършено
нарушението, а именно - повишените изисквания относно сигурността на
територията, на която се намира и работното място на ищеца, като обект със
значение за националната сигурност, и формата на вината, в случая ищецът е
действал при груба небрежност, доколкото е запознат с вътрешните правила, чиито
разпоредби е нарушил. От значение е също така и факта, че ищецът заема
ръководна длъжност, т.е., същият има качеството на лице, ползващо се с висок
авторитет в колектива, което налага към него изисквания за поведение на
зачитане на установените правила на трудовата дисциплина.
В обобщение, настоящият
съдебен състав приема, че наложеното на ищеца дисциплинарното наказание
"Предупреждение за уволнение" е законосъобразно, поради което
предявеният иск за отмяната му следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като е достигнал до друг извод и е уважил иск, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски, както и да заплати държавна
такса по сметка на КРС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100,00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, или
общо 200,00 лева, изчислено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ вр.чл.23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ
както и заплатената държавна такса по въззивната жалба в размер на 25,00 лв.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
156/14.08.2020 г. по гр.д.№ 342/2020 г. на Районен съд-Козлодуй и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П.В.
*** иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на Заповед
№ НК-8/27.02.2020г. на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй"ЕАД, гр.Козлодуй, с
която му е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение",
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.П.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЕЦ
Козлодуй"ЕАД, гр.Козлодуй, сумата 200,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и сумата 25,00
лв., представляваща внесена държавна такса по въззивната жалба.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........