ПРОТОКОЛ
№ 53
гр. Силистра, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело
№ 20223400900019 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
МОЛИТЕЛ: „СМК КОНСТРУКШЪН“ЕООД – редовно призовани,
чрез АДВ.Ч., не се явява представител. За тях е явява АДВ.Ч., надлежно
упълномощена и приета от съда от днес.
ВЕЩО ЛИЦЕ: М. Д. Д. – редовно призована, явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Ч. - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Делото е докладвано в предходното съдебно
заседание.
1
С молба с вх.№1335 от 02.06.2022г. от страна на процесуалния
представител на молителя е представено извлечение от банковата сметка на
длъжника „СМК Конструкшън“ЕООД.
АДВ.Ч. – Доказателството е в изпълнение на вменено задължение –
доказателство за наличности по запорираната сметка. Други сметки
дружеството, няма.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство представеното с молба от 02.06.2022г.
заверено писмено доказателство - отчет по сметка.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице:
СНЕМА се самоличността на вещото лице:
М. Д. Д.
ВЕЩОТО лице предупредено за наказателната отговорност по чл.291
от НК.
В.Л.Д. – Във връзка с изпълнение на задачите възложени по СЧЕ се
свързах с обслужващ счетоводител и ми бяха предоставени всички
необходими данни, за да могат да се изпълнят задачите. Част от материалите
се съдържат в кориците на делото, а финансовите отчети за 2019г. са взети
като информация от ТР, с предоставени допълнителни разшифровки и
обяснения от обслужващия счетоводител.
По т.1 – Какъв е общия размер на всички изискуеми задължения на
2
длъжника към момента на подаване на настоящата молба, към кои кредитори,
спрени ли са плащанията по някой от задълженията и кога?
В представените счетоводни регистри е отразено единствено
задължение към Държавен бюджет – НАП. В баланса е отразено в размер на
36 000лв. Други задължения, не са посочени.
При извършване на анализ на счетоводните данни на сметките
отразяващи движение на паричните потоци – сметка Каса и Банкови сметки
се установи, че последното извършено плащане по сметка Каса е направено
на 01.03.2022г., за погасяване на задължения към Държавен бюджет.
Междувременно до 01.03. и след тази дата има извършени разплащания, но те
са към други доставчици и са в други размери.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Съгласна съм с този размер на задължението. Вие
разбрахте ли от какво естество е това публично задължение?
В.Л.Д. – ОТГОВОР - Това публично задължение е от неплатен
Корпоративен данък по Закона за Корпоративното подоходно облагане и в
съответствие са му начислени лихви, т.е. тази цифра показва главница и
лихва. Това е Корпоративен данък за 2020г., който се декларира по закон до
30.06. и се внася до 30.06.2020г.
ВЪПРОС НА СЪДА – Към датата на заключението фигурира ли този
размер на задължение към НАП?
В.Л.Д. – ОТГОВОР - Да, фигурира и то е отразено като коментар в т.1
от възложената задача. Отразено е и в предоставените баланси към 24.03.
Няма разминаване между това, което ЕООД-то като длъжник е отразило и
това което е отразено при НАП, мястото където трябва да се заплатят
задълженията.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Във втора точка сте отразили, че към 01.03.22г.е
извършено плащане към НАП. Това част от този данък ли е или друго
плащане, ако сте установили от какво естество е?
3
В.Л.Д. – ОТГОВОР - Това е плащане към НАП е свързано с
осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, поне така е отразено в
предоставените данни, които са подписани с електронен подпис.
АДВ.Ч. – Аз също имам информация, че управителят е подал заявление
в НАП като самоосигуряващо се лице.
В.Л.Д. – Погасяване на задълженията, което е отразено в движение на
сметка – каса 2022г. е извършено за погасяване на задължения на
осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, т.е. на управителя на
дружеството.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС - В качеството му на управител и за това минава
през счетоводството на фирмата, така ли да разбирам?
В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да.
По т.3 – Какъв е размерът на ликвидните дълготрайни материални и
финансови активи на длъжника?
Такива активи няма отразени в баланса на дружеството.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Тази сума, която сте отбелязали като вземания
269 000лв. те са за 2020г., ред трети – вземания, всъщност това са вземания на
длъжника от него контрагенти, така ли да разбирам?
В.Л.Д. – ОТГОВОР – Отразени са в баланса като вземания от клиенти.
По – точно е вземане от един клиент, тъй като ми беше предоставена и
аналитичност на задължението. Клиентът се намира в Германия. Аз направих
справка, чрез сайт на НАП в модул – проверка на ДДС. Клиентът е активен.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Вземанията се приемат чисто счетоводна, нали?
4
В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да.
АДВ.Ч. – Вземанията се приемат като краткотраен бързо ликвиден
актив, така ли да разбираме?
В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да.
В.Л.Д. – По т.4 – какъв е размерът на краткотрайните финансови и
материални активи, какъв е размерът на краткосрочните вземания на
длъжника и кои са неговите длъжници с изискуеми и неизискуеми парични и
непарични задължения? Дали тези вземания на длъжника са обезпечени и
какви са обезпеченията?
При изчисляване на определени показатели в раздел – вземания в
структурата на баланса, част – актив се включват: Вземания от клиенти и
доставчици, вземания от предприятия от група, вземания свързания с
асоциирани, свързани предприятия, други вземания. Това е в раздел вземания.
В раздел инвестиции се отразяват записи, ако дружеството притежава
акции в други предприятия.
Третият сегмент на краткосрочните вземания, това са паричните
средства, които в баланса се отразяват на редове - парични средства в брой и
парични средства по разплащателна сметка. Към сектора на краткотрайните
активи са включени и материалните запаси, които включват в себе си
суровини и материали, незавършено производство, продукция и др. Тези
четири групи, които изброих – материални запаси, вземания, инвестиции и
парични средства формират т.н. краткотрайни активи на дружеството. При
изчисляване на коефициентите за ликвидност се вземат предвид
показателите на точно тези групи краткотрайни активи.
В таблица №2, стр.4 записите са направени, съгласно съдържащите се
данни в предоставените баланси за обследвания период 2019г. до приключена
2021г. и на предоставения баланс към дата на подаване на молбата –
24.03.2022г.
При изготвяне на тази таблица съм направила съпоставка на
краткотрайните активи, съпоставени със задълженията, отразени съответно в
5
балансите за съответните периоди и съм извела в последната колона
съотношение, което отразява наличните активи, отнесени към задълженията
по съответните пунктове.
Това е, което мога да обясня.
В разговора със счетоводителя не бяха предоставени данни за някакви
обезпечения, които са направени във връзка с вземанията от клиенти.
ВЪПРОС НА СЪДА – Отразените парични средства са по банкови
сметки на каса или по какъв начин?
В.Л.Д. – ОТГОВОР – По балансите паричните средства са отразени
като показател една хилядна, тъй като в касата към датата на изготвяне на
заключението салдото на касата, т.е. наличността на касата е 445лв. и това
при изготвяне на баланса дава закръгление в една хилядна. По банковите
сметки наличността е нулева. Само в касата са показани тези средства, които
към него момент са били 445лв.
В.Л.Д. – По т.5 стойност на наличното имущество на длъжника и
налично ли е то в момента, по балансите няма отразено наличност на
недвижимо имущество.
В.Л.Д. – По т.6 коефициенти на обща ликвидност, на бърза ликвидност,
на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна ликвидност, както и
коефициент на ефективност на приходи и разходи и показатели за финансова
автономност и коефициент на задлъжнялост са коментирани на стр.5 от
изложението и са представени в таблица 4, страница 6.
Показалите на обща ликвидност и бърза ликвидност, които включват в
себе си четирите групи на краткотрайни активи, които по Законът за
счетоводството се считат за бързо ликвидни , коефициентите за обща
ликвидност и бърза ликвидност са доста над т.н. диапазон, който се счита за
препоръчителен, което означава, че те показват възможност за заплащане на
задълженията в съвкупност от цялата група.
Коефициентът на незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност
6
включват в себе си съвсем бързоликвидните активи, които са паричните
средства. Тези два коефициента за 2021г. и към датата на изготвяне на
заключението са под препоръчителната стойност.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС - Този размер на вземането, за което говорихме, че
е възникнал в 2020г. въз основа на издадена фактура от длъжника в размер
267 000лв., размерът на вземането ли повлиява върху резултатите за бързата и
обща ликвидност, защото казахте, че те са над препоръчителните стойности?
В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да, защото при анализ на бърза и обща
ликвидност се вземат в съвкупност показатели от раздела краткотрайни
активи, които включват в себе си материални запази, вземанията, които са в
този размер и касовите наличности – паричните наличности.
Към 24.03.2022г. съставът на актива – вземания от клиенти е в размер
на 267 166лв. отразено в баланса като 267 000лв. На последното постъпление,
което клиентът е направил като плащане към ЕООД е отразено на
22.04.2021г. и е в размер 1 949 евро. Това е отразено в предоставените ми
счетоводни данни, относно движението на паричните средства.
