Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.10.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и четвърти септември година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1607 по описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т.
2, б.“а“ КЗ /в сила от 01.01.2016 год./.
По
изложените в исковата молба обстоятелства и увеличение на иска допуснато в
о.с.з. 31.01.2018г. /по приложеното
гр.д.№28439/2018г. на СРС, ГО, 125 с-в/, Й.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** баня, чрез пълномощника адв.Св.С.-САК,
е предявил
против Г.Ф., ***, иск с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ , за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 60
000лева, частично от глобалната сума 100 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 05.01.2017 год. по вина на водача на т.а. „Нисан“ с per. № *******, управлявал без задължителна застраховка „ГО“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане на дълга.
Твърди се, че на 05.01.2017 г. в гр.София, настъпило ПТП
, при участието на МПС „Нисан“ с per. № *******, управляван от Т.Т. и пешеходците – И.Т.
и И.Д.. Твърди се, че товарният автомобил „Нисан“ се движел в складовата база
на „К.*“ ООД, а ищецът като пешеходец се
намирал на асфалтова алеея с широчина около 10-15 метра пред склада, определена
за товаро - разтоварителни работи. По средата на алеята имало три спрели един
след друг товарни автомобили, които чакали натоварване със стока, като пешеходците
контролирали процеса на изнасяне стоката от склада, като двамата били в близост
до задната част на пъвния от спрелите микробуси. Водачът на т.а. Нисан
приближил по алеята към двамата пешеходци, но поради недостатъчен контрол над
МПС, насочил същият в опасна близост към пешеходците и ги блъснал последователно
с предна дясна част на автомобила. Твърди се, че водачът на т.а. „Нисан“ с per.
№ *******, нямал валидна застраховка гражданска отговорност към датата на ПТП.
Твърди, че вследствие на инцидента пострадал ищеца Й.Х.Т..
Той бил откаран в УМБАЛ „Света
Анна“ АД - гр. София, където е хоспитализиран за период от 05.01.2017 г. -
12.01.2017 г. След извършване на необходимите прегледи, било установено, че във
връзка с инцидента на Й.Т. е получил следното телесно увреждане: фрактура на
шийката на лява бедрена кост; фрактура на долното крило на лявата пубисна кост.
Сочи се, че предвид тежките травматични увреждания в
левия крайник, на 06.01.2017 г. на пострадалия Т. била извършена оперативна
интервенция - смяна на тазобедрената става/поставяне на изкуствена тазобедрена
става. Пострадалият бил изписан от болничното заведение на 12.01.2017 г., като
му били дадени препоръки да ходи с две помощни средства за срок от 3 месеца и
лекарствена терапия. Твърди се, че в резултата на ПТП ищецът претърпял
неимуществени вреди - болки и страдания, във връзка с лечението, голяма част от
което преминава на легло, силно затруднен е да се придвижва на собствен ход
/поради смятната на тазобедрена става/, изпитвал силни болки, страх, терзания.
При обслужването му помагали близките. Ищецът понесъл страдания и в психически
план - понижено настроение, тревожност, връщане към спомена, нарушения на съня
и вниманието, както и притеснение, че няма да може да се възстанови и ще остане
инвалид.
Сочи се, че на 18.01.2017г. ищецът подал молба до
ответника за заплащне на обезщетение за неимуществени вреди, и след изискване
на допълнителни документи, на 10.04.2017г. получил отказ от Г.Ф.. Поради
изложеното, предявява частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
за сумата 60 000 лева, част от цялата претенция от 100 000 лева.
Ответникът Г.Ф., в срока по чл.131 ГПК,
депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че иска за
обезщетение е неоснователен, защото не са му представени доказателства за вина
на Т.Т., което била и причината да откаже плащане;
счита, че няма доказателства за собения механизъм, като намира размера на
претецията за прекомерен, с оглед икономическите условия в страната и трайната
съдебна практика. Счита, че изложеното от ищеца съставлява застрахователен риск
„трудова злополука“, по застраховка, която работодателят е задължен да сключи,
като плащането на обезщетение по такава застраховка, следва да се приспадне от
дължимото обезщетение.
На
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната на Г.Ф., като трето лице помагач е
конституиран Т.Т.Т.
ЕГН ********** с адрес ***.
В открито съдебно заседание ищеца чрез
пълномощника си адв. Х. поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание ответника чрез юрк.Янев
оспорва предявените искове. Представя списък на разноски.
