РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. гр. Хасково, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640201196 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Б. Д. Л. от гр.Х., против Наказателно
постановление № 22-1253-001924/06.12.2022г. на Началник сектор в ОДМВР-Хасково,с-р
Пътна полиция,упълномощен с М3 8121з-1632/02.12.2021г.. Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението описано в НП. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М. Б., редовно
преупълномощена по делото от адв. Л.. В съдебно заседание последната поддържа жалбата,
излага доводи по същество и моли съдът да отмени атакуваното НП. Претендира и за
разноски по делото.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по жалбата. С писмото с което е представена преписката моли съда при
отмяна на НП и прекомерност на разноските да намали техният размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП, на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Административно-наказателната
му отговорност е ангажирана за това, че на 31.08.2022г. около 23:30ч. в гр.Хасково на
бул.“Дунав“ до номер 8, в посока ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ управлявал лек автомобил
„*************“ с рег.№*******, собственост на Л. Й. М. с ЕГН **********, който
автомобил след извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП и не бил регистриран по надлежният ред. За горното
1
нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН от св.А. К. А. в присъствието на св.И. Н. К..
Същият бил предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр
от акта. В последствие с резолюция производството по преписката е прекратено, а АУАН е
анулиран и преписката е изпратена на РП-Хасково. С постановление от 30.11.2022г.
прокурора е отказал да се образува ДП и е изпратил преписката на наказващият орган за
отношение. Така на 06.12.2022г. е издадено и атакуваното НП на осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – ал. (3) (Нова – ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Според
съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на извършването му.
Описана е и фактическа обстановка и обстоятелствата при които е извършено това
нарушение. Посочено е, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя на лек
автомобил, който не е негова собственост и е със служебно прекратена регистрация, като е
посочено на какво основание е станало това прекратяване и кой е собственик на автомобила.
Наказателното постановление е съставено в сроковете по ЗАНН от компетентен орган ан
осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН. Поради горното и съдът намира, че не са на лице съществени
процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.
По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е
управлявал на 31.08.2022г. около 23:30ч. в гр.Хасково на ул.“Дунав“ до номер 8, в посока
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ лек автомобил „*************“ с рег.№ *******, собственост
на Л. Й. М. с ЕГН**********, който автомобил след извършена проверка, се установило, че
бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 18:30ч. на
31.08.2022г. Това се доказа по безспорен начин от свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели, които пък освен че са еднопосочни и непротиворечиви, се подкрепят и
от събраните писмени доказателства по делото, затова и съдът изцяло ги кредитира. Освен
това по въпроса за управлението не се и спори от жалбоподателя. Установено е по
категоричен начин от изготвената и приета по делото справка за служебна промяна на
регистрация, както и от свидетелските показания, че собственик на процесният автомобил
към датата на нарушението описано в НП, не е жалбоподателя, а е лицето Д. К. И.. Тоест
дори в НП е посочено като собственик друго лице, което към датата на деянието е било
продало процесният автомобил. Видно от изисканата от съда справка от ОДМВР-Хасково
става ясно, че с договор №7647/29.06.2022г.,сключен пред нотариус №***-М. Г., лицето Л.
Й. М. с ЕГН********** продава л.а. „************* с рег.******* на Д. К. И. с
ЕГН**********. Тъй като купувачът не се е явил в законоустановения двумесечен срок да
издаде СРМПС на свое име на 31.08.2022г. в АИС „КАТ“ автоматично е прекратена
регистражията на ******* съгласно чл.143,ал.15 от ЗдВП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От анализа
на тази разпоредба следва, че прекратяването на регистрацията на МПС е „ех lege", т.е. по
силата на закона, а административният орган само констатира този настъпил факт и го
отбелязва служебно в автоматизирана информационна система на МВР. При преценка на
субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на
2
чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се
уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само
водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение.
Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят Б. Д. Л. не е бил
собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор
с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП. Управлявания от него автомобил
въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и притежавал
съответните документи. Към момента на нарушението 31.08.2022 г. той не е бил
юридически собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по
силата на чл. 145 ал.2 ЗДвП няма задължение да регистрира на свое име автомобила.
Липсват доказателства реалният собственик на автомобила по договора за покупко-
продажба Д. К. И., а не както е посочено в НП Л. Й. М., да е уведомил ползвателя на
автомобила Б. Л., че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15
ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано
ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП . Очевидно
собственика И. не е изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно
прекратяване на регистрацията на 31.08.2022 г. в 18:31ч. , без това обстоятелство да е
известно на ползващият автомобила към 31.08.2022 г. в 23:30 жалбоподател. Към момента
на проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера, като ползвателят е
разполагал с всички други необходими документи за него и не се доказа да е уведомяван
от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията. Това
обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1
ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за
обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно
прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение
на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като
вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието
на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение –арг. от 14 ал.1
НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се
наложи наказание по чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да
е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Действително, обратно на правилото
съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК, според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. При което,
дори да би могло да бъде игнорирано правилото, че непредпазливостта следва
задължително да бъде посочена в състава на нарушението и че отсъствието на
признаци относно вината в последния означава, че се касае за умишлено деяние, то не
би могло да се игнорира трайно закрепеното в съдебната теория и практика виждане,
че формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения,
каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал.3, пр. 1 -во от ЗДвП, могат да
бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане
произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от НК,
3
според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните
последици(престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието -
поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на
нарушението(престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват
само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се
довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е
именно такъв, тъй като в чл. 175, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто
състав не е визиран престъпен резултат(изменение на обективната действителност,което
трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се
извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава
всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в
случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на
управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за
извършването му.
Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които
може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно
виновността на дееца и конкретно, че на санкционираното лице към датата на твърдяното
нарушение е било известно, че регистрацията на управляваното от него м.п.с. е била
служебно прекратена по делото не са налице. Както вече се посочи последното може да се
осъществи само при условията на пряк умисъл. Изложеното води на извода, че по делото
не е налице надлежно доказване на виновно поведение от страна на жалбоподателя
късателно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. поради това и НП ще следва да
се отмени.
В подкрепа на горните изводи на съда е и цялата практика на съдилищата в това
число и на ВКС във връзка с престъпленията по чл.345, ал.2 от НК и Особените мнения на
съдия Ц. Д. в много решения на Адм.С-Хасково.
С оглед правната квалификация на нарушението в НП, правилно е била приложена
санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП и правилно наказанията са определени в
минималният им размер, до колкото няма изложени мотиви за отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства. Това е валидно при положение, че нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП беше доказано.
По делото е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ОДМВР-Хасково. Във връзка с това възражение и с крайният изход на делото съдът намира,
че възнаграждението за адвокат следва да се определи в размер на 900 лева, така както е
заплатен на адвоката от жалбоподателя. Това е така защото в случая имаме две наказания
„Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размера на минималното адвокатско
възнаграждение за наказанието „глоба“ в размер на 200 лева - е 400 лева, а за наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца – на осн.чл.18, ал.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – е 500лева.
Тоест съдът намира, че следва наказващият орган да бъде осъден да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в размер на общо 900 лева.
4
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-001924/06.12.2022г. на Началник
сектор в ОДМВР-Хасково,сектор Пътна полиция.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Б. Д. Л. ЕГН **********, от гр.Х. сумата
в размер на 900лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
5