Р Е Ш Е Н И Е
№ 2172
гр. Пловдив, 23
ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №2515 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (НОДПТОП[1]).
К.М.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва принудителна
административна мярка (ПАМ)- преместване /репатриране/ на паркирано пътно
превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, представляващо лек автомобил “ОПЕЛ“, с Рег.***, собственост на
жалбоподателя, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на ул. “***“ пред №**, гр.
Пловдив.
Претендира се отмяна на
оспорената ПАМ поради незаконосъобразност; присъждане на направените по делото
разноски; както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.П.,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в минимален размер,
определен по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, респективно по реда на чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.), съгласно списък на разноските (лист 44).
Ответникът- младши
инспектор И.Д.М.- старши полицай в Сектор “Общинска полиция- Пловдив” (С”ОП- Пловдив”)
в Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР),
гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
За прилагането на оспорената
по делото ПАМ е съставена нарочна докладна записка от 27.09.2022г. (лист 36); а
за принудителното преместване на лекия автомобил е заплатена сумата от 80,00
лв. “ПРИНУДИТ. ПРЕМЕСТВАНЕ” в полза на Общинско предприятие (ОП) “Паркиране и
репатриране”, както и сумата от 4,00 лв. за “ПРЕСТОЙ ПАРКИНГ” също в полза на
ОП “Паркиране и репатриране“, за което от жалбоподателя са представени заверени
копия на два броя фискални бонове, издадени на 27.09.2022г., съответно с №0048779
(лист 7, горе) и с №0048780 (лист 7, долу). При това положение, следва да се
приеме за установено, че за прилагането на оспорената по делото ПАМ
жалбоподателят узнава на 27.09.2022г. От своя страна, жалбата (листи 2-4) постъпва
в съда на 30.09.2022г. или в рамките на законоустановения срок за оспорване на
актове от вида на разглеждания по делото. Освен това, според приетото по делото
заверено копие на Свидетелство за регистрация, Част I (голям талон), с №*********
(лист 27), автомобил “ОПЕЛ ИНСИГНИЯ”, с Рег.****, е регистриран като
собственост на жалбоподателя Т., поради което жалбата се явява подадена и при
наличието на правен интерес.
Следователно, като
подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за
срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Според разпоредбата на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Между страните по делото
няма формиран спор относно обстоятелството, че автомобилът “ОПЕЛ”, с Рег.****, е
репатриран принудително от улица “***“, представляваща част от уличната мрежа
на град Пловдив. Посоченото се потвърждава и от изготвените за целта два броя
фотографски снимки (листи 42-43).
Респективно,
администрацията, управляваща уличната градска мрежа е общинската администрация.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1215 от
27.10.2016г. (лист 37) на министъра на вътрешните работи, с която заповед, на основание
чл.168, ал.1 от ЗДвП и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), са определени длъжностни лица на “ръководна”, “изпълнителска” и
“младши изпълнителска” длъжност от структурните звена на “Пътна полиция” и
“Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и
областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Като доказателство
по делото е прието и заверено копие на Заповед №21ОА-2574 от 17.09.2021г.
(листи 38-39) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44,
ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и
чл.168, ал.1 от ЗДвП, са определени държавни служители от С“ОП- Пловдив“ към
О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
между които държавни служители е и ответникът по делото младши инспектор И.Д.М.
(лист 39). С оглед на последно посоченото, настоящият състав на съда приема за
установено, че ответникът по делото е надлежно оправомощен да прилага ПАМ от
вида на оспорената по делото.
Също така, според разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б”, изр.1 от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач е ПАМ, която се
прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
А по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, за валидността на ПАМ от
вида на оспорената в настоящето производство не е задължително наличието на
писмена форма.
Предвид изложените до
тук съображения, настоящият състав на съда намира, че прилагането на оспорената
ПАМ се явява разпоредено от компетентен за целта орган, което обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателя.