Третото лице помагач, редовно уведомено, не
се явява в о.с.з., не изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд,
ГО, І - 7 състав, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
От приетите неоспорени КП за ПТП
№К-12/05.01.2017г. на СДВР –Отдел „ПП“ и протокол за оглед на произшествие по ДП № 11006/2017г., се установява, че
на 05.01.2017 г., около 10:15 ч., в гр. София, ж. к. *******, ул. „*******, в
двора на складова база фирма „К.*“, е настъпило ПТП между товарен автомобил
марка „Нисан“, модел „Патрол“, е per. № *******, управляван от Т.Т.Т. /без свидетелство за правоуправление/ и пешеходците Й.Х.Т., И.П.Д., които се намирали в платното за товаро-разтоварна
дейност, като при от настъпилото ПТП пострадали пешеходците, като първия
получил фрактура на ляв крак, а втория на на ляво коляно, и двамата откарани в
болница „Света Анна“ гр.София. /л.7-8, л.11 от делото/ В Констативния протокол за ПТП №К-12/05.01.2017г. на
СДВР –Отдел „ПП“ е отразено, че водачът на т.а. „Нисан“, модел „Патрол“, е per.
№ *******, към момента на ПТП, няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Отразено е още, че по случая е образувано досъдебно производство - ДП №
11006/2017 г., по описа на СРТП-ОДП-СДВР, съотв. пр. пр. № 2188/2017 г., по
описа на СРП.
От приетия в заверен препис протокол по НОХД №9028/2017 г., по описа на СРС, НО, 19
състав, се установява, че в о.с.з. на 27.02.2018г.,
е одобрено по реда на чл.382 НПК, споразумение между страните в
наказателното производство, съгласно което
подсъдимият Т.Т.Т. е признат за виновен в в това,
че на 05.01.2017 г., около 10:15 ч., в гр. София, ж. к. *******, ул. „*******, управлявал
МПС – товарен автомобил „Нисан Патрол“, е per. № *******, срещу скадовото помещение фирма „К.*“, като нарушил провила за движение
по пътищата предвидени в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“ и чл. 150 ЗДвП – „Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4 ЗДвП“, като реализирал ПТП с пешеходците Й.Х.Т., И.П.Д. и причинил средна телесна поврада на Т. – изразяваща се с счупване на шийката на лява
бедрена кост, представляваща трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и средна телесна повреда на Д.,
поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.2 и пр.4 б.“А“ НК, във вр. с
чл.343 ал.1, б.”Б”, предл 1-во от НПK, във вр. счл.342, ал.1, пр.3 НК, като
подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години./л.132 –л.136 от приложеното
гр.д.№28439/2018г. на СРС/
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК,
одобреното от наказателния съд споразумение има сила на влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 3 НПК.
От приетата Епикриза по ИЗ №342 / 2017г.
на УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, е видно, че Й.Х.Т. на 39 години е приет по спешност на 05.01.2017г. в клиниката по ортопедия, след
ПТП, с рентгенови данни за фрактура на шийката на лява бедрена кост, като на
06.01.2017г. е извършена операция – тотална смяна на тазобедрена става. Ищецът
е изписан на 12.01.2017г. с диагноза: фрактура
коли феморис синистри, счупване на шийката на лява бедрена кост./л.9 от
от приложеното гр.д.№28439/2018г.
на СРС/
От
приетото от съда, неоспорено от страните заключение на СМЕ с вещо лице
д-р А.М., се установява, че ищецът Й.Х.Т., е хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и
Травматология на МБАЛ „Св. Анна" в периода от 05.01.2017 г. в 12.40 ч. до
12.01.2017 г., като е му е била поставена диагноза: счупване на шийката на
лявата бедрена кост.При първоначалната рентгенография са описани и
просветляване в областта на долното рамо на лявата срамна кост, съмнителни
данни за счупване. Впоследствие при следващите рентгенографии не се коментира
такова. В локалния статус е отразено, че
левия долен крайник е ротиран навън и видимо скъсен. Походка невъзможна.
Движения пасивни-силно болезнени.
Сочи се, че ищецът е опериран на 06.01.2017
г.- тотална смяна
на лява бедрена става, поставена диагноза: счупване на шийката на лявата бедрена кост. По повод това счупване е опериран
и му е поставена изкуствена тазобедрена става. След
операцията един месец е бил на антикоагулантна терапия. Вещото лице сочи, че
ищецът е изписан с подобрение и указание да ходи с две помощни средства за три
месеца по показан в клиниката начив. При проведения от в. л. д-р Ал. М.личен
преглед на ищеца Й.Т., обективно е установи: мъж
на видима възраст около календарната с нормална охраненост и правилно развити
костна и мускулна системи, който накуцва с левия долен крайник, като леко го
изнася навън. От заключението на СМЕ се установява, че след операцията ищецът е бил на легло и след около 1 месец. На
лявото бедро отвън вещото лице е установило
вертикален ръбен, от операция 24 см. с розово лилав, цвят. Обоснован е извод,
че при натоварване на крайника ищецът изпитва болка в лявата тазобедрена става
и лявото коляно. Според заключението на
СМЕ това увреждане при обичаен ход на възстановителния процес преминава за срок
не по-малък от 3-6 месеца. При прегледа извършен за нуждите на настоящата
експертиза се установи, че левия долен крайник е 2 см. по-дълъг, което обяснява
накуцвaща походка. Експертът
обосновава, че в първите 1.5-2 месеца след операцията е имало нужда от чужда
помощ, като се има предвид, че първия месец пострадалия е бил на легло и му е било силно затруднено самостоятелното обслужване. В началото след
получаване на счупването пострадалия е изпитвал силни болки и страдания.
