№ 13168
гр. хххххххххххх, 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора А. З. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110208897 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. Д. А., редовно призован, се явява, доведен от
Следствения арест.
В залата се явява служебният му защитник адв. В. Й. от САК, редовно
призован.
В залата се явява свидетелят Д.Н. А. – баща на обвиняемия А..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило пълномощно от адв. М.
Х. от САК, с което е упълномощен да представлява обв. А.. Адв. Х. е съобщил,
че ще закъснее за съдебното заседание поради служебен ангажимент по друго
производство и моли да бъде изчакан.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че с оглед изясняване на обстоятелството дали в
днешното съдебно заседание обвиняемият ще бъде представляван от
упълномощен защитник или от служебно назначения си защитник, следва да
даде почивка за изчакване на адв. М. Х. и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОЧИВКА до 10:20 часа.
След дадената почивка съдебното заседание продължава в 10:28 ч., при
същия съдебен състав, страни, съдебен секретар.
В залата се явява адв. М. Х. от САК, упълномощен защитник на
1
обвиняемия в настоящето производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ще ме представлява адв. Х..
С оглед приоритета на договорната защита пред служебната, съдът
намери, че следва да освободи от участие в производството адв. В. Й., на
когото да се издаде препис от протокола от днешното съдебно заседание,
който да му послужи пред НБПП. При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА от участие в производството адв. В. Й. – служебен
защитник на обвиняемия Л. Д. А..
Адв. Й. напусна залата преди приключване на съдебното заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Знам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, не се налице пречки.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Л. Д. А., роден на хххххххххххххх г. в гр. хххххххххх, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, със средно специално образование,
работи, с постоянен адрес гр. хххххххххх, ж.к. „хххххххххх“ № 2, ет.8, ап.45 и
настоящ адрес гр. хххххххххххх, ж.к. „хххххххххххххх“ № 43, ет.7, ап.44,
ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство,
включително правото му на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
2
отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и на основание
чл.276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз основа на
молба с правно основание чл.65 от НПК, подадена от адв. В. Й. от САК -
служебен защитник на Л. Д. А. – обвиняем по досъдебно производство №
214/2024 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 2683/2024 г. по описа на СРП,
за отмяна или изменение на изпълняваната по отношение на обвиняемия
мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на защитата да изложи
обстоятелствата, включени в молбата.
АДВ. Х.: Няма какво да допълня към молбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам молбата на защитника ми. Становището ми
по молбата е, че е подкрепена, беше извършена психиатрична експертиза.
Искам да мога да се лекувам както трябва. Със сигурност има приложени
документи, родителите ми, баща ми, който присъстваше по-рано, желаят и са
съгласни да се прибера вкъщи.
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Председател, молбата е допустима, но
неоснователна. Няма да соча доказателства и нямам доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания и няма да представям
доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания да се събират доказателства и няма
да представям такива.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че са извършени всички съдебни следствени
действия и на основание чл.286 ал. 2 от НПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, производството е по реда на
чл.65 НПК, инициирано за изменение на наложената мярка „задържане под
стража” по отношение на Л. А..
Като нови обстоятелства, които считаме, че са налице, това са
извършените нови КСППЕ, които са категорични, че лицето страда от
психично заболяване и то такова, че не може да носи наказателна отговорност.
Считаме, че по отношение на първата предпоставка - обоснованото
предположение, и двете страни в процеса са наясно, че има такива налични
доказателства. Доказателствата са в значителен обем, достатъчен в
производство по чл.65 НПК уважаемият съд да счете, че е налице тази първа
предпоставка – предположение, че обвиняемият е извършител на деянието.
Деянието е тежко умишлено престъпление. Единственият елемент, който е
разколебан, от предвидените в чл.63 НПК, е дали обвиняемият ще се укрие
или ще извърши друго престъпление. Аз считам, че с оглед на тези
експертизи, крайният изход на това производство по някакъв начин е
предопределен, но то е висящо и прокуратурата ще вземе крайното решение.
С оглед на категоричността на две експертизи, които са от експерти от високо
ниво, считам, че реалната опасност да се укрие и извърши нова престъпление
е изключително занижена.
Очевидно е, че лицето има нужда от адекватна медицинска помощ.
Разбира се, той живее с пострадалия по делото, който му е баща, и е имало
моментно влошаване на отношенията между двамата, като обвиняемият няма
да оспорва това.
Моля да отмените взетата мярка за неотклонение, за да може
подзащитният ми да се лекува адекватно. Ноторно известно е какви са
условията в следствения арест, там няма специалист с необходимите за
обвиняемия познания, за да му бъде оказвана помощ. Една по-лека мярка, при
баланс на обществената опасност и личния интерес, като „домашен арест“ би
постигнала целите, които са в интерес на правосъдието и участващите страни.