На 27.09.2022г., около 17:05ч.,
при изпълнение на патрулно-постова дейност (ППД), съгласно ежедневна ведомост
(листи 40-41), автопатрул 502, с водач Караджов, ответникът по делото установява
паркиране на автомобил “ОПЕЛ”, с Рег.****, на ул. “***“ пред №11, гр. Пловдив. Прието
е за установено, че паркирането е направено пред вход – изход на гараж, с което
прави невъзможно изкарването на лек автомобил “НИСАН“ с пътна помощ (автомобил)
“ИВЕКО“ с Рег.№РВ5064ХТ. Ответникът по делото приема за установено наличието на
хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, поради което разпорежда принудителното
преместване (репатрирането) на автомобила на паркинг, находящ се в гр. Пловдив,
ул. ***. За направеното репатриране са изготвени посочените по-горе докладна
записка и двата броя фотографски снимки.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено
при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
На следващо място,
според посочената в докладната записка от 27.09.2022г. на ответникаМ. като основание
за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП,
преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е ПАМ, която се прилага, когато превозното средство
е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
В случая,
обстоятелството, че автомобилът, Рег.****, е паркиран в нарушение на
установеното от разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, според която норма,
паркирането е забранено на платното
за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, настоящият състав приема за несъмнено установено,
въз основа на изготвените фотографски снимки на автомобила на жалбоподателя от
страна на репатриращия екип.
Изслушан като свидетел
по делото, М.Д.П. обяснява следното (листи 45а-46): “В края на
месец септември, на 30 септември тази година, бях с жалбоподателя К.Т. в
неговия автомобил и той паркира автомобила на улица “***“, на пътното платно.
Не видях да има знак за гараж или знак, който да забранява паркирането. Нямаше
ни някъде около два часа и като се върнахме автомобилът го нямаше.
Автомобилът беше паркиран на самото
пътно платно и разстоянието до най-близката сграда беше поне два метра, това си
спомням. Не видях наоколо да е имало гараж.
Мисля, че беше 30 септември, но не
съм сигурен, притесних се и затова казах тази дата. В един септемврийски
следобед, приблизително около края на месец септември, аз и к. пътувахме с
неговата кола и спряхме на улица “***“. к. управляваше колата и паркира на
пътното платно, не видях да има наблизо гараж. Нямаше ни за два часа и като се
върнахме колата я нямаше. Аз съм шофьор и винаги се оглеждам да видя къде е
забранено спирането. Рядко съм виждал, но съм виждал такива малки частни знаци:
“Забранено спирането!“ и “Гараж!““.
Настоящият състав на
съда намира, че обясненията наП. не съдържат достатъчно конкретика, която да
допринесе за евентуалното оборване на констатациите на ответника по делото,
мотивирали го да приложи оспорената по делото ПАМ. А и видно от приетата по
делото фотографска снимка (лист 42), на металната врата на имота, с административен
адрес ул. “***“ №11, има поставена табела с надпис “НЕ СПИРАЙ ГАРАЖ“ и изрисуван
знак В27 “Забранени са престоят и паркирането“ по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника
за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП).
Освен това, начинът по
който е паркиран автомобилът на жалбоподателя, според настоящия състав на съда,
прави невъзможно ползването на гаража, обозначен към имота с административен
адрес ул. “***“ №11, както и на съседния от север имот, вероятно с
административен адрес ул. “***“ №9, върху чиято ограда е видна табела с изрисуван
знак В28 “Забранено е паркирането“ по смисъла на чл.47, ал.3 от ППЗДвП. Също
така, посредством свободно достъпен в интернет програмен продукт Google
Earth, настоящият състав на съда
констатира, че върху табелата, поставена на металната врата на имота, с
вероятен административен адрес ул. “***“ №9, е изписан и текст “ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО.
ПОЛЗВА СЕ НЕПРЕКЪСНАТО“.
Съответно, налице е втората
хипотеза на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, обуславяща законосъобразността на
оспорената по делото ПАМ, тъй като установеното на място паркиране на
автомобила на жалбоподателя е направено по начин, който прави невъзможно
преминаването на други участници в движението, в частност ползването на двата
обозначени гаражи, както в имота с административен адрес ул. “***“ №11, така и
на гаража, обозначен в съседния от север имот, вероятно с административен адрес
ул. “***“ №9.
Респективно, налице е
предвидено от закона фактическо основание за прилагане на оспорената ПАМ,
поради което същата се явява приложена при правилно прилагане на материалния
закон.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира прилагането на оспорената ПАМ за направено и в съответствие
с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по
пътищата (улиците) и да се преустанови административно нарушение по чл.98, ал.2,
т.2 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, като
приложена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и без противоречие с
материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона,
оспорената по делото ПАМ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който
акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
както и присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.П., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, и в минимален размер, определен по реда на чл.8,
ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., са неоснователни, поради което не следва да
бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против ПАМ- преместване /репатриране/ на паркирано
ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
представляващо лек автомобил “ОПЕЛ“, с Рег.***, собственост на жалбоподателя,
приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на ул. “***“ пред №11, гр. Пловдив.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/