Пояснено е, че скъсяването на крайника и белега от операцията – 24 см ше остане
до живот.
В.л. д-р М.в обясненията си в о.с.з. на 23.11.2017г. пояснява, накуцващата походка при ищеца ще остане завинаги, както и ще крайника не може да се въстанови. Пояснява, че е възможна корекция с ортопедични обувки, не те не могат да се носят постоянно.
Заключение на СМЕ с в. л. д-р А.М.,
съдът възприема като обективно и комппетентно дадено.
От заключението на допълнителната
СМЕ с в.л. д-р Ваня Страхинова – специалист рентгенолог, се установява, че при разчитане на направените на
05.01.2017г. , на 06.01.2017г. рентгенографии на Й.Х.Т. е видно счупване на шийката на лявата бедрена кост, както и извършено ендопротезирае
на лява тазобедрена става, но не личат данни за фрактура на рамената на лява
пубисна кост.
От приетото
ЕР №3765 от 28.11.2017г. на ТЕЛК при
I МБАЛ -София, се установява, че след
освидетелстване на ищеца Й.Х.Т. е определена 51 % трайно
намалена рабоспособност за срок от 3 години с диагноза: счупване на бедрената
кост, състояние след ф-ра на лява бедрена шийка, ендопротеза на лява
тазобедрена става. /л.110 от от приложеното гр.д.№28439/2018г. на СРС/
В
притото заключение на АТЕ с вещо лице инж. А.М., което съдът възприема като
компетентно и обективно дадено е описан следният механизъм на ПТП: на 05.01.2017
г., около 10:40 часа, лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“, с per. № *******,
управляван от Т.Т., движейки се в складова база на
фирма „К.*“, срещу складово помещение на магазин, преминавайки пред склад за
бира, осъществява ПТП, като се поднася надясно на мокрото пътно платно и удря
последователно пешеходците Й.Т. и И.Д.. Вещото лице констатира, че по делото
няма регистрирани спирачни следи на автомобила. Съгласно експертното заключение
МПС-то, предизвикало процесния инцидент, се е движило с приблизителна скорост
от 15 км/час.
Според вещото лице по АТЕ неопитността на
водача при боравене със спирачната система и ненавременните му реакции, са
предизвикали процесното ПТП.
Разпитания в о.с.з. на о.с.з. на 23.11.2017г. свидетел И.П.Д. /50г., в
съдебен спор с ответника/, че е участник в ПТП от началото на 2017г. Сочи, че
заедно с ищеца работят в склад за базалкохолни напитки в ж.к. „Младост 4“, като
тогава били отвън и проверявали заявки. На площадката влезнал джип и тръгнал да
завива надясно, като вместо направо, продължил към тях и ги помел и двамата с Й..
За
установяване на неимуществените вреди е допуснат един свидетел.
Разпитаната в
о.с.з. на 23.11.2017г. свидетелка Г.Т.Д./49 г., съжителстваща с ищеца/,
сочи в показанията си, че на 05.01.2017г. узнала, че Й. е претърпял злополука, като той
и съобщил това по телефона от чужд номер. Когато свидетелката Д.отишла в болницата,
заварила Й. в много тежко състояние, охкал от болки и бил пребледнял. В болница
бил около седмица, претърпял операция по смяна на тазобедрена става. След
опрерацията се наложило да набавят специален матрак, патерици, приспособления
за тоалтна. Свид. Т., сочи, че денононощно се грижиела за ищеца, който бил
обездвижен, не можел да се облича, да се къпе. Грижела се включително за
хигиената му и за тоалета му. Сочи, че около 2-3 месеца Й. бил в тежко
състояние и имал нужда от помощата и. След 6 месеца свалил патериците, но
единия крак останал по-къс от другия. Чувствал се изнервен и потиснат от това,
че е нетрудоспособен, страдал психически, че се е превърнал в инвалид.
Показанията
на свидетелят Т., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
На 18.01.2017 г. от името на ищеца е подадена
молба с вх. № 24-01- 57/18.07.2017г., по описа на Г.Ф., с която е претендирано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
процесното ПТП.
