Р Е Ш Е Н И Е
№180
гр.
Търговище, 05.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря СТОЯНКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 205 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба от „НИКИ-НХХ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. "Х. Б." № .., представлявано от
управителя - Н. Х. Х., подадена чрез а.. Н. Цончева В.,***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №
23-0308-000249/19.10.2023 г. на Началник на РУ Омуртаг, към ОД МВР Търговище, с
която е наложена ПАМ по „чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП - Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца“ относно ППС Т.А. ФОЛКСВАГЕН ЛТ
46 2.5 ТДИ С РЕГ. № ......
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна. Сочи, че макар
оспорваната заповед за ПАМ е издадена на основание съставения против Ш.М. И.
АУАН, същата противоречи на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че
не са знаели, че водачът И. към 19.10.2023 г. е бил неправоспособен водач,
поради което не е следвало да се прилага принудителна административна мярка по
чл. 171 ЗДвП спрямо дружеството. Сочи се липса на изчерпателно описание на
нарушението, тъй като не били посочени номера и датата на АУАН въз основа на
който е постановена мярката. Сочат се нарушения на
административнопроизводствените правила предвидени в чл. 34 АПК, като се
твърди, че дружеството не е поканено и не е уведомено за започналото
административно производство. Алтернативно се сочи в тази връзка и липса на
изложени мотиви по смисъла на чл. 34, ал. 4, изр. второ АПК. Навеждат се доводи
за нарушаване принципа на съразмерност заложен в чл. 6 АПК, като не били
съобразени вредите които можело да настъпят за дружеството от прилагането на
мярката. Счита, че към датата на
издаване на ЗПАМ не са били налице материалноправните предпоставки за постановяване
на мярката. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваната заповед
и претендира сторените в производството разноски. В съдебно заседание и по
съществото на спора, жалбоподателят, чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответната страна – Началник на РУ Омуртаг, към
ОД МВР Търговище, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М., оспорва
жалбата. Счита така постановената ЗППАМ за правилна и законосъобразна, и моли
същата да бъде оставена в сила.
Административният
съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0308-000249/19.10.2023
г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,
Началник на РУ Омуртаг, към ОД МВР Търговище, е приложил спрямо жалбоподателя „НИКИ-НХХ“
ЕООД принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС
ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА", отнети са СРМПС № ********* и 2БР.РЕГ.ТАБЕЛИ
С № ...... Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че на 19.10.2023 г. около 10:30 ч. в в община ОМУРТАГ, на път
ВТОРИ КЛАС № 48, ДО ПБЗН-ОМУРТАГ, "НИКИ-НХХ" ЕООД БУЛСТАТ *********,
ГР. ОМУРТАГ, УЛ. Х. Б. № 19, е допуснало управлението на Т.А. ФОЛКСВАГЕН ЛТ 46
2.5 ТДИ С РЕГ. № ....., СОБСТВЕНОСТ НА "НИКИ-НХХ" ЕООД БУЛСТАТ
*********, ГР. ОМУРТАГ, УЛ. Х. Б. № 19, от Ш.М. И. ЕГН **********, БЕЗ ДА
ПРИТЕЖАВА СУМПС (НЕПРАВОСПОСОБЕН). Административният орган е приел, че е извършено
следното деяние: УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ, с което виновно е
нарушил: чл. 150 ЗДвП.
Във връзка с установеното срещу И. са съставени 3-бр. Актове за
установяване на административно нарушение (АУАН), както следва: АУАН cep. АД бл. № 853 от 19.10.2023 година, АУАН cep. АД
бл. № 854 от 19.10.2023 година и АУАН cep. АД бл. № 855 от 23.10.2023 година. В
АУАН cep. АД бл. № 854 от 23.10.2023 година въз основа на който е издадена
процесната ЗПАМ е описано, че на 19.10.2023 г. около 10:30ч ч. в община
Омуртаг, на път Втори клас № 48, ДО ПБЗН-ОМУРТАГ, Шенер Мустафов управлява
товарен автомобил марка Фолксваген, ЛТ 46 с рег. № ...... собственост на
дружеството жалбоподател. Описаните констатации са квалифицирани от органа като
нарушение по чл. 150 ЗДвП. cep. АД бл. № 853 от 19.10.2023 година.