Това имах предвид под частично погасяване през 22.04.2021г. Погасено
е по банкова сметка. На 22.04.2021г. 1949 евро, като частично погасяване и
това разликата между вземанията през 2020г. и 2021г. тъй като там е спаднато
частичното плащане.
АДВ.Ч. – Защото за 2021г. и 2022г. до 24.03., към датата на
експертизата, стойностите са еднакви и затова щях да питам къде е отразено.
В.Л.Д. – Коефициентите за ефективност, в частта - ефективност на
разходите и ефективност на приходите са над препоръчителните стойности
за 2019г. и 2020г., като за 2021г. и към датата на подаване на молбата и двата
показателя са нулеви.
Показателите за фирмената задлъжнялост и платежоспособност са
коментирани на стр.8 и на стр.9.
В таблицата на стр.9, в т.16 – коефициент на краткосрочна
7
задлъжнялост са показани на единица активи какъв разход може да бъде поет.
Обратно във финансова автономност са показани/ съпоставки срещу всеки
разход, какъв размер на активи стои, т.е. показателите на краткосрочна
задлъжнялост и финансова автономност, не дават отклонения и са в
параметри и диапазони, които не показват задлъжнялост, показват и
съществуване на финансова автономност.
При така изчислените показатели за задлъжнялост и финансова
автономност по данни от предоставени финансови отчети, показателите
показват, че дружеството не се намира във финансова зависимост от
кредитори.
По т.7 – какъв е финансовият резултат на длъжника за последните три
години и какви са данните към датата на изготвяне на експертизата?
Финансовите резултати са снети от предоставените баланси и отчети за
приходи и разходи, като 2019 и 2020г. тези данни са публикувани в партидата
на дружеството в ТР – сектор обявени атове , за 2021г. тъй като срокът за
задължителното обявяване все още не е изтекъл са отразени във варианта, в
който са представени от счетоводството и подписани с електронен подпис.
Същото се отнася и за финансовият резултат, който е за периода от 01.01.22г.
до 24.03.22г.
През 2019г., видно от таблицата дружеството е завършило 51 000лв.
печалба, 2020г. с 297 000лв. - печалба, 2021г. – 4000лв. - загуба и за
01.01.2022г. – 24.03.2022г. се декларират 1000лв. загуби.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС - Към отразената печалба за 2020г. в размер
297 000лв., влиза ли размера на отразените вземания, които дружеството има?
В.Л.Д. – ОТГОВОР - Отразената печалба, която е в баланса и се
формира от отчета за приходи и разходи, показва размера на реализираните
приходи през определен отчетен период са стаднати съответни разходи за
същия отчетен период и това което се формира, това е финансовия резултат
от дейността на дружеството за определения период.
Вземанията не намират пряко отношение в този баланс, но самото
съществуване на вземанията означава, че е извършена реализация, която е
8
отразена в отчет за приходи и разходи и е довело до формиране на този
финансов резултат.
Самият момент на сключване на сделката, когато се издава фактура,
това е реализация, която влиза в отчета за приходи и разходи като признат
приход, но в отчетите за приходи и разходи, приходите се деклариран,
независимо от това дали към определен момент те са заплатени. В баланса се
отразяват резултатите от тези сделки, дали е погасено задължението или не е
погасено.
АДВ.Ч. – Вижда се, че същото вземане от 2020г. се прехвърля и 2021г.
и 2022г. с разлика от 200 евро, които са постъпили частично по тази фактура.
Колко време по Счетоводните закони, трябва да се отразява това вземане в
отчета?
В.Л.Д. – ОТГОВОР – Такива сделки винаги са свързани със сключване
на договор. В момента не мога да кажа какво е съдържанието на договора,
който предшества възникването на тази сделка, която е осъществена, но иначе
давността, ако няма прекъсване на давността по Счетоводните закони е 5
години, след датата на възникване, като прекъсване по давност, отново казвам
по счетоводен израз се счита дори потвърдително писмо за потвърждаване на
вземания и задължения.
В момента на този въпрос, това е отговора.
В.Л.Д. – По т.8 – Извършва ли длъжникът към момента търговска
дейност и какви са месечните приходи от тази дейност, ако не се извършва
дейност – от кога?
