Решение по дело №2576/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 932
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330202576
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   № 932

гр. Пловдив, 16.5.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 13.5.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2576/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  К.К. против Наказателно постановление № НП-27-133-28/4.12.2018, издадено от  Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на К.К. на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ са наложени 12 броя имуществени глоби  всяка по 100 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

С  жалбата и  в съдебно заседание  се навеждат конкретни  съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. На първо място се възразява, че нарушенията не са установени в хода на законосъобразно извършена проверка, а след нейното приключване. Оспорва се посочената в АУАН и НП дата на установяване на нарушенията- 2 май 2018г. Навежда се довод, че актосъставителят не е имал компетентност за издаване на АУАН. На следващо място се излагат твърдения, че не е спазена предвидената в чл. 42 ЗАНН структура на АУАН, както и че нарушението не е описано по достатъчно ясен и разбирам начин. Счита се, че установените факти не могат да обусловят извод за извършено нарушение именно от наказания субект.

Въззиваемата страна  взема становище за неоснователност  на жалбата.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД 27133/30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит" е

извършена проверка от длъжностни лица на ИАМО в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр. Пловдив.

Установено е следното:

1. Според ИЗ № 3816 пациентката В. И. Г., на *** г., на 07.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч.. Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И.. Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018738 и 018739 от 07.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3816, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

2. Според ИЗ № 3833 пациентът Н. Ц. Г.. на *** г., на 08.11.2017 г. с постъпил в Очно отделение. Лекуван с по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор с д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч.. Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018763 и 018764 от 08.11.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3833, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 3. Според ИЗ № 3834 пациентът Г. И. Д., на *** г., на 08.11.2017 г. е постьпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018759 и 018760 от 08.11.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3834, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 4. Според ИЗ № 3835 пациентката Р. Х. П., на *** г., на 08.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., др Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018761 и 018762 от 08.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3835, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 5. Според ИЗ № 3836 пациентката Л. К. П., на *** г., на 08.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч.. Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И.. Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018761 и 018762 от 08.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3836, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 6. Според ИЗ № 3856 пациентката М. Д. Ш., на *** г., на 09.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч.. Пациентката е подписала Заявление за избор на лекар - д-р К..Видно от приложената ..Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018782 и 018783 от 09.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на лекар 500 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К.. Същевременно, видно от ИЗ № 3856, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 7. Според ИЗ № 3857 пациентът С. С. Ч., на *** г., на 09.11.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018778 и 018779 от 09.11.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3857, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 8. Според ИЗ № 3859 пациентката М. Х. Т., на *** г„ на 09.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К.. а ****- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., др Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018780 и 018781 от 09.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно. видно от ИЗ № 3859, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 9. Според ИЗ № 3894 пациентката Р. С. К., на *** г., на 13.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К.. а ****- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018803 и 018804 от 13.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3894, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 10. Според ИЗ № 3915 пациентът И. Й. Х., на *** г„ на 14.11.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018832 и 018833 от 14.11.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3915, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 11. Според ИЗ № 3934 пациентката М. Р. Д., на **** г., на 15.11.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К.. асистент е В. К., а ****- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на лекар - д-р К..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018864 и 018865 от 15.11.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на лекар 500 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3934, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 12. Според ИЗ № 3935 пациентът Р. Г. П., на *** г., на 15.11.2017 г. е постьпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ****- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 018862 и 018863 от 15.11.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 3935, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 

В Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в чл. 26 е регламентирано следното задължение: „След разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането.

В т.1 от Длъжностната характеристика на д-р К., като Началник отделение е записано: „Задължения:-Съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи."

Следователно според АНО има достатъчно данни, за да се обоснове извода, че д-р К. е известен за направения избор от пациента

Според АНО фактът, че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип, а същевременно е Лекуващия лекар на пациентите в посочените 12 случаи е нарушение на изискванията на т.1. чл. 29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която гласи: чл. 29 „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип: 1. който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.", във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.

 

Посочената фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН. В този смисъл са и приложените като доказателства по делото 12 броя истории на заболяването.

Гореизброените доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се поради, което и съдът изцяло ги кредитира и въз основа на тях намира, че АНО правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото,  а и от разпоредбата на чл. 235 ЗЗ (в приложимата по делото редакция преди измененията с ДВ бр. 102/2018г.) се установява компетентността на административно наказващия орган.

Не така обаче стои въпросът с компетентността на актосъставителя. Съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 235 ЗЗ компетентни да установяват нарушения, които подлежат на санкциониране по реда на чл. 229 ЗЗ са държавни здравни инспектори или  длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (преди измененията на ЗЗ ДВ бр. 102/2018г. ИА медицински Одит). Действително по делото е приложена Заповед № РД -20-26/14.02.2018г., с която изпълнителния директор на ИАМО е утвърдил списък от 44 лица (включително и актосъставителят в процесния случай- Г.Д.), които да извършват проверки на физически и юридически лица и да издават АУАН. При преценка на материалната и темпоралната компетентност на лицата, посочени в списъка обаче следва да се съобрази азбучното за административния процес правило, че за разлика от гражданите, на които е позволено всичко, което не им е изрично забранено с нормативен акт, то по отношение на администрацията или по друг начин казано лицата, разполагащи с публична власт, важи правилото, че разполагат само с правомощията, които изрично са им предоставени от закона и то само за времето, за което предвижда закона.  В този смисъл се налага преглед на приложимата нормативна уредба относно дейността на Изпълнителна агенция Медицински одит и по конкретно  чл. 116А- чл. 116Е от Закона за Здравето и НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", които понастоящем са отменени, но са били действащо право към момента на извършване на проверката и установяване на нарушенията.

Съгласно чл. 116В, ал.1 ЗЗ Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. Съгласно ал. 3 от същия член условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Тази наредба е цитираната вече НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съгласно чл. 3а от същата изпълнителният директор на агенцията със заповед определя длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките осъществявани от агенцията и съставят актовете за установяване на административни нарушения. В чл. 4 е потвърдено законовото разрешение, че Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. В чл. 5 е уточнено, че Плановите проверки се извършват по шестмесечен план, утвърден от директора на агенцията. Планът съдържа наименованията на лечебните заведения, които ще бъдат обект на планови проверки през съответната година, вида, предмета и времето на извършване на проверките. Извънредните проверки са уредени в чл. 6 и 7  от Наредбата. Изяснено е, че извънредните проверки се извършват по преценка на изпълнителния директор на агенцията без предварително уведомяване на лечебното заведение. Проверките се извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а в негово отсъствие - от заместник-директора на агенцията. Със същата заповед се определят и предметът, периодът на извършване на проверката, както и други обстоятелства, свързани с провеждането й. В чл. 17 от Наредбата изрично е посочено, че в случай че в хода на извършваната проверка се установи административно нарушение, оправомощените длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

От систематичното тълкуване на цитираните норми могат да се направят няколко несъмнени извода. Оправомощените служители на ИАМО нямат обща компетентност по свое усмотрение да извършват проверки и да констатират нарушения. Тяхната компетентност се разпростира само в рамките на плановите и извънредните проверки разпоредени от изпълнителния директор на ИАМО, и то само в рамките на тези планови и  извънредни проверки, в състава за извършването на които са включени. Нещо повече компетентността им се разпростира само в рамките на срока за провеждане на проверката, определен по надлежния ред с плана или нарочната заповед.

Да се приеме обратното, че държавните здравни инспектори и длъжностните лица от ИАМО могат по свое усмотрение да извършват проверки извън определените планови и извънредни такива или след изтичане сроковете за извършване на плановите и извънредните би обезсмислило напълно изричната нормативна уредба на Медицинския одит и напрактика би толерирало административния произвол.

От цитираната разпоредба на чл. 17 от Наредба № 14, в която изрично се предвижда,  че АУАН се издава, когато в хода на проверките се констатират нарушения, следва, че АУАН ще е законосъобразно издаден от компетентно лице, само ако нарушението е констатирано в рамките и в определения срок за провеждане на планова или извънредна проверка. Това е така доколкото, за да е законосъобразно издаден АУАН се изисква актосъставителят да е разполагал с материална и темпорална компетентност не само към момента на съставяне на АУАН, но и към момента когато самият актосъставител е констатирал нарушението.

В конкретния случай това условие не е налице.

От приложената по делото Заповед № РД-27-133/30.03.2018г. се установява, че от изпълнителния директор на ИАМО на актосъставителя Г.Д. е възложено извършването на извънредна проверка със срок за провеждане 02.04.2018г- 05.04.2018г. От разпита на актосъставителя се установява обаче, че поради огромния обем на проверяваните материали определеният три дневен срок не бил достатъчен. Част от материалите били проверени на място в болница Тримонциум, а друга част били ксерокопирани и предадени за последваща проверка на контролния орган. Действията по извършване на проверката продължили по време на целия месец Април 2018г., включително и след изтичане на крайния срок на извънредната проверка- 05.04.2018г. Необходимостта от извършване на допълнителни действия и след дата 5.4.2018г., обаче не била последвана от надлежни действия по удължаване срока на проверката от страна на изпълнителния директор на ИАМО. Действително едва  на 30.4.2018г. е издадена Заповед № РД -27-133-31, с която срокът за извършване на проверката е удължен до 2.05.2018г. включително. С тази заповед по същество е направен незаконосъобразен опит срокът на проверката да бъде удължен с обратна сила след неговото изтичане. По този начин обаче се влиза в колизия с друго основно правило на административния процес, охраняващо правата на гражданите от административен произвол, а именно че сроковете предоставящи властнически правомощия на администрацията не могат да бъдат продължавани  с обратна сила, след тяхното изтичане.

От гореизложеното следва, че с изтичане на срока на първоначално назначената извънредна проверка – 5.4.2018г. е изтекъл и срока, в който актосъставителят Д. е разполагал с правомощия да извършва проверка на наказания субект, да констатира нарушения и да съставя АУАН. За целия период от 6.4.2018г. до 29.4.2018г., в който актосъставителят е извършвал проверовъчна дейност той не е разполагал с темпорална компетентност да констатира нарушението, като тази компетентност не може да му бъде придадена с обратна сила с последващата заповед за удължаване срока на проверката от 30.4.2018.

От разпита на актосъставителя се установи, че същият, предвид огромния обем документация, която е прегледал, по никакъв начин не може да се ангажира с предположение кога е проверявал документите, предмет на процесния АУАН и кога е констатирал нарушението, т.е дали това е станало в периодите, когато е разполагал с материална и темпорална компетентност от 2 до 5. 4.2018г., съответно от 30.4.2018г. до 2.5.2018г. или през периода, през който поради изтичане на срока на проверката не е разполагал с темпорална компетентност- от 6.4.2018 до 29.4.2018г. В този смисъл се явяват изцяло основателни възраженията в жалбата, че не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че нарушението е установено именно на датата посочена в АУАН и НП- 2.5.2018г.

Съмнението дали към момента на констатиране на нарушението актосъставителят е разполагал с компетентност да извършва проверки и да констатира нарушения не може да се тълкува във вреда на наказаното лице, с оглед базисното правило на административно наказателния процес, че административно-наказателната отговорност  не може да почива на предположения.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че при тежест на доказване върху АНО не е доказана по несъмнен начин компетентността на актосъставителя да констатира нарушенията, за които е наказан жалбоподателят. Посоченото опорочава до такава степен административно наказателния процес още в самото му начало, че е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съдът служебно констатира и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП. Нарушено е изискването на чл. 40, ал.1 АУАН да се състави в присъствие на нарушителя. Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност и за неприсъствено издаване на АУАН. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

В този изричен смисъл Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на представител на нарушителя. Това е така доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.