По делото с доклада е прието за
безспорно, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция, получена от ответника на
18.01.2017г., на 02.02.2017г ., ответникът е изискал документи, като на
10.04.2017г. е постановен отказ заобезщетяване, което е видно и от писмо с
изх. № 24.01.56/10.04.2017 г., Г.Ф..
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявения иск е допустим, предвид подържаните
твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Предявения
главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал.1, т.2,
буква"а" от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка,
Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557,
ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на
увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното
поведение и вината на водача Т. Т./ одобреното от наказателния съд споразумение по
н.о.х.д.№ 9028/2017г. на СРС, има сила на влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК/, както и причинно-следствената
връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получените травматични увреждания.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди следва да се
определи, като се вземат предвид всички релевантни към него обстоятелства, в съответствие със задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на Постановление на Пленума на ВС 4 от 23.12.1968 г., съгласно което понятието „
справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда, а също и с формираната по реда на действащия
Граждански процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващия състав, отчита активната възраст възраст на ищеца
към момента на настъпване на увреждането – 39 години, като отчита характера и тежестта на
уврежданията - фрактура на шийката на лява бедрена кост, проведеното лечение,
вкл. извършената операция по тотална
смяна на тазобедрена става, продължителността на възстановителния процес
преминаващ за срок не по-малък от 3м. до 6 месеца, липса на пълно
възстановяване, обстоятелството, че левия долен крайник е 2 см., останалата
накуцваща походка, търпените неудобства и ограничения след инцидедента и
необходимостта от чужда помощ в първите 1.5-2 месеца, след операцията, обществено-икономическите условия в страната
към настъпване на застрахователното събитие - 2017г., намерили отражение и в
нивата на застрахователните лимити.
Съдът отчита и сериозните последици от
уврежданията за психическото и физическо здраве на пострадалия ищец, а именно:
нарушаване функциите и движенията на опорно-двигателния апарат за дълъг период
от време, накуцваща походка, скъсяване на десния крайник с 2 см.; походка с накуцване;; оперативни белези на левия долен крайник с
дължина от 24см; липсата , както и високата степен на призната от ТЕЛК трайна нетрудоспособност –
51 %.
Съдът взе предвид и дадената от вещото лице д-р М.неблагоприятна
прогноза относно затррудненията в ходенето на ищеца,
при който накуцващата походка ще остане, а пълното възстановяване на крайника е
невъзможност.
При
преценката за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява и и изживяната емоционалната травма.
Съдът отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
2017 г. , чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с §
27 ПЗР на КЗ (отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на
КЗ (отм.) следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по
делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите./в този см. Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1286/2017 г., II т. о., ТК/
Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства,
Настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение
в случая се явява сумата 50 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно
претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени както от силните физически
болки, необратимата пареза на долните крайници, така и от голямото психическо
страдание заради това, че не може дпълноценно да се труди; че не може да има
присъщите за мъж в активна възраст начин
на живот и активности.
Остатъчните функционални увреждания и към
настоящия момент създават болки, негативните емоционални преживявания и
дискомфорт на ищеца.
Така дължимото на ищеца обезщетение
възлиза в размер на сумата от 50 000 лв., като иска за
разликата от присъдения до 60 000лв., частично от 100 000лв, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно
началната дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, съобразно
която лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ.
В случая обаче ищецът претендира само законна лихва от датата на подаване на исковата молба, което
искане е като основателно следва да бъде
уважено. В конкретния
случай- 04.05.2017г .
Лихвата за забава без съмнение се дължи, до деня на
окончателното плащане на дължимото обезщетение.
По разноските :
Съразмерно с уважената част от иска /50 000лв./, ответникът
дължи да заплати на ищеца сумата от 4 150 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК./ Общо сторените от ищеца разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК
възлиза на 4980лв., в това число държавна такса 1200лв., 900лв. депозити за
СМЕ, АТЕ, ДСМЕ, 2880лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за
неоснователно спрямо действителната фактическа и правна сложност, както и
проведените 6 открити заседания пред СРС и едно пред СГС.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 50 лв., която е съответна на
отхвърлената част от иска /10 000 лв./Общо сторените от ответника разноски са в
раземр на 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на Й.Х.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** баня, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б."Б" от КЗ, сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 05.01.2017 год. по вина на водача на т.а. „Нисан“ с per. № *******, управляван без задължителна застраховка
„ГО“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата подаване на исковата молба - 04.05.2017г.,
до окончателното плащане на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв., частично от 100 000лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати
на Й.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** баня, на основние
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4150лв.
направени от ищеца разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Й.Х.Т. с ЕГН ********** да заплати на Г.Ф.,
***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК , сумата от 50.00 лв. направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Т.Т.Т.
ЕГН ********** в качеството му на трето
лице помагач на страната на ответника Г.Ф..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: