№ 722
гр. П., 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200816 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба (озаглавена като възражение) от Г. К. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Е.“ №1, против Наказателно постановление №
***** от 26.04.2021 г. издадено от Началник Сектор ПП при ОДМВР- П., с
което за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД на основание чл.81 ал.3 от ЗБЛД е
наложена глоба в размер на 50 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, като
се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага аргументи в подкрепа на
становището си за незаконосъобразност на НП и необходимостта от неговата
отмяна.
По делото е депозирано становище от упълномощения от
жалбоподателя процесуален представител, който не се явява в съдебното
заседание, в което се излагат доводи по същество в подкрепа на искането за
1
отмяна на НП. Със становището се прави искане за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък на разноските.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законовия
представител. Не изпраща и процесуален такъв. По делото не е депозирано
становище по същество. Не е направено искане за присъждане на разноски,
нито възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
жалбоподателя и неговия процесуален представител и прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение,
ръководейки се от закона, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 19.04.2021 г., около
10,00 часа, не е изпълнил задължението си по съхраняването и е допуснал
изгубване на СУМПС и КТ, издадени на негово име.
За така констатираното св. Д.С.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при
ОДМВР- П., съставил срещу жалбоподателя Ш. АУАН с бл. №
782412/20.04.2021 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят вписал възражения, а именно, че шофьорската книжка е
открадната и като такава не попадала в хипотезата на чл.7 ал. от ЗБЛД.
Въз основа на акта на 26.04.2021 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на Ш. на 17.05.2021 г., видно от разписка към НП.
Жалбата срещу НП била подадена от санкционираното лице до съда чрез
АНО и била входирана в деловодството на ОДМВР- П. на 25.05.2021 г. (в
първия работен ден, т.к. 7-дневния срок изтича в почивен ден- 24.05.2021 г.),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по
местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и гласните такива- показанията
на актосъставителя- св. Д.С. и св. Р.П.. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата, по аргумент на чл.314 ал.1 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са съставени от компетентни органи (виж Заповед № 8121з-
493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи). Проведеното против
жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със
съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП обаче не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
като описанието на нарушението е непълно и неясно, като липсват
обстоятелствата при които то е извършено.
Посочената за нарушена правна норма на чл.7 ал.1 от ЗБЛД задължава
гражданите, притежатели на български лични документи, да ги пазят от
повреждане, унищожаване или загубване. Санкционната норма, която АНО
е приложил в конкретния случай и на основание на която е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а именно
чл.81 ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че при повторно нарушение по ал. 2
наказанието е глоба от 50 до 300 лв. Съгласно ал.2 на цитирания член са
посочени няколко хипотези при които едно лице се наказва с глоба.
В настоящия случай в описанието на нарушението в НП буквално е
записано „допуснал изгубване“, а в АУАН- „не полага достатъчно грижи за
съхранение и опазване на СУМПС и КТ на негово име, в резултат на което ги
губи“. Казано с други думи и актосъставителят и АНО са приели, че
жалбоподателят е изгубил процесните лични документи, т.е. посочено е едно
от изпълнителните деяния на визираното в разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗБЛД
нарушение. Не е ясно обаче защо АНО е санкционирал жалбоподателя за
повторно нарушение по чл.81 ал.2 от ЗБЛД, тъй като в описанието на
нарушението нито е посочено, че то е извършено повторно, нито пък са
3
изложени обстоятелства обуславящи признака „повторност“.
Съгласно §1 т.12 от ДР на ЗБЛД „повторно“ е нарушението, извършено
в едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено за същото
по вид нарушение. В НП, а и в АУАН обстоятелства в тази насока липсват- не
е посочено налагано ли е наказание на жалбоподателя за същото нарушение, с
какъв акт, кога. Освен това в описанието, а и в дадената правна квалификация
на нарушението, която освен санкционна норма се явява и правна такава, тъй
като съдържа състава на самото нарушение, липсва и посочване на
съответното нарушение по чл.81 ал.2 от ЗБЛД, като не е посочена съответната
хипотеза, нито е направена привръзка със съответната правна норма. В АУАН
пък при описание на нарушението не е посочено, че същото е извършено
повторно.
При това положение жалбоподателят, не може да разбере в какво
нарушение е обвинен, че е извършил, респ. за какво нарушение е бил
санкциониран. Всичко това води до незаконосъобразност на НП, тъй като
посочените по горе обстоятелства съставляват СПН, допуснати в АНП,
драстично нарушаващи правото на защита на санкционираното лице.