В този смисъл е трайната практика на административен съд Пловдив. Така Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай по делото има приложена покана до д-р К. да се яви за съставяне на АУАН. Липсват доказателства обаче дали и кога тази покана му е връчена. Действително по преписката има пощенска разписка, получена от д-р К.. Видно обаче от текста на разписката адресат на пратката е бил, не д-р К., а д-р С. И., а като съдържание на пратката е посочено документи. Тоест липсва каквато и да било гаранция, че в посочената пратка, адресирана до различно лице се е сдържало покана до д-р К. да се яви за съставяне на АУАН. Подобен извод може да се направи и от приложената по преписката Паметна записка. От съдържанието на същата е видно, че по телефона е призован д-р С. И. да се яви за съставяне на АУАН. Липсва обаче споменаване по телефона да е бил призоваван и д-р К..

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в практиката на административните съдилища от страната има отменени НП по напълно аналогични случаи точно заради ненадлежна покана за съставяне на АУАН. Така Решение № 167 от 15.04.2015 г. по н. д. № 149 / 2015 г. на I състав на Административен съд - Плевен

За пълнота на изложението следва да бъдат разгледани и останалите възражение изложени в жалбата.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда,  изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на деянията, които АНО е квалифицирал като нарушения по чл. чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. От подробното изложение на фактическата обстановка не остава никакво съмнение в какво качество е наказан д-р К., а именно в качеството му на лекуващ лекар, който е бил избран и за член на екип, който да извърши конкретна медицинска манипулация.

Изцяло неоснователно е възражението, че било допуснато съществено процесуално нарушение, поради нарушаване структурата на АУАН. В чл. 42 ЗАНН са посочени реквизитите, които той трябва да съдържа. Липсва обаче императивно изискване в каква поредност те следва да са изложени. В този смисъл не може да се приеме, че с посочването в АУАН и НП първо на нарушената правна норма, а след това на фактическите обстоятелства, въз основа на които АНО е стигнал до извод за нарушаване на нормата по някакъв начин се достига до засягане правото на защита на наказаното лице. Още повече, че както в АУАН, така и в НП по пределно ясен начин са посочени както нарушените според АНО правни норми, така и фактическите признаци на твърдяното нарушение.

Напълно се споделя доводът на защитата, че при правилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил неправилно материалния закон. Действително от текста на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ може да се изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Така изрично Решение № 1882 от 26.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2018 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 6246 от 02.11.2017 г. по адм.д. № 6030/2017 г. на Административен съд – София.

Безспорно в случая такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че Д-р К. в посочените в АУАН и НП 12 случая противозаконно е съвместявал това качество. Неправилна е обаче преценката на АНО кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 24а, чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ следва, че легитимирания субект се явява болничното заведение или неговия управител, но не и конкретно избраният лекар. Това е така доколкото именно болницата МБАЛ ТРИМОНЦИУМ ООД е получила сумите, заплатени за избор на екип от пациентите и е издала фактури за тях. Видно от представените заявления за избор на лекар, същите са на бланки, издадени от болницата, а изборът се осъществява въз основа на заповед, издадена от управителя на същата. В този изричен смисъл и цитираното в жалбата Решение № 1113 от 06.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 725 / 2018 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас.

Действително избраният лекар може да отговаря, за допуснато нарушение, но то не следва да се квалифицира като нарушение самостоятелно на разпоредбата на чл. 29 от Наредбата. От нормативната уредба на избор на екип е видно, че избраният лекар може да отговаря  за неизпълнение на задължението си по чл. 26, вр. чл. 29 от Наредбата да уведоми пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на чл. 29 от Наредбата. В този смисъл  и Решение № 1882 от 26.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2018 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 6246 от 02.11.2017 г. по адм.д. № 6030/2017 г. на Административен съд – София.

В конкретния случай действително текстът на чл. 26 от Наредбата е цитиран при описание на нарушението, но доколкото липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал нарушение на неговите разпоредби, то е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на НП.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № НП-27-133-28/4.12.2018, издадено от  Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на К.К. на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ са наложени 12 броя имуществени глоби  всяка по 100 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.