Това, което съм вписала на стр.10, че з01.01.2019г. до 31.12.2020г. има
отразени приходи, които потвърждават извършването на дейност, но за
периода 01.01.2021г. до 24.03.2022г. няма предоставени счетоводни данни за
такава дейност. Такива данни не са отразени и в представени отчет за
приходи и разходи за този период.
Извърши проверка в сайта на НАП, където проверих дали длъжникът е
регистриран по ЗДДС. Да, и към момента на изготвяне на заключението беше
9
регистриран.
В.Л.Д. - По т.9 – Да се установи дали затрудненията на длъжника са
временни и разполага ли той с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, към датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и
датата на извършване на експертизата?
Предвид гореизложеното и направените анализи на счетоводните данни,
така изчислените показатели показват, че длъжникът, с изключение на
незабавна и абсолютна ликвидност получените показатели са с много добри
стойности, от което предвид на извършения анализ, по поставените задачи
считам, ч затрудненията на длъжника са временни, тъй като той разполага с
имущество, в частта на краткотрайни активи – сектор вземания, което е
достатъчно към момента на изчисление, като чиста съпоставка на цифри за
погасяване на задължението, без опасност за интересите на кредиторите.
Наличието на краткосрочни активи в определен размер, по своята форма
и съдържание дават основание да се счита, че тези вземания могат да се
преобразуват в кратък срок като налични парични средства. Плащанията към
публични задължения по счетоводни данни са преустановени на 01.03.2022г.
с допълнението, което Вие поискахте да разясня. Тъй като задълженията на
самоосигуряващото лице и задълженията на юридическото лице са към един
кредитор, затова е такова писменото обяснение, което съм дала.
АДВ.Ч. – ВЪПРОС - Вие самата споменахте, че това вземане е от един
единствен кредитор. По една единствена фактура и е?
В.Л.Д. – ОТГОВОР - Със сигурност е от един кредитор, но не мога да
кажа дали е по една фактура, тъй като поисках да ми бъдат предоставени
вземанията. Вземането е отразено само от един клиент. То произтича от
извършена услуга, която е фактурирана на клиента. Този клиент, при
проверка в международната платформа се установи, че се занимава със СМР,
с адресна регистрация в Германия и все още е с активна дейност.
10
АДВ.Ч. – Да, на територията на Германия е. Длъжникът е извършвал
строителни дейности. Това е била основната му дейност.
Нямам други въпроси към вещото лице. Моля да бъде приета като
изчерпателна и професионално изготвена.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като доказателство по деЛото заключението на
вещото лице.
На вещото лице – М. Д. Д. да се изплати възнаграждение, съобразно
внесения депозит – 200.00ЛВ.
АДВ.Ч. – Като продължение на експертизата представям и моля да
приемете първата и последната фактура към фирмата, с която работи моят
клиент TEK-HOCHHBAU GmbH, която ни показва началото на неговата
дейност и фактурата с големия размер на средствата, които все още не са
заплатени.
Другото доказателство е Акт за дерегистрация по ЗДДС от 16.03.2022г.
и протокол за проведена среща в НАП с представител на „СМК
Конструкшън“ЕООД, във връзка с тези задължения в размер на 35 000лв. –
корпоративен данък, в който дружеството е предупредено, че в срок от 45
дни следва да подаде молба за несъстоятелност по чл.625 ТЗ и ако не стори
това в този срок, ще бъде уведомена прокуратурата. Това е по данъчното
законодателство.
Фактурите ги представям, тъй като не знаях, че експертизата ще е
толкова подробна и ще имаме данни за размера на задължението и т.н.
Всъщност те показват името на фирмата, с която работи и че действително е
издал фактура към този си клиент в Германия, която фактура обаче останала
неплатена.
11
ВЪПРОС НА СЪДА - Предприети ли са действия по събиране на тези
вземания?
АДВ.Ч. – Аз зададох същия въпрос към клиента си, но той каза, че
такива ефективни действия по събиране, не са предприети на територията на
Германия. Оправда се с непознаване на немското законодателство. Водил е
само разговори.
Единственото обяснени, което ми даде е, че в края на 2021г.началото на
2020г. са сменени собствениците на немската фирма TEK-HOCHHBAU
GmbH и новите собственици не са признали извършените СМР по тази
фактура, която е представена и по тази причина не е заплатена и вероятно
няма да бъде. Признали са частично някой дейности, но голяма част от сумата
не е призната и не е заплатена.
За обстоятелствата, които изложих нямам доказателства.Те са по
информация на молителя.
Нямам други искания, тъй като считам, че към настоящия момент не
бихме могли да съберем повече такива от регистрите в България.