По същество съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение. От обясненията на Г.Ш. и показанията на св. Р.П.,
се установи, че на 19.04.2021 г. сутринта двамата пили заедно кафе, в гр. П.,
пред търговски обект- магазин, на тротоара, като седели на маса с високи
столове. Жалбоподателят бил оставил портфейла си с наличната в него
парична сума и лични документи, вкл. СУМПС и КТ, в джоба на якето си,
който бил затворил с цип, като якето му било метнато на облегалката на
стола, на който седял. След време св. П. и жалбоподателя се разделили, като
минути по-късно жалбоподателят установил, че му липсвал портфейла. Той
позвънил на П., като му заявил, че портфейлът с пари и личните документи в
него му липсвал, като го попитал дали не го е забелязал да е изпаднал, но
приятелят му отвърнал, че не е видял нищо.
Видно от приложената по делото Декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД
(л.7) е че, жалбоподателят е попълнил същата на следващия ден след
случилото му се- 20.04.2021 г., когато е посетил Сектор ПП за да съобщи за
откраднатите му документи- СУМПС и КТ и да заяви издаването на нови. В
декларацията е посочено от жалбоподателя, че портмонето заедно с личните
4
му документи- шофьорска книжка и пари му е било откраднато от якето му
на ул. „Ц.Ш.“ в гр. П. на 19.04.2021 г. В показанията си актосъставителят- св.
С. също заяви, че когато жалбоподателят се е явил в Сектор ПП и е подал
заявление за издаване на СУМПС е декларирал и обяснил, че същото му е
било откраднато, но тъй като той не бил подал жалба за това в РУ, когато
подал заявление за издаване на лична карта, което било задължително, затова
съставил АУАН, че СУМПС и КТ били изгубени. Действията на полицейския
орган са абсурдни в този случай. След като жалбоподателят е заявил и
декларирал, че личните му документи, в т.ч. и СУМПС и КТ са му били
откраднати и е декларирал това обстоятелство и предходния ден, в деня на
кражбата, пред служителя в РУ и при подаването на заявление за издаване на
л.к., то няма как да се приеме, че той е изгубил документите си, само защото
не е подал сигнал/жалба в полицията за извършената му кражба. Още повече,
че това първо е негово право и второ, ако е било необходимо изрично да има
такава жалба, за да се счете че документите са предмет на кражба, то нищо не
е пречело на полицейските служители да укажат на лицето да депозира
такава.
С оглед на направения по-горе анализ на доказателствата, безспорно се
установи, че на процесната дата жалбоподателят е установил липсата на
посочените в акта и НП лични документи- СУМПС и КТ към него. Липсата
на същите обаче не е резултат от съзнателна немарливост или небрежност от
страна на жалбоподателя. Той я е прибрал и съхранил по начин, по който
правят почти всички граждани- в портфейла си, който дори грижовно
поставил в джоб, затваряйки го с цип. В този смисъл не може да се приеме, че
той съзнателно не е положил достатъчно грижи за опазване на своите лични
документи. Законът не съдържа дефиниция за понятието „достатъчно грижи“,
но според настоящия съдебен състав това което е направил жалбоподателя
напълно съответства на понятието. Освен това жалбоподателят не би могъл
да предвиди и осуети извършената му кражба на портфейла, в който са били и
личните му документи, поставен в затворения му джоб на якето.
И най на края, но не по значение, АНО не е ангажирал нито едно
доказателство, от което да се установява безспорно, че жалбоподателят и друг
път е бил санкциониран за това, че не е положил достатъчно грижи и е
изгубил СУМПС и КТ към него, респ. друг личен документ. И от тук
5
доказателствената необезпеченост и на квалифициращият деянието признак-
„повторност“.
С оглед на всичко изложено до тук обжалваното НП е издадено при
допуснати СПН, а и жалбоподателят е бил санкциониран неправилно и
необосновано за нарушение, което не е извършил. Това обуславя
незаконосъобразността на санкционния акт и води до неговата отмяна.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените от
последния разноски за заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено
своевременно, а именно в хода на съдебното производство, преди обявяване на
делото за решаване, с писменото становище на процесуалния представител.
Жалбоподателят има право на такива разноски предвид изхода на делото и
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
Вярно е, че пълномощникът не е участвал в съдебните заседания, но същият е
изготвил писмено становище по съществото на спора. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят Ш. е заплатил в
брой на адвокат М.Т. от ПзАК. При това положение ОД на МВР П., чието
структурно звено е Сектор ПП (органът издал НП) следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски, като ЮЛ разполагащо със собствен бюджет. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от жалбоподателя
да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- П., която има статута на ЮЛ. Поради
липса на своевременно надлежно направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна не е налице
възможност от страна на съда за коригиране на техния размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- П., в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***** от 26.04.2021 г .
издадено от Началник Сектор ПП при ОДМВР- П., с което Г. К. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Е.“ №1, за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД на
основание чл.81 ал.3 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лева, като
6
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П. да заплати на Г. К. Ш., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „Е.“ №1, разноски в размер на 400 (четиристотин) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7