РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Добрич , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Стоянка Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230200555 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. С*, район „*”, ж.к. „*”, Бизнес Парк София, сграда*6, с ЕИК *,
представлявано чрез пълномощника адв. С.К., срещу Наказателно
постановление № *г. на Директора на Регионална дирекция за областите
***** към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите, с което за извършено нарушение по чл. 230 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 230 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми.
Алтернативно се моли, ако съдът намери, че е налице осъществен състав на
административно нарушение от жалбоподателя да се намали размера на
имуществената санкция.
1
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят „Т*” ЕАД не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител, но изразява писмено становище по жалбата с
искане за оставяне на същата без уважение и за потвърждаване на НП.
Съдът, при извършената проверка и преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата и пределите, очертани в разпоредбата на чл.
314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна с правен интерес и
в преклузивния срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Началото на административно-наказателното производство е поставено
със съставянето на АУАН № *г. от компетентно длъжностно лице, в кръга на
предоставените му властнически правомощия със Заповед № 368
ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП /л. 24/ и се основава на фактически
констатации, обективирани в Констативен протокол № *г. и протоколи за
проверка на документи към него с № *, съставени при извършена нарочна
проверка по сигнал на потребител /жалба до КЗП-В* за дефектирал мобилен
апарат/.
АУАН е съставен в офиса на КЗП в присъствието на упълномощен
представител на търговеца, като е и връчен по надлежния ред. Поднадзорното
наказателно постановление е издадено от компетентен държавен орган, в
кръга на делегираните му със Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на
Комисия за защита на потребителите властнически правомощия и в
законоустановения давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Връчено е на
жалбоподателя по надлежния ред.
След като подложи на преценка и анализ приложените по делото
писмени доказателства, събраните гласни такива в хода на съдебното
следствие, доводите и на страните в процеса, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
На * г. в търговски обект – магазин „Т*”, находящ се в гр. Д* ул. „,* в
2
който се предлагат за продажба мобилни и стационарни телефонни апарати,
телефони и пакетни телекомуникационни услуги, ай ти техника и аксесоари, е
извършена проверка от длъжностни лица на КЗП - гр. Добрич в състав: св. М.
С. К. - ст. инспектор в РД-КЗП-Варна и св. Н. П. К. - сътрудник в РД-КЗП-
Варна. Към момента на проверката обектът е работил и обслужвал клиенти.
Проверката е била инициирана във връзка с постъпила потребителска
жалба от М. В. М. от гр. Д* в държавната институция с вх. № * г. относно
дефектирал мобилен апарат „XIAOMI Redemi Note 9” с IMEI*, закупен от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД на * г.
В хода на проверката били изискани документи, видно от които след
закупуването на апарата от купувача, телефонът е постъпвал 4 пъти за ремонт
в шестмесечния срок от закупуването му, както следва:
- На 29.09.2020г., с посочен проблем с връзката, върнат на 12.10.2020г.,
след премахване на допълнително поставен протектор, който пречи на
нормалната работа на сензора за близост.
- На 09.11.2020г., с посочен проблем с дисплея, върнат н 18.11.2020г.,
след обновяване на софтуера.
- На 23.11.2020г., с посочен проблем с дисплея, върнат на 14.12.2020г.,
след смяна на основна платка /нов IMEI: ****.
- На 22.12.2020г., с посочен проблем с дисплея, върнат на 05.01.2021г.,
след успешно преминал тест.
Последвало искане от страна на потребителя за замяна на телефона с
нов, тъй като не е доволен от констатациите на сервиза.
След проверка на документите и установяване на горните
обстоятелства, на основание чл. 193, т. 2 от ЗЗП, с ППД № * г., ст. инспектор
М. К. е дала на „* ЕАД задължително предписание, във връзка с чл. 108 от
ЗЗП в срок до 27.01.2021 г. да докаже, че липсата на съответствие на мобилен
апарат XIAOMI Redemi Note 9 128GB Dual Blue c IMEI * ce дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието.
Протоколът бил съставен в присъствието и връчен на А*Д*А* –
упълномощено лице на „****” ЕАД.
Въпреки дадените предписания, на ****г. в офис на КЗП-Д*, се е явило
упълномощено лице, което обаче не е представило доказателства (сервизни
протоколи от независим сервиз), удостоверяващи изпълнението на даденото
задължително предписание в срока даден в ППД № *** г., а само предало
3
становище от името на търговеца.
При горните обстоятелства и след като изтекъл срока за изпълнение на
задължителните предписания, с писмо изх. № *** г., търговецът или
упълномощено лице е поканено да се яви в офис на КЗП - Добрич на ****г. за
съставяне на АУАН.