По доказателствата, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото, представените
писмени такива, а именно: протокол от 15.02.2022г. на НАП, фактура
№********** от 09.09.2020г., фактура №**********/01.10.2018г., RN-
2020/002 от 09.09.2020г. и Акт за дерегистрация по ЗДДС
№190992201517756/16.03.2022г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
12
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Ч. – Госпожо Председател, моля да бъде уважена подадената от
„СМК Конструкшън“ ЕООД молба. Длъжникът, както стана ясно от
събраните доказателства е извършвал строителна дейност на територията на
Република Германия, където е бил в договорни отношения с немската фирма
TEK-HOCHBAU GmbH от месец октомври 2018 г., видно от представената
първа фактура към този търговец от 01.10.2018 г. - представили сме я като
доказателство за възникналите договорните отношения с немската фирма.
Към писмените доказателства представихме също в днешното заседание и
последната фактура датирана от 09.09.2020 г., която длъжникът СМК
КОНСТРУКШЪН ЕООД е издал към същата немска фирма TEK- HOCHBAU
GmbH за извършени строителни дейности в размер на 235 677 лева. От
извършените строителни дейности през 2020 г. на СМК КОНСТРУКШЪН
ЕООД са заплатени частично едва около 2000 лева.
През 2021 год. се сменят собствениците на немската фирма и новите
собственици категорично заявяват, че не признават извършените строителни
дейности по последната издадена фактура. Проведени са многократни
разговори с тях, но и до днес не са заплатени сумите по издадената последна
фактура.
Фактурата от 09.09.2020 г. е отразена счетоводно като парично вземане на
дружеството - длъжник в настоящото производство, което в ССЕ е отразено
като краткотраен/ бързоликвиден актив. Същото е видно от Задача 2 от
/стр.12 от ССЕ/ - Таблица 2, колона Втора - в която са отразени вземанията на
длъжника в размер на 269 000 лева, прехвърлени в колона 4-та, в която заедно
с наличните парични средства на дружеството формират общия размер на
краткотрайните/ бързоликвидни вземания на дружеството в размер на 326 000
лева за 2020 г., 268 000 лв. за 2021 г. и същият размер до датата на
извършване на експертизата - 24.03.2022г.
Именно от така формирания размер на тези средства вещото лице е
формирало извод, че дружеството разполага с краткотрайни активи и е в
състояние да обслужва задълженията си.
Видно обаче от същата таблица, тези вземания са възникнали през 2020г.,
пренесени са като вземания и през 2021 г. и за обследвания период от
13
01.01.2022г. до датата на експертизата 24.03.2022 г.
Същите обаче са формирали задължение на длъжника за заплащане на
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 35 000 лева за 2020г., което видно
от същата таблица.
На проведена среща във връзка с това вече изискуемо задължение на
„СМК КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е проведена среща, от която е Протокол от
15.02.2022 г. , в която протокол молителят е предупреден в срок от 45 дни да
подаде молба за обявяване в несъстоятелност, в противен случай НАП ще
предприемат действия по уведомяване на Прокуратурата.
От събраните по делото писмени доказателства, данни от ССЕ е видно, че
длъжникът не разполага с налични дълготрайни материални и финансови
активи, с които да покрие задължението си към НАП в размер на 35 000лв.,
което с всяка година ще трупа лихви.
От отговора на Вещото лице на Задача 8 /стр.14 от ССЕ / е видно, че
длъжникът е извършвал дейност до края на 2020г. през 2021г не е извършвал
стопанска дейност, както и до днес. Липсват данни за извършване на такава
дейност.
Представихме доказателство за дерегистрация на фирмата. То е направено
по избор на длъжника. С акт за дерегистрация от 16.03.2022г. „СМК
КОНСТРУКШЪН“ ЕООД не е задължено лице по Закона за данъка върху
добавената стойност.
Предвид гореизложеното се обуславя извод, че активите на молителя не са
достатъчни за покриване на неговите публични задължения и тези
затруднения, според нас нямат временен характер, т.е. налице е трайна
невъзможност за изпълнение на паричните публични задължения на „СМК
КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.
В тази връзка, молим да постановите Решение, с което да обявите
неплатежоспособността на „СМК КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, с начална дата
01.01.2021г., да откриете производство по несъстоятелност, да постановите
прекратяване на дейността на предприятието, да обявите длъжника в
несъстоятелност и да спрете производството по делото.
В този с мисъл, моля да се произнесете.
14
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 15.05 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е воден в съдебно заседание и изготвен на 16.06.2022г.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
15