Подобни нарушения са описани и квалифицирано също и в приложените АУАН cep. АД
бл. № 853 от 19.10.2023 година и АУАН cep. АД бл. № 855 от 23.10.2023 година.
Към административната преписка са приложени горепосочените АУАН cep.
АД бл. № 853 от 19.10.2023 година, АУАН cep. АД бл. № 854 от 19.10.2023 година
и АУАН cep. АД бл. № 855 от 23.10.2023 година, в които е отразена описаната в
ЗПАМ фактическа обстановка; Заповед № 363з-2315/31.12.2021 г. на Директора на
ОДМВР-Търговище и Справка за нарушител/водач. В съдебно заседание от страна на
ответника са представени Акт за встъпване в длъжност от 29.08.202З година; заповед от 24.08.2022г. на Директора на ОДМВР-Търговище;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. С представената
по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
и Заповед № 363з-2315/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Търговище са
определени длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а, б. "а" се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и
на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него
нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По
силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички
участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при изпълнение
на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от
закона случаи. Цитираната Заповед № 363з-2315/31.12.2021 г. на Директора на
ОДМВР-Търговище, оправомощава началниците на районните управления да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Следователно, оспорената заповед е издадена от орган, който притежава
съответната компетентност.
Актът съдържа всички необходими реквизити, заложени в изискванията на
чл. 59, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки по т. 2а, б. „а“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
03.01.2018 г., представляващо действаща редакция към датата на издаване на
заповедта, съставляващи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство
управлявано от неправоспособен водач, не притежаващ свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок
от 6 месеца до една година;
Член 150 ЗДвП постановява, че всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3 ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 с.з.
От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че при
проверката, извършена от органите на РУ Омуртаг на 19.10.2023 г. в община Омуртаг, на път Втори клас № 48, ДО
ПБЗН-ОМУРТАГ, водачът И. е управлявал ППС Т.А. ФОЛКСВАГЕН ЛТ 46 2.5 ТДИ С РЕГ.
№ ....., регистриран като собственост на „НИКИ-НХХ“ ЕООД, без да притежава
валидно свидетелство за управление на МПС, т.е И. е неправоспособен водач. По
делото няма спор, че приложеното на л. 12 от делото свидетелство за управление
ва МПС, което водачът е представил на органите на МВР, издадено в Нидерландия с
№ ********* е било неистинско.
Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето
производство, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са установени
материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Разпоредбата на
чл. 171, т. 2а ЗДвП е категорична, че ПАМ се налага при липса на
правоспособност на водача на ППС (какъвто е настоящият случай). Под „правоспособност
на водача“ и под „притежавано свидетелство за управление“ законодателят има
предвид имплицитно включено значението на „нормативно изискуемото, валидно за
съответната категория МПС свидетелство за управление“, което покрива всички
възможни хипотези – водачът никога не е разполагал със свидетелство, то му е
било отнето или е притежавал такова, но срокът му на валидност е изтекъл. В
тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН относно липсата на правоспособност
за водача. Доказателства, че към датата на проверката И. е бил правоспособен
водач не са представени в административното производство по налагане на ПАМ.
Такива не бяха представени и до приключване на съдебното дирене в настоящото
производство. Като се има предвид и обстоятелството, че относно липсата на
правоспособност за водача И. не се спори в настоящото производство, следва
извода, че към 19.10.2023 г. хипотезата на чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е била изпълнена.
Мярката по чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е принудителна
административна мярка, която няма санкционен а превантивен характер. Тя се
"прилага", а не се "налага" без оглед на вината и чрез нея
се реализира диспозицията на правната норма.
Съдът не споделя и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за нарушение изискванията на чл. 34, ал. 1-3, съответно и на чл.