Съобразявайки установените фактически обстоятелства от проверката,
св. М. С. К., изпълняваща длъжността „ст. инспектор” в КЗП–РД - Варна
приела, че в случая на 28.01.2021 г. жалбоподателят „Т* ЕАД, в качеството си
на търговец е осъществил състава на административно нарушение по чл. 230
от Закона за защита на потребителите, тъй като не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган – КЗП, за отстраняване на несъответствията
и нарушения на закона.
АУАН е надлежно връчен на упълномощено лице, а именно на А*Д*А*
на **** г.
В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН след
съставянето на акта санкционираното дружество не е депозирало писмени
възражения във връзка със описаните фактически обстоятелства в АУАН.
Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО,
приемайки установената с АУАН фактическа обстановка, квалифицирал
описаното като нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и на основание чл. 230 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по
делото и кредитирани от съда писмени доказателства и доказателствени
средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства -
показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и тези на св.
М.М.. Съдът прие, че по своята същност и насока показанията на
горепосочените свидетели се явяват еднопосочни, логични и вътрешно
безпротиворечиви, доколкото същите се подкрепят изцяло от приложените по
делото писмени доказателства. По изложените съображения съдът кредитира
изцяло посочените гласни доказателства като правдиви и обективни.
4
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 230 от ЗКП „За неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за
отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл.
215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
За да възникне административно-наказателната отговорност на
конкретен субект на нарушение по текста на чл. 230 от ЗЗП / по който текст е
привлечена отговорността на жалбоподателя/, следва да е налице
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на
потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона,
извън случаите по чл. 215 от ЗЗП.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства
безспорно сочат, че за жалбоподателя е възникнало задължение по смисъла на
чл. 108 от ЗЗП, изразяващо се в задължение да докаже, че липсата на
съответствие се в срок до **** г. да докаже, че липсата на съответствие на
мобилен апарат XIAOMI Redemi Note 9 128GB Dual Blue c IMEI ****ce
дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.
Задължителното предписание, дадено с ППД № 0121305/14.01.2020 г., е
властнически акт и по правната си природа е индивидуален административен
акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Няма данни
и не се твърди този акт да е оспорен, следователно това е вече влязъл в сила
индивидуален административен акт, с който се иска и се дължи определено
поведение от страна на адресата на акта. Независимо от това, търговецът не
се е съобразил с предписаното и него е изпълнил.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.
230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административно-наказателна отговорност. За реализирането на тази
отговорност е необходимо да се докаже: наличието на предписание и
неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото
предписание е предмет на друго производство и не следва да се обсъжда в
5
настоящото. В тази насока е и константната съдебна практика.
Относно наведените доводи в жалбата, че в НП не са посочени дата и
място на извършване на нарушението, съдът ги намира за необосновани по
следните съображения: Видно от съдържанието на НП, респ. и това на АУАН,
в документите са описани и двата елемента – местоизвършването на
нарушението е посочено - обект – магазин, находящ се в гр. Добрич, с описан
конкретен адрес, а като дата на извършване е посочена датата 28.01.2021 г.,
когато търговецът е изпаднал в забава, тъй като до дадения от КЗП срок -
27.01.2021 г., не е изпълнил задължителното предписание на контролния
орган.
Ето защо съдът приема, че са изпълнени всички елементи на вмененото
с АУАН и НП административно нарушение по текста на чл. 230 от ЗЗП.
Налице е задължително предписание на контролен орган за защита на
потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона,
извън случаите по чл. 215 от ЗЗП. От материалите по делото се установява, че
предписанията са останали неизпълнени от страна на дружеството
жалбоподател, факт който не се оспорва от страните по делото. Това е довело
до нарушаване на разпоредбата на чл. 230 ЗЗП, в каквато насока правилно
дружеството е санкционирано.
Предвидената имуществена санкция по чл. 230 от ЗЗП е в размер от 200
до 1 000 лв. Наложената от административно-наказващия орган имуществена
санкция е в размер на 1 000 лева. Административно-наказващият орган е
определил размера на имуществената санкция в максимума, определен в
приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил
именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на
наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени
какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е
определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното
постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат
определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанието не съответства на целите на административното
6
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата
санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно
каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на
мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството,
че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с
минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по
описа на АдмС – Добрич/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Директора на
Регионална дирекция за областите В**** към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „****” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С*, район „*”, ж.к. „****,
представлявано чрез пълномощника адв. С.К., за извършено нарушение по чл.
230 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 230 от ЗЗП
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд - гр. Добрич по реда на
глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7