С тази мярка ще може А. да бъде посещаван от лекар, който да приложи
4
правилно лечение, а и ще бъде обгрижван от страна на родителите си. Ето
защо считам, че с мярка за неотклонение „домашен арест“ целите на мерките
по чл.57 НПК биха могли да бъдат постигнати. Мярката „домашен арест“ с
електронно проследяване е достатъчна, тъй като няма данни А. да е лице със
завишена степен на обществена опасност. От друга страна, същият няма да се
укрие, има постоянен адрес, а и в някаква степен е осъзнал деянието, което е
извършил.
Моля при преценка на всички обстоятелства да измените мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, като считам, че същата
няма да попречи на правосъдието да достигне до крайния изход.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, считам, че молбата за изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
обвиняемия А. е неоснователна.
Намирам, че с протоколно определение от 08.02.2024 г., по описа на
СРС, спрямо А. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С
посоченото определение е било прието, че са налице основанията по чл.63 от
НПК. Считам, че към настоящия момент тези обстоятелства не са се
променили и не се налага изменение на взетата вече мярка за неотклонение.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице
обоснованото предположение, че именно обвиняемият е извършил деянието,
за което е привлечен към наказателната отговорност. Към момента все още
съществува реална опасност, ако обвиняемият бъде с изменена мярка за
неотклонение, а именно „домашен арест”, да извърши друго престъпление.
Това се обосновава от характеристиките на престъплението, към което е
привлечен, а именно, че деянието е извършено спрямо баща му, с който живее
и на адреса, на който следва да се изпълнява мярка за неотклонение „домашен
арест“. Обществената опасност на деянието считам, че е завишена и не
предполага оставяне на обвиняемия да се въведе в същата среда.
По отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража” и тя се изпълнява за период от четири месеца. Намирам, че
същият период е законен и по делото са извършени множество действия по
разследването. Наблюдаващият прокурор е указал на разследващия орган да
назначи повторна експертиза, тъй като са възникнали множество съмнения за
достоверността на предходната. Въпреки това разследващият орган е назначил
5
допълнителна експертиза, която да даде отговори на същите въпроси. Към
настоящия момент за наблюдаващия прокурор не се е изяснило
обстоятелството дали към момента на деянието здравословното състояние на
обвиняемия е било такова на невменяемост. Факт е, че в повторната
експертиза е посочено, че обвиняемият е бил в периоди на ремисия, но остава
необосновано твърдението как към момента на деянието отново е изпаднал в
невменяемост. Същото твърдение не е подкрепено с медицински данни, а със
свидетелски показания. Това според наблюдаващия прокурор е налагало да
бъде назначена повторна експертиза.
На следващо място, считам, че в следствения арест могат да бъдат
оказвани адекватни медицински грижи за обвиняемия, може да бъде
извършен преглед и да бъде преместен в лечебното заведение към затвора.
С оглед на изложеното моля да не уважавате молбата на обвиняемия за
изменение на мярката му в по-лека.
РЕПЛИКА АДВ. Х.: Уважаема г-жо Председател, относно казаното от
представителя да държавното обвинение, че обвиняемият може да се лекува в
лечебно заведение към затвора – хххххххххххх - по делото са налични две
експертизи, които са категорични, че А. страда от параноидна шизофрения и е
в състояние на невменяемост, като не може да ръководи постъпките си и да
разбира свойството и значението на извършеното. При наличието на такива
обективни данни правомощие на прокуратурата е, без да чака обвиняемият да
поиска, да го настани на лечение, но както виждате, това не се случва. Лицето
не е настанявано никъде, продължава да седи в условията на следствения
арест. Това го говоря, за да мога да кажа на уважаемия съд, че самото говорене
от прокуратурата не означава нищо. Правомощията, които има по закон в
досъдебната фаза на производството, обективно не ги изпълнява. Видно от
докладите на Венецианската комисия по отношение на досъдебното
производство в Република България има препоръки за постоянен съдебен
контрол, както по изпълнение на образуване на наказателно производство,
така и върху други актове на прокуратурата. При наличието на две
експертизи, че лицето страда от психично заболяване, от страна на
прокуратурата, която води разследването, не се предприемат никакви
действия. Твърди се, че този срок на задържане е законосъобразен, ние сме
наясно, че е законосъобразен, но въпросът е дали е необходим и дали всяко
6
лице, което е привлечено като обвиняем, трябва да седи до крайния срок за
задържане. Затова считаме, че има конкретни цели на мерките за
неотклонение. Когато едно лице страда от такова заболяване, е безпредметно
да седи в условията на следствения арест, докато прокуратурата на Република
България има съмнение в лекарите, които самата тя назначава. В тази връзка
моля да уважите нашата молба.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам за това, което се е случило. Имам нужда
да бъда лекуван адекватно след случилото се.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам, докторите са разглеждали и са
преценили, че така, трябва да бъде.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази доводите на страните и
материалите по делото, намери следното:
Производството е по реда на чл.65 НПК.
Образувано е въз основа на молба на адв. В. Й. от САК – служебен
защитник на Л. Д. А. - обвиняем по досъдебно производство № 214/2024 г. по
описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 2683/2024 г. по описа на СРП за отмяна или
изменение на изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за
неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
При преценка дали продължават да са налице основанията по
отношение на обвиняемия да се изпълнява най-тежката мярка за
неотклонение, съдът намери следното:
Първата, формална по своя характер, предпоставка е налице, доколкото
с постановление от 06.02.2024 г. А. е привлечен по обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК. Впоследствие обвинението е
било прецизирано с второ постановление за привличането му в качеството на
обвиняем от 08.02.2024 г. Престъплението по чл.144, ал.3 от НК е тежко
умишлено, наказуемо е с „лишаване от свобода”, и в този смисъл са налице
основанията по отношение на лице, привлечено като обвиняем по съответното
обвинение, да се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража”.
7
Съдът намери, че за да формира изводи затова налице ли са основанията
по отношение на обвиняемия да продължи да се изпълнява мярка за
неотклонение „задържане под стража”, е необходимо да изследва и развитието
на досъдебното производство.
Преди привличането на обвиняемия в това процесуално качество са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г., Д.А., К.С.., Г.Г.,
И.Г., Д.Д. Съдът намери, че от техните показания се установява
съществуването на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
деянието, описано в постановлението за привличане, а именно, че на
05.02.2024 г. в гр. хххххххххххх, ж.к. „хххххххххххххх” се е заканил с
убийство на своя баща – свидетеля Д.Н. А., като насочил нож към гърлото и
му казал думите: „Ще те убия, ще ти прережа гърлото, ако викаш!”. След
привличането на А. в процесуалното качество на обвиняем е назначена и
изготвена КСППЕ. Експертизата е изготвена на 10.02.2024 г., като е дала
заключение, че деянието обвиняемият е извършил в състояние на
невменяемост, че същият страда от параноидна шизофрения, както и че към
момента на деянието не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. След това на 11.04.2024 г. е
проведен повторен разпит на пострадалия А.. С постановление от 16.04.2024 г.
наблюдаващият прокурор е постановил изготвянето на повторна КСППЕ, по
съображения, че първоначалното заключение е необосновано. След това са
налице данни, че делото е било изпратено в съда в производство по чл.65 от
НПК. В това производство молбата на защитата за изменение на мярката
„задържане под стража” е оставена без уважение. В определението на СГС по
ВЧНД № 2711/2024 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав, съдебният
състав е констатирал и е коментирал забавянето в развитието на
производството, като е приел, че същото на този етап не обоснова ревизиране
на изпълняваната спрямо обвиняемия мярка за неотклонение. Същевременно
съдебният състав е указал, че предвид заключението на първоначалната
КСППЕ би могло да се обмисли дали да не започне процедура по чл.70 от
НПК за настаняване на обвиняемия за изследване в психиатрично заведение,
което би могло да осигури възможност за по-пълно проследяване на
клиничната картина. Такива действия не са били предприети от органите по
разследването. С постановление от 31.05.2024 г. наблюдаващият прокурор
повторно е указал да се назначи повторна КСППЕ със задачи, идентични на
8
задачите, формулирани с постановлението от 16.04.2024 г. С постановление
разследващият полицай е допуснал изготвянето на допълнителна КСППЕ,
която е възложил на същите вещи лица, изготвили първоначалната.
Експертизата е изготвена и приложена по делото на 15.06.2024 г., като
заключението й не се различава от заключението на първоначалната
експертиза. Според заключението и на допълнителната КСППЕ А. страда от
параноидна шизофрения и към момента на деянието съгласно експертното
заключение той не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид на така очертаната доказателствена съвкупност съдът намира,
че на този етап от досъдебното производство не се установява наличието на
втората базисна предпоставка по отношение на обвиняемия да се изпълнява
каквато и да е мярка за неотклонение, в това число и „задържане под стража”.
Съдът приема, че са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че
обвиняемият е извършил общественоопасно деяние, като е насочил нож към
гърлото на своя баща и се е заканил че ще го убие. За да е престъпление обаче,
едно деяние следва освен да е общественоопасно и противоправно, но да е и
виновно извършено. В настоящия случай в досъдебното производство са
изготвени две експертизи, които са напълно еднопосочни, че деянието
обвиняемият е извършил в състояние на невменяемост, не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В
материалите по досъдебното производство не е приложено постановление, с
което да е назначена нова повторна експертиза. По отношение на доводите на
прокурора, че назначената с постановлението на наблюдаващия прокурор
експертиза е повторна, а вместо това разследващият полицай е допуснал
допълнителна експертиза, то съдът ще посочи, че действително втората
експертиза е озаглавена допълнителна, но по същество тя е повторна, тъй като
отговаря на същите въпроси, поставени на първоначалната, и освен това дава
отговори на въпросите, формулирани в постановлението на прокурора от
31.05.2024 г. На следващо място съдът ще посочи, че в досъдебното
производство прокурорът е ръководно - решаващия орган, като включително
няма никаква пречка същият сам да извършва действия по разследването,
поради което доводите, че разследващият полицай не е изпълнил коректно
дадените му от наблюдаващия прокурор указания по отношение на
назначаването на експертизата, не могат да обусловят продължаващо
9
задържане на обвиняемия, при положение, че две експертни заключения на
този етап са еднопосочни, че деянието обвиняемият е извършил в състояние
на невменяемост. Следва да се посочи и че макар в днешното съдебно
заседание прокурорът да изказва съмнения в обосноваността и на експертиза
от 15.06.2024 г., органите по разследването не са проявили никаква активност
в насока на това да съберат медицински документи за предходни лечения на
обвиняемия, а са разчитали единствено на медицинските документи,
представени от неговата защита и от неговата майка. Не са проверени по
никакъв начин данните по делото, че обвиняемият е бил настаняван
включително и на задължително лечение по реда на Закона за здравето в
психиатрични клиники на територията на гр. хххххххххх. Независимо, че
съставът на въззивния съд, произнесъл се в предходно развилото се
производство по чл.65 от НПК, който, разбира се, не може да дава
задължителни указания по разследването, е „подсказал“ на разследващите
органи възможността обвиняемият да бъде настанен за изследване в
психиатрично заведение, такива действия не са били предприети в хода на
досъдебното производство. Вместо това е била назначена експертиза със
същите вещи лица, изготвили първоначалната, които също както при
първоначалната експертиза са провели видеоконферентен преглед на
обвиняемия, по вайбър. В настоящето производство обаче, съдът не може да
дава указания на разследващите органи с какви доказателства да попълват
доказателствената съвкупност, още по-малко в какви срокове да се извършват
действия по разследването, а единствено следва да прецени дали продължават
да са налице основанията спрямо лицето, привлечено като обвиняем, да се
изпълнява най-тежката мярка за неотклонение въз основа на събраните в
досъдебното производство доказателства.
В настоящият случай в материалите по досъдебното производство, както
вече беше посочено, са приобщени две експертизи, които са напълно
еднопосочни, че при извършването на деянието обвиняемият се е намирал в
състояние на невменяемост, респективно – деянието, за което е привлечен, не
съставлява престъпление предвид на тези заключения, а съставлява
общественоопасно деяние, извършено в условията на невменяемост, за което
би могло да се инициира производство по чл.89 от НК.
Като намери, че липсва обоснованото предположение, като основание
спрямо обвиняемия да се изпълнява мярка за неотклонение, съдът счете, че
10
следва да отмени изпълняваната спрямо него мярка „задържане под стража”,
като не намери основание да определя друга, различна мярка за неотклонение,
от предвидените в НПК.
Доколкото настоящият съдебен състав формира изводи за липса на
обосновано предположение за авторството на деянието, и по-точно за
авторство на деяние, което да съставлява престъпление, съдът намира, че не
дължи да изследва останалите две предпоставки, а именно наличието на
опасност от укриване или от извършване на престъпление.
Предвид всичко изложено съдът намери молбата на защитата за
основателна.
При тези мотиви и на основание чл.65 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изпълняваната по отношение на Л. Д. А. - обвиняем по
досъдебно производство № 214/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №
2683/2024 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес
пред СГС.
В случай на жалба или протест съдът насрочва делото за разглеждане в
открито съдебно заседание пред СГС на 04.07.2024 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
На основание чл.65, ал.5 от НПК определението следва да се изпълни
след изтичане срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който
не е в интерес на обвиняемия.
Препис от протокола от днешното съдебно заседание да се издаде на
адв. М. Х. без нарочна молба.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11