34, ал. 4, изр. второ АПК. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за
започването на производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, съответно не даването на възможност на същия да изложи
своите възражения или обяснения няма как да се отрази върху съдържанието на
обжалваната заповед. Това е така, защото производството по издаване на ПАМ по
чл. 171, т. 2а ЗДвП се провежда по специален ред, който дерогира правилата на
чл. 34 АПК. В него органът действа при условията на обвързана компетентност и
при установяване наличие на управление на ППС от водач, който не е
правоспособен, същият е длъжен да се произнесе с издаване на заповед от
съответния вид на обжалваната в настоящото производство, спрямо собственика на
автомобила. Дали последният е знаел, че моторното превозно средство се
управлява от неправоспособно лице е ирелевантен за делото въпрос. Това е така, защото
като вече се посочи ПАМ не е санкционен акт и съответно изясняване на
субективната страна на деянието и конкретно вината не е дължимо от съда.
Отделно от това в случая нито се твърди по делото, нито се доказва, че
автомобилът е ползван без разрешението на жалбоподателя или въпреки неговото
несъгласие. Издаването на заповед за принудителна административна мярка по
съществото си е такова, което не търпи отлагане, предвид, че целта на същата е
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, което налага административният орган да действа
незабавно при установяване признаци на поведение попадащи под някоя от
хипотезите посочени в чл. 171, т. 1 - т. 8 ЗДВП. Предвид това възраженията за
нарушение на чл. 34 АПК са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за нарушаване принципа на
съразмерност. Според практиката на съдилищата в страната, принципът за
съразмерност по чл. 6 АПК се отнася главно за случаите, когато административен
орган действа при оперативна самостоятелност, защото текстът дава насоките при
избора на варианти за решаване на определен въпрос. По отношение на случаите,
когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК следва да се тълкуват като изискване
за спазване на целта на закона. В случая административния орган действа в
условията на обвързана компетентност по отношение налагането на ПАМ и при
оперативна самостоятелност при определяне на срока на същата. Принудителната
административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването
на принципа за съразмерност, заложен в нормата на чл. 6, ал. 2 АПК.
В разглеждания казус административната мярка е приложена за минимално
предвидения в закона срок от 6 месеца, за нарушение, което има висока степен на
обществена опасност и е съобразена с постигане на целите ѝ – осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Наложената на дружеството ПАМ е съобразена с принципа
на съразмерност по чл. 6 АПК. Същата е с превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като не съставлява
вид административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 ЗАНН), и в този смисъл е
спазена и законоустановената цел по чл. 22 ЗАНН. Принципът за съразмерност не е
нарушен, тъй като основанието за налагане на мярката е в това, че притежаваното
от дружеството жалбоподател товарен автомобил е управляван от лице, което е
неправоспособно. Използването на процесния товарен автомобил в търговската
дейност на оспорващото дружество, съответно евентуалните вреди, които биха
могли да настъпят от прилагането на процесната ПАМ, са обстоятелства,
ирелевантни за осъществяване на фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Още повече, че от трите АУАН в преписката, приложеният трудов договор и
твърденията в жалбата се установява безспорно, че нарушителят И. е управлявал
автомобила системно, във връзка с осъществяване на трудовото си правоотношение
като шофьор в предприятието на жалбоподателя. Няма данни това трудово
правоотношение да е прекратено. Поради това съдът намира, че с издаването на
оспорения ИАА интересите на жалбоподателя не са засегнати в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава актът, като по делото липсват
данни за причинени от акта вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Предвид изложеното, съдът счита наложената ПАМ за издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания
по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен
съд - Търговище,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НИКИ-НХХ“ ЕООД, седалище и адрес на управление:
гр. Омуртаг, ул. „Х. Б.“ № 19, представлявано от управителя - Н. Х. Х., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0308-000249/19.10.2023
г. на Началник на РУ Омуртаг, към ОД МВР Търговище, с която относно ППС Товарен
автомобил „Фолксваген ЛТ 46 2.5 ТДИ” с рег. № ...... е приложена ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. „а” ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА“.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: