Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …260044…………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 15.02. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
№ 7 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба
подадена от Н.С.Ш., гражданин на Руската Федерация,родена на ***г. , с
настоящ адрес ***, против Д.П.Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***.
С Решение № 260167/ 20. 10.2020г. на
районен съд Пазарджик ,постановено по
гр. д. № 4141/2019г. по описа на същия съд, предявения главен
иск е уважен изцяло , акцесорния иск за лихви за забава също е
уважен изцяло . Присъдени са разноски в полза на ищцата .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство ,
подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да
се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от въззиваемата страна . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
.
В открито съдебно
заседание жалбоподателя чрез
пълномощника си поддържа становището си
във въззивната жалба .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във
въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
Правното основание на предявения иск за
връщане на заетата сума пари е текста на
чл. 79 ал. І от ЗЗД във вр. чл.
240 ал. І от ЗЗД- осъдителен иск за
реално изпълнение на задължението за връщане на заета сума пари по договор за
паричен заем за потребление от 26. 03.2018г.
Фактическият
състав на правната норма е
следният :
1./Валидно
сключен договор за заем за потребление, което предполага да се
установи и докаже възникването на
следните юридически факти :
-
постигане на
съгласие едната страна( заемодател) да заеме( да предаде в собственост) ,а другата страна (заемател) да получи в заем
пари или заместими вещи и да се задължи да върне заетата сума пари
или заместимите вещи(
вещи от рода ) ;
-
въз
основа на постигнатото съгласие заетите
пари или заместими вещи да бъдат
предадени на заемателя . Договорът за заем за потребление не е
консенсуален , а реален договор ;
-
форма на договора . Валидността на
договора за заем за потребление не е
обусловена от спазването на някаква форма . Съгласието на страните върху
предмета на договора и предаването на парите или заместимите вещи са достатъчни елементи, за да се приеме
валидното сключване и действителността
на договора .Писмената форма е необходима
обаче за “доказване” сключването
на договори за заем , на стойност над 5000 лв. / чл. 164 ал. І т.3 от ГПК/. Формата не е за
действителност на договора , а за доказване;
2./ Заемодателят да е “изправна страна” по договора за заем , което означава да е предал в
собственост на заемателя заетите пари или заместими вещи .
3./ Заемателят да е “
неизправна страна “ по договора за заем , което означава “да не
е изпълнил точно “ задължението си да
върне на падежа заетата сума пари или
вещи – да не е изпълнил изцяло задължението( пълно неизпълнение ) или то да е изпълнено
със забава в количествено , качествено или срочно отношение( частично неизпълнение ) .
4./Според
установеното в чл. 154 ал. І от ГПК разпределение
на доказателствената тежест ,
ищеца следва да установи и докаже:
-
валидното сключване на договор за
заем за потребление ;
-
предаването на заетата сума пари ;
В
тежест на ответника е да установи връщане
на заетата сума пари , при направено
възражение от негова страна за изпълнение на
договорното задължение;
Освен това съдебната практика еднозначно приема ,че
никакво правно значение за валидността и действителността на договора за
заем нямат вътрешните мотиви на
страните за сключването на договора .Договорът за заем за потребление е
действителен дори ,ако е сключен от несобственик на заетата сума пари или на
заместимите вещи .
По делото е
представен , както в оригинал( виж стр. 8 на заповедното
производство ), така и в препис ( виж стр. 8 на
исковото производство пред районния съд)
Договор
за заем с нот. заверка на подписите на страните от 26.
03. 2018г., сключен между Н.С.Ш. , гражданин на Р. ( в качеството й на заемодател) и Д.П.Г.
от гр. С.( в качеството на заемател) .
Основните
положения в договора за заем са
следните :
1/ Заемодателят е предал в собственост на
заемателя сумата от 25 000 лв. в деня на подписването на
договора ,а заемателя се е задължил да върне заетата сума пари в срок от една година от сключването на
договора , а именно до 26. 03. 2019г.
( виж чл. 1, чл. 2, чл. 4 и чл. 5 от договора);
2/ От
получената сума заемателя има право да
приспадне разноските , които е направил за обособяване на имота , посочен в т.
3 на договора , като самостоятелен УПИ( чл. 3 на договора );
3/ При просрочие
на задължението за връщане на заетата сума пари ,заемателя ще дължи лихва върху
размера на просрочената сума по 5%дневно до пълното изплащане на сумата (чл. 8 от договора );
По
делото липсват доказателства до 26. 03. 2019г. и до настоящия момент заемателя
да е върнал на заемодателя заетата сума пари . Това обстоятелство не се оспорва от ответника по иска. То е
установено и от обясненията на св. Л.И.М., разпитан в производството пред
районния съд . Свидетелят е установил пред съда ,че при срещата с ответника той категорично е заявил ,че няма да върне заетата
сума пари, тъй като с тези пари ще ремонтира продадената му къща. Обясненията
на св. М. относно връщането на заетата сума пари са допустими според нормата на чл. 164 от ГПК. Свидетелят не
установява сключването на договор на
стойност по-голяма от 5000 лв. ( забрана по чл. 164 ал. 1т. 3 от ГПК ) , а установява изпълнение на задължението за връщане на заетата сума по
договора за заем от 26. 03. 2018г. , за
което обстоятелство няма забрана по чл.
164 от ГПК да бъде установявано със
свидетелски обяснения.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответника е направил следните възражения
против иска:
Първото възражение е за това ,че представения договор за заем не удостоверява получаването на заемната
сума . Това следвало да стане или чрез
превеждане на сумата по банкова сметка *** срещу разписка. Възражението е
неоснователно , тъй като в самия договор за заем е посочено ,че сумата е
предадена на заемателя при сключването
на договора .Това означава ,че
договора за заем материализира в себе си и документ за предаване на заетата
сума пари под формата на „разписка „ за получаването на парите.
Второто възражение в писмения отговор е за това ,че между страните има сключен
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 07. 03. 2018г. Според чл. 2 ал. 2 на този договор
остатъкът от продажната цена в размер на 25 000 лв. ще бъде приспадната
след извършване на надлежни ремонтни дейности , описани в КСС от 22. 02.
2018г.
Това
възражение също е неоснователно , тъй като няма връзка с предмета на договора
за заем от 26. 03. 2018г.
От приложеното
заповедно производство се установява ,че действително на 07. 03. 2018г. страните са сключили предварителен договор за
продажба на недвижим имот,според който ищцата се е задължила да продаде
недвижим имот на ответника за сумата от 75 000 лв. От
тази сума 50 000 лв. е
следвало да бъдат заплатени на продавача в срок от 5 дни от подписването на
предварителния договор,а останалата сума от
25 000 лв. е следвало да се приспадне от продажната цена ,
след извършване на ремонт на дренажната
система и покривната конструкция на къщата по КСС от 22. 02. 2018г. По тази предварително изготвена КСС ремонта
на закупената жилищна сграда възлиза на
25 202лв.
В заповедното
производство е представен препис на нот.
акт за покупко- продажба на недвижим имот
№ 34 от 26. 03. 2018г. Според този нот. акт на 26. 03. 2018г. ищцата е продала на
ответника двуетажна масивна
жилищна сграда в с. Р. , с площ от 119, 72 кв. м. , а едно трето лице е продало на ответника ½ ид. час от УПИ,
в който е построена жилищната сграда. Според предварителния договор след
закупуването на имота ответника е следвало да извърши ремонт на закупената
жилищна сграда ,като стойността на ремонта по представената КСС от 22. 02.
2018г. възлиза на 25202лв. Тази сума е
следвало да бъде приспадната от продажната цена
от 75 000 лв., след извършване на ремонт на закупената жилищна сграда.
По делото е
представена Разписка от 09. 03. 2018г. , която
удостоверява получаване от ищцата на
част от продажната цена в размер на
50 000 лв. , от ответника Д.П.Г..
От
заключението на приетата пред
първоинстанционния съд СТЕ се установява ,че след закупуване на имота ответника
е извършил ремонт на жилищната сграда , който по пазарни цена възлиза на
сумата 23 338лв.
При
така установената фактическа страна на спора безспорно се установява ,че между
сумата от 25 000 лв. ,която е предмет на договора за заем от 26. 03.
2018г. и сумата от 25 000 лв. , която е предмет на предварителния договор
за продажба на недвижим имот от 07. 03.
2018г. ,няма никаква фактическа и правна
връзка. Касае се за две отделни
облигационни отношения ,при които има съвпадение единствено на сумата от
25 000лв.
Съдържанието
на тази сума по двете облигационни
отношения обаче е различно.
По делото не са
представени писмени доказателства ,нито пък има твърдения от страна на
ответника по иска за това ,че е направил
разходи за обособяването на закупения имот
с нот. акт № 34/ 26. 03. 2018г. в
самостоятелно УПИ , които разходи са в размер на 25 000 лв. ( колкото е стойността на заетата сума пари по договора за заем ),за да бъде освободен от отговорност заемателя по договора за заем от
26. 03. 2018г.,на основание чл. 3 от договора за заем.
Основателността на
главния иск води до основателност и на акцесорната претенция за заплащането на
лихви за забава ,до размера, установен от първоинстанционния съд.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260167/ 20. 10.2020г. на районен съд Пазарджик
,постановено по гр. д. № 4141/2019г. по описа на същия съд.
На
основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване( гражданско дело с цена на иска над
5000 лв. ) в едномесечен срок от съобщението на страните за
изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :